За какво ни е БАН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За какво ни е БАН

За да има в България истинска наука (Sc), са необходими реформи (Rf) и пари ($).

За какво ни е БАН

Инвестициите на държавата в наука трябва да са повече, но само ако тя може да даде повече резултати

Люба Йорданова, Ирина Ценкова, Иван Михалев
30966 прочитания

За да има в България истинска наука (Sc), са необходими реформи (Rf) и пари ($).

© Shutterstock/ Капитал


Мария* не може да бъде намерена по всяко време, както повечето хора в България. Причината е, че Мария няма мобилен телефон. Но не защото е противник на новите технологии. Тя просто не може да си го позволи. Въпреки че на практика работи на две места.

Всяка сутрин, когато прекрачва прага на своя институт в Българската академия на науките (БАН) у Мария се събуждат смесени чувства. Обзема я вдъхновение от днешното научно изследване и от готовия вече доклад за международната конференция следващия месец. Сблъсъкът с действителността обаче идва бързо, още с включването на единствената техника в кабинета й - компютъра, "поправен със собствени средства" и със съобщението от "ръководството", че таксата за конференцията не може да бъде платена.

Въпреки студеното начало на деня Мария продължава работата си в името на науката, мислейки си тайно за онзи научен център в чужбина, където отиде колегата от съседната лаборатория. Идва краят на близо деветчасовия работен ден в БАН и Мария бърза да стигне до второто си работно място - фирмения офис, който чисти за по два часа всеки ден и благодарение на който успява да преживява.

Да, тази история е истинска. Далеч сме от мисълта, че нашият герой представлява образът на всеки един български учен. Някои негови колеги попадат в по-успешни институти, с добро управление и истински научен и състезателен дух. Други излъскват от седене вехтите столове с поглед, умолително обърнат към евтиния часовник на стената. Мария обаче се сблъсква с много от проблемите в БАН, за които ще ви разкажем в следващите редове.

Ретроградна наука

Изказването на финансовия министър Симеон Дянков от миналата седмица, че в БАН работят "феодални старци, които си стоят там и събират заплати" предизвика вълна от бурни реакции. Въпросните "старци" мигновено се активизираха, пъргаво поискаха извинение и написаха декларация. Президентът Георги Първанов качи на сайта си цяла статия по въпроса, а премиерът Бойко Борисов се опита да замаже положението и каза, че "може да има и такива [феодални старци], но повечето са наши приятели".

Макар да изглежда ненавременен, дебатът за бъдещето на БАН всъщност е много важен и дори е закъснял с двайсетина години.

Парадоксалното е, че и двете страни в този спор са прави посвоему. Учените имат право, че парите за наука в България са крайно недостатъчни - те са под 0.5% от брутния вътрешен продукт, при положение че заложеният в Лисабонската стратегия стандарт е минимум 3% от БВП. Прав е и министър Дянков, който в случая говори от името на данъкоплатците. Да се наливат пари в нереформираната и управлявана по социалистически модел БАН е форма на самоубийство, особено по време на криза.

От криворазбрани политически разбирания за социална справедливост държавата в продължение на години издържа маса безсмислени институти и научни звена, лишавайки по този начин можещите и знаещите млади български учени от средства за развитие.

В момента всички ние издържаме близо осем хиляди души, разпръснати в огромни сгради и срещу парите си не получаваме почти нищо. Да се дават пари за наука не означава, че държавата трябва просто да ги хвърля в странни институти и да не се интересува какво става с тях, както е в момента. Финансирането в тази област е инвестиция, която трябва да донесе резултат. Реформата в БАН означава не просто да се оптимизира сега съществуващата структура. Промените във финансирането на науката първо трябва да минат през отговора на въпроса какво искаме да получим от нея. Хоризонтът, в който може да се печели от инвестициите в тази област, е далечен и затова наливането на пари без ясна визия какво трябва да се постигне е като да поддържаш огъня в старата печка с банкноти. За малко ти е топло, но много повече губиш пари.

БАНски старци

Според статистиката средната възраст на учените в БАН е 53 години, а на възраст над пенсионната - 65 години, са 500 от общо 3638 учени ( което обаче не включва кадри като техници, лаборанти и докторанти). Поне толкова ще бъдат съкратени, обеща веднага председателят на академията Никола Съботинов, който между другото през септември навърши 68. Дори това обиране на праха от сградите на Четвърти километър обаче няма да мине без ключовия финансов фактор. За да бъде съкратен, на всеки от служителите трябва да му бъдат преведени по 6 работни заплати. Преобразувано в професорски възнаграждения, да кажем (около 600 лева), това би означавало около 3 милиона лева накуп, до които нямаше да се стигне, ако хората над пенсионна възраст бяха пенсионирани навреме.

Всъщност проблемът не е само в това, че в БАН работят учени, приближаващи и надминали пенсионната възраст. Драмата идва от факта, че те заемат повечето ръководни длъжности в академията и на практика я управляват (най-често по начин, по който е била управлявана и в годината, когато те са започнали работа там). Те не само задават духа и тона на работа в институцията, но и заемат щатни бройки, които биха могли да бъдат преотстъпени на по-млади, модерно мислещи и ентусиазирани хора. Разбира се, един учен на 65 може да бъде активен още дълги години, но абсурдът е, че хора на тази възраст се занимават с административно управление, а не с изследвания.

По закона на БАН (приет от първия парламент след 10 ноември) учените с най-висока степен - академици и член-кореспонденти, имат право да работят на щатна длъжност до навършване на 70-годишна възраст, а професорите, старши научните сътрудници I степен и докторите на науките - до навършване на 65 години. След това нищо не пречи учените да останат в БАН като нещатни консултанти по научните проекти, но да отстъпят място на по-млади техни колеги. Да вземем обаче като случайно избран пример Националния център по нанотехнологии към БАН - председателят му е на 65 години, най-младият член на ръководството - на 53, а възрастта на останалите управляващи варира между 61 и 70 години. Те дават тона на научните изследвания в съвсем нова област, която се развива постоянно и има нужда от свежо мислене.

Ръководството на БАН може да прилага и променя закона според собствените си нужди и настроения. Така се получи при опита за преизбиране на предишния председател на БАН Иван Юхновски в началото на 2008 г., който според ръководството на академията можеше без проблем да започне четвърти мандат въпреки навършени 70 години. Тогавашният министър на образованието и науката Даниел Вълчев отказа да го назначи, а академиците излязоха с довода, че председателят на БАН не заема ръководен пост и затова няма проблем с възрастта му.

На субсидия, но затова пък самостоятелни

Макар академията да получава държавна издръжка, тя сама разпределя финансовите ресурси и не ги отчита пред никого. Всякакъв опит за контрол от страна на управляващите се разбира в БАН като голяма грешка и "съсипване на науката". Всъщност би било логично държавата да знае къде точно се инвестират парите на данъкоплатците. БАН е също така собственик на своите имоти (предоставени й от държавата), има право да ги отдава под наем без конкурси и да отчита приходи от тях.

Продукцията на отделните звена на академията също остава мътна за обществото. Малка яснота може да получи единствено човек със здрави нерви, успял да вникне в близо 300 страници от годишните отчети на БАН (които едва ли някой си направил труда да свери с действителността). Работата на отделните учени пък би трябвало да се отчита на всеки три месеца в институтите. Това на места е "малко занемарено", казват служители на БАН. Липсата на отчетност и организация на работата би могла лесно да се промени, ако държавата и БАН съставят независими комисии за контрол на качеството на академията, а ръководните постове се попълнят тук-там и от външни членове.

За да има реална представа за работата на хората, които получават заплати, е необходимо и въвеждането на задължителни редовни атестации на свършеното. Основните критерии за оценка на научната дейност освен видимите резултати са публикации в международни научни издания с импакт фактор (тоест важните и четени в общността издания) и цитирания на изследванията в други трудове по темата. За да сработи механизмът на системата обаче, количеството и качеството на направеното трябва да водят до определени (предвидими) последствия и професионално и финансово стимулиране. Към момента в голямата част от институтите бройката и качеството на публикациите не водят до нищо. "Неписано правило е, че това може да предизвика само завист и ревност у останалите колеги", казва учен от БАН, пожелал анонимност. В основата на рецептата за промяна са евентуалното санкциониране и стимулиране на постиженията.

Механизмът вече е показал резултати, например в Института по обща и неорганична химия. Там 51-годишният директор проф. Константин Хаджииванов е въвел практиката онези, които публикуват статии в международни списания с импакт фактор, да получават годишни премии в размер на няколкостотин лева ("може на вас да ви се вижда смешно, но за нас 500 лева не е чак толкова малко"), определени от "много прецизна формула". "Имам политика към постепенно повишаване. Хората, които не публикуват, се съпротивляват. По този начин забелязах, без да генерализирам, че хората се стимулират - добрите гледат да публикуват повече, да са по-изявени, а тези, които нищо не работят, се обиждат и постепенно отпадат, те вече просто не се чувстват в собствената си среда. Това, което правим тук, е форма на текуща неофициална ежегодна атестация", обяснява формулата директорът (вижте повече за проф. Хаджииванов тук).

Всяко едно развитие обаче се нуждае като начало от ясна посока.

Накъде отиваме

Освен че трябва да следи за правилното използване на публичния ресурс, държавата трябва да определи и своите приоритети и цели. В момента липсва всякаква стратегия кои научни области са важни за България и следователно трябва да получат и по-големи финансови ресурси. "Не може в едно модерно общество да няма яснота в кои научни области ще се отделят най-много средства", коментира за "Капитал" бившият министър на образованието и науката Даниел Вълчев. "Голямата специфика в това да управляваш процесите в обществото е да имаш волята да правиш избор", допълва той. Според него добър подход би бил научните звена на БАН да се диференцират и да получават различно финансиране. Например за тези, които изпълняват чисто държавни функции (като сеизмологични и метеорологични изследвания), или такива, които не дават реална видима продукция и не са атрактивни за бизнеса, но са важни, е необходима пряка субсидия от държавата.

На подобно мнение е и експертът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. Той разграничава три подхода, които могат да се използват за по-ефективно финансиране на научната дейност. Единият е да се направят проучвания за ефективност и да се заложат гъвкави механизми за развитие на науката, базирани на открита конкуренция, а не на институционално финансиране. След това могат да се изработят интегрирани инструменти за финансиране, които да не са съсредоточени само върху БАН, но и върху развитието на университетите, здравеопазването, отбраната, екологията и т.н. На базата на такъв механизъм може да се определят няколко приоритетни сектора, в които държавата смята да инвестира пари за наука. Вторият възможен подход според Стефанов е да се въведе т.нар. брюкселско правило, или научен борд - намират се онези научни или стопански институти, които вече са успели да осигурят инвестиции от международни източници, и се казва примерно "за всяко евро, което сте докарали, ние ще добавим още едно". Третият начин е държавното финансиране да не се връзва към институции, а към имена – научни авторитети, базирани на международни оценки (интервю с Руслан Стефанов тук).

При полагането си на клетва като министър на образованието и науката Сергей Игнатов също зададе възможни приоритети, макар да възложи на БАН тежката задача да има първата дума за вътрешното пресяване. "Нека първо академията да каже, аз мога да кажа кои са от изключителна важност - сеизмолозите са важни, метеорологията е важна, важен е Институтът по български език, защото българският език се нуждае от защита, важен е Археологическият музей, етнографията, фолклористиката. Това са важните неща. Има и много други важни в природо-математическите науки, но за това трябва да се произнесе академията. Ние не искаме да влезем като слон в стъкларски магазин, защото на мен като египтолог половината няма да ми харесат", презастрахова се той.

Посоката, в която образователното министерство вървеше през последните две години и която, изглежда, ще се продължи от новия екип, е да се увеличи проектното финансиране на научни проекти, без да се намалява институционалната издръжка на звената. Предвидената в проектобюджета за 2010 г. субсидия за БАН е 84,6 млн. лв. В него е записано обаче, че след 30 юни 2010 г. министрите на финансите и на образованието могат да извършват промени на средствата за научноизследователска дейност в зависимост от резултатите на БАН.

Въпросът каква да е формулата за финансиране на институтите е един от най-важните при преформатирането на академията и повдига на преден план темата за връзката между бизнеса и науката. Съвместните проекти с индустрията биха подобрили недостатъчното финансиране и лошите условия на работа в БАН. "Връзката между науката и бизнеса не е достатъчна", смята съветникът по научни въпроси в образователното министерство Костадин Костадинов. "За да се засили обаче, е нужно учените да покажат продукти на интелектуалната собственост и да покажат приложението им във форма, подходяща за възприемане от обществото", допълва Костадинов.

Отговорът според проф. Хаджииванов е в балансираното съотношение. По думите му проектите трябва да съставляват между 10 и 20% от финансирането. Около 70% от парите от бюджета трябва да отиват за заплати и други разходи, а с остатъка и спечелените по проекти пари да се инвестира в научна дейност и апаратура.

Разговорът за БАН обаче е само първата стъпка към реформите. Все още не е съвсем ясно какви са плановете на кабинета в тази посока. Според правителствени източници се подготвя реформа в БАН от следващата година и най-вероятно още на второ четене на бюджет 2010 ще бъдат направени промени в начина, по който се финансира академията. Идеята е всичките й институти да преминат към образователното министерство като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и то да определя бюджетите им и да са на негово подчинение. В петък пред "Нова телевизия" Сергей Игнатов не изключи да има и сливане на институти.

Да се отговори на въпроса от каква БАН има нужда България е равносилно на това да се каже от каква икономика има нужда България в следващите 30-50 години. Защото двете необходими условия за икономически растеж - трудът и капиталът, са ограничени. Единственият шанс на страната да догони развитите страни в Европейския съюз по стандарт на живот е в повишаване на общата производителност, което изисква иновации, нови технологии и по-добра организация на фирмите. Ето защо спорът за БАН не е никак конюнктурен, нито преждевременен. Промените там трябва да са сериозни и от тях ще спечелят всички – учените ще са по-малко, но ще правят повече и по-качествена наука. Инвестираните в тях пари обаче ще се връщат обратно и данъкоплатците в крайна сметка ще спечелят. Звучи лесно, а и в крайна сметка едва ли е толкова драматично трудно да се направи. Трябва само реформаторската енергия да е по-силна от ретроградните вопли на прашното и безсмислено статукво.

*Името е променено

Автор: Антония Тилева
Автор: Капитал

Мария* не може да бъде намерена по всяко време, както повечето хора в България. Причината е, че Мария няма мобилен телефон. Но не защото е противник на новите технологии. Тя просто не може да си го позволи. Въпреки че на практика работи на две места.

Всяка сутрин, когато прекрачва прага на своя институт в Българската академия на науките (БАН) у Мария се събуждат смесени чувства. Обзема я вдъхновение от днешното научно изследване и от готовия вече доклад за международната конференция следващия месец. Сблъсъкът с действителността обаче идва бързо, още с включването на единствената техника в кабинета й - компютъра, "поправен със собствени средства" и със съобщението от "ръководството", че таксата за конференцията не може да бъде платена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

276 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    боже

    Държава и народ без наука е обречен! Трябва обаче държавата да използва повече собствения си научен потенциал. А не да дава поръчки на частни фирми за разни проекти и да ги плаща скъпо и прескъпо - срещу комисионна разбира се...

  • 2
    Avatar :-|
    физик-чужденец

    Страшно много се радвам, че и БАН ще доживее така нужните му реформи. Обаче се притеснявам за бъдещето на естествените науки в България; и особено много за бъдещето на фундаменталната наука, която няма бърза възвръщаемост. Преди време се беше разразил много интересен спор за това дали да се дават пари за фундаментална наука. Можете да го видите в коментарите под статията тук:
    http://news.ibox.bg/material/id_37959776/#clist

  • 3
    Avatar :-|
    Богомил Николов Митрев

    БАН, наистина се нуждае от промени, но само да не стане по глупавия начин!

  • 4
    Avatar :-|
    емигрант-проф.-дмн

    Нов Бардак със стари ... ? Наука без елитни учени е като влакова композиция без локомотив. Как ще направим реформа без тези 20-30 човека които единствено са способни да дръпнат цели институти напред ?
    Къде е научния потенциал на нацията ? В голямото си мнозинство в чужбина, във всеки случай най-добрите са там.
    Министър Дянков да си направи проста сметка. С каква заплата има шанс да задържи в България един елитен учен (или да привлече такъв от чужбина) ? Най-ниските заплати за асистент или младши научен работник в Европа са чисто 25 000 евро годишно (това са парите които реално ви влизат в джоба, не говорим за брутни заплати. Дава ли си сметка г-н Дянков че нашите институции са в директна конкуренция за най-добрите учени с останалата част на света.
    Ето ви една много интересна справка за заплащанията в чужбина на фламандски, с резюме на английски на стр.vii-x
    http://www.seo.nl/binaries/publicaties/rapporten/2007/981.pdf



  • 5
    Avatar :-|
    Пашев

    СУБСИДИЯТА Е МАЙКА НА МИЗЕРИЯТА. Само пазарните решения са дългосрочни!

  • 6
    Avatar :-|
    1234

    Само не мога да разбера с какви очи министъра на образованието, разни измислени социолози, премиери и всякакви случайни хора дават квалификации за ниско ниво на БАН. Сигурно си докараха частните университети и агенции до топ 10 в света та са тръгнали да квалифицират другите. Присмял се хърбел на щърбел.

  • 7
    Avatar :-|
    Млад учен

    И като пенсионират тези 500 човека, ще обявят ли поне за част от местата им конкурси или просто ще закрият бройките защото е криза, обадете се като свърши, и младите хора пак ще си търсят академични позиции с прилично заплащане през девет гори в десета?

  • 8
    Avatar :-|
    antagonist

    до #3.
    И аз от това се опасявам. То и държавната администрация имаше нужда от сериозна реформа, ама да знаеш дефакто там какви глупости се вършат...

  • 9
    Avatar :-|
    |

    Не съм забелязал министъра да се опитва да реформира БАН. Но дори и да се опитва, с намаляване на парите няма да успее да го направи. Това което ще постигне е всички сравнително кадърни учени да напуснат, а некадърниците пак ще останат.

    Като не знае как да оправи нещо, Дянков поне не би трябвало да го разрушава още повече.

  • 10
    Avatar :-|
    |

    До коментар [#5] от "Пашев":

    Пазарът е "късоглед", точно затова са необходими субсидии. И всички нормални държави ги осигуряват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK