С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
276 20 ное 2009, 13:52, 30706 прочитания

За какво ни е БАН

Инвестициите на държавата в наука трябва да са повече, но само ако тя може да даде повече резултати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Мария* не може да бъде намерена по всяко време, както повечето хора в България. Причината е, че Мария няма мобилен телефон. Но не защото е противник на новите технологии. Тя просто не може да си го позволи. Въпреки че на практика работи на две места.

Всяка сутрин, когато прекрачва прага на своя институт в Българската академия на науките (БАН) у Мария се събуждат смесени чувства. Обзема я вдъхновение от днешното научно изследване и от готовия вече доклад за международната конференция следващия месец. Сблъсъкът с действителността обаче идва бързо, още с включването на единствената техника в кабинета й - компютъра, "поправен със собствени средства" и със съобщението от "ръководството", че таксата за конференцията не може да бъде платена.


Въпреки студеното начало на деня Мария продължава работата си в името на науката, мислейки си тайно за онзи научен център в чужбина, където отиде колегата от съседната лаборатория. Идва краят на близо деветчасовия работен ден в БАН и Мария бърза да стигне до второто си работно място - фирмения офис, който чисти за по два часа всеки ден и благодарение на който успява да преживява.

Да, тази история е истинска. Далеч сме от мисълта, че нашият герой представлява образът на всеки един български учен. Някои негови колеги попадат в по-успешни институти, с добро управление и истински научен и състезателен дух. Други излъскват от седене вехтите столове с поглед, умолително обърнат към евтиния часовник на стената. Мария обаче се сблъсква с много от проблемите в БАН, за които ще ви разкажем в следващите редове.

Ретроградна наука



Изказването на финансовия министър Симеон Дянков от миналата седмица, че в БАН работят "феодални старци, които си стоят там и събират заплати" предизвика вълна от бурни реакции. Въпросните "старци" мигновено се активизираха, пъргаво поискаха извинение и написаха декларация. Президентът Георги Първанов качи на сайта си цяла статия по въпроса, а премиерът Бойко Борисов се опита да замаже положението и каза, че "може да има и такива [феодални старци], но повечето са наши приятели".

Макар да изглежда ненавременен, дебатът за бъдещето на БАН всъщност е много важен и дори е закъснял с двайсетина години.
Парадоксалното е, че и двете страни в този спор са прави посвоему. Учените имат право, че парите за наука в България са крайно недостатъчни - те са под 0.5% от брутния вътрешен продукт, при положение че заложеният в Лисабонската стратегия стандарт е минимум 3% от БВП. Прав е и министър Дянков, който в случая говори от името на данъкоплатците. Да се наливат пари в нереформираната и управлявана по социалистически модел БАН е форма на самоубийство, особено по време на криза.

От криворазбрани политически разбирания за социална справедливост държавата в продължение на години издържа маса безсмислени институти и научни звена, лишавайки по този начин можещите и знаещите млади български учени от средства за развитие.

В момента всички ние издържаме близо осем хиляди души, разпръснати в огромни сгради и срещу парите си не получаваме почти нищо. Да се дават пари за наука не означава, че държавата трябва просто да ги хвърля в странни институти и да не се интересува какво става с тях, както е в момента. Финансирането в тази област е инвестиция, която трябва да донесе резултат. Реформата в БАН означава не просто да се оптимизира сега съществуващата структура. Промените във финансирането на науката първо трябва да минат през отговора на въпроса какво искаме да получим от нея. Хоризонтът, в който може да се печели от инвестициите в тази област, е далечен и затова наливането на пари без ясна визия какво трябва да се постигне е като да поддържаш огъня в старата печка с банкноти. За малко ти е топло, но много повече губиш пари.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща Вечерни новини: "Топлофикация София" е с нов директор, Орбан свива властта на кмета на Будапеща

И още: Напрежението около избора на Иван Гешев за главен прокурор продължава; По качество на живота България попада в Латинска Америка

18 ное 2019, 241 прочитания

Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София" 1 Изненадваща смяна на директора на "Топлофикация София"

Новият мениджър има спорна бизнес биография. Досегашният шеф, който е бивш служител на Христо Ковачки, е освободен, а не е напуснал доброволно

18 ное 2019, 634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Български енергиен холдинг 2.0

След започналото преструктуриране компанията може би ще изпълни целите, за които беше създадена

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10