Лихвите или кокошката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лихвите или кокошката

Лихвите или кокошката

Правителството посочи цената на кредитите като проблем, но проблемът е, че няма кредити

Мария Иванова, Николай Стоянов
12447 прочитания

© студио Ентусиазъм


Кое е първото - лихвите или растежът? Тази не по-малко неразрешима дилема в стил кокошката или яйцето донякъде описва трудността в разговора между банкерите и правителството, който трябваше да изясни защо лихвите по кредитите са такива, каквито са, и има ли начин да спаднат. Темата повдигна премиерът Бойко Борисов преди седмица и в следващите дни финансовият министър Симеон Дянков поиска от банкерите да подготвят идеи, които биха довели до по-ниска цена на кредита. Той дори посочи и цел - 3 процентни пункта надолу, с колкото е спаднала рисковата премия за България като инвестиционна дестинация.

Правителството няма как да извърши "насилие" върху пазарните нива на лихвите и първите реакции от финансовите среди бяха точно в този смисъл - че цената на заемите ще намалее,  когато икономическата обстановка се нормализира и продажбите и растежът се възстановят. Все пак банкерите предложиха няколко мерки, които, ако не друго, поне биха премахнали някои от ограниченията пред спада на лихвите. Но това няма да реши фундаменталния проблем - няма предлагане на кредит, няма конкуренция и цената на парите е висока. Ако по времето на бума в банковата система доминиращо чужда собственост беше фактор за растеж и трансмисия на капитал от финансовите институции майки, сега е това не е така (още за кредита тук).

Надолу, но плавно

Статистиката на БНБ показва, че средните лихви по новоотпусканите левови кредити за бизнеса намаляват плавно от юни насам, като опитват да слязат под 10% годишно. Заемите за физически лица също постепенно поевтиняват в последните месеци. Предпоставки за това са както високата натрупана ликвидност от събиране на депозити, така и размразяването на международните капиталови пазари като източник на паричен ресурс. От значение със сигурност е и фактът, че рисковата премия, която се калкулира в цената на финансирането за България (т.нар. credit default swaps, CDS) намаля от около 700 пункта в началото на годината и 500 преди изборите до около 200 сега.

Въпреки това никой не очаква революция дори смътно приближаваща посочените от финансовия министър 3 процентни пункта спад. От Уникредит Булбанк очакват до 2012 г. лихвите по фирмените кредити да спаднат едва с около 1 процентен пункт, а по тези за домакинствата - с 2 (виж таблицата).

"Имаме добра ликвидност, т.е. разполагаме със средства, с които да кредитираме, но трябва да има стопански субекти, които да получат тези кредити при един по-нисък риск", обяснява Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Това може да се приеме за абсолютно вярно, що се отнася до краткосрочната ликвидност, която банките имат в излишък. За това говорят и рекордно ниските лихви на междубанковия пазар. Късите пари обаче, които банките привлякоха през последните месеци с промоционални депозити, не решават проблема с пресъхналия достъп до дългосрочно финансиране от "майките" в Европа.

Може ли да се направи нещо

Все пак възможността за предприемане на допълнителни правителствени мерки, насочени към подобряването на средата, не е за подценяване. Такова явно е и мнението на представителите на финансовия сектор. "Необходими са синхронизирани усилия от страна на държавата, регулатора, предприемачите и банките, за да се създадат предпоставки за стабилизиране на макросредата и постигане на умерен растеж на икономиката, който ще доведе до повишено търсене на кредити, а оттам и до по-малък риск за банките и съответно по-ниски лихви", посочва Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Именно в посока синхронизиране на усилията бяха и проведените между финансовия министър и представителите на банковия сектор срещи. Възможните мерки, които банкерите обсъдиха с Дянков, по същество са два типа – такива, които макар и в ограничен размер биха отворили достъп до по-дългосрочен ресурс на по-ниска от пазарната цена, и други, които работят за подобряването на средата и оттам оценката на риска.

Към първата категория спада например идеята правителството да се възползва от ниските рискови премии и да емитира еврооблигации. Държавата ще може да се финансира на външните пазари по-евтино в сравнение с частните институции (може би на около 6-6.5% годишно). Ако средствата бъдат насочени при определени условия към банките, това би бил ресурс за кредитиране, при това по-евтин от всичко, до което имат достъп.

От същия порядък са и идеите държавата да гарантира облигационни емисии на банките или държавната Банка за развитие да играе ролята на посредник между външното и вътрешното финансиране, евентуално да издава гаранции и т.н. (вижте допълнителния текст с обсъдените мерки).

Други предложения на банкерите са насочени главно към повишаване на ефективността в различни аспекти от отношенията между банките, държавата и бизнеса. Например по-ритмичното изплащане на бюджетни средства към фирмите – възстановяването на ДДС или плащанията по европейски програми.

С думите "взех си домашното" Дянков обеща да разгледа внимателно идеите на банковата общност и заедно с екипа си да изчисли колко би струвало предприемането на подобни действия. Самите банкери също обявиха, че тепърва ще обсъждат с министерството предложенията си, за да се стигне до взаимно приемлива позиция.

"Нещата са в дискусионна фаза и тепърва предстои да се конкретизират", поясни след предаването на предложенията главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов, според когото мерките, чийто брой в процеса на обсъждането намаляваше, накрая могат да се свият и до пет. Това не звучи невероятно, защото сред предложенията не липсват и спорни идеи, като например държавата да гарантира частично риска в определени приоритетни сектори.

Вътрешен риск

При обсъждането на възможностите за намаляване на лихвите обаче не трябва да се забравя и фактът, че вътрешният риск за банките все още остава висок заради икономическата криза в страната и продължаващото увеличаване на дела на проблемните кредити. Ръстът на заемите, които не се обслужват навреме, вече се отразява осезаемо върху финансовите резултати на банките. В този смисъл, дори да имат достъп до по-евтин ресурс, те (грубо казано) ще са принудени да избиват загубите през цената на кредита.

"Лихвените проценти в крайна сметка са функция от разходите, които правим, и загубите, които отчитаме", напомня Петър Андронов.

Въпрос на възможности

Рязкото сваляне на лихвите е въпрос не само на желание, но и на възможност. На фона на проблемите по света българската банкова система на пръв поглед изглежда стабилна. Активите и капиталовата база продължават макар и плавно да растат и повечето банки отчитат печалба. Проблемът е доколко тя е реална и доколко може да се запази и в бъдеще, ако процентът на лошите кредити продължи да се покачва.

Всъщност влошаването на кредитния портфейл на банките не намира пълно отражение във финансовите им отчети. По принцип, когато един заем е просрочен, банките трябва да започнат да го провизират, т.е. да трупат резерв, в случай че не успеят да съберат отпуснатите пари. Има основание да се смята обаче, че не всички финансови институции провизират просрочията така, както се очаква. Така на практика са "отложили" отчитането на влошените си резултати. При скок на лошите кредити има опасност от това да излязат съвсем истински загуби.

А тенденцията все повече длъжници да не успяват да връщат навреме парите на банките е очевидна. Очакванията на правителството са догодина икономиката да се свие с 2%, безработицата да нарасне още с  три процентни пункта до 11.9%. Това означава, че все повече длъжници – фирми и граждани, ще изпитват финансови затруднения.

Трудна работа

В такъв момент по-ефективният банков надзор и запазването на стабилността на финансовата система могат да се окажат по-важни цели от смъкването на лихвите. Колкото до правителството, извън идеите да осигури кредитен ресурс за сметка на външен дълг, останалите възможности за помощ минават по дългия, но сигурен път - адекватна политика и реформи, които дават сигурност и правят България по-малко рискова за инвестиции. На езика на финансите това значи по-ниски лихви.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Кое е първото - лихвите или растежът? Тази не по-малко неразрешима дилема в стил кокошката или яйцето донякъде описва трудността в разговора между банкерите и правителството, който трябваше да изясни защо лихвите по кредитите са такива, каквито са, и има ли начин да спаднат. Темата повдигна премиерът Бойко Борисов преди седмица и в следващите дни финансовият министър Симеон Дянков поиска от банкерите да подготвят идеи, които биха довели до по-ниска цена на кредита. Той дори посочи и цел - 3 процентни пункта надолу, с колкото е спаднала рисковата премия за България като инвестиционна дестинация.

Правителството няма как да извърши "насилие" върху пазарните нива на лихвите и първите реакции от финансовите среди бяха точно в този смисъл - че цената на заемите ще намалее,  когато икономическата обстановка се нормализира и продажбите и растежът се възстановят. Все пак банкерите предложиха няколко мерки, които, ако не друго, поне биха премахнали някои от ограниченията пред спада на лихвите. Но това няма да реши фундаменталния проблем - няма предлагане на кредит, няма конкуренция и цената на парите е висока. Ако по времето на бума в банковата система доминиращо чужда собственост беше фактор за растеж и трансмисия на капитал от финансовите институции майки, сега е това не е така (още за кредита тук).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

72 коментара
  • 1
    mirizlivko avatar :-|
    Евтим

    добрите клиенти плащат за големия риск на банките

  • 2
    Avatar :-|
    Dirk Struan

    Малката Пица - Нобелов лауреат! Такъв гений!

  • 3
    Avatar :-|
    klecho

    Значи държавата ще:
    1. може да се финансира на външните пазари...за да насочи ресурс за кредитиране към банките.
    2. дава гаранции върху облигационните емисии на банките.

    Другари, щом трябва да се помага, ще се помогне! Най-отговорно заявяваме, че другарите които стоят зад тези банки са чисти и неопетнени като зеницата на очите ви. Ние просто не сме дотам неетични че да финансираме вражески елементи...

  • 4
    Avatar :-|
    Адам Смит

    Просто се забавлявам да гледам, как и банките търсят на хляба мекото. Един ден някой банкер ще изрече, че държавата трябва да им гарантира заеми от чужбина, за да е по-евтин ресурсът. На следващия ден някой друг иска, държавата да им печата повечко ДЦК (ама с гарантирана специално за тях висока лихва), че да има в какво да влагат безрисково. Или друго подобно искане с аналогичен смисъл - държавата да гарантира заеми за БДЖ и Топлофикациите, да гарантира цените на зелената енергия за 25 години напред, на водата също, да направи гаранционен фонд за кредитите на МСП...

    Да не изреждам повече, защото посланието е ясно - искат да не си ВЪРШАТ РАБОТАТА, но няма как да стане. Това им е занаятът!

  • 5
    Avatar :-(
    до кога ще търпим?

    Защо няма законово установени депозити, някои с фиксирана и отделно други с променлива лихва, а банките си слагат клауза, че могат да променят условията едностранно при промяна на ситуацията? И то без да уведомят депозанта! Кой защитава потребителите на банкови услуги - това би трябвало да е държавата, КЗП и КФН, но от години те не внасят съответните законодателни промени и си затварят очите пред банковото лоби. Това засяга както кредитополучателите, така и хората с депозитите - всички сме прецакани от баМките! Защото няма контрол и държава на мястото си.

  • 6
    Avatar :-|
    Полза

    От високите лихви има и полза - ликвидират скорострелно всички балони, които се надуваха през последните години в икономиката.
    Цената за това, обаче, ще я платят с доживотна мизерия онези хорица, които се набутаха с ипотеки за по 100000 евро.

  • 7
    Avatar :-P
    няма БАЛОНИ , просто задължителни корекции !

    До коментар [#6] от "Полза":

    -------------
    трябва да се зареди софрата пак -първо ще кредитират-после ще излезе икономиката нагоре !
    Обратното го може само барон Мюнхаузен !

  • 8
    Avatar :-|
    8

    Кредитите са своеобразна машина на времето. Те ти дават възможност да потребяваш блага днес, които иначе евентуално би потребявал в определен момент в бъдещето. По този начин кредитите ни пренасят в икономическото бъдеще. Всъщност проблемът е, че много от кредитополучателите се оказват лоши платци, т.е. те потребяват блага днес, които в бъдеще нямаше да могат да потребяват. Оказва се, че много хора са работили да произведат блага, които други хора потребяват, но в действителност не могат да си позволят. И точно тук е слабото място на тази машина на времето. Защото всъщност тя не ни пренася в реалното икономическо бъдеще, а в едно въображаемо бъдеще. Ако искаме кредитите да ни пренасят в реално икономическо бъдеще, не би трябвало да има лоши платци, което означава, че кредитите трябва да се дават безвъзмездно. Ако се създаде система на безвъзмездни кредити, машината на времето ще действа перфектно. Но и обществото, което създаде такава машина на времето, ще бъде перфектно. Дотогава машината на времето ще действа неточно - в един момент ще ни изпраща в бъдещето, а в следващия може да ни върне по-назад оттам, откъдето сме тръгнали.

  • rosbev2001

    Защо сравняват лихвите по кредити с литва, латвия, естония и други непоказателни за Европа държавици???!!!! Защо не покажат лихвите в Англия, Франция, Германия, Австрия и други наистина европейски?!?!?!? А в САЩ?!?!?! Където има над 100 банкови фалита? 1% !!!!! Да им преседне на "българските" банки!!!!

  • 10
    Avatar :-|
    Armani

    Хе,хеее, ми кате не ви харесват БГ банките, взимайте кредити от амреикански бе! Аз лично съм на депозит, така че лихвите ме устройват идеално, даже стискам палци за растеж, с извинение. А, и още - като идете да теглите кредити от Германия или Англия, не споменавайте че живеете в кенефа, защото вендага ще вдингат лихвичката и Булбанк ще ви се привиди на майка Тереза, ако въобще продължат разговора, де.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK