С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 сеп 2009, 15:15, 3601 прочитания

екоЛОГИЧНО

"Зелената" вълна отваря нови ниши за бизнес в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Често човек трябва да се окаже притиснат до стената, за да открие неподозираните си възможности.

На пръв поглед международната амбиция да се спре промяната в климата с по-сериозни рестриктивни екомерки за индустрията може и да изглежда несправедлива за държави като България - с твърде малък и спорен исторически принос за глобалното затопляне. Всъщност в тежките "климатични" ограничения много държави прозряха нови възможности за развитие на икономиките си. Зеленото вече е част от глобалния дългосрочен хоризонт и България не може да не се съобразява с това. Въпросът е дали тя иска да участва равностойно в този процес и да се възползва от новите шансове за бизнес, или ще предпочете да върви след събитията и просто да изпълнява под натиск екологичните стандарти.


Досегашните правителства предпочитаха да се снишават между европейските регламенти, които трябва да изпълняват, от една страна, и мощното лоби на традиционните енергетика и индустрия, от друга. Сигналите към бизнеса често са противоречиви и подвеждащи. Към днешна дата например 55 млн. евро са инвестирани в 25 инсталации за производство на биогориво. Според директивите на ЕС биогоривото трябва да е с 10 процентов дял към 2020 г. По закон за 2009 г. употребата на биогориво в България трябва да достигне 3%. На практика употребата му е нулева, а изградените мощности не работят. Бензиностанциите отказват да смесват горивата си с биогориво, а санкции за тях до момента няма. Бяха приети и редица мерки за стимулирането на инвестициите във вятърни паркове и соларни централи. Реалната реализация на проектите обаче среща множество проблеми - неблагоприятна регулаторна среда, трудности при присъединяването към електрическата мрежа и др. 

От новото правителство се очаква да изработи нова дългосрочна енергийна стратегия на страната и да формулира по ясен и категоричен начин политиките си в областта на климата. За да бъдат възможно най-адекватни, те би следвало да стъпят върху споразуменията, които ще се постигнат в Копенхаген и ще диктуват правилата на играта през следващите няколко десетилетия.

Нишата енергийна ефективност

Няма правителство, което да не е декларирало по един или друг начин, че ще повишава енергийната ефективност. Резултатът до този момент е нулев, в същото време се залага на мащабни проекти за изграждане на нови мощности. Тази тенденция със сигурност ще трябва да се преосмисли след Копенхаген. Данните показват, че докато средно за ЕС загубите на енергия от момента на производството през транспортирането и крайното й потребление са една трета, то на територията на България половината буквално излита във въздуха. До 2020 г. страните от европейския съюз си поставиха за цел да повишат общата си енергийната си ефективност с 20%. Ако тази цел бъде постигната, това ще бъде равносилно на 100 млрд. евро по-малко за енергия и 780 млн. т въглероден диоксид по-малко в атмосферата. При огромните загуби на енергия националната цел трябва да бъде по-амбициозна от средноевропейската. По изчисления на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подобряването на енергийната ефективност с 50% означава спестени разходи за енергиен внос от порядъка на 6 млрд. евро на година.



"У нас всичко е базирано на изграждане на мощности, а реално страната има голям ресурс за пестене", коментира Илия Илиев, главен мениджър на EnCon Services, партньор на Европейската банка за възстановяване и развитие и консултант на българските компании, разработващи проекти за енергийна ефективност и ВЕИ по кредитни линии на банката. По думите на Илиев парите, които се влагат при енергоспестяването, са в пъти по-малко от тези за изграждането на съответните мощности. На практика 70% от енергията се консумира от производството. Затова е много важно енергийната ефективност да се подобри именно там. От това на първо място ще спечелят самите фирми - спестените средства могат да отиват за подобряване на качеството на продуктите, за по-високи заплати за служителите или за по-атрактивни цени за клиентите. От друга страна, се развиват технологиите, нарастват производството и използването на алтернативни източници на енергия като биомасата, биогаза и т.н. Отпадъците пък от неразрешим проблем за общините могат да се превърнат в източник на енергия и на печалби.

Не без значение е и ефективността при останалите 30%, а именно домакинствата и общинските учреждения, а резултатът няма да е само под формата на по-малки сметки за ток и парно. Програмите за изолиране на сградите в публичния сектор - администрация, училища, детски градини, публични обекти, биха намалили бюджетните разходи за тяхната издръжка. Обследването на енергийната ефективност на сградите е един нов пазар за стотици милиони левове. Допълнително повишаването на енергийната ефективност на жилищните сгради ще доведе до раздвижване в строителството, в производството на цели групи строителни материали и в търговията с тях и ще генерира допълнителна заетост.

Зелената енергия е шик

Срещата в Копенхаген се очаква да даде и още по-голям тласък на чистите технологии, каквито са възобновяемите енергийни източници. До 2020 г. енергията от ВЕИ за страните от ЕС трябва да е 20% от общия енергиен микс. За България изискването е 16%. По данни за базовата 2005 г. енергията от ВЕИ в страната възлиза на 9.4% от общото крайно потребление. От тях 70% са биомаса, 24% идват от водноелектрическите централи и едва 6% от други ВЕИ като вятърните паркове или соларните централи. Общо през въпросната година той е равен на 1000 млн. тона нефтен еквивалент. На практика обаче неизползваният потенциал на страната в сферата на чистите технологии е доста по-голям. Той е оценен на 6000 млн. тона нефтен еквивалент годишно и включва водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия и биомаса. За стимулирането на инвестициите във ВЕИ са предвидени средства по няколко оперативни програми на ЕС - за конкурентоспособност, регионално развитие, развитие на селските райони. Отпускат се средства и по кредитни линии с участието на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Копенхаген просто ще начертае следващите стъпки в развитието на глобалната икономика. А когато една врата се затваря, отварят се други, предлагащи нови възможности, стига да можеш да се възползваш.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина 6 Правителството призовава връщащите се от Италия към доброволна карантина

До края на седмицата ще се приберат 10 хил. души, има 2000 теста за коронавирус, ще се прилагат само на хора с температура и начална пневмония

24 фев 2020, 3323 прочитания

Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя Вечерни новини: Ситуацията с коронавируса е на крачка от пандемия, България също се подготвя

И още: Прокуратурата ще разследва барселонската история около Борисов, твърденията на Ханке за корупция, заменките и още; Утре ще бъде представен новият модел за електроенергийния пазар

24 фев 2020, 5356 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Има ли опасност от зелен "балон"

Балансираното развитие на екотехнологиите ще предотврати пренасищането със скъпи възобновяеми мощности

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10