Оптимистите виждат края на кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оптимистите виждат края на кризата

Оптимистите виждат края на кризата

3519 прочитания

Финансовият свят наскоро "отпразнува" две тъжни годишнини. В началото на август 2007 г. европейският междубанков пазар за пръв път замръзна след новините за проблеми в германския инвестиционен фонд Rhineland Funding, инвестирал в американски високорискови (subprime) ипотеки. А само преди няколко дни, на 15 септември, отбелязахме и една година от фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers - събитие, поставило началото на най-острата и драматична фаза от кризата. Два малко известни пазарни индекса ни помагат да погледнем назад и ясно да разграничим отделните фази на кризата. И дори да се осмелим да твърдим че нейният край е настъпил.

Измерител на риска

Първият е TED spread. Той измерва разликата между лихвения процент по 3-месечни междубанкови заеми в долари и този по 3-месечните облигации на американското правителство (т.нар. T-bills). TED spread е измерител за кредитния риск в световната банкова система. Ако сте дилър на банка, която разполага със свободен финансов ресурс, и се чудите в какво да го инвестирате, имате избор. Можете да купите държавни облигации на САЩ, които са безрискови, но и плащат по-ниска лихва. А можете да дадете парите си назаем на друга банка. Тук рискът от фалит и съответно лихвата са по-високи. Ако рискът в системата се повиши, тогава всички банки ще предпочетат държавните облигации пред междубанковите заеми. Така лихвите по последните ще се повишат, а тези върху държавните облигации ще спаднат. В резултат TED spread ще се повиши. И обратно, ако рискът от банкови фалити намалее, лихвите върху държавни облигации ще се повишат, а лихвите по междубанкови заеми и индексът ще се понижат.

TED spread се измерва в базисни пунктове (basis points), като 100 се равняват на един процент. Графиката по-долу дава представа за динамиката на индекса през последните пет години. Първото, което прави впечатление, са изключително ниските и стабилни нива до 2007 г. Това е истинско "затишие преди буря". Сега знаем, че това е периодът, през който световната банкова система активно е поемала все по-големи рискове. Индексът ясно свидетелства, че тогава банките са били слепи за тези рискове. Ясно се вижда и началото на кризата през август 2007 г., когато индексът скача до 100 - 200 базисни пункта. Колапсът на инвестиционната банка Bear Sterns през март 2008 г. също е отразен в графиката - TED spread преминава границата от 200 пункта. Това се случва отново през септември 2008 г., веднага след фалита на Lehman Brothers. Следват няколко седмици на турбуленции във финансовите пазари, през които TED spread поставя нови и нови рекорди. Пикът на страха и несигурността е на 10 октомври, когато индексът достига стойност 464 базисни пункта (над 4.5%). Няколко дни по-късно британският премиер Гордън Браун обявява своя план за рекапитализация на британските банки. Незабавно примерът му е последван от САЩ и други страни. Индексът TED spread най-после започва да се понижава. Към днешна дата той се е върнал към стойности от под 20 базисни пункта, които са близки до средните в исторически план.

Цената на морския транспорт

Вторият интересен и важен индекс е Baltic Dry Index (BDI). Той измерва средните доларови цени за превоз по вода на насипни товари като зърно, руда, суров петрол, въглища, стомана, цимент. Индексът се поддържа от Балтийската борса в Лондон и покрива основните търговски маршрути по световните океани и морета. Въпреки името му той не е фокусиран само и единствено върху Балтийско море. Историческите корени на BDI и на Балтийската борса са в лондонското кафене "Вирджиния и Балтика". В средата на XVIII век в подобни кафенета можем да открием наченките на цялата съвременна финансова и застрахователна индустрия. BDI отразява баланса между търсенето и предлагането на кораби за превоз на товари в световната икономика и заради това може да служи като индикатор за състоянието на световната търговия. Предлагането на кораби е до голяма степен фиксирано във всеки момент - за построяването на нов търговски кораб трябват около две години. А търсенето на кораби варира доста във времето, поради което индексът BDI е доста нестабилен. Дори малки дисбаланси между търсенето и предлагането на товарни кораби водят до резки колебания в цената.

Графиката по-долу представя динамиката на индекса BDI за последните 5 години. През 2007-2008 г. той преминава на два пъти границата от 10 хиляди пункта. Това е пикът в бума на световната икономика, когато търсенето на кораби рязко надвишава предлагането. Всички си спомняме, че през същия период в България производители се оплакваха от дефицит на железопътни вагони и на контейнеровози. На графиката виждаме и колапса на BDI през есента на 2008 г.

Дъното от 663 пункта е постигнато на 5 декември. Ако по време на пика на BDI през май 2008 г. даден товарен кораб е можело да бъде нает за 100 хиляди долара на ден, през декември 2008 г. цената би била около 5-6 хиляди долара. Колапсът на BDI естествено е огледален образ на колапса на глобалната търговия. Според данни на Световната банка обемът на международните търговски потоци днес е с около една трета по-нисък от нивата му преди 12 месеца, като най-драматичният спад е отбелязан именно през миналата есен и зима. Резкият спад в световната търговия се дължи на два основни фактора. Първо, замръзването на световните кредитни пазари оказва влияние на международната търговия, тъй като голяма част от търговските потоци се финансира чрез краткосрочни заеми. Второ, спадът в търсенето в световната икономика се отразява естествено и на международния обмен на стоки. Към днешна дата индексът BDI се е възстановил на нива, сравними с тези от 2006 г. Оптимистите биха видели в тези две графики първите кълнове на възстановяване на световната икономика.

Слави Тр. Славов е доцент (Associate Professor) по икономика в Pomona College, САЩ.

Автор: Атнония Тилева
Преглед на оригинала
Автор: Антония Тилева
Преглед на оригинала

Финансовият свят наскоро "отпразнува" две тъжни годишнини. В началото на август 2007 г. европейският междубанков пазар за пръв път замръзна след новините за проблеми в германския инвестиционен фонд Rhineland Funding, инвестирал в американски високорискови (subprime) ипотеки. А само преди няколко дни, на 15 септември, отбелязахме и една година от фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers - събитие, поставило началото на най-острата и драматична фаза от кризата. Два малко известни пазарни индекса ни помагат да погледнем назад и ясно да разграничим отделните фази на кризата. И дори да се осмелим да твърдим че нейният край е настъпил.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Шаман

    "Финансовият свят наскоро "отпразнува" две тъжни годишнини. ....европейският междубанков пазар за пръв път замръзна.. ...фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers"

    Нищо тъжно няма в тези събития. Напротив - светът трябва да се радва, че се случиха и:
    -причиниха спукването на ипотечните и др. финансови балони,
    -провокираха преразглеждане на редица погрешни теоретични икономически мантри.

    Тъжното само е, че това не се случи по-рано, както си му беше редът, за да има по-леки последици за хилядите невинни жертви (на алчни и/или недалновидни икономически играчи и политици) - изхвърлени от работа служители, излъгани и загробени с дългове получатели на ипотечни кредити, фалирали предприемачи.

  • 2
    Avatar :-|
    Шаман

    А кризата наистина ще приключи до края на 2009 -та!
    Ще си говорим пак по Коледа.
    ;-)

  • 3
    Avatar :-|
    mumintrol

    ... и един мармот завива шоколада в станиол....

  • 4
    Avatar :-|
    Мнение

    Великолепна статия, която запознава читателите на вестника с два от световните борсови индекси. Понижаването на стойностите на тези индекси до нивата им от преди кризата показва, че световната икономика е преодоляла една от най-тежките си кризи след времената на голямата депресия. Повишаването на основните борсови индекси на най-големите и ликвидни фондови пазари, като тези в Ню Йорк, Лондон и на азиатските пазари, също е показателно за края на кризата и за започналото икономическо възстановяване.

  • 5
    Avatar :-|
    Федералният резерв

    Общо взето, ако човек се вгледа в историята на циклите, редуващи периоди на подем с такива на рецесии и депресии, не може да не се забележи една ясна тенденция. Централните банки (Федералният резерв) предизвикват инфлация, като създава дълг - пари за заеми и кредити. Следва перод на икономически възход. Тогава те използват създадената точно от тях инфлация като предтекст за да ограничат и спрат финансирането, т.е. кредитирането...парите. Логичният резултат от недостига на кеш, т.е. пари, естествено води до икономически спад или срив, при който фалират много бизнеси и хора. Тогава банките прибират активите, които са осигурявали тези заеми.
    В крайна сметка така голяма част от богатството, създадено в периодите на икономически възход и подем на обществото, се отзовава в ръцете на отбрана група хора ... банкерите! И така отново, и отново...
    Нека да не забравяме нещо просто (и може би и заради това позабравено) - Федералният Резерв БЕШЕ СЪЗДАДЕН ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ ИКОНОМИКАТА НЕ Е РЕГУЛИРАНА И ТОВА ПРИЧИНЯВА НЕЖЕЛАНИ ЦИКЛИ, КОИТО ВОДЯТ ДО ТЕЖКИ ДЕПРЕСИИ! Логиката бе, че след създаването му вече няма да имаме депресии, а само рецесии, които не поразяват икономиката и човешките съдби на милиони така, както при депресиите.

    http://money.ibox.bg/comment/id_1607249426

    В статията се посочва объркването на дребния инвеститор (а какво остава за обикновените хора) и се търси причината? Ами вижте например две изказвания на "гуруто" на световната банкова система и "свободния капитализъм" Алан Грийнпан буквално по едно и също време(забележете датите):

    1) Грийнспан: САЩ излиза от рецесията догодина
    18 August 2009
    Алан Грийнспан, бивш председател на американския Федерален резерв, прогнозира две силни тримесечия за икономиката на САЩ, съобщава агенция Ройтерс.
    Според Грийнспан, 2009 г. ще приключи със слаб икономически растеж. Пълно възстановяване от тежката рецесия, обаче ще настъпи едва догодина.
    Думите му са подкрепени и от нарастващото, макар и слабо, потребление на стоки и услуги и движението му с около четвърт процент над нивото на производството, както и съживяването на фондовите пазари.


    И второто:

    2)Грийнспан: Цените на жилищата може да поемат обратно надолу
    03 August 2009 09:55
    Бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алан Грийпспан заяви, че признаците на стабилизация и повишено доверие в икономиката може да бъдат сломени, ако цените на жилищата отново поемат надолу, предава Ройтерс.
    Грийнспан не смята, че предстои рязък спад, но според него цените на жилищата са се стабилизирали само временно.
    „Възможно е да има още една вълна надолу“, казва той в предаване на ABC. “При тези условия ще имаме значителна промяна в доверието сред потребителите при ръст на необслужените ипотеки и спад в стойността на жилищата под дължимото по заемите“.
    Цените на еднофамилните жилища в САЩ се повишиха през май на месечна база за първи път за последните близо три години, показаха данни от индексите, изчислявани от Standard & Poor's и Case Shiller

    Нещо да ви прави впечатление - ами да, "иконата" на световната финансова и икономическа мисъл, бившият председател на Федералния Резерв, чиято дума тежеше повече от тази на президента (и то на няколко различни президента) прави по едно и също време две коренно противоположни, на практика изключващи се изказвания, излъчва едновременно, но категорично, две противоречащи си прогнози. И то при положение, че и той е лично отговорен за сегашния батак! Е как да не се объркат хората ?!? И нека да сме наясно - това хорско объркване не е случайно, то се случва твърде систематично в определени периоди от историята, а и Грийнспан, при все че никога аз поне не съм го харесвал и приемал за гений както мнозина, не смятам че е и глупак - това объркване очевидно е част от търсения ефект! В този ред на мисли следващият логичен въпрос е, ако е така, кого и за какво обслужва подобна неяснота, тайнственост, да не кажа измама? Отговорът мисля всеки може да намери и сам...
    (Само някой да не тръгне да спори, че има логика, ако се приеме, че Грийнспан визира различни времеви интервали, защото и така не е...)
    Разбира се има и далеч по-нагли изказвания и примери за този, обаче не ми се търсят. А и всеки може да ги намери, стига да иска.

    Но да се върна на причината (поне публично обявената) за създаването на Федералния Резерв - лаконично - да не се случват депресии, т.е. това, което вече за втори път става вече СЛЕД създаването на Фед-а! Еми тогава е съвсем прост и логичнят извод кой причини (или поне не предотврати) настоящата тежка ....какво? Рецесия? Депресия! О'К, whatever:) !

    http://www.investor.bg/?cat=6&id=87079

    Може би не е зле да хвърлите поглед и на един друг материал, ако искате (вероятно с доста ексцентрична за някои, гледна точка), на който попаднах, докато си почивах. Не коментирам изразеното становище - както винаги за мен са важни само фактите - а изводите всеки може и сам да направи за себе си - дали възприема изразената логика или не. Просто го намерих интересен и атрактивен:

    http://www.youtube.com/watch?v=G_dCQ8I6tSU

    Дали някой приема горното или не - аз мисля, че при всички случаи фактите са любопитни. Става дума за 1912 год. Да си спомним, че Фед се създава наистина през 1913 г.
    А сега още малко категорични факти:
    "The Federal Reserve System" - публично обявена цел за създаването му е СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА. От създаването му ние сме свидетели на: краховете през 1921 и 1929; Великата Депресия от 1929-1939; рецесиите през 1953, 1957, 1969, 1975 и 1981, “Black Monday” за борсите през 1987; насточщата банкова криза, над 1000% инфлация и 98% загуба на покупателната способност на долара. Тази огромна загуба бе трансформирана чрез различни форми на явни и скрити такси във Федералното правителство. "Федералният Резерв" е точно онзи механизъм, който направи подобна рансформация възможна. След толкова години и различни хора в него, оперирайки при властта на която и да е от двете партии в САЩ, след редица експерименти в монетарната политика, след дузини ревизирани собствени решения, бе налице достатъчно време за да се укрепи и развие тази система. Простата и очевидна истина е, че официално прокламираните цели и задачи на Федералният Резерв на САЩ са лъжа! Истинските такива явно са по-различни - измежду тях: да се спре нарастващото влияние на малките конкурентни банки, да се направи паричното предлагане по-гъвкаво, да се съберат резервите на националните банки в един огромен резерв така, че всички банки да са мотивирани да следват сходни политики и лихвени нива, и да се пренесат загубите на собствениците на банките върху данъкоплатците.
    Мисля, че не е зле и да се взрем в транскрипцията на наименованието - "The Federal Reserve System". Знам, че на повечето от вас е ясно, че "Федералният резерв" не е Федерален. И ако в някой все пак има и грам съмнение, ето и един от многото категорични факти за това - окончателното решение на United States Court of Appeals, Ninth Circuit в :

    Lewis v. United States, 680 F.2d 1239 (1982)
    John L. Lewis, Plaintiff/Appellant,
    v.
    United States of America, Defendant/Appellee.
    No. 80-5905

    http://www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=8518

    Съдът ясно посочва, че Федералният резерв НЕ е федерална иституция по смисъла на закона, а за неговите банки: "...as privately owned entities, receive no appropriated funds from Congress." И още: "Each Federal Reserve Bank is a separate corporation OWNED BY COMMERCIAL BANKS in its region"...И още: "It is evident from the legislative history of the Federal Reserve Act that Congress did not intend to give the federal government direction over the daily operation of the Reserve Banks"... И още: "The fact that the Federal Reserve Board regulates the Reserve Banks does not make them federal agencies under the Act"...
    И още: "...The Banks are listed neither as "wholly owned" government corporations under 31 U.S.C. Sect. 846 nor as "mixed ownership" corporations under 31 U.S.C. Sect. 856, a factor considered is Pearl v. United States, 230 F.2d 243 (10th Cir. 1956),..."
    Струва ли си да продължим с разшивроването на останалите две думи в наимениванието "Federal Reserve System"? Едва ли, най-малкото поради причината, че след като не е федерален, то той очевидно не е в състояние да изпълнява официално афишираните при изграждането му цели!

    А ето и едно изказване в тази връзка в Конгреса на САЩ:

    “The Federal Reserve in collaboration with the giant banks has created the greatest financial crisis the world has ever seen. The foolish notion that unlimited amounts of money and credit created out of thin air can provide sustainable economic growth has delivered this crisis to us. Instead of economic growth and stable prices, (The Fed) has given us a system of government and finance that now threatens the world financial and political institutions. Pursuing the same policy of excessive spending, debt expansion and monetary inflation can only compound the problems that prevent the required corrections. Doubling the money supply didn’t work, quadrupling it won’t work either. Buying up the bad debt of privileged institutions and dumping worthless assets on the American people is morally wrong and economically futile.”
    --Representative from Texas Ron Paul questioning Federal Reserve Chairman Ben Bernanke

    Не знам за вас, но аз лично споделям всяка дума на Ron Paul! (И само моля някой да не отиде отново към...лични нападки по отношение на господина, защото не става дума за него)

    Нека, все пак, да дадем думата и на другата страна:

    From the Fed's Website:

    The Federal Reserve System is NOT "OWNED" BY ANYONE!!! - (1) and is NOT A PRIVATE!!!-(2) (значи те не са частна организация, според тях, а според държавата пък не са и държавна - да влезе убитият!), profit-making institution. Instead, it is an independent entity within the government, having both PUBLIC PURPOSES and PRIVATE ASPECTS - (3). (Някой да не го обърка с приватизиране на печалбите и национализиране на загубите :) )
    As the nation's central bank, the Federal Reserve derives its authority from the U.S. Congress. It is considered an independent central bank because its decisions do not have to be ratified by the President or anyone else in the executive or legislative branch of government, it does not receive funding appropriated by Congress, and the terms of the members of the Board of Governors span multiple presidential and congressional terms. However, the Federal Reserve is subject to oversight by Congress, which periodically reviews its activities and can alter its responsibilities by statute. Also, the Federal Reserve must work within the framework of the overall objectives of economic and financial policy established by the government. Therefore, the Federal Reserve can be more accurately described as "independent within the government."
    The twelve regional Federal Reserve Banks, which were established by Congress as the operating arms of the nation's central banking system, are organized much like private corporations--possibly leading to some confusion about "ownership." For example, the Reserve Banks issue shares of stock to member banks. However, owning Reserve Bank stock is quite different from owning stock in a private company. The Reserve Banks are not operated for profit, and ownership of a certain amount of stock is, by law, a condition of membership in the System. The stock may not be sold, traded, or pledged as security for a loan; dividends are, by law, 6 percent per year..."
    И т.н., и т.н. Та си говорехме ( в началото) за объркването на хората от ... приказките на големите банкери.( Ами това явно е случайно, а - и така десетолетия:)) И то идващи от хора, пословични в премерването на всяка своя изречена дума!
    Важно ли е да се знаят тези неща - според мен, да! Защото доколкото всеи от нас работи, за да издържа себе си и семейството си, т.е. получава доходи в пари, (и/или инвестира), то той би трябвало да знае кой и как създава тези пари, с които се измерва, труда му, перспективите и начина на живот - на него и на близките му. И дали някой не измъква перманентно част от неговия труд невидимо от портфейла му...Защото не вярвам на някой да му харесва да бъде ограбван, при това постоянно и без да е питан.

  • 6
    dobri_bozhilov avatar :-|
    Добри Божилов

    Според мен в момента има не излизане от кризата, а лека корекция нагоре, продиктувана от естественото движение на икономиката. Никоя икономика не върви само нагоре или само надолу. Има моменти на кривване в обратната посока.Важен обаче е общият тренд. Не е изключеното сегашното кривване нагоре да се дължи на трилионите държавни помощи, които бяха изсипани. Тези помощи не могат да бъдат повторени, поради липса на пари. Т.е. след като мине ефектът им, кризата ще се възроди с още по-голяма сила. Пример - САЩ след края на програмата "пари за трошки". Продажбите на нови коли са спаднали почти двойно. Ето още един косвен показател, според който кризата е в разгара си...

  • 7
    Avatar :-?
    Дракон

    Интересен поглед върху фрахтовия пазар, снимката е забележителна:

    http://www.elliottwave.com/freeupdates/archives/2009/09/21/Global-Cargo-A-Ship-Stuck-at-Sea.aspx


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK