Милиарди с гриф "Секретно"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Милиарди с гриф "Секретно"

"... с едно малко изключение"

Милиарди с гриф "Секретно"

Кабинетът "Станишев" и БНБ са допускали тайни операции с фискалния резерв

Димитър Пеев
13041 прочитания

"... с едно малко изключение"

© Асен Тонев


"Тайните споразумения са за това - да не се огласяват." Репликата принадлежи на бившия министър на финансите Пламен Орешарски и е една от най-цитираните през последната седмица.

С леко редактиране тя може да послужи като въпрос за 10 хиляди лева в телевизионната игра "Стани богат". Ето така.

Тайните споразумения с публични средства се правят:

a. за да не се огласяват b. за да не се тревожат излишно гражданите c. от притеснение, че са неправилни

d. за да не разбират данъкоплатците какво се случва.

И въпреки че вече знаем отговора на предишня финансов министър, правителствата би трябвало да се отнасят с повече уважение към правото на данъкоплатците да знаят какво става с парите им.

Фискалният резерв - отново

Разговорът всъщност се завъртя около фискалния резерв - парите, които правителството е натрупало през последните "богати" години като въздушна възглавница за по-лоши времена. Преди три седмици новият финансов министър Симеон Дянков предложи част от тях да бъдат извадени от БНБ и да се сложат на депозити в търговски банки за по-добра доходност. Идеята светкавично беше освиркана, Дянков се превърна в политическа боксова круша, за да стигне в края на миналата седмица до парламента, където Орешарски го предизвика на словесен дуел, проведен по техниката на парламентарното питане. Излязоха две изненади, които донякъде обясняват защо привидно техническата тема за фискалния резерв се оказа толкова чувствителна.

Първо, освен че финансовото министерство така или иначе държи около 1 млрд. лв. от резерва (вижте графиката) на депозити в банки, за друг 1 милиард е имало подписано тайно споразумение между кабинета "Станишев" и БНБ. Според него на БНБ било разрешено да използва тези пари за подкрепа на търговски банки, в случай че се наложи.

И второ, не се е наложило споразумението да бъде използвано, но с "едно малко изключение", както се изрази Пламен Орешарски. Това бяха и почти последните му думи по въпроса.

В случай на нужда

Самото тайно споразумение в идеята си съвсем не е лошо и ако от кабинета на Станишев се бяха доверили на данъкоплатците да го огласят, едва ли щеше "да падне таванът". С него се създава механизъм, по който правителството да реагира с помощ, в случай че някоя от търговските банки изпита ликвидни затруднения и с това се поражда риск за доверието и стабилността на финансовата система.

Подобни механизми приеха не едно и две правителства по света, когато през миналата година кризата удари първо банките и заради недоверието за това кой ще оцелее и доколко качествени са активите му парите се изпариха. Техниките за оказване на помощ бяха обект на бурни дебати в западния свят, като различните власти предприеха разнообразни подходи - изкупуване на лоши активи, заеми, национализации.

Заради правилата на валутния борд българската централна банка няма право да финансира нито правителството, нито финансовите институции. Законът предвижда само една ограничена възможност при ликвидни затруднения, които застрашават стабилността на системата, БНБ да отпусне левов кредит на банка, но срещу залог на валута или бързоликвидни активи.

Предното правителство е намерило механизъм с доста по-големи възможности. С решение на кабинета и със споразумение с БНБ то е дало право на централната банка да отпуска до 1 млрд. лева финансиране на банки с парите от фискалния резерв. Според информация, която смятаме за достоверна, условията в споразумението между БНБ и кабинета са такива: срокът за погасяване на заемите е до 6 месеца; предвидените обезпечения са залог върху поне 51% от акциите на банката, а ако заемът е на по-голяма стойност - и ипотека върху имоти или залог върху други активи. За лихвите по финансирането е заложено да са като тези на междубанковия пазар.

