Много е тегаво. Така премиерът Бойко Борисов описа атмосферата на Срещата на върха на Европейския съюз в четвъртък вечерта. Там лидерите на страните членки за пореден път се опитаха да постигнат обща позиция за предстоящата климатична конференция в Копенхаген, където Европейският съюз и останалият свят ще търсят воля за борба с глобалното затопляне. Малко преди края на срещата в Брюксел изгледите за единодушна и конкретна европейска позиция изглеждаха мрачни. Това неизбежно изтормози страните членки, Европейската комисия и шведското председателство на съюза.
Причината е, че преди да се изправи пред глобалното предизвикателство, ЕС трябваше да реши вътрешните си въпроси: как да помогне на по-бедните страни да финансират борбата си с климатичните промени (100 милиарда евро до 2020 г.) И как сметката за тази помощ да се подели между европейските държави, всяка от които се стреми да ограничи разходите си заради кризата? Отговорите на страните членки бяха твърде противоположни и в комбинация с рисковете ЕС да отиде в Копенхаген без единна позиция тези различия допринесоха сериозно за тегавата атмосфера на Европейския съвет и киселите реакции на повечето европейски лидери.
Почти безпрецедентно за трите си години членство в ЕС
България имаше национално становище
в търсенето на общите отговори и го отстояваше наравно с останалите 26 членки. За качествата на българската позиция може да се спори - досега тя не е аргументирана с нещо повече от "Бедни сме, не можем да плащаме много" и не е съгласувана със социалните партньори (екоорганизации и бизнеса), което пък поставя под въпрос качествата й. Но я има - което показва, че страната проявява рядко срещаното желание за активно участие в европейските и глобалните решения.
Националната позиция се изразяваше отчасти в това, че заедно с още осем членки от Централна и Източна Европа България се бореше за пропорционалност при разпределението на средствата, които ЕС ще плаща на развиващия се свят, за да му помогне да се бори с климатичните промени. До 2012 г. например ЕС ще трябва да плати до 2.1 милиарда евро на страните от Африка и Азия. Тези пари ще излязат главно от националните бюджети на страните членки, които и без това са натоварени от икономическата криза. Иначе казано (от премиера Бойко Борисов), "всички сме съгласни, че природата и екологията са много важни. Въпросът е, че струват много пари - а сега няма". Поради тази причина групата на деветте нови членки (всички от петото разширяване освен Естония) настояваше всяка страна да определи на доброволен принцип колко може да отдели според собствената преценка на възможностите си.
В рамките на този условен "Източен блок" България се бореше и за "по-честно" разпределение на общото европейско усилие от близо 4 милиарда евро годишно за климатичните мерки на развиващия се свят в периода 2013-2020 г. Източната група (водена от Полша) настояваше националният принос да зависи от БВП на глава от населението - което би позволило на по-бедните членки на ЕС да плащат по-малко. Този принцип обаче не се хареса на западноевропейските страни - в глобален мащаб ЕС има най-висок БВП и подобно разпределение би означавало, че съюзът ще трябва да плати доста повече от други големи икономики като САЩ, Китай, Индия и Бразилия. Ето как премиерът Борисов обобщи проблема: "За света България като част от ЕС е в богатото европейско семейство, при най-мощните икономики. Но начинът, по който трябва да се съберат парите за намаляване на климатичните промени, трябва да зачете на БВП - иначе откъде ще извадиме тези пари?"
"Старите страни членки в Западна Европа обаче предпочитат националните ангажименти (в ЕС, а впоследствие в глобален мащаб) да се разпределят на базата на емисиите, отделени от всяка държава. Тази позиция е удобна на ЕС като цяло - след разширяването си той има по-малък дял в световните парникови газове (заради срива в източноевропейските икономики през 90-те). Това би позволило на съюза да изиска повече публично финансиране от "световни замърсители" като САЩ, Китай и Индия. Подобно разпределение на парите, които всяка страна трябва да задели, обаче не устройва България и другите източноевропейски държави. Те тепърва развиват икономиките си и предпочитат да инвестират повече в собствените си зелени технологии, отколкото в тези на Африка и Азия.
