А сега накъде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А сега накъде

А сега накъде

Светът ще трябва да се научи да живее без икономически стимули за милиарди, но с огромни дългове

Светломира Гюрова
3461 прочитания

© Антония Тилева


Датата 15 септември 2008 г. ще остане в историята като неофициалния рожден ден на най-дълбокия и всеобхватен икономически колапс от Голямата депресия насам. Тогава фалитът на инвестиционата банка Lehman Brothers отприщи финансов Армагедон, възстановяването от който ще е бавно, крехко и мъчително, а по пътя дебнат много рискове и заплахи.

Трилионите долари, хвърлени срещу кризата от правителства и централни банки, засега работят - катастрофалният икономически срив изглежда овладян и вече се усеща оживление. Проблемът е, че като всяко лекарство и огромните дози монетарни и фискални хапчета си имат странични ефекти. А те може да са точно толкова страховити, колкото е и самата криза сега, предупреди наскоро инвестиционният гуру Уорън Бъфет. Например може да се окаже, че икономиката се е пристрастила към стимулите и при неизбежното им спиране ще развие опасна абстиненция. Освен това лекарствата бяха доста скъпи и натискът от натрупаните задължения върху държавните бюджети ще се усеща още дълги години. Рискът финансовата криза бавно да се трансформира в дългова е съвсем реален, твърди Кенет Рогоф, професор по икономика и публична политика в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ, в анализ за Project Syndicate.

Дълг на хоризонта

Спасяването на банките и инжектирането на стимули в икономиките при пресъхнали данъчни постъпления в бюджетите си има цена под формата на планини от дълг, които наскоро сп. Economist определи като най-голямата сметка в историята. Според изследване на Международния валутен фонд (МВФ) от юни държавният дълг на десетте най-големи икономики в света ще експлодира от 78% от техния БВП през 2007 г. до 114% през 2014 г., което означава, че тези правителства ще дължат близо 50 000 долара за всеки свой гражданин. И това е най-благоприятния сценарий. При най-мрачния (муден растеж и високи лихви) икономиките от световния топ 10 ще бъдат на червено със 150% от БВП, прогнозират експертите на фонда. Излизането от тази безпрецедентна за мирно време дългова пропаст няма да бъде нито бързо, нито лесно. Според Кенет Рогоф темпото, с което се натрупва правителственият дълг, лесно може да доведе до втора вълна на финансовата криза в следващите няколко години.

"Натискът върху публичните финанси е огромен и правителствата трябва да започнат да свиват бюджетните си дефицити веднага щом икономиката покаже признаци на живот и започне да се стабилизира", каза за "Капитал" Саймън Тилфорд, главен икономист на Центъра за европейска реформа в Лондон. Само в САЩ се очаква дупката в държавните финанси да достигне и дори надвиши космическите 9 трлн. долара през следващите десет години (и то при запазване на сегашните политики и разходи).

А според скорошна прогноза на Европейската комисия настоящият колапс ще има трайни негативни последствия за икономиката на еврозоната и тя няма да се върне скоро на предкризисните си нива на растеж или дори близо до тях. Което означава, че дори след края на рецесията не се очаква приходите в държавните хазни да нараснат светкавично и правителствата ще бъдат изправени пред неприятния избор да режат болезнено бюджетните разходи или да вдигат данъците с риска така да задушат крехкото икономическо оживление. Или просто да отложат всичко това и да продължават да затъват в червената зона с тайната надежда в някой момент нещата да се разрешат по друг начин - например чрез инфлация, с помощта на която САЩ стопиха дълга си през 70-те години. Има и друга възможност, коментира Патрик Артус, главен икономист на френската инвестиционна банка Natixis, пред в. Wall Street Journal. Приказките за държавни фалити и отказ за обслужване на дълга (дори в Европа и САЩ) може да престанат да бъдат само академични упражнения.

Страничните ефекти на стимулите

Държавната щедрост има и още една неприятна страна - тя е със срок на действие и в някой момент трябва свърши. В Германия например неочаквано бързото излизане от рецесията се дължи до голяма степен на стимулите за автомобилния сектор. Близо 2 млн. германци се възползваха от програмата "кеш за стари коли", а копирането на успешната схема в други държави доведе и до ръст на германския автомобилен износ. В началото на септември обаче схемата приключи и според изследване на консултантската компания Roland Berger след края й търсенето на нови коли ще спадне с една четвърт, като в резултат близо 90 000 работни места в германската автомобилната индустрия са застрашени. "С приключването на програмата рискът от фалит при германските търговци на автомобили е в порядъка на 30-40%", прогнозира Ралф Ландман от Roland Berger пред в. Die Welt.

Проблемът според Саймън Тилфорд е, че оживлението се дължи на стимули и временни фактори, а не на солидни основи и не може да е устойчиво в бъдеще. Същото в по-голяма или по-малка степен важи за всички правителства, които (съвсем правилно) изсипаха милиарди, за да спрат катастрофалния срив. Най-късно през 2010 г. обаче повечето спасителни програми изтичат и въпросът "а къде е изходът от стимулите" вече тревожи политиците и ще бъде основна тема на предстоящата среща на Г-20 в края на септември в Питсбърг. Както предупредиха икономистите Юрген фон Хаген и и Жан Пизани-Фери в доклад на влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel тази седмица, "всеобщо втурване към изхода, съчетаващо изсмукване на ликвидност, повишаване на лихвите, строга бюджетна дисциплина и отдръпване на правителствените гаранции, ще бъде рецепта за рецесия с двойно дъно".

Датата 15 септември 2008 г. ще остане в историята като неофициалния рожден ден на най-дълбокия и всеобхватен икономически колапс от Голямата депресия насам. Тогава фалитът на инвестиционата банка Lehman Brothers отприщи финансов Армагедон, възстановяването от който ще е бавно, крехко и мъчително, а по пътя дебнат много рискове и заплахи.

Трилионите долари, хвърлени срещу кризата от правителства и централни банки, засега работят - катастрофалният икономически срив изглежда овладян и вече се усеща оживление. Проблемът е, че като всяко лекарство и огромните дози монетарни и фискални хапчета си имат странични ефекти. А те може да са точно толкова страховити, колкото е и самата криза сега, предупреди наскоро инвестиционният гуру Уорън Бъфет. Например може да се окаже, че икономиката се е пристрастила към стимулите и при неизбежното им спиране ще развие опасна абстиненция. Освен това лекарствата бяха доста скъпи и натискът от натрупаните задължения върху държавните бюджети ще се усеща още дълги години. Рискът финансовата криза бавно да се трансформира в дългова е съвсем реален, твърди Кенет Рогоф, професор по икономика и публична политика в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ, в анализ за Project Syndicate.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    sniper

    Капитализма отцеля единствено благодарение на държавните мерки. Хубавата новина е че те не са вечни и в много скоро време ще пресъхнат. Така че смърта на най-гнусната и човекоубийствена икономическа система е неизбежна.

  • 2
    Avatar :-|
    sniperist

    До коментар [#1] от "sniper":

    Що се не гръмнеш с бренеке.

  • 3
    longanlon avatar :-|
    Longanlon

    sniper, за съжаление "най-гнусната и човекоубийствена икономическа система" е удивително жизнена в умовете на типове като теб - тя се нарича "комунизъм" и обещава рай, а докарва ад

    а капитализмът е единствената система, която увеличава богатството на хората, побеждава глада и създава здраво общество

  • 4
    Avatar :-|
    sniper

    до № 2
    Ще си пазя патроните за такива като теб

    до № 3
    Капитализма съсредоточава богатството само в една шепа безбожно алчни хора а масата постоянно обеднява. Да не говорим за опустошението което нанася в морала на хората. Огледай се какво става в България през последните 20 години и момисли хората с какъв манталитет бяха а сега с какъв са. И не се заблуждавай че богатството прави хората щастливи има много други по-важни и стойностни неща в живота ,които капитализма напълно унищожи а много от нас ги и забравиха.

  • 5
    Avatar :-|
    do sniper

    Какво предлагаш като алтернатива?

  • 6
    Avatar :-|
    sniper

    Алтернативата е регулирана, общественоотговорна икономика. Това ,което в момента го осъзнават някои политици и започвата да го правят. В никакъв случай икономиката на 21 век не може да бъде подчинена само на печалбата и то печалбата на отделни индивиди. Една икономика преди всичко трябва да е полезна на цялото общество, да гарантира нормално работно време, постоянна заетост на населението, нормални доходи, опазване на околната среда, съобразяване с ограничените природни изкопаеми и много други все важни неща.

  • 7
    Avatar :-|
    реалист

    Снипер, на колко години си?
    Нормално е човек като млад да бъде идеалист, но като поумнее да стане реалист.
    По същество човек е неизлечимо алчен (с малки изключения като теб може би), така че какъвто и обществен строй да измислиш, то отделните индивиди в него егостично се стремят да приевлекат максимално много блага към себе си.
    И за съжаление колкото и добре замислен на върха на общественият строй се озовават най-алчните и егоистични кариеристи, които провалят добрата идея.
    Така че преди да си мечтаеш за промяна на системата, си помечтай за промяна в егоистичната същност на човека.... но може би тогава няма да бъдем вече хомо сапиенс?

  • 8
    Avatar :-|
    draco

    Снайпер, само прекалено абстрактно мислене може да доведе до изводи като твоите. "Капитализъм" е просто термин, важното е какво се крие зад него. Очевидно е, че не можеш да проумееш защо капитализма в най-различните му форми е най-жизненаа система. Мога само да ти кажа, че кризата беше отвързана далеч не от фундаментални проблеми в теорията, а чисто и просто от сбъркана политика.

  • 9
    Avatar :-|
    draco

    Оригиналната статия на Кенет Рогоф:
    http://www.project-syndicate.org/commentary/rogoff60

  • 10
    kamendc avatar :-|
    Камен

    @снайпер #6:
    а при твоята "регулирана, общественоотговорна икономика" кой ще бъде на върха? мислиш ли, че няма да е някой, който ще е отговорен повече за себе си (и шуреите, и баджанаците, разбира се) отколкото за теб?

    ключът е в свободата. ако тя я има, и е защитена и законово, и на практика, капитализмът може много добре да си работи. това, което наблюдаваш последните 20 години у нас, е подтискане на свободата - предимно на свободата на икономическите субекти да упражняват конкурентна дейност на тази на мутрите, които са обхванали всички печеливши дейности. опитай например да строиш пътища - а пребори се с черепа, де. опитай да въртиш хотели във варна - ще те посетят момчетата от ТИМ да си поговорят с теб. и така е във всяка една сфера.

    така че не капитализмът е виновен за проблемите при нас, а това, че като народ, свикнал столетия наред да го подтискат, не знаем как достатъчно да защитаваме свободата си, и да настояваме политическите ни избраници да го правят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK