Въглеродни пари

Парниковите емисии за повечето хора в България все още са абстрактна тема, която засяга само шепа собственици на големи предприятия. За тези, които някак между другото са дочули, че има някакви въглеродни квоти, представата се ограничава до милиони тонове СО2, които по нареждане на Европейския съюз трябва да бъдат разпределени между компаниите. В действителност става въпрос за технологии, за цени на тока и на редица промишлени стоки и за много пари. Неща, които засягат не само бизнеса, но и всеки човек в страната.

ТЕЦ "Марица-изток 2" например за една година излъчва 10. 7 млн. тона. Екоминистерството засега им е определило квота от 9.1 млн. тона. Всички емисии над нея трябва да се плащат от предприятието. Това означава, че тецът всяка година трябва да купува на международния пазар разрешителни за излъчване на 1.6 млн. тона въглероден двуокис. При сегашните цени на борсите за търговия на емисии това ще му струва около 24 млн. евро годишно, които в крайна сметка ще бъдат платени от потребителите на ток в страната. Ако предприятието инвестира в чисти технологии и намали емисиите си на СО2 под определената квота, не само ще си спести този огромен разход, но дори ще може да продава излишъка на карбоновите борси и да печели. Което ще му позволи да инвестира още в екология и да не вдига драстично цените.