По същество споразумението дава възможност за реакция в случай на нужда и въоръжава правителството с инструмент да национализира или продаде акциите на евентуалните проблемни банки. Между другото според министър Дянков решението е взето още през май миналата година (не октомври, както каза предшественикът му Орешарски в парламента). Това е няколко месеца преди фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers и доста преди кабинетът "Станишев" официално да признае, че кризата може и да засегне България. ("Светът е във финансова криза. Слава Богу, тази криза засега не засяга България", казва премиерът Станишев на 17 септември 2008 г.).

Защо да е тайно?

В САЩ, откъдето тръгна кризата, имаше разгорещен дебат за това дали спасителните операции, особено когато са свързани с банки, трябва да се провеждат прозрачно. Агенция "Блумбърг" дори заведе дело срещу Федералния резерв, след като оттам отказаха да предоставят информация за отпускани заеми на финансови институции. (Агенцията спечели на първа инстанция, Фед обжалва.)

Цялата деликатност идва от факта, че стабилността на финансовата система зависи от доверието в нея и дори само информацията, че "някой има нужда от помощ", може да предизвика паника и фалити. Затова регулаторите обикновено са предпазливи в подобни ситуации. Повечето правителства обаче бяха прилично прозрачни за спасителните операции по време на кризата. А въпросът дали да бъдат огласяваните механизмите за подпомагане въобще не е стоял – напротив, те бяха обект на публични дискусии, спорове, съмнения, одобрение...

Предишното българско правителство не само отричаше кризата като такава, но както се е оказа, е приело тайни механизми за реакция, които не е склонно да обясни до ден днешен. Никой повече и не гъкна "за малкото изключение", споменато от Орешарски, докато обясняваше, че споразумението уж не е ползвано. Миналия петък, след размяната на реплики в парламента между стария и новия финансов министър, реагира и БНБ, но без да внесе повече яснота. Ако е имало банки, които са ползвали финансова подкрепа, това би трябвало да е станало със знанието и подписа на централните банкери. В прессъобщението на БНБ се казваше: "Това споразумение има предпазен характер, като поради нормалното функциониране на банковата система неговото използване не се налага и няма предоставени средства по него." Обясненията, които са в сегашно време на практика нито отричат, нито потвърждават предходни операции.

Че в момента (вече) няма отпуснати пари като помощ на банки, говори и изказването на премиера Борисов: "Фискалният резерв стои в народната банка, близо осем милиарда налични, прибрал съм си парите от всички вересии, които Станишев е разпръснал, и е абсолютно гарантирано благосъстоянието и влоговете на всички хора. Аз говорих с г-н Искров (управителят на БНБ - бел. ред.) и съм им казал да не говорят повече по тази тема, защото решенията и договорите на Министерския съвет, на Орешарски и на банката са на бюрото ми и ако още веднъж някой се обади, ще ги извадя с риск да съборим държавата."

Излишно е да казваме, че след отправеното от Борисов предупреждение никой от информираните по темата не пожела да я коментира допълнително пред "Капитал". Така открити остават два въпроса:

- кое е "малкото изключение" и

- (предвид изявлението на премиера, че е предал документите на прокуратурата) спазени ли са изискванията за залог на акции, срока на заема и размера на лихвата, предвидени в правителственото решение.

Няма причина да не бъде отговорено, след като става въпрос за разпореждане с публични средства.

По-малко заклинания – повече предвидимост

Има още едно обяснение за поведението на предишното правителство и централната банка от този период – страхът да не се всява паника. Той е донякъде оправдан, когато става въпрос за финансови институции и усещане за криза. Но е спорно дали мълчанието и пазенето на тайни са по-доброто решение от това проблемите да се признават и ясно да се обяснява какво се прави, за да се решат. Освен че е предпоставка за злоупотреби, подобна непрозрачност в крайна сметка може да доведе до повече недоверие.

Според данните на БНБ, които управителят й Иван Искров обяви през седмицата на конференцията между бизнеса и правителството (вижте приложението K+), банковата система е в отлично здраве. През септември средната капиталова адекватност (показателят, който измерва стабилността на банките като съотношение на капитала към рисково претеглените им активи) е 17% - повече от 2007 г. и много повече от регулаторно изискваните 12%. А средният коефициент на ликвидност, който измерва покритието на депозитите с ликвидни активи, е 20% - отново над общоприемливите нива.

Кризата обаче съвсем не е отминала. Очакванията по-скоро са, че пикът й в реалния сектор предстои, което за банките би трябвало да се чете като заплаха за нарастване на необслужваните кредити (това не е повод за притеснения, а за повишено внимание от страна на регулаторите, каквото има). Сега е моментът новото правителството да си избере стил в адресирането на очакванията – дали като по времето на "Станишев" ще сее заклинания, че няма никакви проблеми, докато престанат да му вярват, или ще показва, че вижда рисковете и знае как да ги ограничава.

След заповедта на премиера всички да млъкнат по темата новата власт все пак трябва да каже дали споразумението за подкрепа на банките остава валидно. Ако да, да го огласи публично.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

"Тайните споразумения са за това - да не се огласяват." Репликата принадлежи на бившия министър на финансите Пламен Орешарски и е една от най-цитираните през последната седмица.

С леко редактиране тя може да послужи като въпрос за 10 хиляди лева в телевизионната игра "Стани богат". Ето така.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

54 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Stamen Ivanov

    Всички замълчаха.
    А ето какво направи това тайно споразумение:
    http://razkritie.blogspot.com/2009/11/balgaria-i-banka-razvili-potsi-izmama.html

  • 2
    Avatar :-|
    koko

    Че то е ясно кое е това малко изключение: ПИБ

  • 3
    Avatar :-|
    Пехо

    Както сами споменавате, понякога непрозрачна политика е за предпочитане. Особенно в една България където форум за бебета създаде огромна паника за фалит на една небезизвестна банка. Свидетел бях на огромните опашки в Варна от изпаднали в истерия хора. А пожарникаря прекалил с гледането на Кръстника се излага с тези реплики "прибрал съм си парите". Кога станаха негови пари?

  • 4
    Avatar :-|
    Прозрачен

    "Повечето правителства обаче бяха прилично прозрачни за спасителните операции по време на кризата. А въпросът дали да бъдат огласяваните механизмите за подпомагане въобще не е стоял – напротив, те бяха обект на публични дискусии, спорове, съмнения, одобрение..."

    Стига вече празни приказки. В статията, както и в редица реплики в ПОЛИТИЧЕСКОТО пространтство, вкл. и в изказвания на премиера и финансовия министър, се съдържат спекулации и се изкривява тълкуването на действията на Искров и Орешарски.

    Всъщност спасителна операция въобще не е провеждана, за да се изисква прозрачност. Механизми за подпомагане също не са били огласявани, защото НЕ СЕ Е НАЛАГАЛО ПОДПОМАГАНЕ (ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕОПРЕДЕЛНО ЦИТИРАНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА). Искров и Орешарски просто са обсъдили авариен план за действие, АКО настъпи сериозна заплаха за финансовата система. Имат пълното право на това и не са длъжни да го огласяват в един много предварителен етап , особено предвид деликатната сфера на действие. Да не би шефовете на финансовите институции в ЕС или във ФЕД да споделят всичко, което са си говорили?

  • 7
    Avatar :-|
    Анонимен

    А за гръцките банки Пиреус и Алфа, защо никой не споменава. Аз знам от сигурно място, че на тях са им давали пари.

  • 8
    Avatar :-|
    Камен

    Хора осъзнайте се бре!!! Вашите пари щяха да изчезнат - не само в изключението , а и в другите банки. Добре са напрашили хората, разбира се че трябва да е тайна. Иначе всички д асме фалирали до сега...

  • 9
    Avatar :-|
    Пехо

    И кое е това сигурно място? "На свако ми, дъщеря му, на работа една нейна колежка казала, че чула...."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK