// К1: Средата / Политика
Българската икономика След 20 години преход
Инфографика |
Инфографика |
Инфографика |
По тази причина по-долу ще бъдат предимно показани, и коментирани с по-малко думи, основните макроикономически показатели на България през последните двадесет години. Първият показател, с който обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на Графика 1.
Вторият основен показател е този на ценовото равнище. Успехът на една държава в макроикономическата политика може в много голяма степен да се проследи от един прост поглед върху инфлацията. Отново са ясно видими двата периода – първият с огромни нива на инфлация и вторият с ниски до умерени нива, на които бързо свикнахме да се мръщим.
Третият показател е безработицата. Тя е от изключително значение както за благосъстоянието на хората, така и за нормалното развитие на политическия процес и провеждане на икономически политики с по-дългосрочна визия. При висока безработица нормална политика и преследване на дългосрочни цели са почти невъзможни.
Тук периодиката е малко по-сложна. След първоначалното избухване на брой безработни в резултат на разпада на социалистическата икономика и загубата на "братските" социалистически пазари, има два следващи периода с подобни резултати – дълбоката криза от 1996-1997 и приключването на процеса на приватизация в промишлеността през 1998-1999. Следва осемгодишен период на постоянен спад на броя безработни, на фона на който видимото увеличение през последната година все още далеч не изглежда особено драматично.
Следващата графика 4 цели да илюстрира значителната промяна в свързаността на българското стопанство с останалия свят. Тя показва нивото на износ и внос на стоки и услуги като процент от общата стопанска активност. Тук са видими две неща. Първо, българската икономика е два пъти по-свързана днес със света, отколкото преди 20 години. Второ, ръстът на вноса значително изпреварва ръста на износа, водейки до сериозен дефицит по текущата сметка и причинявайки най-оживени спорове. Едно нещо остава скрито зад тази графика, а е важно да се отбележи. Докато преди двадесет години търговски и съответно технологично България е свързана с все по-изоставащия социалистически свят, днес тя е обвързана предимно с водещи световни икономики.
Следващият важен макропоказател се отнася до промяната в ролята на държавата в икономиката. Един от по-информативните начини това да бъде илюстрирано е чрез съотношението на общите разходи на държавата към националния доход, защото той показва каква част от доходът е иззет, за да финансира държавни дейности. Тук двата макроикономически периода са отново видими, като държавата преживява явен и бърз спад до 1997, след което значително възстановява своята роля, преди да започне втори период на значително по-бавно оттегляне. Този размер на държавата продължава да е обект на разгорещени спорове, като някои биха искали да го видят доста по-близо до 50%, а други – значително под 30%. Последният любопитен показател, характеризиращ макроикономическата динамика на последните двадесет години, се отнася до структурата на ползването на създавания национален доход. Два са интересните елементи на динамиката на тези показатели. Първо, нивото на натрупване в българската икономика вече е надминало нивата от късния социализъм и най-вероятно ще остане над тях дори в сегашната кризисна година. Второ, избухването на дела на потреблението в ползването на националния доход е ясно свързано с освобождаването на цените на продуктите, т.е. ниските нива от първите няколко години са следствие на изкуствено занижените потребителски цени. След средата на 90-те е ясно видима, макар и слабо изразена, тенденцията домакинското потребление да отнема намаляваща част от националния доход.
Именно по отношение на потреблението е необходимо да се направи едно уточнение, което няма как да бъде изведено на графика, но което е може би най-важно в смисъл на същината на промяната през двадесетте години преход. В сравнение с преди 1989 днес българите имат несравнимо по-богат избор. Те могат да избират какво да произвеждат и какво да купуват за задоволяване на нуждите си, като всички блага са с несравнимо по-добро качество от едно време. При това изборът се извършва в условия на много повече свобода, т.е. по-пълноценна изява на човешката личност. Това последното никакъв икономически показател не може да го измери. Човек или го цени, или не.
* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийския унивесритет
Още по темата
Българите нямат еднозначен отговор кога са живели по-добре
20 години след вятъра на промяната
13 ное 2009
Министерството на екологията търси варианти за намаление на отчисленията, които общините правят към РИОСВ
10 дек 2019, 101 прочитания

И още: ЕК разреши помощ от 3.2 млрд. евро за 7 държави за развитие на батериите за коли; президентите на Русия и Украйна започват разговори за решения на конфликта в Украйна
9 дек 2019, 1916 прочитания
9 дек 2019, 7607 прочитания
9 дек 2019, 3501 прочитания
9 дек 2019, 3014 прочитания
9 дек 2019, 2662 прочитания
9 дек 2019, 1909 прочитания
Държaвата предлага монопол за тотото и регулация на онлайн хазарта