Първите 100
Правителството на Бойко Борисов показа, че решенията могат да се вземат бързо и прозрачно
Управлението на Бойко Борисов е различно от всичко, което сме виждали през последните осем години, и закръглянето на стотния ден (3 ноември) от излъчването на кабинета му е добър момент това да бъде отбелязано.
Най-важното, което този "ритуален" период в политическия живот трябваше да покаже, е дали със смяната на властта след изборите през лятото България е получила шанс за друго управление – свободно от корупция на най-високото ниво, способно да подрежда важните цели и кадърно, за да ги постига. Дотук кабинетът успя да запази и трите надежди. В 100-те дни се очертаха и възможностите, и ограниченията - на премиера, на повечето от министрите и на новата политическа конструкция.
Различни
Най-голямата сила на новото правителство е там, където лежи и най-сериозният му риск. Това, което често наричаме политическа воля, за пръв път от години е независима, проста и концентрирана на едно място – в самия Борисов. Качествената разлика е, че трудните решения могат да се взимат лесно и отговорността за тях е прозрачна. Това помага – достатъчно е само да си спомним с колко пазарлъци и компромиси по времето на Станишев се случваха не чак толкова сложни промени, като въвеждането на матурите в средното образование например. Да не говорим за нещата, които въобще не се случиха – здравната реформа и съкращенията в администрацията например.
За разликите в политическия стил да не говорим:
Бързи: Това правителство показа, че нещата могат да стават и бързо – между решението за преструктуриране на митниците и данъчните, съкращаването на регионалните шефове и преназначаването на служителите след изпит минаха само седмици. Самият премиер неведнъж показа, че обича да работи със срокове, по възможност кратки, и че владее завиден task management – според негови приближени базиран на кратки записки в малко тефтерче.
Публични: Отварянето на стенограмите от заседанията на Министерския съвет, включително и на предните правителства, също се случи за дни. Тези, които си правят труда да ги четат, сигурно вече са обърнали внимание на факта, че премиерът умело ги използва като още една "медиа", чрез която да отправя послания и да обяснява решения. Но материалните резултати са по-важни. Прозрачността на управлението е далеч по-висока в сравнение с всички предишни кабинети, а сигналът към отделните ведомства е да спазват същия стил.
Интерактивни: Правителството не само "предава", но и "приема". Готовността на премиера и част от министрите да приемат сигнал, среща или питане, да се появят на най-публично място и да отговорят на въпроси може да мине за популизъм, но също прави качествената разлика с предните управления и тя е в полза на кабинета "Борисов". В термините на интернет мрежата за професионални контакти Linked-in новото правителство е на пъти по-малко "нива на отдалеченост" и достъпът до него може да се случи лесно по институционални канали – през професионални или граждански организации.
Рейтингът е политическата валута
Анализът на начина, по който правителството работи, показва, че успехът или провалът на политиките ще са функция на хъса и способностите на отделните министри. Но това, което ще им даде свободата да работят, е "политическият заслон" от премиера, който той може да осигури само срещу една валута – собствената си популярност.
Не трябва да се забравя, че правителството е излъчено без пълно парламентарно мнозинство – макар и с гласовете на "Атака", "Синята коалиция" и "Ред, законност, справедливост". В тази конструкция досега "Атака" се оказва най-последователният парламентарен партньор на управляващата партия ГЕРБ. Условностите в подкрепата на последните две формации вече започват да проличават. През последната седмица от партията на Яне Янев намекнаха, че имат данни за корупция в новото правителство и макар че след бързо скръцване от страна на Борисов Яне "сви байрака", това беше ясен сигнал, че отношенията с РЗС се управляват трудно. Иван Костов, лидерът на ДСБ (която е една от двете партии в "Синята коалиция"), пък обяви, че ГЕРБ не може да разчита на подкрепата по закона за бюджета, след като той не е предварително съгласуван с тях.
Срещу плаващото парламентарно мнозинство Борисов има един коз е той не пропусна да го извади публично през последните дни, отговаряйки на Яне Янев – че ако ще е така, може да предизвика предсрочни избори. Увереност за подобно изявление вероятно дава безпрецедентно високият рейтинг на правителството и Борисов - 64 процента според "Алфа рисърч" , което е значително повече от доверието за кабинета "Станишев" след първите му 100 дни (47 процента). Докато това е така, мнозинството в парламента ще може да се удържа, защото при сегашните дадености на нови избори премиерът има шанс за пълно мнозинство, а подкрепящите го формации са заплашени за изпадане от политиката.
Тази специфичност на ситуацията обяснява и разделението на силите в кабинета. Борисов прави всичко за общественото мнение, а вицепремиерите Цветан Цветанов (МВР) и Симеон Дянков (финанси) заедно с останалите министри трябва да доставят резултата. Това обяснява почти нечовешката способност на премиера да открива безкраен брой детски градини, родилни отделения, музеи и предприятия, да дава интервюта и за най-маргиналните издания и да прегърне всяка лелка, дошла да го "пипне". И обяснява ролята му на PR коректор спрямо изявленията на министрите, когато не бъдат посрещнати с достатъчно одобрение (нагледен пример беше със Симеон Дянков и парите от фискалния резерв, но и бламирането на предложението за изравняване на пенсионна възраст на мъжете и жените и други).
Големият риск в играта с публиката са медиите, които като цяло са силно зависими от лобистки интереси и конфликтите решения бързо могат да бъдат пакетирани като непопулярни, съответно забранени.
Но резултатът от тази политика на Борисов засега е налице. "Правителството се ползва с изключителен комфорт, което го поставя в изгодна позиция да предприеме по-радикални мерки, включително и непопулярни", казва социологът Васил Тончев. Оттук нататък свободата за смели решения е обречена да намалява.
Дотук добре
Като за първите 100 дни правителството се справя почти отлично. Най-важните знаци са в икономическата област, вицепремиерът Симеон Дянков с небивала за който и да било от министрите в последните кабинети енергия успя да:
- направи възможно балансирането на бюджета за тази година (чрез чевръсто орязване на разходите) въпреки дефицитите, които се появиха в резултат от подценяването на кризата от страна на предния кабинет и необмислените предизборни харчове
- състави бюджета за догодина – отново такъв, че да позволи на България да претендира за макроикономическа стабилност, която не само да даде добра основа за бъдещ растеж, но и да позволи продължаване на преговорите за приемане на еврото
- заложи 15 % съкращения в администрацията, постави на дневен ред реформите в пенсионното осигуряване и здравеопазването
- адресира основни пробиви в приходната част на бюджета – криенето на акцизи в алкохолния бизнес и несъстоятелността на митниците, които ги събират.
Също толкова важна победа е започналият обрат в отношенията с Брюксел. Новият кабинет и самият премиер си извоюваха кредит на доверие, като достатъчно ясно демонстрираха желание да "играят по правилата" и да променят България. Въпреки липсата на езикова подготовка Борисов и се оказа достатъчно спокоен да общува и да преговаря без драми и с основните политически лидери на Европа, и с Путин.
Проблемите с еврофондовете бавно започнаха да излизат от критичната си фаза - след структурните промени в управлението им, въведени от правителството, земеделската програма САПАРД беше разблокирана, а доскоро замразените средства по ИСПА се усвояват наново. До края на годината се очаква да тръгнат и "големите" пари от структурните и кохезионните фондове.
В инфраструктурата новият регионален министър Росен Плевнелиев обърна на 180 градуса поведението на предшественика си, като се обяви за прозрачни процедури за възлагане на поръчки, върна диалога с Брюксел и се зарови в дебрите на пътната агенция, която ще трябва да изгради наново. Министърът на екологията Нона Караджова също успя да смени "въздуха" в ресора, като започна да поправя натрупаните неуредици – на първо място се зае с проектите, сроковете на които изтичаха и сигналите от Брюксел ставаха все по-заплашителни - за изграждане на депа за отпадъци и на пречиствателни станции. За кратко време министърът се произнесе по над 100 от заверените близо 1000 искания на фирми за разрешителни, с което спря практиката на "мълчаливия отказ" и затвори вратичката на част от корупционните практики.
Дали заради несигурността в отношенията с Русия, правителството се оказа най-колебливо в решаването на съдбата на големите енергийни проекти. Въпреки ясната заявка, че неразумно държавно финансиране на проект като АЕЦ "Белене" няма да има, "анализът" на проекта продължи толкова дълго, че отказът на единствения инвеститор – германския концерн RWE, успя да го изпревари и да предреши резултата.
Дългосрочно най-важни обаче вероятно ще се окажат започналите процеси за прочистване на съдебната система – не без участието на правосъдния министър Маргарита Попова. Разплитането на възлите там започна на принципа на ваденето на скелети от гардероба (прословутия скандал "Красьо", който доказа, че назначенията по висшите етажи на системата са по същество корупционни), но вероятно ще се наложи да бъдат подкрепени и със структурни мерки.
Пропуски и рискове
Има едно голямо обещание, което новата власт засега не показва, че опитва да спази – пренаписването на изборното законодателство и механизмите за финансиране и отчетност на политическите партии. Прекрояването на правилата в последния момент и въвеждането на псевдомажоритарен елемент във вота на 5 юли беше направено заради сметките на БСП и ДПС, че ще постигнат служебна победа, но това в крайна сметка им изигра лоша шега. Новите управляващи не трябва да допускат да оставят важните регулации за изборите и политическата система за последните дни на мандата и да повтарят грешките на предшествениците си.
Законодателната активност въобще се оказа слабо място на новото управление, което, изглежда, тепърва ще трябва да развива капацитет да превръща идеите си в проектозакони. Вакуумът в началото на мандата доведе до това, че при все ясните цели пред кабинета в парламента се обсъждаха случайно попаднали закони, някои от които заслужено получиха клеймото лобистки - за нотариусите и за културното наследство например.
Първият сблъсък на кабинета "Борисов" с наследството във службите за сигурност като че ли също не беше достатъчно убедителен. Скандалите от последните дни, свързани с изтичането на доклади от създадената от Станишев агенция за национална сигурност (ДАНС), показаха чудовщния разпад на тези системи. Борисов опита да използва излязлата информация, за да доразмаже политически предшественика си на поста. Голямата победа, обаче ще е да покаже, че знае как да изгради наново службите като професионални, ефективни и не прекалено скъпи за данъкоплатците звена, на които при това не се гледа като на политически инструмент на управляващите.
Следващите 200
Ако първите сто дни на правителството бяха усилни, следващите двеста ще са критични. Два процеса си заслужава да бъдат наблюдавани – как екипът на Борисов все пак превръща намеренията в действия и как ще повлияят социалните напрежения, които кризата ще роди, на реформаторската му готовност. Едва тогава ще видим наистина дали Бойко Борисов ще успее да употреби политическия си капитал за смислени резултати, или ще предпочете да жертва резултатите, ако се притесни, че губи от капитала.
