С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 23 окт 2009, 14:12, 6134 прочитания

В какво се превръща боклукът

Ако нишката на рециклирането продължава да се къса, кризите са неизбежни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Промени в закона

- Въвеждане на двойно по-високи глоби за физическите, юридическите и длъжностните лица за неправилното изхвърляне на отпадъците, изгаряне на битови отпадъци, продажбата на черни и цветни метали на търговци без лиценз, неплащането на продуктови такси и т.н.

- Обмисля се диференцирана такса депониране. Ако изхвърляният отпадък представлява суровина, ще се заплаща по-висока такса в зависимост от вида му (хартия, пластмаса, метал, стъкло). Целта е да се предотврати изхвърлянето на суровини на депото за битови отпадъци, от някои предприятия. Размерът на таксата ще бъде определян с решение на Министерския съвет.

- Създаване на блокирани банкови сметки. Те ще се използват за покриване на разходите при закриването на депото и 30-годишния следексплоатационен контрол. Както и при непредвидени рискови ситуации при обезвреждането на отпадъците. До тази идея се стига, тъй като общините масово не са предвидили средства за закриването на старите сметища.

- По предложение на министъра и с акт на МС 10% от регионалните депа, изградени с над 50% държавно или международно финансиране, ще могат да се използват за национални нужди.

- Забранява се търговската дейност с отпадъци от медни и алуминиеви кабели, релси и др. от страна на търговците на скрап.
- Приема се регламент за трансграничен превоз на отпадъци.


Темата с боклуците в България напоследък се свързва основно с липса на депа и изобилие от пътуващи насам-натам бали и шарени кофи, пълни с още по-шарени боклуци.


Под комичната повърхност обаче проблемът е много по-широк и по-сериозен. България закъснява с изграждането на новите регионални депа, за което я заплашват и глоби от Европейския съюз. Данните показват, че до момента в страната от предвидените 56 има изградени 27 депа, чийто обем е общо 12.7 млн. тона. За сравнение - само битовият отпадък, който се образува в страната годишно, е 3.6 млн. тона. Това означава, че след първите няколко години от експлоатацията новите депа ще бъдат неизползваеми. И всичко трябва да започне отначало.

Част от решението е действаща система за разделно събиране на отпадъците. Ключовата дума тук е действаща, защото бездействаща вече има. Ако рециклирането реално заработи, то ще доведе до по-ефективно използване на суровините, до по-чиста околна среда (тъй като опасните компоненти не попадат на сметището) и до по-дълъг живот на сметищата. В страната на липсващите депа обаче никак не е чудно, че и системите за разделно събиране не функционират гладко.

И затова промените в Закона за управление на отпадъците, които подготвя Министерството на околната среда и водите, са насочени основно именно в тази сфера (виж карето).  Голяма част от тях имат за цел да направят съмнителното удоволствие да събираш неразделно боклука по-скъпо. Проектозаконът обаче не дава пълен отговор как ще се поправят всички недостатъци по веригата на разделното събиране - слабо активни общини, организации, които в някои отношения бият отбой, взаимно прехвърляне на отговорност, липса на контрол и търговски обекти и граждани, които проявяват небрежност, често породена от недоверие, че разделно събиране реално се случва. 



Горещата точка на конфликта

Разделното събиране е организирано на принципа "причинителят плаща". Производителите и вносителите на опаковки или електронно и електрическо оборудване са длъжни или сами да събират количества, или да плащат високи продуктови такси на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), или да станат членове на т.нар. организации по оползотворяване на съответните продукти. На тях те заплащат такса на база пуснато количество и вид на продукта. С тези средства организацията е длъжна да събира и да предава за рециклиране определени количества, като процентът нараства всяка година (виж инфографиката). За тази цел обаче трябва да има системи за събирането на суровините от юридическите лица и от гражданите. И тук идват проблемите. Топката постоянно се прехвърля между организациите и общините. Първите започнаха да се оплакват, че местната власт не упражнява никакъв контрол по отношение на населението. "Превърнали сме се в едни концесионери", заяви Иван Михов, изпълнителен директор на "Репак", която се занимава с оползотворяването на опаковки. Според тях, противно на логиката, с времето гражданите стават все по-небрежни и те на практика возят битови отпадъци напълно безвъзмездно. Това пък допълнително затруднява и оскъпява основната им дейност.

"Организирането на тази дейност си е работа на организациите", пък беше отговорът на Мария Бояджийска, зам.-кмет по екологията в Столична община.
Други кметове също са на мнение, че  ангажиментите на общината се изчерпват до определянето на местата за шарените контейнери. "Средствата за разделно събиране не идват при нас, че ние да го организираме", коментира Румен Рашев, кмет на Велико Търново.

Липсата на контрол

Едни от основните промени в закона от страна на министерството са при санкциите. Предвижда се двойно увеличаване на глобите за различните провинени, но едва ли са много гражданите, които знаят колко са те към момента. Защото липсва контрол. През пролетта на 2009 г. например Столична общината определи глоби не само ако боклукът се изхвърля на улицата, но и ако се изхвърля в грешната кофа. На практика обаче няма механизъм, по който това може да бъде контролирано.
"Служителите на Столичен инспекторат не са полицаи" - така обяснява ситуацията Бояджийска. По нейните думи инспекторите нямат право да искат документ за самоличност, за да наложат глобата. "В Столичен инспекторат работят 500 души, които имат още много задължения, сред които е и да следят работата на концесионера, за което събираме такса смет от гражданите", продължава Бояджийска. По-малките общини не разполагат с такъв голям инспекторат, както и с подобни новости в нормативната си база. Според Рашев контрол върху населението трудно може да бъде наложен. "Хората ще започнат да изхвърлят правилно едва когато се убедят, че системата действа и отпадъците не отиват на едно място", коментира той.

"Контролът по прилагането на закона, в т.ч. и нерегламентираното изхвърляне на отпадъците, се осъществява от регионалните структури на министерството и общинските власти", обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
 
Къде е контейнерът

Вместо да се повиши доверието, т.нар. шарени контейнери започнаха да изчезват от улиците. Организацията "Булекопак" например изтегли жълтите си контейнери за хартия и пластмаса от квартал "Люлин" заради ниската чистота на отпадъците там и вандалите, които често ги палят. Изпълнителният директор на дружеството Диан Димов разказва, че 20 запалени контейнера на нощ, каквито случаи е имало, му струват 6 хил. лв.  Друг е случаят с организацията "Екобулпак", която е намалила честотата на контейнерите в нейните райони. "Изпълняваме си договора с общината за определен брой точки на определен брой жители", разказва Милен Димитров, прокурист на "Екобулпак". По думите на представителите на организациите в столицата досега контейнерите са били разположени доста по-нагъсто от заложеното. Това се е правило и с цел рекламна кампания и популяризиране на идеята сред гражданите. Явно без успех.

Именно събирането на отпадъците от т. нар. шарени контейнери по улиците на практика е най-трудоемката и скъпа дейност на организациите и за нея отиват около 80% от разходите. Намаляването на количеството чиста суровина, която се събира в тях, прави обслужването им по-скъпо. Вдигат се транспортните разходи за возене на битови отпадъци до депото, а суровината за продажба на заводите става по-малко.От продажбата на суровините организациите реализират около 20% от приходите си (другите са от таксите на фирмите  членове).

Въпреки че количеството на контейнерите за бита намалява, организациите по всяка вероятност ще изпълнят целите си и сакции за тях няма да има. Основните количества от опаковките идва от заводите и от търговската мрежа, докато у населението са едва около 20-25%. По думите на представители от бранша единствено с предприятията се работи безпроблемно. През пролетта Столична община задължи търговските обекти да сключат договори с организациите, които да им предоставят контейнери, за да не си изхвърлят кашоните например в кофите за битов отпадък. По думите на Мария Бояджийска обаче много от организациите са започнали да злоупотребяват с това, като принуждават търговските обекти в техните райони да купуват от тях контейнери и да заплащат за обслужването им.  
 
Желязото е с пари


Докато в сферата на опаковките предстои още много работа, при електронното и електрическото оборудване са открити някои работещи модели. В основата им е фактът, че дори след като излязат от употреба, те могат да бъдат суровина за продан или размяна. Доскоро в тази сфера имаше само две организации. Първата от тях - "Екобултех", вече инвестира в огромен завод за оползотворяване на отпадъците, който може да покрива нуждите и на съседните страни, но към момента все още не работи, а и няма нужните количества за захранването му. От лятото на тази година броят на организациите нарасна на 11. Според представители на бранша един от плюсовете от наличието на нови играчи ще бъде в активизирането на рекламните и информационните кампании, насочени към гражданите и бизнеса. Те и до момента дават резултат.

Успехът на тези организации до голяма степен се дължи на сътрудничеството им с големите търговски вериги. В повечето случаи те са членове на някоя от организациите в ролята си на вносители. По закон те са длъжни да предоставят място за разполагането на контейнер, където гражданите да могат да изхвърлят старите си уреди. Повечето от големите вериги започнаха да правят екооферти от типа връщаш стар уред и получаваш нов срещу отстъпка. Ако пък става въпрос за голямо домакинско оборудване, което получавате с доставка до дома, може да ви се отнесе старото. "Тази политика привлича клиентите", коментира представител на голяма търговска верига. Само за август например компанията е събрала 76 тона старо оборудване. Срещу количествата, които предоставят на организациите,  компаниите могат да получат отстъпка в таксите, които им заплащат.  

Оплаквания към общините обаче отново не липсват. "Много малко са общините, които имат договори с организациите", коментира Петър Мицин, прокурист на "Елтехресурс". Договорите са необходими, за да могат организациите да развиват дейностите сред населението. На територията на столицата например фирмата предлага събиране на старите уреди, като има график къде и по кое време ще има екип. Подобно нещо не може да се случи без разрешение от общината, за което е необходим договор с нея. 
Трябва да се знае, че, освен че е необходимо, разделното събиране към момента се финансира сериозно от всеки гражданин при покупката на стока, която се оскъпява при всяко ново изискване към производителя. Няма смисъл парите да отиват напразно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столичната община отказва да прилага собствените си мерки за мръсния въздух Столичната община отказва да прилага собствените си мерки за мръсния въздух

Въпреки че имаше основание да пусне "зелен билет" на стойност 1 лв., общината не реагира

9 дек 2019, 232 прочитания

България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране 2 България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране

Казусът със субсидиите и даренията на формациите стигна до антикорупционната организация на Съвета на Европа GRECO

9 дек 2019, 3024 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пет урока по правосъдие

Ключовите проблеми на съдебната система са ясни. Решенията - също

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10