Надежда Очиларова
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Пролетта на 2006 г., София
Въртя педалите по баира и с пълно гърди вдишвам от чистия въздух в Борисовата градина. Малко е хладно, но е приятно начало на деня. Пък и велосипедът ми спестява около 20 лв. на месец от билети. Когато взимаш 250 лв на месец, 20 лв. са много пари.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
47 коментара
Гадно! Много гадно! Спомням си за мои съученици в елитен колеж в африканска страна, които мечтаеха да станат инженери и да помагат на родината си. Реалността е смазваща и за най-коравите. Не знам дали са стали инженери, но дори да са станали таланта, които със сигурност имаха, им е бил пропилян по подобен начин, който описва авторката. От една страна си мисля да се върна и да правя наука в БГ, от друга като гледам какво е разбирането на простолюдието и ръководните фактори за научната работа ми се седи където съм.
Когато захраниха фонд "Научни изследвания" с астрономическата за българската мизерия сума от 50 милиона, погледнах от любопитство списъка на одобрените проекти. Наистина, повечето от тях бяха от БАН. Преобладаващите заглавия бяха обаче от характера на "Овчарството в долината на р. Огоста през Отоманския период", "Дряново между минало и настояще", "Старобългарският календар - нов прочит", "Родопската носия между 17 и 18 век", "Нови приложения на суроватката от козе мляко", "Изследване на лечебните свойства на манатарката", "Психология на прехода между 1992 и 1998" и все от тоя род.
С такава "наука", господа, с кози, народни носии, ямурлуци, суроватки, геги, билки, гъби и бистрене на политика няма да стигнете до никъде! Не 50, а 500 милиона да бяха раздали - все същата работа! Имам повече уважение към оня занаятчия, който разглобява 2 катастрофирали коли и от тях сглобява една! Принадената стойност на неговата работа е повече от вашата, както биха казали икономистите.
Чудесна статия. Ето затова идиотите не трябва да се оплакват, че БАН не правел наука.
Статията е явно от "ученка" от някой от седемте химически институти в БАН. Още по-трагично ще е като станат седемнадесет.
При Мешавица-та нещата ми изглеждат много по-разбираеми.
Ако обаче приберат доживотните субсидии на синекурите-академици и член-кореспонденти 1-2 института току-виж живнали.
До Ученката: Респект!!! Аз и два дни не бих изкарал.
Поздравявам Ученката и всички в БАН със следната песен
http://www.youtube.com/watch?v=suazwrc2RPU&fea
we got to live on science alone!
"Въртя педалите по баира и с пълно гърди вдишвам от чистия въздух в Борисовата градина."
Поздравления за смелостта! Борисовата градина е като граничен участък от татово време - отвсякъде може да ти се нахвърли някое куче. И не само бездомно. Всъщност, досега са ме лаели предимно домашни кучета.
Може да изглежда не по темата, но всъщност е. Просто цялата ни държава е "лайно увито в целофан", по думите на настоящия министър председател. И целофана е взел да се прокъсва.
До коментар [#7] от "Калник":
Продължете мисълта си. Доста е оригинална. Какво ще стане, ако прокъсването продължи?
А това за граничния пункт по татово време - култова фраза. :-) Ако беше само този парк така, иди дойди. Ами, то навсякъде в София картинката е такава и да си велосипедист е равнозначно на екстремист.
Ето с какво се занимавате в БАН, пишете статии по цял ден :) Шегувам се, много хубава статия, за съжаление безкрайно вярна :(
Страхотно литературно произведение!!!!
Трябва да се изучава в часовете по литература!!!!!!! Сериозно ви говоря.
Прекарах в БАН около 2 години (като броим 9-те месеца в казармата). В нашата стая и 3-мата си бяхме донесли личните компютри, щото тия в БАН бяха...
И понеже заплатата ми беше 90 лв като за "специалист", моят принос беше най-калпав - 486-ца на 133 Mhz (овърклокнат, то се знай!), с 8 МБ RAM (сложих му още 8 изтръгнати от една БАНска машина на 66 MHz). А като ме пуснаха да тествам MATLAB-симулацията си на Pentium-а на жената на професора, изпаднах в екстаз :)))
А ако знаете какви компютри имаха в Министерство на отбранатааааа!!!! За 12-на часа смятаха модела и намираха неизвестния параметър... И нови, още по-бързи им докарваха. Еххххх... лигите ми течаха... Pentium III-ки на 933 MHz (в икономическо звено това мдаа, Excel-а е много тежка програма, шъ знайш...).
Добре че едно приятелче от компютърна фирма се съжали над окаянството ми и започна да ме спонсорира. При една поредна среща ми подари... 32 МБ RAM!!! Преди това ме беше снабдил с дънце и Celeron 300A (от тоя дето се клокват до около 450 MHz, ама моя не рачи). Славни времена бяха. А сърдитото старче портиера (бивш военен) настрои началството срещу мен, че съм стоял досреднощ (пречех му да си лежи пред телевизора до заспиване). Трябваше да му дам той да инсталира Windows 95 на проблемен хардуер, за пореден път!!! Грррррррррррррр!!!
Така и не сключих договор за докторантура с дявола (държавата). Много години минаха - вече съм 2-ра година аспирант. В друга държава естествено, където се изливат купища пари в наука и в учени. Ама мухлясалите комуноидни мозъци никога няма да проумеят какво е наука и как се прави... Те знаят да наливат пари единствено в своите джобове (и в тези на копоите им, мутрите от ДС, и военните, разбира се)...
Добре че светът е голям!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.