С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
151 13 ное 2009, 14:36, 15025 прочитания

Българската икономика След 20 години преход

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Двадесетата годишнина от началото на прехода в България е добър повод за ретроспекция, особено що се отнася до макроикономическото развитие на страната. По начало по-дългата времева перспектива се отразява добре на погледа върху макроикономическите показатели, прави ги по-информативни, изчиства краткосрочните злободневни шумотевици и дава възможност да се възприеме и осъзнае важното.

По тази причина по-долу ще бъдат предимно показани, и коментирани с по-малко думи, основните макроикономически показатели на България през последните двадесет години. Първият показател, с който обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на Графика 1.


Ясно се виждат две неща. Първо, преходът е рязко разделен на два периода – първо десетилетие на спад и второ десетилетие на очевиден възход. Второ, достигнатите нива на национален доход сега са значително по-високи и от най-добрите години на социализма. Прави бяха пропагандистите на предходното правителство, когато твърдяха, че през 2008 българите са били най-богати в историята си.

Вторият основен показател е този на ценовото равнище. Успехът на една държава в макроикономическата политика може в много голяма степен да се проследи от един прост поглед върху инфлацията. Отново са ясно видими двата периода – първият с огромни нива на инфлация и вторият с ниски до умерени нива, на които бързо свикнахме да се мръщим.

Третият показател е безработицата. Тя е от изключително значение както за благосъстоянието на хората, така и за нормалното развитие на политическия процес и провеждане на икономически политики с по-дългосрочна визия. При висока безработица нормална политика и преследване на дългосрочни цели са почти невъзможни.



Тук периодиката е малко по-сложна. След първоначалното избухване на брой безработни в резултат на разпада на социалистическата икономика и загубата на "братските" социалистически пазари, има два следващи периода с подобни резултати – дълбоката криза от 1996-1997 и приключването на процеса на приватизация в промишлеността през 1998-1999. Следва осемгодишен период на постоянен спад на броя безработни, на фона на който видимото увеличение през последната година все още далеч не изглежда особено драматично.

Следващата графика 4 цели да илюстрира значителната промяна в свързаността на българското стопанство с останалия свят. Тя показва нивото на износ и внос на стоки и услуги като процент от общата стопанска активност. Тук са видими две неща. Първо, българската икономика е два пъти по-свързана днес със света, отколкото преди 20 години. Второ, ръстът на вноса значително изпреварва ръста на износа, водейки до сериозен дефицит по текущата сметка и причинявайки най-оживени спорове. Едно нещо остава скрито зад тази графика, а е важно да се отбележи. Докато преди двадесет години търговски и съответно технологично България е свързана с все по-изоставащия социалистически свят, днес тя е обвързана предимно с водещи световни икономики.

Следващият важен макропоказател се отнася до промяната в ролята на държавата в икономиката. Един от по-информативните начини това да бъде илюстрирано е чрез съотношението на общите разходи на държавата към националния доход, защото той показва каква част от доходът е иззет, за да финансира държавни дейности. Тук двата макроикономически периода са отново видими, като държавата преживява явен и бърз спад до 1997, след което значително възстановява своята роля, преди да започне втори период на значително по-бавно оттегляне. Този размер на държавата продължава да е обект на разгорещени спорове, като някои биха искали да го видят доста по-близо до 50%, а други – значително под 30%. Последният любопитен показател, характеризиращ макроикономическата динамика на последните двадесет години, се отнася до структурата на ползването на създавания национален доход. Два са интересните елементи на динамиката на тези показатели. Първо, нивото на натрупване в българската икономика вече е надминало нивата от късния социализъм и най-вероятно ще остане над тях дори в сегашната кризисна година. Второ, избухването на дела на потреблението в ползването на националния доход е ясно свързано с освобождаването на цените на продуктите, т.е. ниските нива от първите няколко години са следствие на изкуствено занижените потребителски цени. След средата на 90-те е ясно видима, макар и слабо изразена, тенденцията домакинското потребление да отнема намаляваща част от националния доход.


Именно по отношение на потреблението е необходимо да се направи едно уточнение, което няма как да бъде изведено на графика, но което е може би най-важно в смисъл на същината на промяната през двадесетте години преход. В сравнение с преди 1989 днес българите имат несравнимо по-богат избор. Те могат да избират какво да произвеждат и какво да купуват за задоволяване на нуждите си, като всички блага са с несравнимо по-добро качество от едно време. При това изборът се извършва в условия на много повече свобода, т.е. по-пълноценна изява на човешката личност. Това последното никакъв икономически показател не може да го измери. Човек или го цени, или не.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийския унивесритет
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 5036 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1220 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Игра с много неизвестни

Държaвата предлага монопол за тотото и регулация на онлайн хазарта

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10