В какво се превръща боклукът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В какво се превръща боклукът

В какво се превръща боклукът

Ако нишката на рециклирането продължава да се къса, кризите са неизбежни

Калина Горанова
6338 прочитания

© Ася Колева


Промени в закона

- Въвеждане на двойно по-високи глоби за физическите, юридическите и длъжностните лица за неправилното изхвърляне на отпадъците, изгаряне на битови отпадъци, продажбата на черни и цветни метали на търговци без лиценз, неплащането на продуктови такси и т.н.

- Обмисля се диференцирана такса депониране. Ако изхвърляният отпадък представлява суровина, ще се заплаща по-висока такса в зависимост от вида му (хартия, пластмаса, метал, стъкло). Целта е да се предотврати изхвърлянето на суровини на депото за битови отпадъци, от някои предприятия. Размерът на таксата ще бъде определян с решение на Министерския съвет.

- Създаване на блокирани банкови сметки. Те ще се използват за покриване на разходите при закриването на депото и 30-годишния следексплоатационен контрол. Както и при непредвидени рискови ситуации при обезвреждането на отпадъците. До тази идея се стига, тъй като общините масово не са предвидили средства за закриването на старите сметища.

- По предложение на министъра и с акт на МС 10% от регионалните депа, изградени с над 50% държавно или международно финансиране, ще могат да се използват за национални нужди.

- Забранява се търговската дейност с отпадъци от медни и алуминиеви кабели, релси и др. от страна на търговците на скрап.

- Приема се регламент за трансграничен превоз на отпадъци.

Темата с боклуците в България напоследък се свързва основно с липса на депа и изобилие от пътуващи насам-натам бали и шарени кофи, пълни с още по-шарени боклуци.

Под комичната повърхност обаче проблемът е много по-широк и по-сериозен. България закъснява с изграждането на новите регионални депа, за което я заплашват и глоби от Европейския съюз. Данните показват, че до момента в страната от предвидените 56 има изградени 27 депа, чийто обем е общо 12.7 млн. тона. За сравнение - само битовият отпадък, който се образува в страната годишно, е 3.6 млн. тона. Това означава, че след първите няколко години от експлоатацията новите депа ще бъдат неизползваеми. И всичко трябва да започне отначало.

Част от решението е действаща система за разделно събиране на отпадъците. Ключовата дума тук е действаща, защото бездействаща вече има. Ако рециклирането реално заработи, то ще доведе до по-ефективно използване на суровините, до по-чиста околна среда (тъй като опасните компоненти не попадат на сметището) и до по-дълъг живот на сметищата. В страната на липсващите депа обаче никак не е чудно, че и системите за разделно събиране не функционират гладко.

И затова промените в Закона за управление на отпадъците, които подготвя Министерството на околната среда и водите, са насочени основно именно в тази сфера (виж карето). Голяма част от тях имат за цел да направят съмнителното удоволствие да събираш неразделно боклука по-скъпо. Проектозаконът обаче не дава пълен отговор как ще се поправят всички недостатъци по веригата на разделното събиране - слабо активни общини, организации, които в някои отношения бият отбой, взаимно прехвърляне на отговорност, липса на контрол и търговски обекти и граждани, които проявяват небрежност, често породена от недоверие, че разделно събиране реално се случва.

Горещата точка на конфликта

Разделното събиране е организирано на принципа "причинителят плаща". Производителите и вносителите на опаковки или електронно и електрическо оборудване са длъжни или сами да събират количества, или да плащат високи продуктови такси на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), или да станат членове на т.нар. организации по оползотворяване на съответните продукти. На тях те заплащат такса на база пуснато количество и вид на продукта. С тези средства организацията е длъжна да събира и да предава за рециклиране определени количества, като процентът нараства всяка година (виж инфографиката). За тази цел обаче трябва да има системи за събирането на суровините от юридическите лица и от гражданите. И тук идват проблемите. Топката постоянно се прехвърля между организациите и общините. Първите започнаха да се оплакват, че местната власт не упражнява никакъв контрол по отношение на населението. "Превърнали сме се в едни концесионери", заяви Иван Михов, изпълнителен директор на "Репак", която се занимава с оползотворяването на опаковки. Според тях, противно на логиката, с времето гражданите стават все по-небрежни и те на практика возят битови отпадъци напълно безвъзмездно. Това пък допълнително затруднява и оскъпява основната им дейност.

"Организирането на тази дейност си е работа на организациите", пък беше отговорът на Мария Бояджийска, зам.-кмет по екологията в Столична община.

Други кметове също са на мнение, че ангажиментите на общината се изчерпват до определянето на местата за шарените контейнери. "Средствата за разделно събиране не идват при нас, че ние да го организираме", коментира Румен Рашев, кмет на Велико Търново.

Липсата на контрол

Едни от основните промени в закона от страна на министерството са при санкциите. Предвижда се двойно увеличаване на глобите за различните провинени, но едва ли са много гражданите, които знаят колко са те към момента. Защото липсва контрол. През пролетта на 2009 г. например Столична общината определи глоби не само ако боклукът се изхвърля на улицата, но и ако се изхвърля в грешната кофа. На практика обаче няма механизъм, по който това може да бъде контролирано.

"Служителите на Столичен инспекторат не са полицаи" - така обяснява ситуацията Бояджийска. По нейните думи инспекторите нямат право да искат документ за самоличност, за да наложат глобата. "В Столичен инспекторат работят 500 души, които имат още много задължения, сред които е и да следят работата на концесионера, за което събираме такса смет от гражданите", продължава Бояджийска. По-малките общини не разполагат с такъв голям инспекторат, както и с подобни новости в нормативната си база. Според Рашев контрол върху населението трудно може да бъде наложен. "Хората ще започнат да изхвърлят правилно едва когато се убедят, че системата действа и отпадъците не отиват на едно място", коментира той.

"Контролът по прилагането на закона, в т.ч. и нерегламентираното изхвърляне на отпадъците, се осъществява от регионалните структури на министерството и общинските власти", обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Къде е контейнерът

Вместо да се повиши доверието, т.нар. шарени контейнери започнаха да изчезват от улиците. Организацията "Булекопак" например изтегли жълтите си контейнери за хартия и пластмаса от квартал "Люлин" заради ниската чистота на отпадъците там и вандалите, които често ги палят. Изпълнителният директор на дружеството Диан Димов разказва, че 20 запалени контейнера на нощ, каквито случаи е имало, му струват 6 хил. лв. Друг е случаят с организацията "Екобулпак", която е намалила честотата на контейнерите в нейните райони. "Изпълняваме си договора с общината за определен брой точки на определен брой жители", разказва Милен Димитров, прокурист на "Екобулпак". По думите на представителите на организациите в столицата досега контейнерите са били разположени доста по-нагъсто от заложеното. Това се е правило и с цел рекламна кампания и популяризиране на идеята сред гражданите. Явно без успех.

Именно събирането на отпадъците от т. нар. шарени контейнери по улиците на практика е най-трудоемката и скъпа дейност на организациите и за нея отиват около 80% от разходите. Намаляването на количеството чиста суровина, която се събира в тях, прави обслужването им по-скъпо. Вдигат се транспортните разходи за возене на битови отпадъци до депото, а суровината за продажба на заводите става по-малко.От продажбата на суровините организациите реализират около 20% от приходите си (другите са от таксите на фирмите членове).

Въпреки че количеството на контейнерите за бита намалява, организациите по всяка вероятност ще изпълнят целите си и сакции за тях няма да има. Основните количества от опаковките идва от заводите и от търговската мрежа, докато у населението са едва около 20-25%. По думите на представители от бранша единствено с предприятията се работи безпроблемно. През пролетта Столична община задължи търговските обекти да сключат договори с организациите, които да им предоставят контейнери, за да не си изхвърлят кашоните например в кофите за битов отпадък. По думите на Мария Бояджийска обаче много от организациите са започнали да злоупотребяват с това, като принуждават търговските обекти в техните райони да купуват от тях контейнери и да заплащат за обслужването им.

Желязото е с пари

Докато в сферата на опаковките предстои още много работа, при електронното и електрическото оборудване са открити някои работещи модели. В основата им е фактът, че дори след като излязат от употреба, те могат да бъдат суровина за продан или размяна. Доскоро в тази сфера имаше само две организации. Първата от тях - "Екобултех", вече инвестира в огромен завод за оползотворяване на отпадъците, който може да покрива нуждите и на съседните страни, но към момента все още не работи, а и няма нужните количества за захранването му. От лятото на тази година броят на организациите нарасна на 11. Според представители на бранша един от плюсовете от наличието на нови играчи ще бъде в активизирането на рекламните и информационните кампании, насочени към гражданите и бизнеса. Те и до момента дават резултат.

Успехът на тези организации до голяма степен се дължи на сътрудничеството им с големите търговски вериги. В повечето случаи те са членове на някоя от организациите в ролята си на вносители. По закон те са длъжни да предоставят място за разполагането на контейнер, където гражданите да могат да изхвърлят старите си уреди. Повечето от големите вериги започнаха да правят екооферти от типа връщаш стар уред и получаваш нов срещу отстъпка. Ако пък става въпрос за голямо домакинско оборудване, което получавате с доставка до дома, може да ви се отнесе старото. "Тази политика привлича клиентите", коментира представител на голяма търговска верига. Само за август например компанията е събрала 76 тона старо оборудване. Срещу количествата, които предоставят на организациите, компаниите могат да получат отстъпка в таксите, които им заплащат.

Оплаквания към общините обаче отново не липсват. "Много малко са общините, които имат договори с организациите", коментира Петър Мицин, прокурист на "Елтехресурс". Договорите са необходими, за да могат организациите да развиват дейностите сред населението. На територията на столицата например фирмата предлага събиране на старите уреди, като има график къде и по кое време ще има екип. Подобно нещо не може да се случи без разрешение от общината, за което е необходим договор с нея.

Трябва да се знае, че, освен че е необходимо, разделното събиране към момента се финансира сериозно от всеки гражданин при покупката на стока, която се оскъпява при всяко ново изискване към производителя. Няма смисъл парите да отиват напразно.

Промени в закона

- Въвеждане на двойно по-високи глоби за физическите, юридическите и длъжностните лица за неправилното изхвърляне на отпадъците, изгаряне на битови отпадъци, продажбата на черни и цветни метали на търговци без лиценз, неплащането на продуктови такси и т.н.

- Обмисля се диференцирана такса депониране. Ако изхвърляният отпадък представлява суровина, ще се заплаща по-висока такса в зависимост от вида му (хартия, пластмаса, метал, стъкло). Целта е да се предотврати изхвърлянето на суровини на депото за битови отпадъци, от някои предприятия. Размерът на таксата ще бъде определян с решение на Министерския съвет.

- Създаване на блокирани банкови сметки. Те ще се използват за покриване на разходите при закриването на депото и 30-годишния следексплоатационен контрол. Както и при непредвидени рискови ситуации при обезвреждането на отпадъците. До тази идея се стига, тъй като общините масово не са предвидили средства за закриването на старите сметища.

- По предложение на министъра и с акт на МС 10% от регионалните депа, изградени с над 50% държавно или международно финансиране, ще могат да се използват за национални нужди.

- Забранява се търговската дейност с отпадъци от медни и алуминиеви кабели, релси и др. от страна на търговците на скрап.

- Приема се регламент за трансграничен превоз на отпадъци.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Змей Горянин

    Ъъъ... моля... имам вдно въпросче ;)
    Как да си изхвърля разделно... отработените презервативи???

  • 2
    Avatar :-|
    Петър Мицин

    до N1 Змей Горянин - обади се в Елтехресурс да ти кажат кога по график са в твоя квартал.

  • 3
    Avatar :-|
    Въпросителен

    До коментар [#2] от "Петър Мицин": На мен ми се струва, че не е само въпроса да се събира ... най вече метала. Трябва да се ,,оползотворява" все пак нещо! Т.е. къде, кога и какво ще рециклирате Вие и другите ООпИУЕЕО?

  • 4
    Avatar :-|
    въпросителен 2

    Добре де, от колко години се говори за това, а завода още не е пуснат. Нямало количества. Хвалят се иначе със 75 тона на месец. Е това, къде отива. Какво се прави? Някой да е чул нещо да е пуснато да работи? Значи хората си плащат тези продуктови такси, защото те просто са им включени в цената, тези организациики си играят с големите вериги с някакви проценти и надлъгване, а нашите пари, кой ги лапа. Това са много пари - милиони. Колко завода щяха да направят. И всички говорят само за София. Само там ли си купуват телевизори не мога и това да разбера. Всичко това е една голяма измама, за която ние балъците плащаме, пък те си правят коктейлчета и отчитат дейност. Замазват ни очите с някакви камиони - събирали. И какво насреща?
    И тук, както навсякъде другаде мирише на гнило!

  • 5
    Avatar :-(
    Щъ съ опрайм

    Те нещата са навързани като свински черва. Цялата работа тръгва от тази трета от властта, която наричаме "съдебна".

  • 6
    Avatar :-|
    Тео Динев

    Ако гражданите разделят боклука, то те извършват работа, която в никакъв случай не може да бъде безплатна. Никой не е длъжен да работи безплатно. Безплатно означава, че работят за фирми, които от тази дейност получават печалба.

    За да работи един гражданин безплатно, е нужно да знае точно къде отиват парите от неговия труд.

    Аз лично бих правил сметоразделяне, ако спечелените от това средства отиват за подбряване на условията, в които живея, т.е. ако с тях се строят улици, ремонтира се, инвестира се в детски градини.

    Не мисля, че е нужно да работя за някого безплатно.

  • 7
    Avatar :-|
    ИЖЖ

    Преди 3 години английска фирма направи оферти до няколко наши общини сама да инвестира в иснаталации за улавяне и използване на метана, отделян от депата за отпадъци, и да плаща на съответните общини концесионна такса за това.

    В крайна сметка нашите общини не проявиха интерес.

    В момента все още този отделян от депата за отпадъци метан никъде у нас не се използва. Единствено в някои наскоро изградени модерни депа (например в Суходол или в местността "Под Ормана" край Русе) има съоръжения за улавяне на известна (по-малка) част от метана и за изгарянето й на факел.

  • 8
    Avatar :-|
    Въпросителен?

    До коментар [#4]: Искаш ли да направим ООп на нещо? .... Една, две години такси, а после ще видим.

  • 9
    caiko avatar :-|
    Цайко

    Като чуя от някой общинар,като госпожа Бозаджийска, че няма прамовощия, няма механизми, и ми идва да му..Както и да е. Защо няма стимули за разделното събиране. На мен не ми трябват, защото аз си ги разделям, защото мисля, че така трябва. Но, стимули си трябват. Ако колата ти е с катализатор, плащаш половината данък. Ако си разделяш отпадъците, си плащаш същата такса "смет", даже може и да ти я повишат. А, кой определя таксата - общинският съвет. После нямали правомощия и механизми. За пореден път се убеждавам, че общинските тюфлеци не си знаят правомощията или така им е по-удобно. Друг е въпроса, че фирмите пускат някакви реклами, но съдържанието им е много общо, няма го елемента на разясняване. Палили им контейнерите - като ги палят, да осъдят двама-трима за това на по 6 месеца, не повече и палежите ще понамалеят, така си мисля. Ама тук вече се опира до съд и прокуратура, а те са велики и не се занимават с дреболии. Както и да е, аз ще си разделям боклука, за другите не знам.

  • възмутена гражданка

    Защо вместо да имам една кофа за боклук вкъщи, да имам три-четири, които заемат място, отнемат време ... а след това виждам циганите да изваждат всичко от "разделните" кофи пред блока и да захвърлят зад тях това което не могат да приберат. Защо постоянно обикалят с каруци и лаещи около тях кучета. Това нормално ли е за една европейска столица?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK