Кристалина Георгиева: Зелените инвестиции са перпетуум-мобиле за правене на пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: Зелените инвестиции са перпетуум-мобиле за правене на пари

Кристалина Георгиева: Зелените инвестиции са перпетуум-мобиле за правене на пари

4149 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Кристалина Георгиева работи в Световната банка от 1993 г., първоначално като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия. По-късно през 90-те отговаря за екологичното и социалното развитие на Източна Азия и тихоокеанския регион, а от 2000 г. е ръководител на цялостната политика на банката по околна среда, управлявайки проекти за над 11 млрд. долара. През периода 2004 – 2007 г. Георгиева управлява дейностите на международната институция в Русия.

Преди да замине за САЩ, тя е преподавала в УНСС, София, и според запознати е автор най-популярния учебник по икономикс сред студентите в България. Специализира по програма "Фулбрайт" в Масачузетския технологичен институт, САЩ, и във Великобритания. Изнасяла е лекции в престижните американски университети "Йейл" и "Харвард".

"Нова нормалност" - това е ключовият термин, с който Кристалина Георгиева, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка, определи икономическото и технологичното състояние на света след кризата в дискусията по време на Четвъртата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България.В такъв свят ще доминират тенденции на относително висока безработица, нисък растеж и затруднен достъп до финансиране. Едновременно с това ще се обособят нови центрове на растеж като Китай, Индия и Южна Африка. Най-характерното явление за "новата нормалност" обаче може да стане трансформацията към нисковъглеродна икономика чрез "зелени" инвестиции. Климатичните промени - "горещият картоф" на международната политика – са не само проблем, но и уникална възможност за преход към нов икономически ред.

Каква е вашата прогноза за продължителността и тежестта на кризата в България?

До следващата година българската икономика би трябвало да се върне към растеж. Не трябва да се заблуждаваме, че това връщане ще бъде достатъчно, както поради условията извън България - общо забавяне на икономическата динамика, така и поради ситуацията в страната. Основен проблем тук е относително ниската производителност на труда и в този план мерките за нейното повишаване ще бъдат много критични. В същото време имаме бюджетна ситуация, която определено трябва да бъде внимателно преценена, като се опитаме да задържаме баланса в бюджета. В тези условия ще има възстановяване, но то ще бъде по-бавно, особено в по-неразвитите райони.

Какви са препоръките ви към българското правителство в тази връзка? Споменахте, че България трябва да се закачи към новите центрове на растеж като Китай, Индия и Южна Африка.

Най-доброто нещо, което в момента българското правителство може да направи за страната, е да работи за подобряване на нейния имидж в региона и в света. Всичко, което се прави – в борбата с корупцията, за укрепването на държавността, уважение към закона и институциите, е много важно за нас, защото това е платформата, на която можем да стъпим, за да стимулираме развитието на икономиката. Това се отнася както за имиджа ни в Европа и възможността да ползваме бързо и ефективно европейските фондове, така и за имиджа ни спрямо новите центрове на растежа. България е привлекателна, защото е сравнително нискоразходна страна с много добра локация. Ако мислим за това да станем врата на новите центрове на растеж към Европейския съюз, имаме потенциал да бъдем. Но за да реализираме този потенциал, трябва да имаме добра инфраструктура, не само физическа, но и институционална, трябва да имаме много добро образование, за да могат нашите хора универсално да показват висок стандарт. Това са нещата, които ще ни направят привлекателни и за близките ни съседни, и за по-далечните пазари. Между другото относно далечните пазари - не става въпрос само ние да ги привличаме да дойдат тук. Въпросът е да търсим корпоративно интегриране, за което много български фирми са готови.

Зелената инвестиционна схема и по принцип инвестициите в зелени технологии могат ли да се превърнат в двигателя, който да ни извади от кризата?

Зелената инвестиционна схема е замислена да трансформира съкращаване на емисиите в нови инвестиции. На практика можем да кажем, че това е екологичен перпетуум-мобиле за правене на пари.Защо? Защото институционално държавата трябва да поеме ангажимент за съкращаване на емисии и да има доверие в действията, които предприема частният сектор. Да се знае, че там има мониторинг, който е реален. Ако примерно ние съобщаваме за 10% падане на емисиите, това действително е така. Срещу тях се получава инвестиция, която отива в по-нататъшно съкращаване на емисии – тези емисии, които съкращаваме, ги продаваме и ги връщаме обратно като инвестиции. Това са Киото-кредитите. Какво ще стане, след като изтече Протоколът от Киото, ние не знаем, но че ще има пазар на емисии, това е сигурно.

"Позеленяването" на българската икономика не е ли доста утопично?

Абсолютно не е. Това ми е професионално любимата тема. Абсолютно съм убедена, че България има много големи възможности да се позиционира в тази сфера. Първо, ние имаме все още много ниска енергийна ефективност и можем да направим много неща в тази насока, които не ни струват пари. Напротив, пестим пари. Добре е за икономиката, добре е и за околната среда. Второ, нашата икономика зависи много от туризъм и селско стопанство. И в двата отрасъла има потенциал да се позиционираме много добре и да вдигнем дохода на българина. И трето, ние сме много заинтересувани да се вземат мерки, защотоБългария е много чувствителна на климатични изменения. Сигурно знаете, че България е втората по недостиг на вода на глава от населението в ЕС. През последните години разходите по справянето с природните бедствия правят дупка в бюджета. Тоест заинтересувани сме да решим проблема. Това може да вдигне икономическата позиция на страната и да ни поправи имиджа. Хората казваха, че китайците никога няма могат да преминат на зелена вълна. Сега Китай е толкова напред, че Щатите започнаха да се притесняват, че в технологичен план ще ги задмине. Китайските технологии се превръщат в доминиращи в областта на алтернативната енергетика. Защо те го правят? Защото е абсолютно сигурно, че най-големият проблем пред човечеството ще бъде едновременно и най-голямата трансформация в икономиките, по-голяма от тази, която IT революцията направи.

Какви са очакванията ви за изхода от климатичната среща в Копенхаген?

Срещата в Копенхаген определено ще е крачка напред. Може би няма да реши всичките въпроси, може би няма да затвори всичките теми за преговори, но със сигурност няма да бъде провал. Светът няма да каже: "Ами знаете ли, няма да можем да се договорим, няма защо да се мъчим да постигнем това." Защото, както казах, това е и най-големият проблем, и най-голямата възможност, която светът има. В Копенхаген според мен в областта на обмяната на технологии ще има прогрес. В областта на REDD (Reducing Emissions from Deforestation and Forest Degradation, ограничаване на емисиите от обезлесяване и унищожаване на горите – бел. ред.) 100% ще има успех. По сближаването на позициите на развиващите се и развитите страни относно финансирането на борбата с климатичните промени също ще има прогрес. В изискването развиващите се страни да приемат някакво ограничаване на емисиите си сигурно също ще има успех. Дали пост-Киото споразумението ще бъде напълно решено в Копенхаген едва ли днес някой може да отговори сега. Но че това ще бъде стъпка напред в преговорите за климата, е гарантирано. Сложността идва от това, че в Съединени щати заради реформата в здравеопазването администрацията на Обама има все още работа за вършене в областта на климата. До каква степен те ще бъдат готови да заемат категорични позиции зависи и от това, че ще трябва да ги защитят в Конгреса. Но се направи много в последно време. До последния момент на преговорите всеки ще се опитва да прокара собствената си позиция колкото се може по-напред. В крайна сметка някой печели, някой губи. Но аз съм сигурна, че като цяло ще има прогрес.

Според Протокола от Киото България трябва да намали парниковите си емисии с 8% за периода 2008 – 2012 г. Смятате ли, че след този период има възможност за по-големи намаления?

Смятам, че България има много големи резерви в това направление. Нещата са много обнадеждаващи, като пътувам в страната, виждам все повече слънчеви батерии по покривите. Хората не са глупави и ако имат правилните стимули, ще се възползват. Това, че трябва да се отворят очите на бизнеса и населението за тези възможности, определено е задача на правителството и то трябва да я преследва. Не зная дали е известно, но ние бяхме втората страна, която започна да работи по т.нар. Зелена инвестиционна схема. Малко беше като власите и Дунава – плувахме, плувахме и не докарахме докрай. Не стана по ред причини – смяна на правителството, смяна на приоритетите. Но тогава, когато се работеше по Зелената инвестиционна схема, беше толкова ясно, че в България, както и в другите страни от постсоциалистическото пространство, има много големи резерви и много хора с идеи. Това за малкия и средния бизнес е много благодатна територия.

След Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов обяви, че договореността по климатичното финансиране ще спестява на България 40-50 млн. евро на година. Това реално ли е?

Ще видим окончателния резултат, затова да не бързаме, не сме стигнали дотам. Но със сигурност новите страни членки ще получат поддръжка при общото представяне на ЕС. Това решение е взето, и то много правилно. Естествено на по-бедните страни трябва да се помогне. Смятам, че потенциалът ни да спечелим е не толкова във вътрешните компенсационни механизми, колкото в това дапечелим от стимулите за енергоефективността на икономиката за позиционирането на България в новите условия на климатичните изменения. Коста Рика например взе решение да стане страна без емисии. Ние такова решение не можем да вземем – нашата икономика е друга, имаме въглища, дотам не можем да стигнем. Но това, че ние можем да се рекламираме като зелена икономика и че това за нас ще бъде много добре, го гарантирам.

А какъв е принципът на механизма "Съвместно изпълнение"?

"Съвместно изпълнение" е на същия принцип. Това е начин, по който се регулира съкращаването на емисиите в бившите социалистически страни. В развиващите се бедни страни беше създеден Clean Development Mechanism ("Механизъм за чисто развитие"), а в страните в преход към пазарна икономика – Joint Implementation ("Съвместно изпълнение"). Дизайнът на проектите "Съвместно изпълнение" беше създаден през 90-те години в Световната банка, преди да се стигне до Киото. Когато го правехме заедно с Норвегия, която най-силно поддържаше създаването на механизма, нашето внимание беше насочено към това как да се направи регулативно сравнително просто, но в същото време да е надеждно. Да кажем, CDM е малко по-усложнен. Там верификацията е направена по такъв начин, че много свива привлекателността на този механизъм. Joint Implementation е малко по-добре калибриран.

Световната банка участва в три проекта по "Съвместно изпълнение" в България (топлофикациите в София и Перник, предприятието "Свилоза" - бел. ред.).

Да, всъщност Световната банка има много богато портфолио от проекти.

В какво се изразява това участие?

Нашата роля е да създадем надеждност, че когато се издаде сертификат за кредити, тези кредити наистина съществуват. Обикновено начинът, по който работим, е частни компании и правителства ни дават пари, които ние обединяваме във фонд и с него купуваме кредите, които се получават, за да могат да посрещнат собствените си задължения. Ние сме посредникът, ние намираме проекти. Много често това въобще не са наши проекти. Това са проекти в частния сектор в развиващите се страни и преходните икономики. Но ние даваме сигурността, че този сертификат за кредит е реален.

Къде отиват тези квоти или кредити, които реално са спестени емисии?

Отиват в страната или частната компания, която е вложила пари в нашия фонд. Най-интересното, което в момента правим, е преминаванеот индивидуални проекти към секторен подход. Досега работата по покупко-продажбата на кредитите се правеше на парче. Конкретен проект – например отпадъчно депо, което изолираме, намаляваме количеството на изпускания метан, който се сертифицира като CO2-еквивалент на конкретно място. Това, което сега правим, е да минем от retail, т.е. отделни проекти, към wholesale, т.е. цели сектори. Да вземем например подсектор цимент в съответната страна и по него ние правим програма за съкращаване на емисиите и гарантираме за квотите. По същия начин подпомогнахме идеята за избягване на обезлесяването, като показахме, че е възможно да се поставят цели и да се създаде мониторинг за тези цели, които да гарантират, че действително тези емисии ще бъдат съкратени.

Защо в България не стартира търговията с Киото-кредитите?

Проблемът на България е, че тръгна да прави Зелена инвестиционна схема и по средата на пътя я изостави. Защо? Честно казано, моето мнение е, че става дума за институционална некомпетентност и в известен смисъл за проблема с корупцията в предишните години. Това беше причината, а не че не можем да го направим. Разбира се, че можем да го направим. Бяхме готови да го направим. Компетентните хора, които работеха, си отидоха по една или друга причина, бяха отстранени или сами напуснаха. Няма да се учудя, ако се окаже, че очакванията са били това финансиране да минава през държавата, а то не трябва да минава. Защо ще минава през държавата, ако са частни компаниите, които участват в него?

България губи ли от това, че не продава квотите?

България всъщност продава някаква част. Имаме проекти за съкращаване на емисиите, например този в Перник. Това, което няма, е Зелена инвестиционна схема, която агрегира проектите в по-голям мащаб и съответно да прави икономия от този мащаб.

Миналата седмица за пръв път заседава управителният съвет на Програмата за инвестиции в горите (FIP), която е новият фонд на Световната банка за адаптиране към климатичните промени в развиващите се страни. Има ли вече набелязани проекти или страни, които ще бъдат финансирани?

Има страни, които са готови за конкретни проекти, но детайли за това кои са страните и докъде са стигнали не мога ви кажа. Това, което зная със сигурност, е, че подготвителната част на националните възможности, които да гарантират успех на програмата, завърши. Ще започнат да се финансират конкретни проекти.Хубавото на тази програма е, че позволява да се вдигне доверието в REDD като механизъм. Преди това имаше много големи съмнения дали REDD реално може да работи. Нашата цел беше да покажем, че може. А защо са съмненията? Защото опазването на горите само по себе си автоматично не е гаранция за спестяване на емисии. Може да се промени климатът и да започнат горски пожари и въпреки че сме опазвали горите, те да си отидат. Обмислянето на тази програма от всички страни, за да допълва борбата с климатичните изменения, е изследователският елемент, с който помогнахме повече, отколкото със самите пари.

Профил

Кристалина Георгиева работи в Световната банка от 1993 г., първоначално като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия. По-късно през 90-те отговаря за екологичното и социалното развитие на Източна Азия и тихоокеанския регион, а от 2000 г. е ръководител на цялостната политика на банката по околна среда, управлявайки проекти за над 11 млрд. долара. През периода 2004 – 2007 г. Георгиева управлява дейностите на международната институция в Русия.

Преди да замине за САЩ, тя е преподавала в УНСС, София, и според запознати е автор най-популярния учебник по икономикс сред студентите в България. Специализира по програма "Фулбрайт" в Масачузетския технологичен институт, САЩ, и във Великобритания. Изнасяла е лекции в престижните американски университети "Йейл" и "Харвард".

"Нова нормалност" - това е ключовият термин, с който Кристалина Георгиева, вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка, определи икономическото и технологичното състояние на света след кризата в дискусията по време на Четвъртата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България.В такъв свят ще доминират тенденции на относително висока безработица, нисък растеж и затруднен достъп до финансиране. Едновременно с това ще се обособят нови центрове на растеж като Китай, Индия и Южна Африка. Най-характерното явление за "новата нормалност" обаче може да стане трансформацията към нисковъглеродна икономика чрез "зелени" инвестиции. Климатичните промени - "горещият картоф" на международната политика – са не само проблем, но и уникална възможност за преход към нов икономически ред.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    miti4 avatar :-|
    miti4

    По отнощение на производителноста на труда - тя се измерва с цената на този труд.Докато заплащането на труда в България е на толкова ниско ниво,колкото и да си говорим за производителността и да я мерим,тя все ще е толкова висока,колкото са и доходите на трудещите се.

  • 2
    miti4 avatar :-|
    miti4

    "Световната банка участва в три проекта по "Съвместно изпълнение" в България (топлофикациите в София и Перник, предприятието "Свилоза" - бел. ред.)."
    В топлофикацията в Перник вместо пълния рамер на заплатите на работниците се плащат по 200 лв. месечно.Обяснението на ръководството е че се събирали пари за ремонт на котел.

  • 3
    snezhina.kovacheva avatar :-(
    snezhina.kovacheva

    Относно коментара за производителност/заплати: не може да се плащат на работниците заплати, които не отговарят на това, което те допринасят за една компания. Производителността зависи от технологичната база (нови технологии я повишават; също - инвестиции в човешки ресурси и ноу-хау). Първо тези елементи трябва да дойдат, а после -изисквания за доходи. Няма пряка връзка между едното и другото и логикакта в обратна посока. Ако плащаш на един оператор на поточна линия, примерно, вместо 500 лв. ,1,500 лева, той няма да стане 3 пъти по-ефективен на следващия ден.

  • 4
    big_dik avatar :-|
    Биг Дик

    До коментар [#3] от "Анонимен":
    "Ако плащаш на един оператор на поточна линия, примерно, вместо 500 лв. ,1,500 лева, той няма да стане 3 пъти по-ефективен на следващия ден."
    В крайна степен не съм съгласен с това твърдение. Да, няма да е на следващия ден, но с три пъти по-висока заплата всеки човек ще може да живее по-добре, да се храни по-добре, да почива по-добре и, в крайна сметка - от гледна точка на работодателя - ще е по-работопсособен. Да не говорим и за факта, че работното му място ще стане много по-ценно за него и ще трепери да не го загуби, с всичко произтичащо от това. Особено ако предната мизерна заплата го е поставяла в постоянен стрес как да си плати сметките и да си нахрани децата...
    Но българския работодател не разсъждава така - той гледа да изстиска хората си като лимончета, да им плаща колкото да не умрат от глад, оставя ги да си купуват сами крушки за офиса, за да не стоят на тъмно (виждал съм го с очите си), ако може и да злоупотреби сексуално с тях и след всичко това им вика - ааа, къде ви е производителността, мързеливци. :) И КРИБ, БСК, турболибералните "тинк канкове" и всички "възпитаници" на Световната банка му пригласят със страшна сила. Мизерията и ниските доходи в България са на такова трагично престъпно ниво, че всяко говорене за повишаване на производителността за сметка на работещите си е чиста класова война от сорта "да го духат бедните!".

  • 5
    big_dik avatar :-|
    Биг Дик

    Между другото, производителността на труда в България през миналата година, според НСИ е растяла, съответно с 3,6% процента през първото тримесечие, с 9,1% през второто и с 6,4% през третото. Ето линк:
    (http://www.investor.bg/news/article/109510/332.html).
    Но това очевидно няма никакво значение. Всички споменати в предния ми пост ъъъъ фактори и индивиди, продължават да опищяват орталъка на умряло, че повишаването на МРЗ с 50 кинта щяло да бъде, едва ли не, най-ужасното събитие от холокоста насам...И че производителността била ниска, а заплатите - прекалено високи...МЪКА.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK