След 20 години преход
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След 20 години преход

След 20 години преход

15308 прочитания

© Капитал


Двадесетата годишнина от началото на прехода в България е добър повод за ретроспекция, особено що се отнася до макроикономическото развитие на страната. По начало по-дългата времева перспектива се отразява добре на погледа върху макроикономическите показатели, прави ги по-информативни, изчиства краткосрочните злободневни шумотевици и дава възможност да се възприеме и осъзнае важното.

По тази причина по-долу ще бъдат предимно показани, и коментирани с по-малко думи, основните макроикономически показатели на България през последните двадесет години. Първият показател, с който обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на Графика 1.

Ясно се виждат две неща. Първо, преходът е рязко разделен на два периода – първо десетилетие на спад и второ десетилетие на очевиден възход. Второ, достигнатите нива на национален доход сега са значително по-високи и от най-добрите години на социализма. Прави бяха пропагандистите на предходното правителство, когато твърдяха, че през 2008 българите са били най-богати в историята си.

Вторият основен показател е този на ценовото равнище. Успехът на една държава в макроикономическата политика може в много голяма степен да се проследи от един прост поглед върху инфлацията. Отново са ясно видими двата периода – първият с огромни нива на инфлация и вторият с ниски до умерени нива, на които бързо свикнахме да се мръщим.

Третият показател е безработицата. Тя е от изключително значение както за благосъстоянието на хората, така и за нормалното развитие на политическия процес и провеждане на икономически политики с по-дългосрочна визия. При висока безработица нормална политика и преследване на дългосрочни цели са почти невъзможни.

Тук периодиката е малко по-сложна. След първоначалното избухване на брой безработни в резултат на разпада на социалистическата икономика и загубата на "братските" социалистически пазари, има два следващи периода с подобни резултати – дълбоката криза от 1996-1997 и приключването на процеса на приватизация в промишлеността през 1998-1999. Следва осемгодишен период на постоянен спад на броя безработни, на фона на който видимото увеличение през последната година все още далеч не изглежда особено драматично.

Следващата графика 4 цели да илюстрира значителната промяна в свързаността на българското стопанство с останалия свят. Тя показва нивото на износ и внос на стоки и услуги като процент от общата стопанска активност. Тук са видими две неща. Първо, българската икономика е два пъти по-свързана днес със света, отколкото преди 20 години. Второ, ръстът на вноса значително изпреварва ръста на износа, водейки до сериозен дефицит по текущата сметка и причинявайки най-оживени спорове. Едно нещо остава скрито зад тази графика, а е важно да се отбележи. Докато преди двадесет години търговски и съответно технологично България е свързана с все по-изоставащия социалистически свят, днес тя е обвързана предимно с водещи световни икономики.

Следващият важен макропоказател се отнася до промяната в ролята на държавата в икономиката. Един от по-информативните начини това да бъде илюстрирано е чрез съотношението на общите разходи на държавата към националния доход, защото той показва каква част от доходът е иззет, за да финансира държавни дейности. Тук двата макроикономически периода са отново видими, като държавата преживява явен и бърз спад до 1997, след което значително възстановява своята роля, преди да започне втори период на значително по-бавно оттегляне. Този размер на държавата продължава да е обект на разгорещени спорове, като някои биха искали да го видят доста по-близо до 50%, а други – значително под 30%.Последният любопитен показател, характеризиращ макроикономическата динамика на последните двадесет години, се отнася до структурата на ползването на създавания национален доход. Два са интересните елементи на динамиката на тези показатели. Първо, нивото на натрупване в българската икономика вече е надминало нивата от късния социализъм и най-вероятно ще остане над тях дори в сегашната кризисна година. Второ, избухването на дела на потреблението в ползването на националния доход е ясно свързано с освобождаването на цените на продуктите, т.е. ниските нива от първите няколко години са следствие на изкуствено занижените потребителски цени. След средата на 90-те е ясно видима, макар и слабо изразена, тенденцията домакинското потребление да отнема намаляваща част от националния доход.

Именно по отношение на потреблението е необходимо да се направи едно уточнение, което няма как да бъде изведено на графика, но което е може би най-важно в смисъл на същината на промяната през двадесетте години преход. В сравнение с преди 1989 днес българите имат несравнимо по-богат избор. Те могат да избират какво да произвеждат и какво да купуват за задоволяване на нуждите си, като всички блага са с несравнимо по-добро качество от едно време. При това изборът се извършва в условия на много повече свобода, т.е. по-пълноценна изява на човешката личност. Това последното никакъв икономически показател не може да го измери. Човек или го цени, или не.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийския унивесритет

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Двадесетата годишнина от началото на прехода в България е добър повод за ретроспекция, особено що се отнася до макроикономическото развитие на страната. По начало по-дългата времева перспектива се отразява добре на погледа върху макроикономическите показатели, прави ги по-информативни, изчиства краткосрочните злободневни шумотевици и дава възможност да се възприеме и осъзнае важното.

По тази причина по-долу ще бъдат предимно показани, и коментирани с по-малко думи, основните макроикономически показатели на България през последните двадесет години. Първият показател, с който обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на Графика 1.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

151 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Пехо

    Извода е, че една чалга телевизия изпреварва цялата произведена телевизионна програма за 89-та. За сметка на това, правим 10 пъти по-малко книги, ходим на кино 28 пъти по малко, а на театър 3 пъти. Айде на реалититата и сапунките. Тази вечер първо ще отида в Аро, после на Час-Пик, кат ударя едно джони с ред-бул не знам къде съм.

  • 2
    Avatar :-|
    Пехо, народа се труди

    Затва няма място за култура
    Над какво се труди обаче не е известно, щото попада в сивия сектор

  • 3
    Avatar :-|
    Крис

    Статистическите данни могат да се тълкуват по много различни начини.
    Например, относно безработицата, измерена със среден тримесечен брой на регистрираните в бюрата по труда - възможно тълкуване е, че от 2002 година насам, с облекчения режим за пътуване в ЕС, все повече хора са избрали да напуснат страната и да търсят работа в чужбина, вместо да чакат да им намерят работа от бюрото по труда за 200 лв на месец в България.
    Освен това броя на населението в трудоспособна възраст постоянно намалява поради застаряване на населението. Следователно и абсолютния брой на регистрираните в бюрата по труда също ще намалява независимо от икономическата конюнктура. Временни програми за заетост, курсове по преквалификация и др. подобни, също могат да манипулират данните за реалния брой на безработните.
    Да се твърди, че сегашните продукти имат несравнимо по-добро качество от тези, които са били на разположение преди 20 години, не е коректно.
    Има много по-голям избор, но по отношение на качеството, не мисля, че пълните с консерванти, подсладители, оцветители и т.н. хранителни продукти са много по-качествени от тези, които консумирахме преди 1989 година.
    Също по отношение на дрехи, обувки, продукти за домакинството и т.н. - имаха по-високо качество от средния китайски или турски аналог, предлаган на българския пазар днес.

  • 4
    Avatar :-P
    J

    Мда, само дето и театралните постановки, и книгите, и филмите - всичко бе трижди режисирано, редактирано, с премахнати неудобни пасажи и пр. Мерси на таквоз количество, предпочитам да ми е по-малко, но качествено. О, да - и да имам достъп до оригинална чужда продукция, която да не се ограничава само до Съветската такава.

  • 5
    Avatar :-|
    ma

    И пием два пъти по-малко алкохол спрямо '89? Да бе, да...

  • 6
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Изводът е: Въпреки простотията на българите да поверят водачеството по време на прехода на бившите комунисти - мародерите от БСП и сателитите им, въпреки невижданите кражби и обири не само на българите, а и на европейците, новата икономическа система показва предимствата си. България върви напред. Връщане назад няма.

  • 7
    cons avatar :-|
    conservoir

    До коментар [#1] от "Пехо":

    много си прав - когато икономистите започнат да гледат качествените вместо количествените показатели може да се очаква някаква по -смислена парадигма за оценка на качеството на живота.
    Гоги написа такъв хубав докалад за Freedom House, а тази статия май в петкък следобед ...

  • 8
    Avatar :-?
    втасал емигрант ;)

    Мда, забогатях, ама чак като се махнах от България.
    Сега като се замисля, това беше през 2008-ма :)))) Мда, прав е Станишев :)

  • 9
    jax avatar :-?
    Jax

    Не мога да разбера какво изпускам, но не съм съгласна, че някой може да проследи колко алкохол се е консумирал преди и след промените - в смисъл домашно произведения алкохол, а наред с това и плодове и зеленчуци, как се засича колко е? Ако пък не се взима под внимание, тогава и статистиката не е обективна. Да допуснем, че може да се проследи кой колко е ходил на кино/театър по броя на продадените билетчета и заплатите по декларираните данъци или други фактори, но консумация на плодове и зеленчуци? Или са ходили по селата да броят на хората доматите? Не схващам.

    До коментар [#3] от "Крис": с теб също съм съгласна, третирането на статистически данни не е едностранно.

  • 10
    Avatar :-(
    Змей Горянин

    Да, но масовостта при културните мероприятия бе подсигурявана с най-тривиална принуда. По линията на Партията, то се знай.

    Спомням си как ни водеха от училище на опера (и до днес ми е противна) и на театър. Също и на манифестации, и прочее недемократични мероприятия от задължителен характер. Виж, за кино, телевизия (доколкото я имаше) и игри децата се самоорганизирахме доста добре :) Че даже и за четене на книжки по интереси (не задължителната литература за вгорчаване на летните ваканции).

    Но безспорно най-важното културно мероприятие от Соца, без конкуренция или аналог в демократичната съвременност си остава... родната КАЗАРМА :))) Също така от задължителен характер, гарнирана с всичката възможна простотия и цинизъм на силните на деня... Ееех... спомени :))))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK