

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Парниковите емисии за повечето хора в България все още са абстрактна тема, която засяга само шепа собственици на големи предприятия. За тези, които някак между другото са дочули, че има някакви въглеродни квоти, представата се ограничава до милиони тонове СО2, които по нареждане на Европейския съюз трябва да бъдат разпределени между компаниите. В действителност става въпрос за технологии, за цени на тока и на редица промишлени стоки и за много пари. Неща, които засягат не само бизнеса, но и всеки човек в страната.
ТЕЦ "Марица-изток 2" например за една година излъчва 10. 7 млн. тона. Екоминистерството засега им е определило квота от 9.1 млн. тона. Всички емисии над нея трябва да се плащат от предприятието. Това означава, че тецът всяка година трябва да купува на международния пазар разрешителни за излъчване на 1.6 млн. тона въглероден двуокис. При сегашните цени на борсите за търговия на емисии това ще му струва около 24 млн. евро годишно, които в крайна сметка ще бъдат платени от потребителите на ток в страната. Ако предприятието инвестира в чисти технологии и намали емисиите си на СО2 под определената квота, не само ще си спести този огромен разход, но дори ще може да продава излишъка на карбоновите борси и да печели. Което ще му позволи да инвестира още в екология и да не вдига драстично цените.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Определено тройната коалиция беше пречка пред приемането на план за разпределение поради сложните баланси които съществуваха в нея на най-високо ниво, както и интересите зад тях. Въпросът сега е, след кято вече правителството е еднопартийно и експертно колко време ще му трябва при ясни указания от ЕК за плана и актуални верификационни данни
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.