Кой ще движи глобалния растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой ще движи глобалния растеж

Кой ще движи глобалния растеж

3213 прочитания

© Shutterstock


Ниска инфлация, лесен достъп до кредити, нарастващо потребление. Допреди кризата това бе формулата, по която глобалната икономиката преживя внушителен растеж без съществени сътресения. Но после започна резкият спад. Нарасна броят на привържениците на теорията, че не бившият председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Aлън Грийнспан, а сериозното натрупване на глобални дисбаланси е причинител на появилите се балони на жилищния пазар в САЩ и отчасти в Европа.

В своето изследване "Залезът на Кимерика?*", икономистът Гилем Фабре*** описва същността на модела, довел както до растежа на глобалната икономика преди кризата, така и до срива на системата, позволила съществуването на този модел. Авторът представя глобалната икономика като взаимосвързана система. Тя е съставена от два основни модела на растеж. Първият е американският, който е основан на високо вътрешно потребление, финансирано с чужди спестявания. Вторият е китайският, при който се залага на високо външно търсене и на значителни спестявания в страната. Тази симбиотична връзка, прераснала в глобален двигател на икономическия растеж, работеше като добре смазана машина през периода от 2001 г. (когато Китай влезе в Световната търговска организация (СТО) до 2008 г., когато започна сривът на жилищния и финансовия сектор в САЩ. В рамките на този период съотношението на спестяванията на американците към брутния национален доход (БНД) спадна от 5% до отрицателни величини. В същото време китайските домакинства са увеличили съотношението на спестяванията си от 30% на 45% от БНД. Средният растеж на глобалната икономика за периода е 4% (при средно 3% за 1991 – 2000 г.).

Какво лежи в основата на този модел, който лесно може да бъде оприличен на монета с две страни?

Докато САЩ харчат, Китай ги финансира

Основният източник на растеж в американската икономика е вътрешното търсене и особено потреблението на домакинствата. Консуматорските навици на американските потребители бяха подкрепени от различни финансови иновации, които им позволиха да превърнат нарастващите цени на собствеността си в ликвидни средства за покупка на стоки и услуги (home equity extraction).Така в периода 2001 - 2008 г. дефицитът по текущата сметка на САЩ нарасна значителнодо средно -5% от БВП (при средно -2.1% от БВП през предходните девет години). Според различни оценки, една от които на Грийнспан и Джеймс Кенеди, ако се отстрани ефектът на home equity extraction, то растежът на БВП в САЩ за периода би бил съизмерим с този на еврозоната, т.е. ще е по-нисък.

Все пак възможно ли е това увеличено потребление на американците, ако няма кой да им даде пари в заем? Най-краткият и логичен отговор е: не. В глобалната икономическа система, за да може един да потребява над възможностите си, друг трябва да спестява вместо него. В случая – сметката се плащаше от Китай. За разлика от САЩ азиатската страна е с излишък по текущата сметка, койтонараства и достига средна стойност от 6% от БВП за периода 2001 -2008 г. Основният източник на растеж в Китай е експортът и съответно положителното салдо в търговския баланс на страната. Поради серия структурни особености приходите от износ не могат да бъдат превърнати в потребление на домакинствата и фирмите. Вместо това Китай акумулира резерви в размер на над 2 трлн. долара. Тоест спестява, инвестирайки в дълг на страни, които имат интерес и желаят да потребяват. Сега Китай държи повече от половината американски ДЦК, продадени в чужбина. Увеличава се и БВП на глава от населението на страната. За периода 2001 - 2008 г. този показател възлиза средно на 4000 долара.

Накъде след рецесията

С настъпването на рецесията двете страни на монетата започнаха процеси на трансформация на симбиотичната си връзка и частично разкъсване на модела. В САЩ процесите на деливъридж (обратното на левъридж - процес, при който с цел реализиране на по-големи печалби, се използват заемни пари), бягство към по-ниско рискови активи и затягането на кредитните стандарти, принудиха американските домакинства да потребяват по-малко и да спестяват повече. За да ограничи частично ефектите от кризата, Фед започна да финансира непряко (чрез банките) правителството. Американското Трежъри увеличи значително емисиите ДЦК с цел финансиране на рекорден бюджетен дефицит. Макар и отчасти, държавата започна на потребява повече вместо домакинствата.

В Китай ситуацията също се промени значително, като ръстът на БВП спадна от 12% на 7-8%. Свиването на външното търсене бе основен фактор за забавянето, а централната антикризисна стратегия на властите там бе да активизират държавните потребление и инвестиции за сметка на спадащия експорт.

Как ще изглежда възстановяването след кризата? Според много анализатори и изследователи финансовият свят няма да е същият като преди. Вероятно и източниците на растеж на световната икономика няма да работят по същия начин.

Според GoldmanSachs ребалансирането на глобалната финансова система в дългосрочен план (20 - 30 години) ще изисква по-ниско потребление на американските домакинства, финансирано с (лесни) кредити и по-високо вътрешно търсене в страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Като цяло продажбите на дребно в страните от BRIC отбелязват незначителен спад на фона на Г3. През 2010 г. се очаква техният принос в растежа на глобалното потребление да достигне 50%. Основният източник на това нарастване се очаква да бъде повишаващото се ниво на БВП на човек от населението, което нараства с динамичен темп през последните 10 години. А и пазарното навлизане на определени стоки и услуги е все още слабо, което предполага значителен потенциал за растеж. Дори по време на криза растежът на продажбите на нови автомобили в Китай не само не намалява, а дори се увеличава. Само през юни (2009 г.) продажбите на дребно в Китай нарастват със 17.6% на годишна база.

Реализирането на дългосрочните очаквания за устойчиво нарастване на потреблението на домакинствата в страните от BRIC и тяхното превръщане в двигател на глобалното търсене се сблъсква със серия проблеми от социален, политически и демографски характер. Потребителите на стоки и услуги са основно от т.нар. средна класа. А нейното разрастване и икономическа независимост опира до серия политически чувствителни въпроси в страните от BRIC. Например спазването на човешките права, политическите свободи, върховенството на закона и защитата на собствеността могат дългосрочно да забавят превръщането на тези страни в нов двигател на глобалната икономика. Най-вероятно ходът и посокатана институционалните реформи в тях ще решат изхода за това....

Дотогава САЩ ще трябва да потърсят нов "Китай", който да финансира потребителския гуляй на американските домакинства.

*Комбинация от имената на Китай и Америка. Термин създаден от Niall Ferguson, Harvard University през 2008

**Дилян Василев е експерт в отдел "Анализи", Управление "Емисионно", БНБ

***Тhe Twilight of "Chimerica"? China and the collapse of the American model, Guilhem Fabre

Ниска инфлация, лесен достъп до кредити, нарастващо потребление. Допреди кризата това бе формулата, по която глобалната икономиката преживя внушителен растеж без съществени сътресения. Но после започна резкият спад. Нарасна броят на привържениците на теорията, че не бившият председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Aлън Грийнспан, а сериозното натрупване на глобални дисбаланси е причинител на появилите се балони на жилищния пазар в САЩ и отчасти в Европа.

В своето изследване "Залезът на Кимерика?*", икономистът Гилем Фабре*** описва същността на модела, довел както до растежа на глобалната икономика преди кризата, така и до срива на системата, позволила съществуването на този модел. Авторът представя глобалната икономика като взаимосвързана система. Тя е съставена от два основни модела на растеж. Първият е американският, който е основан на високо вътрешно потребление, финансирано с чужди спестявания. Вторият е китайският, при който се залага на високо външно търсене и на значителни спестявания в страната. Тази симбиотична връзка, прераснала в глобален двигател на икономическия растеж, работеше като добре смазана машина през периода от 2001 г. (когато Китай влезе в Световната търговска организация (СТО) до 2008 г., когато започна сривът на жилищния и финансовия сектор в САЩ. В рамките на този период съотношението на спестяванията на американците към брутния национален доход (БНД) спадна от 5% до отрицателни величини. В същото време китайските домакинства са увеличили съотношението на спестяванията си от 30% на 45% от БНД. Средният растеж на глобалната икономика за периода е 4% (при средно 3% за 1991 – 2000 г.).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    jordan62 avatar :-|
    Йордан Янков

    Интересно е, че чак сега започват да забелязват съществуването на една глобална икономика, а не на отделни национаналнитакива. По принцип възниква въпросът доколко имат смисъл "традиционните" икономически показатели като GDP?

  • 2
    Avatar :-|
    Дилян Василев

    До коментар [#1] от "Някой си":
    Финансовите иновации и либерализирането на капиталовите потоци направиха глобалната икономика - "глобална".


  • 3
    Avatar :-?
    Patilan

    А где е България във всичко тва?

  • 4
    Avatar :-|
    GS

    Последното изречение трябва да е "Дотогава Китаи трябва да намерят нов "САЩ"...". Факта, че Китаи продължава да поддържа пег-а с долара и да трупа валутни резерви показва, че няма никакво намерение да подклажда вътрешното търсене.

  • 5
    Avatar :-|
    5

    Световната икономика се намира в период на леко затопляне, наподобяващ на циганското лято през есента. Докато досегашните рецесии са наподобявали на краткотрайните застудявания през лятото, които бързо отминават, сегашната Голяма рецесия наподобява на трайното захлаждане, което настъпва в началото на есента. След циганското лято ще последва ново застудяване, след което ново затопляне, като всяко следващо застудяване ще е все по-интензиво, а всяко следващо затопляне - все по-слабо. И така до февруари-март, когато денят отново ще нараства и всички ще си припомним за идващата пролет.
    Какво обаче определя в какъв сезон се намира световната икономика? Според мен енергията на икономиката се определя от откритите от хората технологии, които постепенно се превръщат в стоки и услуги. Тези стоки и услуги постепенно достигат до всеки един икономически активен член на обществото (автомобил, битова техника, мол, екскурзия, транспорт, кино, медицина, телефон, интернет, компютър, енергия, добивана основно от изкопаеми източници и пр.) Времето на изобретяването на технологиите е през зимата, през пролетта технологиите почват плахо да се транформират в стоки и услуги, които все още са достъпни само за определена част от хората, през лятото тези стоки и услуги вече стават достъпни за почти всеки икономически активен член на обществото (дори относително бедна България се напълни с молове, коли, жилища, екскурзии навън), през есента енергията на икономиката почва да се изчерпва, защото няма достатъчно нови потребители на произведените чрез технологиите стоки и услуги. Тук процесът допълнително се засилва от сегашното застаряване на населението на икономически богатите държави. Предстои ни есенен и зимен сезон на икономиката, който ще отмене десетилетия, и през който предстои изобретявянато на нови технологии, които да дадат енергията за новия растеж.
    В последните години се надуха много балони - на имоти, на ценни книги, стоки. Причината е в това, че няма нови технологии за качествен растеж, поради което се търси кух растеж в надуването на балони. Надуването на балоните е признак за изчерпването на енергията на сегашната икономическа система. По същия начин ще се надуе и слънцето, когато се изчерпи енергията му - водород, който чрез ядрени реакции се превръща в хелий. След като се водородът се изчерпа, слънцето ще се надуе, после ще се смали до ядрото си и ще загине.
    Посоченият цикъл на икономическата система не е случаен. Циклите са навсякъде в природата. Те наподобяват на колелото, а както знаем колелото е средство за придвижване, за динамика, еволюция.
    Този, който е създал нашия свят не иска да тъпчем на едно място (едни и същи технологии с леки доразработки (автомобилът например е напреднал много от изобрятаването му, но се основава на една и същи технология) и е програмирал циклите, чрез които светът да си движи напред.

  • 6
    Avatar :-|
    SS

    Горките Китайци натрупаха толкова много долари,че сега не знаят какво да ги правят!!! Щатите ги прее..ха пробутвайки им хартия вместо нещо реално, всъщност по същият начин прее..ха и арабите вземайки им петрола за хартия. Накрая маи ще ги ползват за зелена тоалетна хартия!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK