Българската икономика След 20 години преход

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Двадесетата годишнина от началото на прехода в България е добър повод за ретроспекция, особено що се отнася до макроикономическото развитие на страната. По начало по-дългата времева перспектива се отразява добре на погледа върху макроикономическите показатели, прави ги по-информативни, изчиства краткосрочните злободневни шумотевици и дава възможност да се възприеме и осъзнае важното.

По тази причина по-долу ще бъдат предимно показани, и коментирани с по-малко думи, основните макроикономически показатели на България през последните двадесет години. Първият показател, с който обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на Графика 1.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ясно се виждат две неща. Първо, преходът е рязко разделен на два периода – първо десетилетие на спад и второ десетилетие на очевиден възход. Второ, достигнатите нива на национален доход сега са значително по-високи и от най-добрите години на социализма. Прави бяха пропагандистите на предходното правителство, когато твърдяха, че през 2008 българите са били най-богати в историята си.

Вторият основен показател е този на ценовото равнище. Успехът на една държава в макроикономическата политика може в много голяма степен да се проследи от един прост поглед върху инфлацията. Отново са ясно видими двата периода – първият с огромни нива на инфлация и вторият с ниски до умерени нива, на които бързо свикнахме да се мръщим.

Третият показател е безработицата. Тя е от изключително значение както за благосъстоянието на хората, така и за нормалното развитие на политическия процес и провеждане на икономически политики с по-дългосрочна визия. При висока безработица нормална политика и преследване на дългосрочни цели са почти невъзможни.



Тук периодиката е малко по-сложна. След първоначалното избухване на брой безработни в резултат на разпада на социалистическата икономика и загубата на "братските" социалистически пазари, има два следващи периода с подобни резултати – дълбоката криза от 1996-1997 и приключването на процеса на приватизация в промишлеността през 1998-1999. Следва осемгодишен период на постоянен спад на броя безработни, на фона на който видимото увеличение през последната година все още далеч не изглежда особено драматично.

Следващата графика 4 цели да илюстрира значителната промяна в свързаността на българското стопанство с останалия свят. Тя показва нивото на износ и внос на стоки и услуги като процент от общата стопанска активност. Тук са видими две неща. Първо, българската икономика е два пъти по-свързана днес със света, отколкото преди 20 години. Второ, ръстът на вноса значително изпреварва ръста на износа, водейки до сериозен дефицит по текущата сметка и причинявайки най-оживени спорове. Едно нещо остава скрито зад тази графика, а е важно да се отбележи. Докато преди двадесет години търговски и съответно технологично България е свързана с все по-изоставащия социалистически свят, днес тя е обвързана предимно с водещи световни икономики.

Следващият важен макропоказател се отнася до промяната в ролята на държавата в икономиката. Един от по-информативните начини това да бъде илюстрирано е чрез съотношението на общите разходи на държавата към националния доход, защото той показва каква част от доходът е иззет, за да финансира държавни дейности. Тук двата макроикономически периода са отново видими, като държавата преживява явен и бърз спад до 1997, след което значително възстановява своята роля, преди да започне втори период на значително по-бавно оттегляне. Този размер на държавата продължава да е обект на разгорещени спорове, като някои биха искали да го видят доста по-близо до 50%, а други – значително под 30%. Последният любопитен показател, характеризиращ макроикономическата динамика на последните двадесет години, се отнася до структурата на ползването на създавания национален доход. Два са интересните елементи на динамиката на тези показатели. Първо, нивото на натрупване в българската икономика вече е надминало нивата от късния социализъм и най-вероятно ще остане над тях дори в сегашната кризисна година. Второ, избухването на дела на потреблението в ползването на националния доход е ясно свързано с освобождаването на цените на продуктите, т.е. ниските нива от първите няколко години са следствие на изкуствено занижените потребителски цени. След средата на 90-те е ясно видима, макар и слабо изразена, тенденцията домакинското потребление да отнема намаляваща част от националния доход.


Именно по отношение на потреблението е необходимо да се направи едно уточнение, което няма как да бъде изведено на графика, но което е може би най-важно в смисъл на същината на промяната през двадесетте години преход. В сравнение с преди 1989 днес българите имат несравнимо по-богат избор. Те могат да избират какво да произвеждат и какво да купуват за задоволяване на нуждите си, като всички блага са с несравнимо по-добро качество от едно време. При това изборът се извършва в условия на много повече свобода, т.е. по-пълноценна изява на човешката личност. Това последното никакъв икономически показател не може да го измери. Човек или го цени, или не.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийския унивесритет