Въглеродни пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Въглеродни пари

Единствената възможност за намаляването на емисиите е инвестирането в чисти технологии<br />

Въглеродни пари

Предприятията ще трупат емисии за след края на кризата

Калина Горанова
2712 прочитания

Единствената възможност за намаляването на емисиите е инвестирането в чисти технологии<br />

© Shutterstock


Парниковите емисии за повечето хора в България все още са абстрактна тема, която засяга само шепа собственици на големи предприятия. За тези, които някак между другото са дочули, че има някакви въглеродни квоти, представата се ограничава до милиони тонове СО2, които по нареждане на Европейския съюз трябва да бъдат разпределени между компаниите. В действителност става въпрос за технологии, за цени на тока и на редица промишлени стоки и за много пари. Неща, които засягат не само бизнеса, но и всеки човек в страната.

ТЕЦ "Марица-изток 2" например за една година излъчва 10. 7 млн. тона. Екоминистерството засега им е определило квота от 9.1 млн. тона. Всички емисии над нея трябва да се плащат от предприятието. Това означава, че тецът всяка година трябва да купува на международния пазар разрешителни за излъчване на 1.6 млн. тона въглероден двуокис. При сегашните цени на борсите за търговия на емисии това ще му струва около 24 млн. евро годишно, които в крайна сметка ще бъдат платени от потребителите на ток в страната. Ако предприятието инвестира в чисти технологии и намали емисиите си на СО2 под определената квота, не само ще си спести този огромен разход, но дори ще може да продава излишъка на карбоновите борси и да печели. Което ще му позволи да инвестира още в екология и да не вдига драстично цените.

Вече втора година българските компании не могат да участват в европейската схема за въглеродната търговия. За да излязат на пазара, трябваше да се изготви национален план за периода 2008 - 2012 г., в който да бъде посочено всяко едно предприятие с какви количества емисии разполага. Това се оказа твърде сложна задача за предходното правителство. То беше критикувано от фирмите заради бавната си и непрозрачна работа, като не липсваха съмнения, че отговорните ведомства просто не могат да намерят начин да отговорят на "очакванията" на някои компании.

Така например бизнесменът Христо Ковачки при предходното разпределение, прието от кабинета "Станишев" в края на 2008 г., щеше да е на чиста печалба от 62 млн. лв. (виж таблицата). Въглероденият диоксид му е бил даден в повече, без да се отчете, че някои от инсталациите му няма да работят през целия период (до 2012 г.), тъй като подлежат на специални ограничения. Планът беше върнат от Брюксел с много забележки, предходният кабинет не успя да го коригира навреме и Ковачки се размина с подаръците. С идването на новото правителство всичко започна отначало и огласеният наскоро първоначален вариант на нов национален план дава основания за оптимизъм.

В очакване на плана

Окончателният му вариант се очаква да бъде готов в края на октомври. Разчетите са правени на базата на излъчените емисии през 2007 и 2008 г., като за всяко предприятие е взета по-добрата от двете години. Според фирмите това разпределение е справедливо, но повечето от тях се оплакват от недостиг на квоти и искат да получат допълнителни разрешителни. Претенциите само на част от тях са оценени като основателни от МОСВ и предстои коригиране на квотите им в посока нагоре.

Това са основно мощностите, които през 2007 и 2008 г. не са били в експлоатация по една или друга причина и съответно техните количества не са взети под внимание. Още квоти например ще бъдат отпуснати на ТЕЦ "Марица-изток 3" на ЕНЕЛ, както и на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". През 2007 и 2008 г. и двете компании са имали мощности в рехабилитация. И от двете предприятия коментираха, че при всички положения ще са в позицията на купувачи. Топлофикационните дружества също по всяка вероятност ще имат увеличение на квотите си. Причината е, че при разработването на проекта не е взето под внимание, че последните две зими са били доста топли на фона на обичайното. "При тези количества изчисленията ни за 2010 г. показват, че ще имаме недостиг на квоти от порядъка на 15%", коментира Валентин Терзийски, председател на Асоциацията на топлофикациите. "Тогава ние ще поискаме от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да ни калкулира разхода за закупуването на квоти в цената на топлоенергията", продължава той.

Увеличението на квотите на тези фирми ще бъде за сметка на резерва от разрешителни, заделен за мощности, които предстои да заработят през следващите години. Той е от порядъка на 31.6 млн. тона за периода до 2012 г. Към него претенции имат и предприятия, който са буквално на стартовата линия за започване на производство. Такъв е случаят например с AEЦ "Марица-изток 1". Изградената от тях ТЕЦ ще започне да работи в началото на следващата година и тогава трябва да получи своята квота. "Една част от действащите предприятия искат намаляване на резерва. Други 40 пък са заявили, че ще строят нови мощности", обяснява Христо Христов, изпълнителен директор на Института по енергетика, консултант по плана. Според него тези заявки трябва да бъдат преразгледани и да се отсее кои от тях ще се случат реално, за да не се блокират излишни количества в резерва.

Догодина - на въглеродните борси

Въпреки усилията на новото ръководство на екоминистерството търговията ще може да започне едва през пролетта на 2010 г. (и то ако Брюксел одобри до края на годината националния план за разпределение на квотите). За 2007 и 2008 г. компаниите имат толкова квоти, колкото реално са изпуснали и са на нула.

Така 2009 г. ще е първата, при която ще има предприятия с въглероден недостиг и такива с неупотребени квоти за продажба. Кризата удари доста от производствата в страната и те ще могат да продават. Настроенията сред повечето компании обаче са, че по-скоро биха се отказали от продажбата и биха запазили количествата си за 2010 г. с надеждата, че пазарът ще се съживи и тогава допълнителните квоти ще им трябват.

"Нашата цел е да търгуваме не с квоти, а с метали", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри". "Надяваме се да използваме квотите си. Това би означавало, че имаме производство. Ако имаме излишъци за 2008 г., бихме предпочели да ги запазим и да ги използваме през следващата", продължава той. На същото мнение е и Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската камара за цветни и черни метали. "Сега цената на квотите са ниски. Ако избързат с продажбата, впоследствие може да им се наложи да купуват на по-висока цена", смята тя.

След излизането от кризата повечето от предприятията ще бъдат в ролята на купувачи. "Когато строителните дейности се възстановят и търсенето на цимент се покачи, нивото на отпуснатите квоти ще стане още по-критично", коментира Александър Кар, изпълнителен директор на "Девня цимент". По неговите думи загубите, породени от недостига на квоти, ще възлизат на десетки милиони левове за петгодишния период на плана.

"Предприятията по всяка вероятност ще трябва да купуват квоти през следващите години. По-големият проблем обаче идва от това, че големите енергийни производители ще имат недостиг на квоти и това ще доведе до покачване на цената на енергията", обяснява Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. "И докато ние не можем да увеличаваме цените си безнаказано, тъй като не сме единствени на пазара и 85% от продукцията ни е за износ, на енергийния пазар все още няма достатъчно конкуренция", продължава той. Според Стаменов тецовете трябва да бъдат стимулирани да инвестират във възобновяеми енергийни източници. Така ще се покрие изискването за 16% чиста енергия в енергийния микс на страната, а зелените сертификати под формата на квоти за тецовете ще смекчат покачването на цената на традиционната енергия.

Фотограф: Капитал

Парниковите емисии за повечето хора в България все още са абстрактна тема, която засяга само шепа собственици на големи предприятия. За тези, които някак между другото са дочули, че има някакви въглеродни квоти, представата се ограничава до милиони тонове СО2, които по нареждане на Европейския съюз трябва да бъдат разпределени между компаниите. В действителност става въпрос за технологии, за цени на тока и на редица промишлени стоки и за много пари. Неща, които засягат не само бизнеса, но и всеки човек в страната.

ТЕЦ "Марица-изток 2" например за една година излъчва 10. 7 млн. тона. Екоминистерството засега им е определило квота от 9.1 млн. тона. Всички емисии над нея трябва да се плащат от предприятието. Това означава, че тецът всяка година трябва да купува на международния пазар разрешителни за излъчване на 1.6 млн. тона въглероден двуокис. При сегашните цени на борсите за търговия на емисии това ще му струва около 24 млн. евро годишно, които в крайна сметка ще бъдат платени от потребителите на ток в страната. Ако предприятието инвестира в чисти технологии и намали емисиите си на СО2 под определената квота, не само ще си спести този огромен разход, но дори ще може да продава излишъка на карбоновите борси и да печели. Което ще му позволи да инвестира още в екология и да не вдига драстично цените.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Роко

    Определено тройната коалиция беше пречка пред приемането на план за разпределение поради сложните баланси които съществуваха в нея на най-високо ниво, както и интересите зад тях. Въпросът сега е, след кято вече правителството е еднопартийно и експертно колко време ще му трябва при ясни указания от ЕК за плана и актуални верификационни данни


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK