Пет урока по правосъдие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет урока по правосъдие

Пет урока по правосъдие

Ключовите проблеми на съдебната система са ясни. Решенията - също

32123 прочитания

"Най-реформираната" система на правораздаване в Европа - българската, е сред най-големите длъжници на обществото след прехода. Ползваща се с доверие, клонящо към нулата и достигнала състояние, което позволява постоянно "усъвършенстване", съдебната система трудно успява да изпълнява функциите, вменени и по закон.

В следващите редове няма да четете за "обществено значими дела", които се отлагат отново и отново, нито пък за поредните спецекипи в прокуратурата, които ще работят със спецекипите в митниците, които ще работят със спецекипите в ДАНС и спецекипите в МВР, за да правят заедно спецакции, които впоследствие да се превърнат спецдела, които...

Този път ще избягаме от всекидневния съдебно-криминален поток, за да разкажем пет истински урока по българско правосъдие. Реални имена, реални случки, реални проблеми, които изискват реални решения. Това, което открихме, е, че зад всеки един от тези уроци седи проблем, който наистина спъва съдебната система. Разбрахме също, че решението на всеки един от тези проблеми е ясно и дори повече - има кой да работи по него, стига да иска.

Ще разкажем, защо:

- системата на места е претоварена до невъзможност - има забавени дела и магистратски актове със съмнително качество
- рядко виждаме млади, подготвени и готови да се развиват съдии и прокурори - работят и дори се издигат магистрати с тъмно минало

- върховните съдилища решават дела за... открадната пастърма.

Урок 1: Уморените съдии ги убиват, нали

Кабинетът на съдия Петко Петков се намира на петия етаж в красивата сграда на Софийския районен съд (СРС), срещу пазара "Римската стена" в Лозенец. Дели го с още трима съдии (уточнява: "все жени ;)))". Ако ползваше пишеща машина, съдия Петко Петков вероятно щеше да е поне регионален шампион по машинопис: през миналата година той е решил 502 наказателни дела. За целта е имал на разположение около 220 дни (365 минус уикендите, националните празници и полагаемата отпуска). Половината от тях не е могъл да използва за писане на актовете си, защото е бил в съдебната зала и е водил заседания. Едва три от постановените от него съдийски актове са били отменени (0.59%) от по-горната инстанция. В превод: освен че пише бързо решенията си, явно ги пише и правилно. И, не, съдия Петков не е изпълнил петилетката за три години. Пише на компютър ("получих го като чисто нов в първия си работен ден в СРС - късмет") и не е шампион по машинопис. Той просто е решил делата, които са му били разпределени. Съдия Петков не одобрява прекомерното натоварване, защо по думите му "превръща съдиите в чиновници". За да решава делата си, той работи по 10-12 часа през седмицата и идва на работа през уикенда: "Вкъщи нямам къде да държа дела, затова предпочитам да идвам в съда."

За себе си казва: "Не искам да пишете за мен, аз съм като всеки друг съдия в СРС." Съгласяваме се, че не е единственият толкова натоварен, но няма да спазим желанието му и ще продължим: Съдия Петко Петков е от младото поколение магистрати. Той е на 31 години. Влязъл е в съдебната система с конкурс, преминал е тежко обучение през Националния институт по правосъдие.

От март 2005 (до 2007 г. като младши съдия) работи в най-натоварения съд в България - СРС. Само за миналата година оттук са минали малко по-малко от 100 хил. дела, които са разгледани от малко по-малко от 120 съдии.

"Всеки съдия е изправен пред дилема - да разкара делото или да го реши добре", разказва съдия Петков.Това, което иска да каже, е, че всеки съдия може да реши едно дело в законовия срок, така че то да му се махне от главата. Не е негов проблем дали делото ще бъде отменено от по-горната инстанция - важното е, че го е решил някак си в срок.

Ако си мислите, че Петко Петков е добър съдия, по-добре чуйте какво мисли за него Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В края на зимата, комплексна проверка установява, че сред решените от съдия Петков дела има 60, които са просрочени (решени са извън 3-месечния законов срок). Става дума предимно за административно-наказателни дела (най-често от хора, които обжалват наказателни постановления от КАТ). По време на проверката абсолютно никой не търси контакт със съдията. Всъщност Петков е приоритетизирал работата си: "Избрал съм по-малкото зло - вместо да забавя делото, по което обвиняемият е задържан в ареста, съм преценил, че мога да реша впоследствие делата за административни нарушения." Всъщност това няма значение. За системата Петков е един лош съдия.

Отиваме 50 км западно от София - в Брезник, Пернишка област. Тук живеят около 4200 души, а местният съд дели заедно с прокуратурата сградата на бившата детска ясла. Създаден е през 1998 г. и днес в него работят съдиите Роман Николов (който е и председател), Петър Боснешки и Веселин Хайдушки (да, трима са). През 2008 г., те са разгледали 326 дела. В съда ни посреща Роман Николов. Той е на 40 години и работи тук от създаването на съда. Приема ни в кабинета си, който е слънчев и просторен, а мебелите са нови. Съдия Николов работи едновременно на лаптоп и на стационарен компютър. Над стената зад гърба му са закачени българското знаме и това на ЕС. През 2008 г., съдия Боснешки е решил 68 дела, шест от които са били отменени от по-горната инстанция (малко по-малко от 10%).

Съдия Роман Николов коментира условията в съда така: "материално сме много добре", и с удоволствие ни показва съдебната зала и кабинетите на другите му колеги. Съдът има интернет сайт, който може да е пример за много други съдилища - качен е график на делата и постановените решения по тях.

Казва, че основната трудност, с която се сблъсква, е това, че с колегите му решават едновременно наказателни и граждански дела: "Но това е и предимство - работим с всички закони." Гордее се с това, че в окръга в Брезнишкия съд има най-малко оправдателни присъди: "Защото работим в екип."

Преди десетина минути съдия Роман Николов е изпратил проверка от Окръжния съд в Перник: "Установиха, че всичко е наред, решаваме си делата в срок." Той си спомня си добре Делото, което не е решено в законовия тримесечен срок и причината за това: "Имаше проблем с призоваването."

Ако бъде проверен от Инспектората на ВСС, съдия Роман Николов, съвсем логично, няма да получи негативната оценка, която е получил Петко Петков. И, да, на хартия той ще бъде по-добър съдия от него. Без значение, че за трудовия си стаж той е решил толкова дела, колкото софийският му колега решава за година и половина.

В случая всъщност нито един от двамата не може да бъде обвиняван - Роман Николов е избрал да работи в Брезник, а Петко Петков - в най-натоварения съд.

Проблемът е другаде и обхваща не само системата от съдилища, а и прокуратурата (която по конституция копира структурата на съдилищата): става въпрос за абсолютно алогичното разпределение на ресурсите в системата. Така например България е страната с най-много прокурори на глава от населението в ЕС; страната, която може да си позволи да има районен съд (и прокуратура) и в Раднево, и в Гълъбово (разположени на 22 км един от друг). Подобно разпиляване на ресурсите води до неравномерно натоварване и така става възможно един съдия да решава 500 дела годишно, а колегата му, който работи само на 50 км от него - 68 дела. Пренатоварването от своя страна профанизира системата, в която все по-малко се говори за високите материи в правото...

За този абсурд има ясен виновник и той се казва Висш съдебен съвет. Според Закона за съдебната власт съветът би трябвало да следи за това как ще изглежда системата от съдилища и прокуратури и колко да е щатът й. Настоящият ВСС, следвайки примера на предшествениците си, така и не създаде управленска програма, която да включи анализ на завареното положение, перспективите за развитие (според състоянието на хората, финансите, сградите). И до този момент няма анализ на щата на звената – колко съдии и прокурори са необходими в конкретната ситуация и с оглед някакъв предсказуем темп на развитие в близките години.

А решението е съвсем просто - необходима е оптимизация на системата. Дори само статистическите данни да бъдат анализирани, може лесно да се прецени кои съдилища и прокуратури могат да бъдат съкратени, кои обединени; какъв е нормалният стандарт за натовареност.

Урок 2: Българските съдии и прокурори - най-добрите на света

Част първа - Баницата

10 декември 2008 г. Висшият съдебен съвет провежда редовно заседание. Членовете му са все още спокойни - серията скандални назначения на ръководни постове в съдебната система тепърва предстои. Гласуват се кандидатурите на редови съдии и прокурори из страната. Кадровиците на Темида трябва да изберат кой от двамата кандидати да заеме свободно място в Окръжния съд в Пазарджик. Георги Шопов, сега член на съвета, а преди бивш председател на съда в Пазарджик, е видимо превъзбуден. Той пряко се вълнува от назначението на единия от кандидатите - Мариана Димитрова, и убеждава колегите си да я подкрепят. За целта вади конкретни аргументи: "Тя работи гражданска материя, дългогодишен съдия е, разглежда предимно такива тежки дела, върши си работата качествено, има мотивация да работи." Идва ред на тайното гласуване. Шопов е пак неспокоен и напомня кой е правилният избор. Вотът минава (на фона на викове "Е, браво!"). Мариана Димитрова е избрана за съдия в Пазарджишкия окръжен съд. Георги Шопов, на седмото небе от радост, се обръща към останалите членове на ВСС: "Ще черпя баница!"

Черпенето с баница има своята предистория - няколко месеца по-рано ВСС избира Мариана Димитрова на същия пост. Това става, след като тя е класирана преди друг кандидат - Веселка Кожухарова. Последната обжалва решението на ВСС пред Върховния административен съд, който установява, че оглавяваната комисия по атестирането и оценяването (с председател, ха - Георги Шопов) е допуснала серия от грешки, довели до завишаване оценката на Димитрова и в същото време намаляване точките на опонентката й. Самият Георги Шопов нарича грешката компютърна. Съдът отменя избора и така се стига до гласуването, избора на правилния човек и баницата.

Част втора - Красьо, Колев, Димов и Стоев

Красимир Георгиев, известен още като Красьо Лобиста, черничкият човек с ланците, или Красьо от Плевен, със сигурност ще помни датата 18 юни 2009 г. Именно тогава членът на ВСС Иван Колев направи признание, че някакъв измамник (а именно Красьо от Плевен) обикалял и предлагал на кандидати за ръководни постове в съдебната система да им осигури гласовете на членове на съвета срещу сумата от 200 хил. евро. Публичното откровение на Колев съсипа всички възможности за качествено разследване. Въпреки това прокуратурата започна проверка (възложена на ДАНС), от която стана ясно, че членовете на ВСС Стойко Стоев и Иван Димов са провели общо 246 разговора с него, като немалка част от разговорите съвпадат с дни, в които ВСС е заседавал и е провеждал избор за шефове в съдебната система. Отделно от тях двамата Красимир Георгиев е контактувал с 29 кандидати за ръководни длъжности (от които петима вече избрани).

Комуникацията с тях завършвала в деня на техния избор. Стоев обясни, че е разговарял с Красьо заради нуждата от консултантски съвети в областта на строителството и еврофондовете, а Димов - защото бил поел ангажимент да го запознае с Йордан Лечков, но впоследствие се отказал (за което им е било необходимо да се чуят точно 33 пъти по телефона). Стойко Стоев в крайна сметка подаде оставка, Иван Димов обеща, но не го направи. Междувременно самият Красимир Георгиев беше обвинен в лъжесвидетелстване, а и най-вероятно ще бъде разследван за укриване на доходи.

Тази седмица сформирана във ВСС комисия излезе с решение, че и Стоев и Димов с поведението си са уронили престижа на съдебната власт.

В двете истории има едно общо - дебелокожа наглост. Но не ги разказваме за това. В заседанието, в което Георги Шопов е черпил с баница, и в това, в което Иван Колев е показвал честност и почтеност, разкривайки измамника, ВСС е оценил, повишил, назначил близо 100 съдии и прокурори в цялата съдебна система. И това е станало, без въобще членовете на съвета да имат реална представа що за магистрати кадруват.

Което е проблем, много по-тежък от Красьо, лобистите и баницата. Всички тези близо стотина кандидати са получили еднаква оценка за работата си през последните три години (атестация) - "много добър". Както между другото над 90% от съдиите и прокурорите в България. Не преувеличаваме. На страницата на "Капитал" ще качим няколко формуляра за атестиране, опитайте да видите разликата.

Това е все едно парламентът да избира Министерски съвет по оценките от гимназията на кандидат-министрите. Повечето ще стават, защото ще са отличници. Няма значение къде са учили. И няма значение дали са преписвали.

Проблемът идва от липсата на адекватна система за оценяване на работещите в съдебната система. Това на пръв поглед тясногилдийно неудобство в действителност се отразява на цялото общество - шансът наистина амбициозните, опитните, подготвените и съвестните магистрати да се развиват кариерно е минимален. И съответно още толкова е малък шансът за някой гражданин, потърсил справедливост, да я намери.

Краткосрочното решение

Добрата новина е, че първата стъпка към решението на този проблем е по-близо от всякога. Преди няколко седмици ВСС представи изцяло нова Наредба за атестиране на магистратите, която създава реални механизми за оценяване на работата им. Ако тя бъде приета (срещу което има сериозна опозиция, забележете), за пръв път в оценката на магистрата ще се взима предвид броят на делата, които той е решил; дали е участвал в обучения и семинари; дали е преподавал в Националния институт по правосъдие. Също така оценяващите ще трябва да аргументират (с думи, не с цифри) своите оценки и още - ще трябва да четат дела и преписки, за да се запознаят с работата му.

Дългосрочното решение

При последните конституционни промени ВСС стана постоянно действащ орган с цел по-добре да изпълнява задълженията си. Поводът се стори чудесен на тогава управляващата тройна коалиция, за да подмени състава му (сменяйки парламентарната квота на НДСВ с парламентарната квота на БСП, НДСВ и ДПС). Както видяхте по-горе, нищо по-добро не се случи. Причината е проста - ВСС трябва да смени формата си. Според Иванка Иванова, директор на правната програма на "Отворено общество", добра идея ще бъде например да бъдат разделени съветите - на съдийски и прокурорски (подобна препоръка има и на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии), за да може кадровиците на Темида да са по-добре запознати със спецификата на работата на тези, които търсят развитие. Логична реформа ще бъде и парламентарното мнозинство да избира своите представители в съвета с 2/3 мнозинство, за да са далеч кандидатите от политически фигури. "А защо не и самите магистрати да предлагат списък с имена на парламента, който да избира от него", още по-далеч отива Иванка Иванова. Други възможни промени са свалянето на изискуемия стаж за член на ВСС (за да е един юрист член на съвета, трябва да е на поне 39 години); намаляване на мандата му; раздаване на квоти на по-нисшестоящите съдилища и прокуратури (районни, окръжни) и т.н. Всичко това обаче е възможно само чрез конституционни промени. За такива ресурс в парламента все още има (ГЕРБ плюс потенциалните партньори от "Атака", "Синята коалиция" и РЗС).

Урок 3: Търпимост към нетърпимите

- Внимавай с картинката, мушморок такъв!

- Мисли ти, оферирай.

Ако някой ден попаднете на подобен разговор, е твърде вероятно да сте в Съдебната палата и да сте срещнали прокурора от Върховна касационна прокурата (ВКП) Спартак Дочев и зам. апелативния прокурор на София Николай Ганчев. Двамата магистрати, свързани с най-мрачните години на държавното обвинение - ерата на бившия главен прокурор Никола Филчев, и днес заемат ключови постове в системата.

Преди пет години бившият служител на МВР Спартак Дочев отговори с репликата "Внимавай с картинката, мушморок такъв!" на американския експерт по сигурността Брус Джаксън, дръзнал да определени прокуратурата като място за правене на пари. Самият Дочев стана известен с това, че по времето на Филчев беше използван за оказване на натиск върху магистрати, които се противопоставят на ръководството на ВКП. Днес Дочев работи в отдел "Досъдебно производство" във ВКП.

Въпреки че има дълъг стаж в прокуратурата (като цивилен и военен прокурор), Николай Ганчев също не е известен с успехите си срещу престъпността. Преди три години той беше дисциплинарно уволнен, след като стана ясно, че поддържал топли контакти с някогашния представител на групировката СИК в Русе Илиян Пенев-Мацола:

Н. Ганчев: Значи скъпа работа е това нещо.

Мацола: Наш човек е, каквото кажеш.

Н. Ганчев.: Добре. Мисли ти, оферирай.

След две години забавяне, през 2006 г., ВСС се сети да уволни прокурор Ганчев, но впоследствие Върховният административен съд го възстанови на работа (след като счете, че е минал давностния срок) и днес той упражнява контрол върху актовете на всички прокурори в Западна България. И дори може да бъде видян по съдебни заседания.

Спартак Дочев и Николай Ганчев са само малка част от примерите, че българската съдебна система не е развила рефлекс да се прочиства от прогнилите си кадри. До техните имена можем да добавим Трендафил Трайков (завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, чието име през 2003 г. се появи в списък с магистрати, поддържащи връзки с престъпния свят); Петьо Петков (сега председател на Военно-апелативния съд, преди време един от близките до Филчев прокурори).

В този мрачен списък, който далеч не е пълен, прокурорите преобладават. Без съмнение причина за това е сталинският модел на прокуратурата и възможностите в нея да се събира - законно или не, сериозен по обем информация, която да се използва като лост за влияние.

За съдиите е достатъчно да споменем името на председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов (чието име е забъркано в редица скандали и обвито в съмнения за конфликти на интереси). Или пък това на бившата председателка на Окръжния съд в Шумен Нели Батанова (протакала делото за убийството на българския студент в Париж Мартин Борилски). Съвсем скоро в системата може да се завърне, за да правораздава, и бившият член на ВСС Стойко Стоев. Нищо, че колегите му приеха, че е нарушил етичните правила.

Причините за необяснимата толерантност към този тип магистрати са няколко. Самите съдии и прокурори за съжаление имат търпимост към компрометираните си колеги. Малцина са тези, които публично ще посочат имена и факти, дори и да ги знаят (което е само донякъде обяснимо с консерватизма на системата). Вина носят и административните ръководители, които допускат прогнилите продукти на системата да провораздават отвисоко (когато беше избран за главен прокурор, Борис Велчев подаде заявка, че ще скъса с ерата "Филчев", което обаче се случи само частично). Основният виновник (няма да ви изненадаме) обаче е ВСС, който има мандат по конституция да следи за спазването на дисциплинарните и етичните норми от магистратите. Дисциплинарната политика на съвета е непоследователна и оставя съмнения за използването на двойни стандарти. Самите производства са тромави и се провеждат в условията на пълна секретност. Решението на този проблем минава през сериозна реформа на процедурите, повече прозрачност и гарантирането на принципите на независимост (сега например петима членове на съвета могат да поискат образуване на дисциплинарно производство срещу някого и впоследствие да се произнесат по него, т.е. да изпълнят ролята на прокурор и съдия едновременно).

Урок 4: Върховен кашкавален съд

Софийската районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.Г.М. за това, че на 11.03.2007 г., около 07.40 ч., в гр. София, в магазин "Ф." на бул. "М." №8 направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. пастърма "Кайзер К." на стойност 6.28 лв. от владението на Й.А.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини (спрян от И.А.А – служител в магазин "Ф.") и е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година...

Докато четете тези редове, този гладен рецидивист и любител на сухите колбаси най-вероятно чака с притаен дъх насрочването на дело по казуса му във Върховния касационен съд. Там преди него обаче е В.С.Х. от Разград, които е обвинен за това, че през 1996 г. с фиата си е "направил опит да отнеме чужди движими вещи - 2 бр. овце и 1 брой овен (коч) на обща стойност 23 200 неденоминирани лева". Или пък Г.Г.Г., който отговаря за това, че: "на 21.12.1999 г. в гр. София около 14.00 часа на бул. "Д." № 2-А, ет. 7, чрез използване на техническо средство – водопроводен ключ, направил опит да отнеме чужда движима вещ – батерия за чешма на стойност 28.00 лева..."

Горните казуси, макар и вероятно засегнали няколко човешки съдби, предизвикват смях. С ясна съдба (прекратяване поради маловажност) този тип дела много често извървяват целия тромав път на различните съдебни и прокурорски инстанции. С тях се занимават висши магистрати с дългогодишен стаж, които по презумпция би трябвало да тълкуват закона, а не да броят овце или да пресмятат цената на кашкавала.

Виновникът за абсурдното разточителството на ресурсите на системата този път не е ВСС, а е липсата на адекватна наказателна политика. Реално в България най-леките и най-тежките престъпления се разследват и доказват, като процесът по тях протича по абсолютно идентичен начин. Независимо дали става дума за кражба на пастърма или за схема за източване на средства по САПАРД с пребоядисани стари машини за пастърма - системата на правораздаване работи на едни и същи обороти.

Проблемът има решение на две нива - от една страна, правоохранителните органи и прокуратурата трябва да променят практиката си. В момента например за един прокурор е много по-лесно да внесе обвинителен акт в съда, отколкото да прекрати делото, защото рискува да бъде извикан във ВКП, за да дава обяснения за действията си (поради съмнение за корупционно поведение). Много по-лесно е и за разследващ полицай да повдигне обвинение за цигара марихуана, отколкото да обясни на началника си, че случаят е маловажен и ще бъде прекратен в съда, но след година и след като разноските за държавата надхвърлят вероятно 500 лева. Подобна смелост обаче изисква ниво на професионална независимост, каквато в прокуратурата, уви, не е често срещана.

В същото време в България няма качествена криминология и съответно анализ на въздействието на наказанията върху криминогенните фактори. Защото, ако такава имаше, най-вероятно щеше да се види, че наказания, които се налагат, са от най-високите, но от това голям смисъл няма.

Дългосрочното решение на кашкаваления проблем изисква сериозна реформа на наказателния процес и кодекс. Такава идея беше лансирана от главния прокурор Борис Велчев и дори Министерството на правосъдието изготви визия за реформата - разделение на противообществените прояви на престъпления и простъпки (съответно масово декриминализация на по-голямата част от леките престъпления). Подобна реформа изисква време и сериозен експертен ресурс - анализ на практиката, престъпността и т.н.

Урок 5: Съдебната сапунена опера

"Съдия П. Узунов с никнейм Колчо, разконспириран като автор на интернет атаката срещу магистрат №1 Кр. Аршинков." Ако не следите отблизо в. "Струма", флагманът на пресата в Югозападна България, реалността на местното правосъдие, ще ви се стори най-малкото сюрреалистична. Ето все пак малко детайли: Красимир Аршинков е председателят (с изтичащ мандат) на Благоевградския окръжен съд. Петър Узунов е съдия в същия съд и преди всичко брат на Димитър Узунов, който оглавява Районния съд в Сандански. Интересите на последния и Аршинков ще се пресекат след няколко седмици, тъй като и двамата са кандидати за председателския пост на Окръжния съд в Благоевград.

Узунов се е номинирал сам, а пък Аршинков е предложен от избрания в условията на много протести председател на апелативния съд в София ген. Веселин Пенгезов.

Последният факт е достатъчен за конфронтация, в която не се измерват професионалните качества и достойнства и още по-малко етиката и морала. В нея играят полицаи, добре режисираните компромати, анонимни заплашвания по интернет форуми и дори подпален автомобил...

Преди пет години предишният състав на ВСС избира Аршинков за председател на Благоевградския окръжен съд.

Тогава той се ползва с името на уважаван юрист. Днес за Аршинков знаем (според сигнал на група благоевградски граждани до ВСС): че е назначил за служител по сигурността в съда своя семеен приятел Пенчо Кирчев. Самият Кирчев е бил обвиняем, когото Аршинков преди години е оправдал. Освен това Кирчев е спонсорирал кандидаткметската кампания на Аршинков през 1999 г.; и още - Аршинков и Кирчев добруват в местния "Ротари клуб"; съпругата на Аршинков е била адвокат на Кирчев, а съпругата на Кирчев - лекар на Аршинков. Към това ще прибавим и факта, че в началото на годината той подписва протокол за общо събрание на съдиите, каквото реално не е имало. Към тази информация имаме още и няколко съмнителни кадрови решения (като например назначаването на кума му Иво Харамалийски за съдия в Петрич), необявено пред Сметната палата имущество и т.н.

Когато разкритията за съмнителните от етична гледна точка действия на Аршинков са в своя апогей, изненадващо полицаи и прокурори провеждат специализирана операция в централата на "Дарик" - Благоевград, за да изземат наличната информация за IP адресите на хората, писали в интернет форума. Причината - Аршинков е бил заплашен с убийство от един от форумците: "Уважаеми председателю, не се разхождай неглиже в Банско, защото незнайно как може случайно да ти се стовари от небето тухла или керемида..." Започва разследване. Незнайно защо обаче седмици преди Аршинков и Димитър Узунов да се изправят като конкуренти във ВСС, контролирано в медиите излиза информацията, че автор на заплахата срещу Аршинков е братът на Димитър - Петър... Ден по-късно информацията е опровергана от прокуратура - авторът на заплахите е неизвестен.

Първият извод от този пирински водевил е, че законодателството за конфликт на интереси в съдебната система явно не работи. Вторият - за председателя на Апелативния съд в София Веселин Пенгезов няма пречка да номинира човек, за който има толкова противоречива информация за ръководител на най-големия окръжен съд в Югозападна България.

"Най-реформираната" система на правораздаване в Европа - българската, е сред най-големите длъжници на обществото след прехода. Ползваща се с доверие, клонящо към нулата и достигнала състояние, което позволява постоянно "усъвършенстване", съдебната система трудно успява да изпълнява функциите, вменени и по закон.

В следващите редове няма да четете за "обществено значими дела", които се отлагат отново и отново, нито пък за поредните спецекипи в прокуратурата, които ще работят със спецекипите в митниците, които ще работят със спецекипите в ДАНС и спецекипите в МВР, за да правят заедно спецакции, които впоследствие да се превърнат спецдела, които...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

70 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    Белетрист

    Наистина, много добра статия. Освен познатите проблеми с липса на сграда и техника, и тук отново изби на повърхността старият проблем със свръхконцентрация на паплач в София. В София положението е вече изцяло извън контрол - нито съдилищата имат капацитет, нито улиците, нито детските градини, нито трамваите. Но за сметка на това не е речено, че не може да стане и по-лошо. Когато тези деца порастнат, проблем ще стане записването на училище. Защото училищата също няма да достигат, а училище не се строи като детска градина, нито пък може да дадеш гимназиста на бабите да го изучат. Опичайте си акъла и мислете за деконцентрация на администрацията извън София. Половината агенции ще вършат същата работа от Пловдив, Шумен или Враца.

  • 3
    Avatar :-|
    ха!

    Тази статия я пратете до министъра на правосъдието!

  • 4
    Avatar :-|
    Ми4мана

    Щом мизерията в Софийски районен съд е такава, вижте дали "военното НДК" няма да свърши работа на съда поне. Има зали, има кабинети. И без това сделките на Тачева ще се влачат по съдилища, следсвия и обжалваници поне толкова време, колкото на Емил Хърсев американската царевица (т.е. около 15 години). През това време нова сграда нанайци.

  • 5
    Avatar :-|
    Натоварен магистрат

    Просто е - трябва да се закрият съдилища като Брезник, Радомир, Етрополе , Балчик, Димово, Гълъбово и т.н. И не само защото не са натоварени , а защото не може да има случайно разпределение на дела , специализация и подбор на нормални кадри. Дори и добър юрист ще се деквалифицира ако гледа само дела за кокошки и крави. И как да няма корупция като в градчето всички се познават и си пият пиенето заедно - и прокурора , и кмета , и шефа на РПУ-то. Идилия , но всъщност е много страшно....

  • 6
    Avatar :-(
    Странджата

    Аз вече не изхранвам безбройните горепосочени ПАРАЗИТИ - плащам данъци в друга държава.

  • 7
    Avatar :-|
    al

    Дребните престъпления не трябва да се прекратяват, а трябва да се даде възможност на кметовете/или специални съдии да речем да налагат наказания по бързата процедура. Щото 90% от престъпленията са дребни и ако се оставят ей така.. анархията ни е в кърпа вързана.

    Същото се отнася и за гражданските дела - за да се гледат в съда трябва заинтересованите да платят голяма такса, щото губят времето на съда глупости, а не както сега такса 50 лева, например 5000 лв. Останалите могат да се задоволят с някаква арбитражна комисия.

  • 8
    Avatar :-|
    Стефан

    Браво на Росен Босев ! Страхотна статия.

  • 9
    Avatar :-|
    Благоевград

    В Благоевградската история е пропуснато основното, че жената на Председателя е най-оборотния съдия в Югозападна България.
    Ето това е органзация. Ашколсун!

  • 10
    Avatar :-|
    васил

    Браво на Посен, знаех че ще стане човек от него......:-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK