Д-р Георги Ганев*
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Двадесетата годишнина от началото на прехода в България е добър повод за ретроспекция, особено що се отнася до макроикономическото развитие на страната. По начало по-дългата времева перспектива се отразява добре на погледа върху макроикономическите показатели, прави ги по-информативни, изчиства краткосрочните злободневни шумотевици и дава възможност да се възприеме и осъзнае важното.
По тази причина по-долу ще бъдат предимно показани, и коментирани с по-малко думи, основните макроикономически показатели на България през последните двадесет години. Първият показател, с който обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на Графика 1.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
151 коментара
Извода е, че една чалга телевизия изпреварва цялата произведена телевизионна програма за 89-та. За сметка на това, правим 10 пъти по-малко книги, ходим на кино 28 пъти по малко, а на театър 3 пъти. Айде на реалититата и сапунките. Тази вечер първо ще отида в Аро, после на Час-Пик, кат ударя едно джони с ред-бул не знам къде съм.
Затва няма място за култура
Над какво се труди обаче не е известно, щото попада в сивия сектор
Статистическите данни могат да се тълкуват по много различни начини.
Например, относно безработицата, измерена със среден тримесечен брой на регистрираните в бюрата по труда - възможно тълкуване е, че от 2002 година насам, с облекчения режим за пътуване в ЕС, все повече хора са избрали да напуснат страната и да търсят работа в чужбина, вместо да чакат да им намерят работа от бюрото по труда за 200 лв на месец в България.
Освен това броя на населението в трудоспособна възраст постоянно намалява поради застаряване на населението. Следователно и абсолютния брой на регистрираните в бюрата по труда също ще намалява независимо от икономическата конюнктура. Временни програми за заетост, курсове по преквалификация и др. подобни, също могат да манипулират данните за реалния брой на безработните.
Да се твърди, че сегашните продукти имат несравнимо по-добро качество от тези, които са били на разположение преди 20 години, не е коректно.
Има много по-голям избор, но по отношение на качеството, не мисля, че пълните с консерванти, подсладители, оцветители и т.н. хранителни продукти са много по-качествени от тези, които консумирахме преди 1989 година.
Също по отношение на дрехи, обувки, продукти за домакинството и т.н. - имаха по-високо качество от средния китайски или турски аналог, предлаган на българския пазар днес.
Мда, само дето и театралните постановки, и книгите, и филмите - всичко бе трижди режисирано, редактирано, с премахнати неудобни пасажи и пр. Мерси на таквоз количество, предпочитам да ми е по-малко, но качествено. О, да - и да имам достъп до оригинална чужда продукция, която да не се ограничава само до Съветската такава.
И пием два пъти по-малко алкохол спрямо '89? Да бе, да...
Изводът е: Въпреки простотията на българите да поверят водачеството по време на прехода на бившите комунисти - мародерите от БСП и сателитите им, въпреки невижданите кражби и обири не само на българите, а и на европейците, новата икономическа система показва предимствата си. България върви напред. Връщане назад няма.
До коментар [#1] от "Пехо":
много си прав - когато икономистите започнат да гледат качествените вместо количествените показатели може да се очаква някаква по -смислена парадигма за оценка на качеството на живота.
Гоги написа такъв хубав докалад за Freedom House, а тази статия май в петкък следобед ...
Мда, забогатях, ама чак като се махнах от България.
Сега като се замисля, това беше през 2008-ма :)))) Мда, прав е Станишев :)
Не мога да разбера какво изпускам, но не съм съгласна, че някой може да проследи колко алкохол се е консумирал преди и след промените - в смисъл домашно произведения алкохол, а наред с това и плодове и зеленчуци, как се засича колко е? Ако пък не се взима под внимание, тогава и статистиката не е обективна. Да допуснем, че може да се проследи кой колко е ходил на кино/театър по броя на продадените билетчета и заплатите по декларираните данъци или други фактори, но консумация на плодове и зеленчуци? Или са ходили по селата да броят на хората доматите? Не схващам.
До коментар [#3] от "Крис": с теб също съм съгласна, третирането на статистически данни не е едностранно.
Да, но масовостта при културните мероприятия бе подсигурявана с най-тривиална принуда. По линията на Партията, то се знай.
Спомням си как ни водеха от училище на опера (и до днес ми е противна) и на театър. Също и на манифестации, и прочее недемократични мероприятия от задължителен характер. Виж, за кино, телевизия (доколкото я имаше) и игри децата се самоорганизирахме доста добре :) Че даже и за четене на книжки по интереси (не задължителната литература за вгорчаване на летните ваканции).
Но безспорно най-важното културно мероприятие от Соца, без конкуренция или аналог в демократичната съвременност си остава... родната КАЗАРМА :))) Също така от задължителен характер, гарнирана с всичката възможна простотия и цинизъм на силните на деня... Ееех... спомени :))))
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.