Ходът на преговорите в Европейския съвет подсказваше, че в крайна сметка
"Източният блок" ще надделее
в искането си за разпределение на финансовия принос на базата на БВП на глава от населението. По думите на полския министър по европейските въпроси Миколай Довгилевич обратното би означавало, че Полша трябва да плаща повече от Дания, а България - повече от Холандия.
По-трудно защитимо беше другото условие, поставяно от България и останалите осем нови членки. То е свързано с Протокола от Киото, който дава на всяка страна определен брой емисионни единици - квоти за парникови газове. "Благодарение" на икономическия си срив през 90-те източноевропейските страни имат излишни единици, които засега успешно продават (10 евро за единица), но които вероятно ще бъдат нулирани през 2012 г. с изтичането на Киото. Бойко Борисов обясни този проблем на народен език: "България толкова много заводи затвори, които замърсяваха атмосферата, че сега трябва да ни се отчете тази част."Заедно с лидерите на останалите осем нови членки той настояваше квотите да се удължат до 2020 г. или загубите да бъдат компенсирани от останалите в ЕС. Пак по думите на Борисов: "Ние затваряме заводи, те не. А тези пушеци отиват на едно и също място." Въпреки този безспорен аргумент изглеждаше слабо вероятно ЕС да се споразумее да плати на новите си членки излишните им емисии - по-старите членки и Еврокомисията смятат, че подобна стъпка е прекалено скъпа и ще подбие цените на международния въглероден пазар.
В крайна сметка компромисът изглеждаше най-вероятен победител в спора между "Източния блок" и стара Европа. Уморени от осемчасовия маратон на преговорите в Брюксел, лидерите на страните членки предпочетоха да обявят, че ЕС остава глобален лидер в борбата с климатичните промени и да оставят за по-късен етап "подробности" като националния финансов принос към това лидерство.
27-те заложници на Вацлав Клаус
Европейските лидери приеха искането на чешкия президент Вацлав Клаус и обещаха на Чехия специфични правни изключения от Хартата за фундаментални права. На срещата на върха Словакия изненадващо заяви, че също иска изключения подобни на чешките, което пък предизвика протести от Унгария. В крайна сметка словаците отстъпиха и само Клаус получи "специално третиране" с надеждата, че това ще го склони най-после да завърши ратификацията на Лисабонския договор. Създалата се ситуация настрои европейските лидери още по-остро срещу чешкия президент; дори българският премиер Бойко Борисов посочи, че "Kлаус прекалява с разиграването на Европа".Препятствията обаче не са свършили - чешкото изключение може да бъде прието само ако Договорът от Лисабон влезе в сила, а Клаус искаше да го получи предварително и реакцията му е непредвидима. Очаква се и решението на чешкия конституционен съд, който ще се произнесе по легитимността на Лисабонския договор идната седмица. Тези нерешени въпроси лишиха Европейския съвет от най-интересната му тема - изборът на президент и "външен министър" на ЕС. Спекулациите с кандидатите се вихрят с пълна сила, но решението вероятно ще бъде взето през ноември, ако дотогава ратификацията приключи в Чехия. Въпреки отлагането на най-важното си решение Европейският съвет не спря подготовката за Лисабонския договор; лидерите на ЕС положиха основите на новата Европейска дипломатическа служба, от която се очаква да е двигател на външната политика на ЕС. Тя ще бъде създадена до aприл 2010 г. като отделна европейска институция и ще обслужва външния министър на ЕС. В службата ще работят над 3000 от Еврокомисията, Съвета на ЕС и страните членки.
Бавно и заедно към изход от кризата
Първите признаци на икономическо възстановяване обнадеждиха европейските лидери, които решиха да пристъпят към постепенно прекратяване на държавните стимули, крепящи икономиката от пълна депресия. Според заключенията на Европейския съвет до 2011 г. "държавните патерици" за икономиката трябва да изчезнат, а страните членки - да постигнат годишно намаляване на задлъжнялостта и дефицита си от поне 0.5% от БВП. Европейският съвет погледна и към бъдещата "профилактика" на финансовата система - чрез създаването на Европейски борд за оценка на системния риск. Новият орган ще работи съвместно с МВФ; той ще следи за финансовата ситуация на банките и ще предупреждава членките за потенциални опасности във финансовия им сектор. Бордът ще се навигира от Европейската централна банка и ще включва гуверньорите на централните банки на страните членки. Намеренията за нормализиране на публичните финанси и качествен дългосрочен надзор на финансовата система изглеждат добре на хартия, но засега са само там, на ниво принципно съгласие. Изпълнението им е свързано с твърде много дълги и болезнени условности, от които всъщност ще зависи успехът на европейската стратегия за изход от кризата.
Много е тегаво. Така премиерът Бойко Борисов описа атмосферата на Срещата на върха на Европейския съюз в четвъртък вечерта. Там лидерите на страните членки за пореден път се опитаха да постигнат обща позиция за предстоящата климатична конференция в Копенхаген, където Европейският съюз и останалият свят ще търсят воля за борба с глобалното затопляне. Малко преди края на срещата в Брюксел изгледите за единодушна и конкретна европейска позиция изглеждаха мрачни. Това неизбежно изтормози страните членки, Европейската комисия и шведското председателство на съюза.
Причината е, че преди да се изправи пред глобалното предизвикателство, ЕС трябваше да реши вътрешните си въпроси: как да помогне на по-бедните страни да финансират борбата си с климатичните промени (100 милиарда евро до 2020 г.) И как сметката за тази помощ да се подели между европейските държави, всяка от които се стреми да ограничи разходите си заради кризата? Отговорите на страните членки бяха твърде противоположни и в комбинация с рисковете ЕС да отиде в Копенхаген без единна позиция тези различия допринесоха сериозно за тегавата атмосфера на Европейския съвет и киселите реакции на повечето европейски лидери.
4 коментара
какви са тези глупости за безпрецедентното национално становище. Напротив България имаше такова отново в същата група на полша чехия и унгария и при гласуването на новия пакет енергетика-климат. Този път обаче безпрецедентно извоюва нищожни отстъпки само за донорството, а какво ще правим за базовата година, ами за това да ни преместят от групата на анекс едно и т.н. Пак наведохме глава, само че още по-ниско, тръбейки че све велики-и това ако не е македонски синдром
хехе, колкото и да се пени Барозу и колкото и да му се иска да държи в ръцете си милиардите за борба с "климатичните промени" и да се чувства важен докато ги разпределя, видно е, че особено в кризата на нито една държава не й се дават пари за подобни измислици
България има мнение, днес е добър ден за веселба!!!
КЛИМАТЪТ Е ВАЖЕН НО БИЗНЕСЪТ С КЛИМAТA Е ОЩЕ ПО-ВЪЖЕВН ЗА ИЗВЕСТНИТЕ ВЕЧЕ МАСОН-ТОПЛО-ГЛОБАЛНИ И БЛЮ-ЧИП-ИМПЛАНТИРАНИ ДОКУМЕНТ-МАШИНАЦИИ!!
Уважаеми сънародници,
Всичките там ВЪГЛЕРОДНО ДВУОКИСНИ И «ГАЗОВО-ОЗОННИ» МАШИНАЦИИ, СА С ЦЕЛ ЗА ЗАПАЗВАНЕ сигурността И «НИВОТО НА ТЕМПЕРАТУРАТА» НА НЯКОИ ВЕЧЕ ИЗВЕСТНИ «Масон-КЕСИИ».
НИКOЙ ОСВЕН ИСТИНСКИТЕ УЧЕНИ-ЕКОЛОЗИ НЕ СЕ ЗАМИСЛИ ДА ПОГЛЕДНЕ КЪМ ИЗТОЧНИКЪТ НА ПРИРОДНИТЕ ПРОМЕНИ, С Л Ъ Н Ц Е Т О.
ДАЖЕ ТЯХ ИСТИНСКИТЕ УЧЕНИ ЕКОЛОЗИ НЕ ДОПУСКАТ НА ТЕЗИ ПСЕВДО-ЕКОЛОГИЧЕСКИ СИМПОЗИУМИ ЧЕ ДАЖЕ И В ООН.
(механизмът на ООН за водене на преговори ще трябва да претърпи промени)
ЗАЩО? ЗАЩОТО ИСТИНСКИЯТ УЧЕН, НЕМОЖЕШ ИЗЛЪГА "ГАЗОВО-ОЗОННО"!!
СТИГА С ТЕЗИ ИНВЕСТИЦИОННИ РУШВЕТИ И ТАЗИ ПРОСИЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ БЕ БЪЛГАРИ!!
НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ ДА СТАВАМЕ ФИНАНСОВО-ПОРОБЕНИ??
ДОКОГА ТАЗИ ЗАВИСИМОСТ И ТОЗИ БАЛКАНO-ЛАКЕЙСКИ СИНДРОМ В ДУШИТЕ НИ??
КАКВА ЕКОЛОГИЯ НА «ТОПЛО-СТУДЕНИ» МАШИНАЦИИ, ВЪГЛЕРОДНО-ДВУОКИСНА И ГАЗОВО-ФРЕОННА ИЗМАМА?
ПОГЛЕДНЕТЕ СЛЪНЦЕТО-БЪЛГАРСКИЯТ БОГ «ТАНГРА», ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗТОЧНИК НА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ НА ВСИЧКИ ПЛАНЕТИ, ВКЛЮЧАЯ И ЗЕМЯТА.
ТОВА ФИНАНСОВО ЧУЖДОПОКЛОННИЧЕСТВО аз НАРИЧАМ открито"НЕO-ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛОНИАЛИЗЪМ",САМОПОРОБ
СТИГАТ НИ 500 И КУСУР ГОДИНИ РОБСТВО!!
ЗАЩО СТЕ ЗЕЙНАЛИ СЕГА ПО НОВОТО ПО СТРАШНО; БЛЮ-ЧИП-ИНПЛАНТИРАНО, ЕВРО-ИНВЕСТИЦИОННО ЗАЛЪГВАЩО И ЕКО-ТОПЛОГАЗОВО-ГЛОБАЛИЗИР
ЗАЩО?
Нека ние БЪЛГАРИТЕ не се потдаваме на подобни Банково-Заробващи и Масон-Финансови ПРОВОКАЦИИ.
По същество в сравнение с САМОЗВАНЦИТЕ Г-7, или даже сега се готви нова бумажно-зелена и жълто-метална КОМПРЕСИЯ на Г-4, ние БЪЛГАРИТЕ сме държава на която икономиката ни независи от ИЗНОСНА продукция или технологии-ЕКСПОРТИРАНО производство в чужда страна.
Почити всичките тези Г-7 изнесоха даже и производствата си с напреднали технологии в ЧУЖБИНА ( Китай и АЗИЯ ), заради по-евтината работна ръка. Това аз казвам открито "ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛОНИАЛИЗЪМ"
Остаря вече лозунга "Разделяй и владей"
сега той гласи така : "Глобализирай и Владей",
Коалицирай, Фракционирай, Сектирай, Групирай, Мажоритирай, Хипнотизирай, всичко това обаче, БЕЗМАНДАТНО и най вече ИМУНИЗИРАНО!!
Всичките те Г-7, даже Г-20 сега страдат от плачевният факта че, КИТАЙ, Азия-Индия, Сингапур , Филипините, след усвояване на вишите технологически, даже производствено-ключови икономически процеси, засилиха собствените си икономики за сметка на износителят, КАПИТАЛИСТИТЕ, ЕВРО-КОЛОНИАЛИСТИ НАЧЕЛО С АНГЛИЯ. АМЕРИКАНСКИТЕ КАПИТАЛИСТИ И АЗИАТСКИТЕ КАПИТАЛИСТИ, НАЧЕЛО С ЯПОНИЯ..
За да не съм голословен ще дам пример с ИНДИЯ, че преди няколко седмици , забележете ( не чичо-САМ-САЩ и даже Русия ), успяха да открият вода на ЛУНАТА.
Китай от своя страна без продължителни и време-отнемки космически полети , изстреля успешно и свои космонавти.
Така че тази криза сами МАСОН-БАНКОВИТЕ МОШЕННИЦИ я създадоха и нека сега не се чудят защо милиярдите им във вид на залежало и никому ненужно жълто желязо, ИЛИ БЛЕСКАВИТЕ ИМ ПРОЗРАЧНИ КАМЪНИ никой не го интересува , а камоли да купува.
На човечеството му трябва РАБОТА, ХЛАБ, ВОДА, ДРЕХИ и ПОДСЛОН. А не зелена хартия и жълто желязо.
На нас БЪЛГАРИТЕ за да избегнем от такива кризи и за вбъдеще а и научим ближният по род и душа, ЧОВЕКА , ни е нужно да се сетим какво И НАЙВЕЧЕ
З А Щ О, ни запита Паисий ХИЛЕНДАРСКЙ:
"Ой НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЩО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ ( искам тук да добавя думата "СТАНЕШ") БЪЛГАРИН?"
Да именно НИЕ БЪЛГАРИТЕ, за да покажем как трябва да се отстоява на такова ЗАРОБВАЩО В ОСНОВАТА СИ МАСОН-ИКОНОМИЧЕСКО ЗЛО, ни трабва да проведем в най-кратък срок ВЪТРЕ-СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА.
Икономическата промята ( перестройка) стана, а силата ( социалната структура )която създава икономиката е занемарена ГЛОБАЛНО!!
Какво трябва;
а / ЗАБРАНА на ВСЯКАВА намеса на аматйорските КУЛТ-ИДЕОЛОГИЧЕСКИ, КУЛТ-РЕЛИГИОЗНИ И КУЛТ-ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИРОВКИ, един път за винаги да поляризират открито обществото и най-вече КОНСТИТУЦИОННА ЗАБРАНА НА ВМЕШАТЕЛСТВОТО ИМ ВЪВ ВЪТРЕ-ДЪРЖАВНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ОТНОШЕНИЯ.
ОЩЕ ПОВЕЧЕ В ДЪРЖАВИ С МНОГОНАЦИОНАЛНО ОБЩЕСТВО!!
Става дума на КОНСТИТУЦИОННА ЗАБРАНА на ВМЕШАТЕЛСТВОТО на тези горе упоменати груп-култови-прослойки , а не забрана на организациите им!
Нека си останат, но по райони и практикуват идеи, вери и произход култово, като хоби!!
б / След като това направим във ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, трябва да преработим съвършенно нова КОНСТИТУЦИЯ, именно ИСТИНСКИ-ДЕМОКРАТИЧНА, а не Масон-подвластна и финансово-заробваща какватo е сега.
с / Само с такъв пример вече може да излезем и да се провикнем та да ни чуят на цялата земя,
" О-оой МАСОН ПСЕВДО-ДЕМОКТАРИ, ВИЖТЕ КАКВО ЗНАЧИ ИСТИНСКА ДЕМОКРАЦИЯ, А НЕ ТАЗИ ПАЗАРНО-ЗАРОБВАЩА И БАНКОВО-ФИНАНСОВА В КОЯТО МАСОН-«ДЕМОКРАТИЧНО» НИ ВЛАЧИХТЕ"!!
"Истината за проблемите не престава да съществува, само защото сме я игнорирали."
Фактите са неоспорими!
С уважение:
И.П.Енчев / [email protected]