Дълговете растат, а събираемостта намалява
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дълговете растат, а събираемостта намалява

Дълговете растат, а събираемостта намалява

Иван Михалев
7585 прочитания

Колко голям е проблемът с лошите вземания?

Лошите вземания в България винаги са били голям проблем, не само заради народопсихологията на българина - трудно да си изпълнява задълженията, но и заради това, че невинаги хората и фирмите имат имущество, което да погаси задълженията. В условията на кризата нещата се промениха чувствително и проблемът става много сериозен. Наблюдаваме увеличаване на делата - тоест нови и нови вземания стават съдебни, предявени от банки, фирми и граждани. А в същото време събираемостта пада - тоест гражданите и фирмите от другата страна нямат възможност да плащат. За първото шестмесечие на 2009 отчетохме спад с около 20%. Сигурно числата за втората половина на 2009-а ще бъдат още по-драстични. Така че проблемът е сериозен.

Какво може да се направи в тази ситуация на криза и нарастваща задлъжнялост в икономиката?

Много е важно в условията на криза вземанията да се събират максимално бързо. Това е в интерес както на гражданите, така и на бизнеса. Защото всичко е на принципа на скачените съдове - една фирма е кредитор, има вземане, минало по съдебен път, но в същото време е длъжник на някой друг. Тя, за да плати на нейните си контрагенти и кредитори, трябва да си събере парите от този длъжник. Ако си вземе парите бързо, тя ще може  да плати на другия, съответно тази фирма да остане стабилна, да продължи да работи в условията на криза. Като това плащане ще помогне на някой друг кредитор в същата ситуация.

Въпреки промените в новия ГПК, които като цяло ускориха производството, сме свидетели как държавата на практика се е оттеглила от частното съдебно изпълнение, заради един текст, който на практика стопира съдействието на полицията. И ние сме доста озадачени, защото в условията на криза колкото по-бързо се събират вземанията, толкова по-добре. Това е една антикризисна мярка. Неслучайно финансовият министър бърза да събере парите на държавата в бюджета. Всеки бърза да си събере вземанията, а в същото време държавата, специално за съдебното изпълнение, което е единственият законен път за събиране на вземания и доста големи суми минават през съдебните изпълнители, не полага никакви усилия, даже напротив - на нас ни се пречи.

Какво предвижда този член в ГПК, който ви пречи?

Направиха една промяна в чл. 431 в ГПК, според който за да ни се окаже съдействие, е необходимо предварително да си поискал такава с мотивирано писмо, което значи, че очакваш, че ще има съпротива. Това е предварително условие. Второто условие е, че при изпълнението е имало съпротива, което във времето следва искането с писмо. Тоест двата момента не съвпадат. Това е един абсурд просто. И второ - абсурдът е още по-.голям, защото преченето и предотвратяването на изпълнение е престъпление по Наказателния кодекс. Тоест ГПК казва, че полицията ще оказва съдействие на частните съдебни изпълнители само и единствено, ако е извършено престъпление. Което е абсурд, никъде няма в Европа такава практика. В същото време обаче на държавните съдебни изпълнители, според Закона за съдебната власт, полицията е длъжна незабавно да им оказва съдействие. И не само полицията, ами и всички останали държавни органи, длъжностни лица, дори и гражданите.

Тоест има неравнопоставеност?

Аз не искам да се сравняваме с държавните съдебни изпълнители. Въпросът е защо в условията на криза, защо когато една структура вече се утвърди в обществото и вече получи признание, сега се получава едно оттегляне и на практика абдикиране на държавата.

Какви са ефектите от това? Налага ли се да ходите с частна охрана да събирате дългове?

В момента, казано на жаргон, караме на мускули. Някъде успяваме - по инерция получаваме съдействие от полицията. Но на много места категорично отказват. Най-конфликтните дела, когато трябва да влезеш в един имот и се налага да отстраниш някого от имота - има много дела за въвод във владение, скоро в медиите видяхме, че се прави жива верига пред едно жилище, което е продадено на публична продан - това без полиция е абсурдно да се изпълни. По този начин ще се увеличат производствата по наказателно производство. Защото ние сме длъжни да пишем сигнали в прокуратурата - тези и тези лица извършиха следните престъпления, възпрепятстваха и т.н. Неща, които са излишни, натоварват системата и забавят изпълнението.

Как са разпределени лошите вземания - равномерно ли са в икономиката или има сектори със свръхзадлъжнялост?

При нас се следва логиката на икономиката. Най-засегнати са естествено фирмите от строителството и всички дейности, които са свързани с него. Например фирми, които се занимават с изолации, дограми, строителни материали, транспорт. Цялата икономика е засегната, но най-отчетливо се вижда задлъжнялостта в този сектор. Естествено най-големият дял на делата са потребителските кредити на банките, където са по-малки суми, но засягат много хора.

Кои са по-трудни за събиране - дребните суми или големите?

Преди години положението беше обратното. Големите дела парите се събираха по-лесно, докато малките по-трудно, защото имаше субективно отношение на хората, разправии, скандали, една инерция от миналото - какъв си ти съдия изпълнител, гледай си работата. Докато сега нещата се обърнаха, доколкото голямото вземане е обезпечено обикновено с имот, ние го изнасяме на продан, но няма кой да го купи. И това е проблемът. Много сериозен проблем е също така с ипотеките, най-вече на банките. Защото, когато са ги отпускали кредитите, цените на имотите са били високи. Сега цените на имотите са драстично паднали и се оказва, че цената на обезпечението не покрива кредита.

Това ли е причината за високите начални цени на имоти?

В някои от банките има такава практика имотите да се оценяват на цена, близка до дълга. Която обаче е много висока и няма кой да го купи. Започва едно въртене в кръг - първа продан на 75% от оценката, следва втора продан при която цената се сваля с още 20%, след това нова начална цена, която пак така се намалява с 20% надолу... И общо взето кипи безсмислен труд.

Може ли да опишете пътя на един имот, изложен за публична продан?

Имотът се оценява от вещо лице. Пуска се за публична продан на 75% от оценката, това е началната цена. Ако има наддаване, тя може да расте. Но практиката показва, че наддаване има за по-атрактивни имоти или за по-евтини. По-често няма голямо увеличение от началната цена. Понякога няма наддаване. Може и само на писмени оферти да бъде продадено. Благодарение на сайта се увеличи интересът към продажбите. Но като цяло общо взето пазарът е сринат. Има интерес от крайни купувачи, които искат за себе си да купят имот и то на най-ниската цена.

Ако няма никакви наддавачи, се насрочва втора продан, при която началната цена е с 20% по-ниска от предишната начална. След това може кредиторът да предпочете определяне на нова начална цена. Следват същите две наддавания при същите условия. А може да реши и нищо да не прави - това е негово право.

Принудителното събиране на едно лошо вземане е крайната точка на процеса. Има ли други фази, примерно продажба на лошо вземане?

Да, има фирми, които масово изкупуват вземания - най-вече на банки, защото са най-много. С цесии ги изкупуват и стават страни в производството. Купуват ги в пакети  на едро и застават на  мястото на банката като страна в делата. И вместо банката, като кредитор встъпва фирмата.

Колко време отнема събирането на едно лошо вземане?

Много пъти са ме питали, но това е въпросът, на който най-трудно може да се отговори, защото е много различно. Зависи от много неща. Най-малко трае 14 дни, защото това е законовият срок за доброволно изплащане. Ние, дори и да сме събрали парите, не можем да платим на кредитора, защото длъжникът има право да обжалва пред съд. Има такива случаи и то не малко. Преди такива дела имаше доста. Длъжникът, още като си получи призовката, независимо дали е фирма или гражданин, отива и си погасява при съдебния изпълнител дълга. Сега такива случаи са малко. Оттам нататък зависи от длъжника. Има хора, които въпреки че нямат възможност в момента, намират пари - от заем, от роднини, и си плащат. Има хора, които не могат да понесат мисълта, че ще съдебен изпълнител ще дойде в дома им и се справят със задълженията. Тези хора си личат. Но ако длъжникът изобщо не се интересува, че е осъден, започва една игра. Някои се крият, търси се имущество, има такива, които са се освободили от всякакво имущество, казват "нищо не може да ми направите", започват едни посещения и описи на движими вещи - търсят се телевизори, DVD-та, луксозни вещи и т.н. Така че никога не е ясно за колко дни ще приключи едно дело предвариелно. Ясно е когато длъжникът е голяма фирма. С един запор буквално за три дни може да се прекрати делото. Има дела от 2006 година несъбрани. Плюс това има и дела, които никога няма да се съберат. Те ще си останат вечно висящи. Законът казва, че трябва да се прекратят тези дела - когато длъжникът няма никакво имущество.

Вие лично бил ли сте свидетел на иновативни тактики за събиране на вземанията, родени от кризата?

Големите кредитори, които имат много голям обем различни по размер вземания, предпочитат да сключват договори с фирми за събиране на дългове. Защото иначе имат големи разноски по принудително събиране през съда. Скъпо им е. Доколко ефективни са тези фирми за събиране, не мога да преценя. Но в края на краищата тези фирми не са оторизирани от държавата, те не могат да упражняват държавна принуда. Те могат само да подсещат и да канят хората да си плащат.

Другият вариант е да ги плашат? Има ли такива случаи?

Наскоро един кредитор по дело при мен каза "вие защо не правите като другите". Разказа някакъв случай, как от някаква фирма ходели по домовете няколко здрави момчета.Не че са ги заплашвали нещо, но просто изглеждали внушително и хората от целия вход си платили кой каквото дължал. Аз лично това не съм го виждал, но това не е законно първо, и второ - българинът не е толкова загубен, както някои си мислят. Това че е дошъл някакъв здрав човек на вратата, това не означава че ще тръгне да му плаща. Всеки си знае правата и кой може да го притеснява и кой - не.

Очаквате ли да се върнат ли на мода мутрите - яките момчета, които ходят да респектират длъжници с бухалки и оръжие?

Не бих казал. Не съм чувал от длъжниците, че обикалят главорези да ги тормозят. Съмнявам се. Все пак България е член на ЕС, дори да има такива случаи, те са инцидентни, а не практика. Даже има обратното. Кредитори ми се оплакват, че отишли при длъжника да си търсят парите, естествено повишили тон, и той пише до прокуратурата, че го заплашват, изнудват и т.н. И всъщност държавната машина се насочва срещу кредитора. Аз съм предлагал да направя срещи между страните, но кредиторът е против, защото се опасява, че пак ще пишат срещу него сигнал в прокуратурата. Тоест има обратния ефект.

Може ли да се каже, че след последните промени в ГПК се е запазило статуквото - кредиторът има по-малко права от длъжника?

Не, обективно не е така. Делата се ускориха като процедура. Има няколко неща, които трябва да се прецизират.

Кои например?

Ето например - с автомобилите. Българинът може да няма стабилен доход, може да няма дом, но има автомобил. Масово. И го боли, когато му го вземат. Но законът така е направен, че е неефективно изпълнителното производство срещу автомобили. Особено в големите градове. В един малък град - да, знае се къде е автомобилът, ще отиде и ще го изземе. Но в големите градове София, Пловдив или Варна товае абсурдно, много рядко можеш да откриеш длъжника и автомобила му. Той е в движение, паркира където намери. Пак е възможно, но усилията и разноските за такова нещо са големи. Това са неща, които някой трябва да заплати. Времето, което трябва да се отдели, също е много. Това си е издирване и следене. И на практика не си заслужава да се прави по конкретни случаи. В отделни случаи се е случвало да ходим заедно с кредитора да се правим на детективи. 

Как може да се реши този проблем?

На Запад са го решили много просто. Там съдебният изпълнител иска от полицията да спре съответния автомобил, към който е насочил изпълнението. Регистрира запор в съответния регистър и полицаите го локализират, спират го, карат го в най-близкия полицейски участък, свързват се със съдебния изпълнител, той минава и си го прибира. В България полицаите категорично отказват да го правят, от друга страна те казват, че нямат компютри в колите, не знаят кои са автомобилите за издирване. ГПК казва, че колите трябва да се спират от движение, но на практика не работи.

Ваш колега от Русе си купи частен паяк, за да вдига автомобили на длъжници. Това законно ли е?

Абсолютно законно е. Той намира автомобила и ако длъжникът не предаде ключовете и талона, просто го качват на камиона и го отнасят.

Къде го отнасят?

На паркинги. За сметка на кредитора са тези разноски, а после от имуществото на длъжника се покриват. Той казва, че длъжниците вече не чакат да им вдигат колите и доброволно си предават ключовете и талона.

Има ли други подобни примери в други градове?

Няма. То се изисква инвестиция. Не е евтино никак. Не сме го направили в София. Но пак ви казвам - проблемът тук е самото локализиране на автомобила.

Четох, че същия ваш колега от Русе има идея да прави магазин за иззети вещи?

Това пак е въпрос на чиста математика, защото пак става дума за разходи. Законът го позволява, разбира се, да има такъв магазин, но това е доста голям разход за съдебния изпълнител - да поддържа магазин, служители, охрана. На всичкото отгоре да осигурява транспорта на иззетите вещи до магазина. Това е доста скъпо удоволствие и затова не е направено досега.

Тоест това е само идея засега?

Да, само идея е. В закона е регламентирано, но на практика е трудно осъществимо. В другите държави има такива примери. Например във Виена съм виждал такива. Във всеки район се правят търгове в определени дни. В една доста голяма зала се излагат вещите и започва аукцион точно като по филмите. Цените почват от 5-10 евро примерно. Който плати най-много, взима вещта. Залите са пълни с хора, които са предимно емигранти. Явно си има пазар и за такива вещи, втора употреба.

Сега къде ги държите вещите?

Различно. По принцип разноските по съхранението се събират от кредитора. Когато отиваме да събираме някакви вещи, той трябва да осигури помещение за съхранение. И най-често той е пазачът. Има случаи, когато съдия изпълнителят е пазач, но за целта той трябва да има съответно помещение. Това и индивидуално.

Заради бума в несъбраните вземания, налага ли се да инвестирате в собствени складове и друга инфраструктура?

И да, и не. Очевидно има необходимост да се правят и такива разходи. Кризата провокира да се събират повече такива вещи, тъй като длъжникът няма нищо друго. Но в същото време нали трябва да има и някой да ги купи. Вероятно ще се намерят купувачи, но за целта трябва да се складират на едно място, да се знае, хората да разберат. А всеки сам за себе си не може да поема такива разноски.

Още от времето на Елин Пелин у нас на съдия изпълнителя се гледа като на изедник - човек, който е пратен от лошите чорбаджии да секвестира житцето на бедния човек, който е длъжник. Има ли и сега такива нагласи към вас като гилдия?

Вижте, общо делата при нас са 221 000 за три години. Това означава, че има 221 000 кредитори. А от другата страна има поне толкова длъжници. Никой от кредиторите няма такава представа за нас, защото ние му даваме това, което има да си получава. Не всички дела са на фирми и банки. Напротив - доста голяма част от делата са на физически лица. И понякога ние сме последната надежда и за майката, която има да получава издръжка, и за работника, който е осъдил работодателя си за незаконно уволнение. Има много дела, които се водят с години в съда и просто хората са загубили надежда, че ще получат изпълнение. За тях този въпрос изобщо не стои по този начин. Но сред длъжниците има една част, която разсъждава по този начин. Но има и такива, които като видят, че сме си свършили професионално работата, след това стават наши клиенти, когато имат да си събират техни вземания.

Много пъти съм питал медиите защо използват думата "бирник". Това са определени медии, не всичките. Отговарят ми, че я използват, защото е кратко. Добре, но тази дума не е вярна, защото съдебния изпълнител не събира данъци. Той събира вземания на граждани и на фирми. Колегите много се дразнят на думата бирник, защото има негативно звучене. А в края на краищата икономиката и въобще цялата държава се крепи на това да има върховенство на закона. Договорите са със силата на закон, казва Законът за задълженията и договорите. Когато някой не ги изпълнява, тогава държавата казва принудително да го изпълни. Съдебният изпълнител е този, който ги привежда това върховенство на закона в действие. Иначе съдебните решения ще бъдат само къс хартия.

Преди време се оплакахте,че някои длъжници пречат на работата ви, като пускат жалби в министерството на правосъдието срещу частните съдебни изпълнители. Още ли се използват такива хватки?

Едно време, когато съдебният изпълнител беше на трудов договор с министерството на правосъдието, се използваха всякакви възможности за натиск. Пишеха жалби с какви ли не епитети и твърдения за съдебния изпълнител с цел да му окажат натиск, да се уплаши. Сега нещата с частните съдебни изпълнители са различни. Министърът на правосъдието не е техен работодател. Не може по този начин да му се пречи да си свърши работата, но в последно време има една друга тенденция - да се пишат жалби в прокуратурата и полицията. Понеже там производства са абсолютно безплатни. И срещу мен доста такива писания съм чел. Аз съм му изпратил покана, а той пише за мен че съм престъпник!

Имаше доста случаи на нападения над частни съдебни изпълнители. Зачестяват ли непозволените средства срещу вас в кризата?

Да чукам на дърво, това остана в миналото. Отдавна не е имало посегателства и се надявам никога да няма повече. Много пъти сме го казвали - частният съдебен изпълнител е със статут по наказателния кодекс на съдия, прокурор и полицай. Държавата предвижда най-тежките наказания срещу този тип посегателства. От друга страна, то е безсмислено да посягаш на който и да било частен съдебен изпълнител, защото ще дойде друг на негово място. Длъжникът нищо не печели. Нормалните хора осъзнават това и не виждат смисъл от подобни действия.

Има ли приьоми, които длъжниците използват, за да предотвратят изпълнението - примерно прехвърляне на имоти, коли...

Това го наблюдаваме. За съжаление при бума на кредитите някакъв процент от кредитите от някои банки не са били добре проверени. Вижда се как в момента на теглене на кредита длъжникът е прехвърлил цялото си имущество, на негово име няма нищо, съпругата му също. Тоест той още в самото начало не е имал намерение да го връща този кредит. Идеята им е била да ги вземат тези пари и да забравят. След това като дойдат при съдия изпълнител тези дела и ние направим проучване се оказва, че длъжникът е гол като тупан, както се казва. Това не му пречи да има някаква чужда кола, да е добре облечен и да демонстрира висок стандарт.

Какво правите в такива случаи?

Ние можем да направим само това, което е предвидено по закон. А то по принцип е насочено не срещу длъжника, а срещу имуществото му. И когато той няма, общо взето съдебният изпълнител е с вързани ръце. Но в такива случаи се прилага една мярка, която се прилага доста често - забрана за напускане на страната.

Както в случая с Любо Пенев?

Да. Сега е актуално като казус.

Работещо ли е това?

Да, работи. Длъжникът може да си мисли, че е надхитрил системата, но когато го свалят от самолета на аерогарата, по друг начин разсъждава. Веднага отива и търси начин да се оправи, защото освен излагацията да те свалят на аерогарата, е доста неприятно да си затворен в едни граници, когато хората пътуват свободно по целия свят.

Имате ли предложения за промени в нормативната уредба?

Имаше един период в който в търговете участваха лица, които се опитваха да манипулират търговете. Сега в кризата ги няма, не само защото няма кеш, но и защото няма на кого да препродават после. Но тогава имаха интерес да купят евтино и след една седмица да продадат по-скъпо. И манипулираха търговете с няколко участника, множество предложения, оттегляне на задатъци и сваляне на продажната цена. Затова има предложение от Асоциацията на банките да не се освобождават задатъците, докато не плати цената този, който е спечелил. Това е едно разумно предложение.

Сега как е?

Ами той може да си оттегли задатъка още на другия ден. Може и в същия ден. Подава една молба до частния съдебен изпълнител и му се възстановява. По този начин цената може да падне много надолу. Не се отнася за спечелилия търга, а за следващите под него. Първият като не внесе в срок, си го губи. Но следващите предложения, те са пак негови чрез свързани лица, те си ги изтеглят и изведнъж се отива на двайсетото предложение, което е много ниско. Това не е в интерес нито на кредитора, нито на длъжника, нито на съдебния изпълнител. Искам да го подчертая. Защото много хора имаха безпочвени твърдения - съдебните изпълнители си продават на техни хора под масата. Няма под масата, защото това е търг. Както е регламентирано в ГПК - първа фаза писмено, втора фаза - явно наддаване. Съдебният изпълнител дори да иска да го продаде на майка си или баща си, не може да го направи. Явяват се всички желаещи, който даде най-висока цена, той печели.

Четох, че сте против поправката, която задължи частните съдебни изпълнители да обявяват търговете при начална цена на 75% от оценката на имотите (преди беше на 50%) защото това отблъсква интереса и се забавя реалното сключване на сделки, тъй като се стига до втора продажба. Има ли действително такъв ефект?

Предложението беше за драстично повишаване на началната цена и отново да се въведе терминът "пазарна стойност" и тя да подлежи на обжалване. Това беше най-слабият текст в стария ГПК. Отива съдебния изпълнител с вещо лице да оцени имота. Той казва примерно - този апартамент струва 200 000 лева. Длъжникът в повечето случаи има интерес да бави производството и подава жалба срещу оценката. Оттам тя отива в окръжния съд, следват тройни експертизи, петорни експертизи, открито заседание, призоваване на всички страни, на свидетели, на вещи лица. Може да се проточи две години делото по самата жалба. И примерно накрая се потвърждава оценката, но вече са минали две години и тя не е актуална. Особено в онзи период, когато цените растяха. И се получава един омагьосан кръг, в който делата не можеха да приключат. Затова толкова остро реагирахме на тези предложения, успяхме да убедим народните представители да не се възстанови това обжалване на оценката. И да не се вдига много началната цена. Защото никой няма да купи имот от съдебен изпълнител, ако началната цена е колкото навън, на пазара. Защото на свободния пазар отиваш, купуваш и забравяш. Докато при нас, малко или много, има възможност това да се забави. Длъжникът може да подаде жалба срещу крайния акт - постановлението за възлагане, трябва да се изчака произнасяне на съда, за да може купувачът да си влезе във владение. Тези имоти са неатрактивни по дефиниция, винаги е възможно да има някакво усложнение. И затова единственият начин да привлечеш интерес е по-ниската цена. Това е в цял свят.

Тази поправка, която беше приета, отразява ли се?

Те завишиха началната цена, но не е фатално. Просто проблемът е от срива на цените и кризата. Хората нямат пари. Няма ги инвеститорите. Големите имоти стоят непродаваеми. Аз лично имам имоти, които от две години се въртят. Например едно вилно селище с 16 къщи във Владая, вече ми омръзна да го предлагам. цените тръгнаха от няколко милиона, вече са няколко стотин хиляди и пак няма купувачи.

Искате да се разрешат явните търгове, защото сегашната система на едномесечно подаване на писмени оферти при тайно наддаване е тромава?

Не само. Явният търг е най-доброто, измислено от хората. Ние в България както винаги пак сме оригинални - опитваме се да измислим по-добро. Ако имаше по-добро, нямаше Сотби и другите агенции да продават на явни търгове. Вече никой не може да ни обвини, че не се разгласяват търговете. Благодарение на сайта всеки знае къде се предлагат имотите, какво представляват, на каква цена. Винаги сме казвали, че пазарната стойност е тази, която се постига на добре разгласен публичен открит търг. Примерно една картина на Клод Моне може да се предложи на цена от 1 лев и да се продаде за 100 000 долара. Ниската начална цена сама по себе си не е най-важното. Даже обратното, ниската начална цена предизвиква интерес, идват повече хора и някои от тях, когато започне състезанието, дават повече, отколкото биха дали дори предварително. А тази система с писмени и устни оферти не е най-добрата.

Срещате ли разбиране у законодателите да се промени?

Не, няма нагласа, но пак казвам, че това не е най-големият проблем - че има фаза на писмени оферти. Те на практика ги подават последния ден от едномесечния срок. И на другия ден започва истинското наддаване. Но пликовете позволяват да се манипулира цената.

Как?

Ами устното наддаване започва от най-високата писмена оферта. Ако някой недобросъвестен играч или спекулант нарочно подаде много висока цена, просто никой няма как да наддава устно. На всички им е ясно, че това е фалшиво предложение, че няма да ги плати, но как да дадеш повече пари. Ще те обявят за купувач и ще трябва ти да ги платиш. А ти ги нямаш.

Има ли много такива случаи?

Има, затова сме говорили, че не е най-доброто с писмените оферти, но понеже кризата дойде и ги изхвърли този тип манипулации и засега нещата не са спешни.

Освен частни съдебни изпълнители има и държавни. Колко са едните и колко са другите и има ли нелоялна конкуренция между вас?

Частните са 162, а около 240 са държавните. Кредиторът сам избира на кой да се възложи съдебното изпълнение. Държавният съдебен изпълнител е част от държавния апарат. Той няма интерес да приключва делото, защото е на заплата. Там е въпрос вече на съвест и на професионализъм. А възнаграждението на частните съдебни изпълнители е процент от събраната сума. Аз ако не го събера вземането, няма да получа нищо. Така че интересът е очевиден. Другата разлика е организацията на работа - офиси, компютри, технологии, адвокати, призовкари хвърчат наляво надясно. Просто частната инициатива винаги е по-добра от държавната. И организирането на тази дейност от частни лица винаги ще бъде по-ефективно отколкото при държавните служители. Държавата е лош стопанин и никой не може да се пребори с това. Частната инициатива е винаги много по-ефективна.

Колко е процентът на вашите възнаграждения?

Той варира - започва от 10% за най-малките суми и стига до 2% за суми на главницата над 100 000 лева. Сравнително балансирана е тарифата. Лошото е че при нас има ДДС, докато при държавните съдебни изпълнители няма. Аз съм сигурен, че рано или късно България ще загуби такова дело, ако някой се сети да го заведе. Защото не може гражданите на българия да плащат различни данъци и такси. Ако е при държавен съдебен изпълнител ще плати 1000 лева, а ако е при частен - 1200 лева. Как така?

Какво се изисква за да станеш частен съдебен изпълнител?

Всички сме юристи. Това е задължително по закон. Много тежки изисквания има към нас - петгодишен стаж. Сума ограничения - ние не можем да бъдем друго, освен това. Докато другите юридически професии могат. Включително съдиите имат право на други занимания, но на нас е забранено. Специална подготовка няма, доколкото в България няма школа за частни съдебни изпълнители след завършване. Ние се стремим да създадем такава към камарата. Във Франция и Румъния има такива училища. Много хора си мислят, че тази професия е много лесна - започваш и почват някакви пари да ти идват. Но никой не отчита, че да разговаряш на ден с пет длъжника лично, а те са много повече, може да ти донесе такива вреди психически на здравето. Много хора съм сигурен, че изобщо няма да искат да я работят тая работа. Трябва да си психолог, да се отнасяш с необходимото уважение към хората и да разбираш начина на мислене на човека отсреща. Защото всеки човек е индивидуален. Има такива, които влизат остро, агресивно. Има други, които са много културни и вежливи, а в същото време се опитват да те заблудят. Така че не е никак лесна тая работа. Да не говорим че в България  с тези девет случая на запалени кантори, коли, два побоя... доста стресово е.

Вие лично имате ли охрана?

Не.

А оръжие носите ли?

Не. Имам право, като всички останали, но нямам. Аз много пъти съм казвал, че за да носиш оръжие, трябва да си готов да го използваш. Иначе няма смисъл, най-много да ти навреди. Въпросът не е ние сами да се защитаваме, а по-скоро да се знае, че в България има държава, има закони и рано или късно всеки ще получи това, което е написано в закона. Колкото повече хора работят с тая нагласа, толкова по-бързо ще се променят нещата в мисленето на хората. 

Фотограф: Капитал

Колко голям е проблемът с лошите вземания?

Лошите вземания в България винаги са били голям проблем, не само заради народопсихологията на българина - трудно да си изпълнява задълженията, но и заради това, че невинаги хората и фирмите имат имущество, което да погаси задълженията. В условията на кризата нещата се промениха чувствително и проблемът става много сериозен. Наблюдаваме увеличаване на делата - тоест нови и нови вземания стават съдебни, предявени от банки, фирми и граждани. А в същото време събираемостта пада - тоест гражданите и фирмите от другата страна нямат възможност да плащат. За първото шестмесечие на 2009 отчетохме спад с около 20%. Сигурно числата за втората половина на 2009-а ще бъдат още по-драстични. Така че проблемът е сериозен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    маина

    Това е гледната точка на лешояда-направо да го оплачеш.

  • 2
    Avatar :-|
    ЧСИ Атанасов ІПпловдив

    Колко кредита имаш, майна ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK