С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
70 23 окт 2009, 14:46, 31330 прочитания

Пет урока по правосъдие

Ключовите проблеми на съдебната система са ясни. Решенията - също

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Най-реформираната" система на правораздаване в Европа - българската, е сред най-големите длъжници на обществото след прехода. Ползваща се с доверие, клонящо към нулата и достигнала състояние, което позволява постоянно "усъвършенстване", съдебната система трудно успява да изпълнява функциите, вменени и по закон.

В следващите редове няма да четете за "обществено значими дела", които се отлагат отново и отново, нито пък за поредните спецекипи в прокуратурата, които ще работят със спецекипите в митниците, които ще работят със спецекипите в ДАНС и спецекипите в МВР, за да правят заедно спецакции, които впоследствие да се превърнат спецдела, които...


Този път ще избягаме от всекидневния съдебно-криминален поток, за да разкажем пет истински урока по българско правосъдие. Реални имена, реални случки, реални проблеми, които изискват реални решения. Това, което открихме, е, че зад всеки един от тези уроци седи проблем, който наистина спъва съдебната система. Разбрахме също, че решението на всеки един от тези проблеми е ясно и дори повече - има кой да работи по него, стига да иска.

Ще разкажем, защо:
- системата на места е претоварена до невъзможност
- има забавени дела и магистратски актове със съмнително качество
- рядко виждаме млади, подготвени и готови да се развиват съдии и прокурори
- работят и дори се издигат магистрати с тъмно минало
- върховните съдилища решават дела за... открадната пастърма.

Урок 1: Уморените съдии ги убиват, нали



Кабинетът на съдия Петко Петков се намира на петия етаж в красивата сграда на Софийския районен съд (СРС), срещу  пазара "Римската стена" в Лозенец. Дели го с още трима съдии (уточнява: "все жени ;)))". Ако ползваше пишеща машина, съдия Петко Петков вероятно щеше да е поне регионален шампион по машинопис: през миналата година той е решил 502 наказателни дела. За целта е имал на разположение около 220 дни (365 минус уикендите, националните празници и полагаемата отпуска). Половината от тях не е могъл да използва за писане на актовете си, защото е бил в съдебната зала и е водил заседания. Едва три от постановените от него съдийски актове са били отменени (0.59%) от по-горната инстанция. В превод: освен че пише бързо решенията си, явно ги пише и правилно. И, не, съдия Петков не е изпълнил петилетката за три години. Пише на компютър ("получих го като чисто нов в първия си работен ден в СРС - късмет") и не е шампион по машинопис. Той просто е решил делата, които са му били разпределени. Съдия Петков не одобрява прекомерното натоварване, защо по думите му "превръща съдиите в чиновници". За да решава делата си, той работи по 10-12 часа през седмицата и идва на работа през уикенда: "Вкъщи нямам къде да държа дела, затова предпочитам да идвам в съда."

За себе си казва:  "Не искам да пишете за мен, аз съм като всеки друг съдия в СРС." Съгласяваме се, че не е единственият толкова натоварен, но няма да спазим желанието му и ще продължим: Съдия Петко Петков е от младото поколение магистрати. Той е на 31 години. Влязъл е в съдебната система с конкурс, преминал е тежко обучение през Националния институт по правосъдие.

От март 2005 (до 2007 г.  като младши съдия) работи в най-натоварения съд в България - СРС. Само за миналата година оттук са минали малко по-малко от 100 хил. дела, които са разгледани от малко по-малко от 120 съдии.

"Всеки съдия е изправен пред дилема - да разкара делото или да го реши добре", разказва съдия Петков.Това, което иска да каже, е, че всеки съдия може да реши едно дело в законовия срок, така че то да му се махне от главата. Не е негов проблем дали делото ще бъде отменено от по-горната инстанция - важното е, че го е решил някак си в срок.

Ако си мислите, че Петко Петков е добър съдия, по-добре чуйте какво мисли за него Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В края на зимата, комплексна проверка установява, че сред решените от съдия Петков дела има 60, които са просрочени (решени са извън 3-месечния законов срок). Става дума предимно за административно-наказателни дела (най-често от хора, които обжалват наказателни постановления от КАТ). По време на проверката абсолютно никой не търси контакт със съдията. Всъщност Петков е приоритетизирал работата си: "Избрал съм по-малкото зло - вместо да забавя делото, по което обвиняемият е задържан в ареста, съм преценил, че мога да реша впоследствие делата за административни нарушения." Всъщност това няма значение. За системата Петков е един лош съдия.

Отиваме 50 км западно от София - в Брезник, Пернишка област. Тук живеят около 4200 души, а местният съд дели заедно с прокуратурата сградата на бившата детска ясла. Създаден е през 1998 г. и днес в него работят съдиите Роман Николов (който е и председател), Петър Боснешки и Веселин Хайдушки (да, трима са). През 2008 г., те са разгледали 326 дела. В съда ни посреща Роман Николов. Той е на 40 години и работи тук от създаването на съда. Приема ни в кабинета си, който е слънчев и просторен, а мебелите са нови. Съдия Николов работи едновременно на лаптоп и на стационарен компютър. Над стената зад гърба му са закачени българското знаме и това на ЕС.  През 2008 г., съдия Боснешки е решил 68 дела, шест от които са били отменени от по-горната инстанция (малко по-малко от 10%).

Съдия Роман Николов коментира условията в съда така: "материално сме много добре", и с удоволствие ни показва съдебната зала и кабинетите на другите му колеги. Съдът има интернет сайт, който може да е пример за много други съдилища - качен е график на делата и постановените решения по тях.

Казва, че основната трудност, с която се сблъсква, е това, че с колегите му решават едновременно наказателни и граждански дела: "Но това е и предимство - работим с всички закони." Гордее се с това, че в окръга в Брезнишкия съд има най-малко оправдателни присъди: "Защото работим в екип."

Преди десетина минути съдия Роман Николов е изпратил проверка от Окръжния съд в Перник: "Установиха, че всичко е наред, решаваме си делата в срок." Той си спомня си добре Делото, което не е решено в законовия тримесечен срок и причината за това: "Имаше проблем с призоваването."

Ако бъде проверен от Инспектората на ВСС, съдия Роман Николов, съвсем логично, няма да получи негативната оценка, която е получил Петко Петков. И, да, на хартия той ще бъде по-добър съдия от него. Без значение, че за трудовия си стаж той е решил толкова дела, колкото софийският му колега решава за година и половина.

В случая всъщност нито един от двамата не може да бъде обвиняван - Роман Николов е избрал да работи в Брезник, а Петко Петков - в най-натоварения съд.
Проблемът е другаде и обхваща не само системата от съдилища, а и прокуратурата (която по конституция копира структурата на съдилищата): става въпрос за абсолютно алогичното разпределение на ресурсите в системата. Така например България е страната с най-много прокурори на глава от населението в ЕС; страната, която може да си позволи да има районен съд (и прокуратура) и в Раднево, и в Гълъбово (разположени на 22 км един от друг). Подобно разпиляване на ресурсите води до неравномерно натоварване и така става възможно един съдия да решава 500 дела годишно, а колегата му, който работи само на 50 км от него - 68 дела. Пренатоварването от своя страна профанизира системата, в която все по-малко се говори за високите материи в правото...

За този абсурд има ясен виновник и той се казва Висш съдебен съвет. Според Закона за съдебната власт съветът би трябвало да следи за това как ще изглежда системата от съдилища и прокуратури и колко да е щатът й. Настоящият ВСС, следвайки примера на предшествениците си, така и не създаде управленска програма, която да включи анализ на завареното положение, перспективите за развитие (според състоянието на хората, финансите, сградите). И до този момент няма анализ на щата на звената – колко съдии и прокурори са необходими в конкретната ситуация и с оглед някакъв предсказуем темп на развитие в близките години.

А решението е съвсем просто - необходима е оптимизация на системата. Дори само статистическите данни да бъдат анализирани, може лесно да се прецени кои съдилища и прокуратури могат да бъдат съкратени, кои обединени; какъв е нормалният стандарт за натовареност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 25 прочитания

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Без съкратено съдебно следствие при умишлено убийство, падна конфискацията за недекларирани на границата пари и ценности; ЕСПЧ за санкционирането на адвокати за критики срещу съдии; НИП ще повишава квалификацията и на членовете на ВСС и на Инспектората към ВСС

14 окт 2019, 47 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Документите по сделката

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма