Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 11 сеп 2009, 14:26, 2556 прочитания

Първият зам. генерален директор на "Газпром експорт" Сергей Емелянов: В България всичко, свързано с "Южен поток", прекалено се политизира

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сергей Анатолиевич Емелянов е завършил международни икономически отношения в Московския държавен институт за международни отношения към Министерството на външните работи на СССР. Има и магистратура по бизнесадминистрацията. Владее английски, чешки и арабски. Кариерата си в "Газпром" започва като главен инженер в представителството на компанията в Прага. По-късно е бил заместник-директор в компанията "Газекспорт" и зам.-генерален директор на различни компании в структурата на "Газпром". От 2006 г. до този момент е първи заместник-генерален директор на "Газпром експорт".



Г-н Емелянов, премиерът Бойко Борисов на срещата с руския си колега Владимир Путин даде да се разбере, че петролопроводът "Южен поток" остава актуален и за новото правителство. Продължават ли преговорите на експертно ниво по този проект, кой ги води от българска и от руска страна и докъде са стигнали?

Преговорите вървят нормално. Не очакваме никакви усложнения в рамката за реализация на проекта "Южен поток". Групата "Газпром" е удовлетворена от развитието на сътрудничеството с българската страна. Надяваме се, че българските ни партньори и в бъдеще стриктно ще се придържат към постигнатите договорености.
Ще си позволя накратко да припомня предисторията и общия контекст. "Газпром" и Българският енергиен холдинг (БЕХ) на 15 май 2009 г. подписаха споразумение за сътрудничество във връзка със създаването на съвместно предприятие с цел изграждане на българския участък от газопровода "Южен поток". Съвместното дружество ще работи в съответствие с междуправителственото споразумение от 18 януари 2008 г. и с правилата на Европейския съюз. В момента се работи по технико-икономическата обосновка, която включва детайлно описание на всички технически, юридически, финансови, технологични, екологични и икономически характеристики и индикатори на проекта.


Българската общественост има много малко информация по този въпрос, каква е причината за това? Има ли какво да се крие около проекта и преговорите ви с Българския енергиен холдинг и "Булгаргаз"?
Не, разбира се! За наше голямо съжаление в България всичко, свързано с "Южен поток", прекалено се политизира. Жалко е, че търговските ни преговори станаха заложник на политически интриги в България и обраснаха със слухове, които са далече от действителността. Затова на всеки етап от осъществяването на проекта широко разгласяваме на обществеността във всички страни, които са свързани с "Южен поток". В момента се намираме на стадия на обсъждане на техническите въпроси.

В условията на икономическа криза българското правителство трябва да пренареди инвестиционните си приоритети - с какви аргументи ще го убедите, че е необходимо "Южен поток" да остане сред тях?

Не бих искал да обсъждам приоритетите на българското правителство. Що се касае до "Газпром", ние изхождаме от това, че проектът надхвърля рамките на текущата конюнктура, неговата цел е да се подобри дългосрочно надеждността на газовите доставки от Русия към Европа и европейската енергийна сигурност. "Южен поток" трябва да се разглежда именно в този контекст - като дългосрочен, стратегически, перспективен проект. За нас той е един от приоритетните заедно със "Северен поток", който свързва Русия и Западна Европа по дъното на Балтийско море. Надяваме се, че и българските ни партньори гледат на "Южен поток" по същия начин. Този проект се опира на оценките за ръста на потреблението на природен газ в Европа. Например Международната енергийна агенция смята, че към 2020 г. Европейският съюз ще има нужда от допълнителни 100 млрд. куб. газ от Русия и от източното направление като цяло. За тези доставки ще са необходими нови газотранспортни възможности.

Ще промени ли нещо в плановете на "Газпром" в България енергийното споразумение, което наскоро беше подписано между правителствата на Русия и Турция?

Руско-турските договорености в енергийната област не са в противоречие със сътрудничеството на "Газпром" с българските колеги. Напротив, една от тях е предназначена да подпомогне за изграждането на офшорния участък на "Южен поток", който трябва да свърже руския и българския бряг на Черно море. Става въпрос за получаването на разрешение от Турция да започнат технологични и екологични изследвания на дъното на Черно море, които са необходими за окончателното набелязване на трасето на газопровода.
В какви други области имаме намерение да си сътрудничим с турските компании? Първо, ще изучаваме възможностите за строителство на второ разклонение на "Син поток". Газът, който може да тръгне по него, е предназначен както за вътрешния пазар на Турция, така и за близкоизточния регион, на първо място Израел. Този проект няма отношение към нашите планове в Европа. Второ, започват преговори за продължаване на дългосрочния договор за доставка на газ на турския пазар, доколкото сега действащият изтича през 2011 г. Трето, ще разгледаме възможностите за участието ни в развитието на турската газова инфраструктура, електрогенериращи мощности на газ и др. Всичко това няма отношение към България.

При значителни промени в параметрите на "Южен поток" да очакваме ли предоговаряне на споразумението между Москва и София за проекта?

Какви изменения имате предвид? Възможност за удвояване на капацитета? Това е технически въпрос, неговото решаване не изисква принципни промени в договореностите ни с българските партньори. В нашите споразумения поначало имаше формулировка по отношение на капацитета - "не по малко".

Как ще коментирате твърденията, че подписаният газов пакет с Турция е тактически ход, с който "Газпром" цели да направи по-сговорчиво новото българско правителство, като го изправи пред заплахата за пренасочване на инвестиционния и търговския си интерес от България към Турция?

Споразуменията ни с Турция, касаещи газовия сектор, са ориентирани към турския газов пазар, който е един от най-големите и най-атрактивните, особено в светлината на неговата либерализация. Напомням на българските читатели, че Турция е вторият след Германия потребител на руски природен газ, ако оценяваме по обемите. Затова в дадения случай говорим не за тактика, а за стратегия.
Договореностите с Турция са важна крачка напред и за "Южен поток", който в крайна сметка е изгоден за всички европейски страни, като повишава енергийната сигурност на Европа за сметка на диверсификацията на маршрутите за доставка на газа. Това не е насочено против България, напротив. Руски газ се доставя във вашата страна от 1974 г. "Газпром" смята България за свой важен партньор. В рамките на проекта "Южен поток" интересите на българската страна са защитени напълно, доколкото участията на двете държави в компанията, която ще построи и ще управлява отсечката от газопровода на българската територия, е разделено наполовина.

Поради намалялото потребление на газ в резултат на икономическата криза над 30% от газопреносната система през Украйна е незаета. Кое налага да се строи нов газопровод за над 20 млрд. евро (по оценката на президента на "Газпром" Александър Медведев), който ще се плаща от българските и руските данъкоплатци?

Повтарям, не трябва да се разглежда инфраструктурен проект, разчетен за десетилетия напред, през призмата моментната конюнктура. Това първо.
Второ - до изготвянето на технико-икономическата обосновка на проекта, определянето на маршрута и останалите параметри конкретни числа няма. А как ще повлияе кризата на стойността на проекта? Колко ще струват тръбите, оборудването и т.н. в момента, когато ще се взимат инвестиционните решения? Сега това не е известно.
Трето - украинската газотранспортна система не е в добро техническо състояние. През годините на независимостта Украйна не е инвестирала в нейното поддържане. За модернизация въобще не може да се говори. Ако разглеждаме сериозно привеждането на газотранспортната система на Украйна в необходимото състояние, трябва да се пресмята в милиарди, а може би и в десетки милиарди долари. Неудобно ми е да говоря за украинската страна, но мога да посоча число, което да позволи на читателите да си представят мащабите на проблема. "Газпром" ежегодно губи около 2 млрд. долара само за обезпечаване на работоспособността на мрежата през Украйна. В тази сума не влизат нови проекти, модернизация и т.н., а само поддръжката на текущото състояние. Пресметнете колко трябва да се вложи, за да се навакса пропуснатото през последните години.
Накрая четвърто - по споразумение с "Нафтогаз Украйна" "Газпром" се ангажира да обезпечи определени обеми на транзит през украинска територия. Ние ще транспортираме тези обеми, те са обезпечени с реални контракти. Но допълнителните заявки на европейските страни ще се покриват от "Южен поток". Пазарът, на който работи "Газпром", изисква дългосрочно планиране. Вече споменах, че прогнозите са за значително нарастване на търсенето.
Твърдението ви, че строителството на газопровода ще натовари данъкоплатците, не е съвсем точно. "Газпром" е търговска компания, работеща в реални условия, акциите й се котират на борсите. Тя не може да се разпорежда с държавни средства. Проектът "Южен поток" е търговски, той ще се изплати. Когато той стигне до инвестиционния стадий, ще бъдат определени размерът на необходимото финансиране и начините за неговото обезпечаване. За сравнение: "Северен поток", който е в напреднал стадий на реализация, се финансира по схемата 70% заемни средства и само 30% средства на акционерите.
И най-важното - искам да обърна внимание на това, че "Южен поток" е изключително изгоден за българската икономика, тъй като ще привлече огромни инвестиции, ще осигури данъчни постъпления, немалко заплащане за транзита и работни места. Новата транзитна тръба на територията на България - това са огромни пари за българската икономика, които буквално падат направо от небето. Отчитайки, че транспортният контракт ще бъде подписан с клауза "транспортираш или плащаш", не е трудно да се разбере, че руската страна, която ще заявява капацитет в новата транзитна тръба, носи най-голяма отговорност и понася несъразмерно големи рискове пред своята страна и своите акционери. Освен това "Южен поток" ще обезпечи допълнителни заявки на газ в страната, ще направи доставките по-надеждни, а България ще се превърне в голям енергиен център за европейския газов пазар.

Необходим ли е "Син поток 2", след като "Син поток 1" вече пет години не може да бъде запълнен, производството на газ в Русия намалява и вносът от Централна Азия е решаващ за изпълнението на дългосрочните ви договори за доставки с европейските страни? Не е ли икономически по-целесъобразно "Газпром" да влезе в "Набуко"?

"Син поток 2" не е ориентиран към европейския пазар, а на разрастващия се турски и близкоизточен, предимно Израел. По график предстои увеличение на обема на доставките по газопровода "Син поток 1", който снабдява турския вътрешен пазар. Първоначално беше планирано той да работи с пълната си проектна мощност - 16 млрд. куб.м годишно през 2010 г, а не пет години преди това. Така и става. При това е необходимо да отбележим, че в отделни, сложни за Турция периоди газопроводът вече е работил с пълната си мощност.
Не ми е много ясно защо сте решили, че се съкращава добивът на газ в Русия и в голяма степен зависим от центарлноазиатския внос? Навярно изхождате от намаляването на заявките на газ през първото полугодие на тази година в условията на криза и други конюнктурни фактори. Не трябва да се забравя базовият принцип на нашия бизнес: газ не се добива, докато не бъде продаден, добивът се намалява, когато намаляват поръчките, а расте, когато те се увеличават. Сега ръстът се възобновява. От началото на юли и добивът на газ от "Газпром" отново се увеличава, достигайки милиард куб.м в денонощие. В края на юли този показател е около 1.1 млрд. куб.м, а през август тенденцията на нарастване продължава. Нашите запаси и мощности за добив са в състояние да обезпечат заявките в рамките на договорните задължения и добивът ще нарасне в случай на нарастване на потреблението. Всъщност юлските показатели за експорт на газ се приближават към показателите преди година. Що се отнася до газа, който "Газпром" купува по пазарни цени в страните от Централна Азия на основата на дългосрочни контракти, той е влизал, влиза и ще влиза в нашия баланс на газа.
"Южен поток", "Син поток" и "Набуко" не се изключват взаимно. Подписаното на 6 август в Анкара руско-турско споразумение открива път за изследванията на дъното на Черно море за "Южен поток". Ако паралелно с този газопровод бъде построен и "Набуко", можем да сътрудничим за оптимизиране на газовите доставки. Ние не разглеждаме възможност за присъединяване към "Набуко", доколкото работим над собствени проекти. Ще отбележа, че проектът "Набуко" не разполага с ресурсна база и засега не е ясно каква би могла да бъде тя. Не по-малко важно е и друго: ако все пак бъде намерен газ за пренос през тази тръба, може ли това да гарантира по-голяма надеждност на доставките от такъв доставчик вместо от "Газпром"? Затова има основания да смятаме проекта "Набуко" по-скоро за политически, отколкото за икономически, след като целта на неговите идеолози е да се заобиколи Русия.

Какво наложи да се смени моделът за транзит на руски газ през България? Досега той се извършва по газопроводи, собственост на "Булгаргаз" и цялата транзитна такса остава в българската компания, а при "Южен поток" ще ги делим 50:50.

Първо, никой не отнема ролята на "Булгаргаз" в транзита, тази компания не губи нищо. Второ, това са съвършено различни бизнес модели. Българският участък в гзопровода "Южен поток" е част от най-мащабния инфраструктурен проект, в който основен инвеститор е "Газпром". Другите национални участъци също ще строим в партньорство с местните колеги. Природният газ, който ще се пренася през тръбопровода, също е наш. Поради това се създават съвместни предприятия с дялово участие на нашата компания и партньори от съответните страни. Има още едно важно съображение. Ако проектът се осъществява на части, се делят не само приходите, но и разходите... Това е особено важно за такива скъпи международни инфраструктурни поректи.

Когато се подписваше споразумението, не знаехме, че намерението ви е 18-те милиарда куб.м транзит по балканското направление да минават през "Южен поток", при което България ще губи приходи от транзитни такси. Защо поставихте това условие и продължавате ли да настоявате за него?

Защо сте решили, че "Южен поток" ще замени действащата в момента на българска територия мрежа от транзитни газопроводи? Нашият нов проект е предвиден да доставя допълнителни количества газ, а не да замени съществуващите. Ако се погледне картата, ще стане ясно: сегашният газов транзит през България отива предимно в Турция и немного в Гърция и Македония. "Южен поток" въобще няма отношение към доставките за Турция, а основно върви на север - към Сърбия, Унгария, Словения, Австрия. Една част ще отиде към Гърция и нататък към Южна Италия, но това също са допълнителни количества газ.

"Южен поток" не отговаря на изискването на Европейския съюз за достъп на трети страни до тръбопровода. Има ли шанс това да се промени?

В постоянен диалог сме с Европейската комисия, обясняваме нашата позиция. Ще продължим разговорите и с новия състав на комисията, който ще започне работа в края на 2009 г. Надяваме се, че Брюксел ще вземе под внимание необходимостта за обезпечаване на енергийната сигурност на страните в Европейския съюз и че ще бъде намерено решение за всички проблеми.

Да очакваме ли нови проблеми с доставките на природен газ заради поредното изостряне на отношенията между Москва и Киев?

Преди всичко трябва да отбележа, че събитията през януари 2009 г. не бяха газов конфликт между Русия и Украйна, а транзитна криза на Украйна. Украинската страна блокира доставките на газ от Русия към Европа. Причините за тези действия на Киев са известни и няма смисъл да се връщаме към тях.
Що се отнася до вероятността да възникне нова криза, от което "Газпром" като търговска компания абсолютно няма интерес, логично е този въпрос да се адресира към украинските партньори. Предполагам, че отговорът му ще зависи от редица фактори: ще имат ли украинските ни партньори пари за своевременно заплащане на получения газ в съответствие с достигнатите през януари договорености, дали няма да възникнат сериозни технически проблеми в украинската газотранспортна система... Ние не бихме искали това да се случи.
Група "Газпром" е заинтересувана от стабилен и работещ пазар, от доставки на газ за Европа и прави всичко, което е възможно. Това включва и транзита на газ през украинската територия. Периодичните кризи в тази област не са в наш интерес като доставчик, не са в интерес и на европейските потребители. Затова трябва да направим заедно така, че договорените количества газ да се доставят на купувачите, за това всички участници на пазара да изпълняват своите ангажименти, в това число тези в съответствие с международните договори.

Ще разрешите ли на "Булгаргаз" да транзитира по мрежата ви в Русия газ, който е закупен от прикаспийските държави, например от Туркменистан?

Такъв въпрос никой не е поставял пред нас. По една проста причина - никой няма контракти за покупка на газ. При това, ако отчитаме икономическата целесъобразност, за българската страна е най-евтино, изгодно, надеждно и удобно да купува газ от "Газпром експорт", в това число с централноазиатски произход. Работата е в това, че нашата газотранспортна система е интегрирана, управлява се добре, мощностите са запълнени и балансът на газа е оптимизиран. Благодарение на ефекта от мащаба, на големия портфейл от контракти за закупуване и доставки, както и на развитата и гъвкава газотранспортна система ние сме още по-ефективни от която и да било друга компания, работейки и с газ от каспийския регион.

Продължават ли преговорите за газовите доставки за България след 2010 г.? Българската общественост няма никаква информация докъде са стигнали и дори за това кой ги води - можете ли да осветлите този въпрос?

- Не вървят, докато договорите не изтекат през през 2010 г., доставки са предвидени и по-нататък по сега действащите документи. Затова вашият въпрос е малко преждевременен. Тече обичайната работа по подготовката за преговори по продължаване на договорите, както й се полага в такива случаи.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

10% повече европейци в Пловдив 10% повече европейци в Пловдив

Изследване показва, че проектът "Пловдив - европейска столица на културата" е надвишил целите си, но има въпроси за разрешаване

28 май 2020, 606 прочитания

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Спонсорирани спонсори

Европейската комисия пусна отново парите по САПАРД, след като започна проверка на всички съмнителни проекти

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10