Бързи, смели и несръчни...

Фалстартът на делото срещу Христо Ковачки показа някои особености на fast food правосъдието

   ©  Анелия Николова
   ©  Анелия Николова

Първият по-сериозен опит на българската съдебна система да докаже, че може да действа бързо, завърши още преди да е започнал. Тази седмица Софийският градски съд (СГС) прекрати и върна делото, водено срещу бизнесмена Христо Ковачки за данъчни престъпления. Причината - разминаване между данните, събрани в досъдебното произвоодство срещу бизнесмена, и тези, посочени във внесения от прокуратурата обвинителен акт. В крайна сметка за по-малко от 24 часа прокуратурата успя (по нейно твърдение) да поправи грешката и отново да внесе делото в съда.

Двете заседания по процеса "Ковачки" бяха изпълнени със серия от комични грешки, които показаха българското правосъдие като непохватно и припряно създание, което създава сериозни съмнения, че може да правораздава качествено и независимо.

Акция!

Христо Ковачки беше привлечен като обвиняем в сградата на ГДБОП точно преди една година. Тогава срещу него бяха повдигнати обвинения зa данъчни престъпления, престъпно съглашателство и неправомерно използване на данъчен кредит, в резултат на което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 16 781 960.72 лева Разследващите наложиха на самоковския бизнесмен гаранция в рекордния размер от 300 хил. лв., която впоследствие беше намалена на 100 хил. лв. от съда. Ден по-късно като обвиняем по идентично обвинения беше привлечен и Никифор Вангелов - съпруг на сестрата на Ковачки и управител в голяма част от фирмите, свързани със самоковския бизнесмен. Пак преди година прокуратурата и полицията претърсиха офисите на Ковачки в административната сграда "Орион" в столичния квартал "Илиянци". Последва година мълчание, през която прокуратурата разделя обвиненията срещу Вангелов и Ковачки, за да внесе в крайна сметка в средата на септември обвинителен акт в съда. Според него самоковският бизнесмен като едноличен търговец и като собственик и управител на търговски дружества лично и посредством упълномощени от него лица подавали пред НАП декларации и отчетни регистри – дневници за покупки, с невярно съдържание и по този начин е било избягвано плащането на данъчните задължения. Става дума за фирми, в които Ковачки има директно участие - ЕТ "Щайн - Христо Атанасов", "Ел Ем Импекс", "Данесто" и "МАХ-2003", а фиктивните сделки са за "несъществуващи доставки" на машини, хранителни продукти и т.н. Според обвинението престъплението е извършено между февруари 2005 г. и юли 2008 г. В синхрон с внасянето на обвинителния акт по искане на комисията "Кушлев" съдът запорира и наложи възбрана над имущество на Ковачки на обща стойност 143.4 млн. лв.

Бързи, смели и несръчни...

През октомври на случаен принцип за докладчик на делото е избрана съдия Милена Панева, буквално веднага след това обаче тя е командирована в Софийския апелативен съд. Факт, странен сам по себе си, тъй като предложението за командироването на Панева е на бившия председател на Апелативния съд - Евгени Стайков, чиято кадрова политика не съвпада точно с новия председател на съда - Веселин Пенгезов. Веднага след това за докладчик е избрана съдия Александра Йорданова, която е в СГС от година. Тя получава делото, което по обем е 350 тома (всеки от които може да достигне 200 страници), и обвинителния акт, който е малко над 100 страници. За по-малко от месец, докато се явява на съдебни заседания почти през ден, дежури три пъти в месеца и има въззивно заседание (в което се гледат между 20 и 30 дела), съдия Йорданова успява да се запознае с делото, да открие, че няма причина то да бъде върнато на прокуратурата, и да насрочи съдебни заседания за всеки вторник и четвъртък. Това става в т.нар. разпоредително заседание, което е ключово за организацията на бъдещия процес. Ако то бъде проведено формално и съдията не познава делото, той няма как да добие представа как адекватно да води процеса оттук нататък - в каква поредност да предложи да се проведат разпитите, какви други действия трябва да се извършат и кога. В превод - бързината за насрочването на делото може да се плати в многократен размер впоследствие, когато процесът е в разгара си.

В крайна сметка делото започна миналата седмица, но веднага беше отложено, тъй като представителите на държавата, която според прокуратурата е ощетена от действията на Ковачки (всъщност в обвинителния акт се казва, че е нанесена щета на "фиска"), не успяха да докажат, че са надлежно упълномощени. Двамата юрисконсулти на НАП дойдоха с пълномощно от директора си. Те обаче поискаха да бъде конституиран като ищец и финансовият министър, от когото пълномощно нямаха. Услужливо съдия Йорданова им даде възможност да донесат нови пълномощни, като обяви почивка. В крайна сметка държавните служители се върнаха с пълномощни от бившия финансов министър Пламен Орешарски. Вместо да отхвърли иска, в пълно нарушение на НПК (който ясно казва, че разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело), съдия Александра Йорданова отложи делото, за да могат тази седмица юрисконсултите на НАП да донесат необходимия набор от документи. Друг е въпросът доколко този иск е допустим предвид факта, че в наказателно дело могат да се претендира обезщетение за обедняване, а не за нереализирано увеличение на имуществото, каквото според прокуратурата има.

След продължил близо два часа спор по отношение на допустимостта на гражданския иск делото беше прекратено и върнато на прокуратурата. Причината: Според защитата има разминаване между повдигнатото обвинение, в което твърди, че престъплението е било извършено от посредством подправени дневници за покупки, и обвинителния акт, според който са били използвани фактури с невярно съдържание.

Единият от защитниците на Христо Ковачки - адвокат Ина Лулчева, риторично попита: "Ние не можем да разберем кое точно не е вярно в тези фактури - цената, това, че е имало доставка, името на доставчика?"

Това, което остава абсолютно неясно, е защо съдия Йорданова не е видяла това разминаване (което явно е достатъчно голямо, за да спре процеса) преди насрочването по делото. Явно тя е научила за това от защитниците на Ковачки тази седмица, като преди това въобще не е имала намерение да спира делото, защото е определила да бъдат доведени принудително част от свидетелите.

По-малко от 24 часа след като делото беше върнато на прокуратурата, тя поправи грешките и го върна обратно в съда. Според наблюдаващия делото прокурор Маргарита Немска става дума за корекция на "няколко изречения". По думите й не е имало разминаване, тъй като според Закона за ДДС дневниците за покупка така или иначе съдържат фактури. Прокурор Немска, каза още за "Капитал", че делото срещу Никифор Вангелов е пред приключване.

Изводът

Когато преди два месеца прокуратурата внесе обвинителния акт срещу Христо Ковачки в съда, "Капитал" излезе с обширен текст по случая, в който каза, че делото ще е "първият по-сериозен тест за способността на институциите да поставят по чист начин границата между почтеното и престъпното забогатяване". Е, тестът започна с фалстарт.

Странният лизинг

Проверка на "Капитал" установи, че в декларацията си пред Сметната палата от тази година съдия Александра Йорданова е декларирала, че има договор за финансов лизинг с "Лизингово дружество" ООД, на което дължи 36 375 лв. (към април месец тази година). Собственици на въпросното дружество са фирмите "Солитуде" ООД и Общинска банка (с около 10%). Чрез група от фирми Христо Ковачки държи блокиращата квота в банката. Съдия Йорданова е посочила същото име - "Лизингово дружество" ООД, и в декларацията си за 2007 г. В случая трудно може да се говори за конфликт на интереси, но е интересен фактът, че въпросното "Лизингово дружество" ООД няма интернет сайт и по никакъв начин не може да бъде установена информация за услугите, които предлага. От дружеството казаха, че "между клиентите не фиргурира лицето съдия Александра Йорданова да е взимало автомобил на лизинг от "Лизингово дружество" ООД по директен и индиректен път".

Съдия Александра Йорданова отказа коментар пред "Капитал". Тя е показала пред ръководството на СГС лизингов договор за 34 хил. евро с "Райфайзен лизинг" ООД и е обяснила, че е направила грешка в декларацията си пред Сметната палата.

Защо е направила тази грешка в две поредни години обаче не е ясно.