Учи, за да преподаваш

Повечето добри образователни системи по света си приличат поне по едно нещо - те успяват да задържат качествените студенти, но вече като преподаватели. А качеството на образованието е определящо за дългосрочните възможности на една икономика. Инвестициите в човешки капитал са почти толкова важни (ако не и повече), колкото и инвестициите във физически капитал. В България обаче качеството на образованието е ниско и се влошава. Според изследването PISA напримерБългария се нарежда на последно място в ЕС по математика и на едно от последните места по четене и природни науки.**

Често се смята, че решаването на този проблем е лесно и просто. Приема се, че измерването на инвестициите в образованието става чрез измерване на парите, които се отделят за образование. Държавата да даде повече пари, да има повече учители и образованието ще стане по-добро – с това се изчерпва аргументацията. Да, ама не.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    !

    Имаше време, когато авторът ни предписваше ваучери и пазар на образователните услуги като панацея за проблемите на образованието. Оттогава е претърпял развитие.

    Имаме частни училища. Досега нито едно не е пожелало да работи с делегиран бюджет от държавата. Дали няма проблем и с парите.

    Имаме частни университети. Защо не се намери измежду тях някой да селектира най-добрите студенти и да ги направи учители.

    Бизнесът стои, гледа и чака висококвалифицирани кадри за без пари.

    Пазарът явно не може да оправи нещата сам. Трябва да забогатеем и тогава да поумнеем, но без да поумнеем няма да забогатеем.

  • 2
    tzanko avatar :-|
    aaa

    Изкарах бакалавърската си степен във Факултета по математика и информатика на СУ. Специалностите, които приемаха студентите с най-лоши резултати на изпита по математика бяха сп. Математика и учителската специалност. Единствения начин да се привлекат добрите студенти е преподавателската дейност да стане привлекателна. Без значение какви ще бъдат конкретните действия, които да постигнат това, те ще изискват значително увеличаване на парите за образование. Не ми е ясно как точно автора иска да прави и да привлича добри учители без им плаща.

  • 3
    Avatar :-?
    marttin

    С голямо смущение прочетох статията, та и три пъти направих сверка за името на авторът. На първо, та дори и на второ четене, от една страна останах с много приятно впечатление от текстът, а от друга нещо все ме смущаваше. В последствие се усетих за "източникът" на моето объркване.

    Позитивните "емоции" са продиктувани от фактът че авторът взема като фактори - качество (на образование), има "отчитане" че капиталът има много форми, и е не само финансов - човешки капитал в случаят, и има, дефакто, "признаване" (за позитивната) ролята на институциите и значението им. Чудесно - все пак "шокиращо" за мен, на фонът на демонстрираният "пазарен фундаментализъм" във всичките му предишни писания.
    - Ще е жалко ако е само изолиран опит

    От друга страна, отново имаме "класически" случай на дискутиране на много сериозни и сложни проблеми без да има вникване по същество.

    Prof. Dwight Allen (почти като гуру го приемат в доста сфери на образованието в северна америка и азия), на среща с Министър на образованието на една от водещите световни икономики, която си е реформирала систамата ама точно по "учебник", след като изслуша министърът за това как е реформирана системата, какво е постигнато, какви са проблемите и .т.н., каза следнот:
    "Г-н. Министре, Поздравявам Ви за това, че успешно сте въвели образователна система, възприемана за модерна и напредничава в краят на 19в." Много конфузна ситуация

    Системата за оценка, така както е описан по-горе, за съжелаени ще даде само част от това което е необходимо за "формирането" на конкурентен "човешки капитал". Друга е темата че подобна система е факт от хилядолетя, както и е една от основите за просъществуването на империи през вековете. Ограниченията и, прилагана в доста чиста форма, са добре познати. Като цяло, е изключително ефективна при формирането на "рутинно знание" - усвояване на чужди езици, и и знание от изключително базов характер. Тези сфери където е необходимо "назубряне"

    Социално-икономическият (и технологичен) прогрес от последните десетилетя предполага и нови "изисквания" към това какво да формира една образователна система. Без да се подценява ни най-малко нуждата от усвояването на "матрица от знание", все по важно, за изграздане на конкурентноспособен "човешки капитал" - респ. конкурентна икономика, е формирането на умението Самостоятелно да се Научава, качества за комуникиране и сътрудничество (последните дори включва и мулти-културна "подготовка"), както и умения за интерактивност.

    Докато при "традиционната" система за образование, преподавателят е водеща фигура - именно като източник на знание, то "новостите" предполагат сериозно изместване на неговата роля. Има силно редуциране на ролята на учителят като "извор за знание", но пък в по голяма степен "игранене ролята" на "съветник" (нещо като научен ръководител).

    При "старият" модел, има доста силен елемент на линейност - където знанието "тече" от посока на катедрата към аудиторията, в рамките на класната стая. При "новият" модел, нещата излизат извън помещението, като целта е да се създаде "мрежа" от източници на знание, и е съществено формирането на умения за "адекватна експлоатация" на тези източници. Самите източници могат да са най разнообразни - като един от основните се явява съученикът ни :-)

    Един от доста успешните инструменти за фрмиране на цялата гама от необходими умения са "изследователските проекти". "Екстремизмът" стига до там че шестгодишните се занимават с изследвания - разделени на екипи. Разбира се никой не си мисли че децата ще правят научни открития броейки листенцата на детелината - целта е да се формират умения за изследвания (самостоятелно създаване и адаптиране на "ново" знание), изграждане на умения за работа в екип (сътрудничество), качества за класифициране и комуникиране на резултатите (reporting).

    Друг инструмент (тук нещата са в доста начална фаза, ако става въпрос за начално образование) е създаването на "социални платформи", с използване на новите технологии. "Участници" в тези "социални мрежи" са ученици, преподаватели и родители. Възможността за висока степен на интерактивност между различните участници позволява "сътрудничество" (ученик-ученик; ученик-преподавател; преподавател-родител; и родител-ученик) извън рамките на класът, както и възможност за висока степен на "координация" между родител и учител, с цел систематично и координирано да се подкрепят усилията на детето - без значение дали е в училище или удома.

    Целта на цялото това "упражнение" е подрастващите да "влязът в живота" не само с определен "багаж" от знания, но още по-важно - и с редица умения да са конкурентни в съвременните икономически ралности.

    Поне доколкото на мен ми е известно, до моментът няма създадена ситема за оценка до каква степен сме формирали дадена гама от умения (от качествен характер). Възприема се старият и добре утвърден принцип - че повторението е майка на ... уменията ;-)

  • 4
    Avatar :-|
    читател

    Когато един икономист започне да пише за образованието се получава нещо като горната статия: много общи приказки, много "трябва" и накрая нищо. Препоръчвам на автора да се занимава с общоикономически проблеми, а образованието да остави на хората, които наистина разбират от него и са били поне малко в класната стая. :) Междувременно да помисли как ще накара 10те процента най-добри студенти от която и да е област да започнат работа с около 480 лева брутна заплата?! Аз лично на седмица надхвърлям въпросното възнаграждение и то като ЧИСТ (НЕТЕН) доход.
    По въпроса за "кавалификацията" :), през годините в повечето случаи се наливат пари по проекти, които се усвояват средства от "определени групи и организации" без това по никакъв начин да подобрява качеството нито на преподавателите, нито на самия образователен процес. Ако половината от тези средства бе похарчена за повишаването на учителските заплати ЕДНОВРЕМЕННО с увеличаване на изискванията към преподавателския състав, ситуацията днес щеше да бъде коренно различна - проста "пазарна икономика", Г-н Ангелов. Е, тогава някои хора щяха да "изгубят" средствата, които усвояват, но това е друга тема. :)

  • 5
    Avatar :-|
    Умен

    "В най-добрите образователни системи за учители се привличат най-добрите ученици и студенти (съответно слабите студенти нямат шанс да станат учители). В Южна Корея учителите се избират сред най-добрите 5% от студентите, във Финландия – сред най-добрите 10%."
    Това откритие не пречи на Г.Ангелов в блога си за икономика да призовава за намаление на заплащането на учителите. Е, как ще се подбират горните 10%, ако не им се дава висок доход. За сведение на незнаещите - ниското място на България в изследванията PISA е "постижение" от последните 10-на години на бюджетни рестрикции върху образованието. Преди това бяхме доста пред САЩ. Удивително е, как на едни места тези монетарни талибанчета си проповядват пълно оттегляне на бюджетното финансиране, а на други места си дават вид на образователни експерти. Вероятно се борят за някакъв проект на МОН.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата