Срещи за милиард
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Срещи за милиард

Срещи за милиард

До февруари държавата обеща да разплати 380 млн. лв. от задълженията си към частния сектор

Вера Денизова, Яна Бодурова
2575 прочитания

© надежда чипева


В ранната сутрин на последния петък на ноември столовете около заседателната маса в кабинета на премиера Бойко Борисов не достигат. Там са представители на строителния бранш, експерти, трима министри и един вицепремиер. Причината за срещата са близо милиард лева (а според фирмите и двойно повече) задължения на държавата към частния сектор, натрупани от различни ведомства и общини назад във времето. По-голямата част са дългове към строителния сектор, който и без това страда от ликвидни проблеми заради кризата.

Борисов вече е заявил, че се търсят резерви правителството да плати на фирмите, но ситуацията е сложна. Ако държавата не реши проблема бързо, задълженията между фирмите ще нараснат и ще се стигне до верижни фалити. Ако компаниите получат дължимото веднага обаче, бюджетът излиза на голям дефицит. А липсата на финансова дисциплина намалява шансовете страната да бъде поканена в "чакалнята на еврото", което е основна цел на кабинета "Борисов" още за началото на следващата година.

Към момента вече има частично решение на проблема. Според източници от Министерския съвет по сметките на фирмите до февруари ще бъдат преведени първите 380 млн. лв. За останалите преговорите продължават.

Пари няма, действаме

За проблема с натрупаните още от предишното правителство дългове на държавата стана ясно преди по-малко от месец. Договорите на отделните министерства са по Закона за обществените поръчки, за плащания по европроекти (включително на общините), за почистване и ремонт на пътища.

Освен безлихвен кредитор на държавата фирмите са под натиск и заради данъците, които трябва да платят. По закон в момента, в който извършената от тях работа по даден проект се фактурира или се актува, компаниите трябва да внесат ДДС (а понякога и авансова вноска за данък печалба). В противен случай са заплашени от блокиране на банковите им сметки и лоши данъчни досиета. За тези от тях с вземания, проверени и безспорни от гледна точка на финансовото министерство, са и първите 380 млн. лв., които правителството ще се опита да плати до идния февруари, твърдят източници от изпълнителната власт.

Вече са започнали и трансферите към общините по оперативни програми "Регионално развитие" и "Околна среда". По непотвърдена информация става въпрос за над 100 млн. лв., които трябва да се преведат на местната власт. "Това силно обнадеждава кметовете", твърди Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Те също имаха аналогична на тази със строителните предприемачи среща с Бойко Борисов преди дни.

В момента се изготвя списък и на компаниите, които още не са фактурирали работата си (за да не внасят ДДС), но ще имат да получават пари от бюджета по изпълнени обществени поръчки. Най-вероятно след това ще бъде сключено тристранно споразумение между тези фирми, съответните министерства и Националната агенция за приходите. Така по блокирани сметки на компаниите ведомствата ще превеждат суми в размер на дължимото от тях към агенцията, която след това ще си го вземе от фирмите. По този начин, освен че ще се облекчи натискът върху бизнеса от страна на приходната администрация, ще намалеят и задълженията на държавата. Има и допълнително условие. Източници на "Капитал" от министерството на регионално развитие разказват, че на компаниите, които попадат в горния казус, е намекнато, че ако не фактурират извършената от тях работа до средата на декември, не трябва да очакват плащания през идната година.

Тука има, тука няма

Засега не е ясно как държавата ще се разплати за оставащото до милиард. Като начало натрупаните задълженията на общините извън тези по еврофондовете са за около 200 млн. лв. "Те не са по проекти, а за услуги - доставки на горива, на електроенергия", пояснява Чавдарова. Според нея кметовете не бива да си правят илюзия, че държавата в момента има възможност да плати и тях. Изходът от ситуацията според нея е свиване на общински разходи и затягане на обръча върху неизрядните данъкоплатци.

Отделно според неофициална информация от финансовото ведомство има още около 400 млн. лв. (а според бизнеса близо милиард), които фирмите чакат от различни министерства. В сумата попадат и договори, които са сключени в последния момент от предишното правителство с ясното съзнание, че за тях не е осигурено финансиране. Други пък са по проекти със завишени цени. По неофициални данни например близо 40% от сумите, които държавата и общините дължат на строителните фирми, са по допълнителни анекси, т.е. за плащания над цената, която е посочена по тръжната документация. Имало е и друга практика. Първо да се строи, а след това да се подписва договор. Пример е ремонтът на пътната отсечка между Шумен и Каолиново, извършен от "Автомагистрали Черно море". В конкретния казус шуменската компания печели търга за поръчката, но преди да подпише договор, започва ремонта. Впоследствие търгът е анулиран, но пътят е обновен. За изобилието от подобни случки има и друго обяснение, което фирмите в бранша обаче отказват да си признаят. А именно, че умишлено са предлагали нереално ниски цени, като са разчитали впоследствие да увеличат сумата, която имат да получават.

Идеята на финансовото министерство е такива казуси първо да бъдат подложени на ценова проверка и чак след това за тях да се търсят пари. Борбата на бранша пък е възможно по-скоро държавата да признае за реални и максимално голяма част от задълженията по допълнителните анекси.

Може би

За оставащите, все още спорни около 400 млн. лв. (според държавата) се търсят различни схеми. Те обаче са невъзможни без помощта на банките. Банкери обясняват, че един от вариантите е емитирането на облигации или книжа на вътрешния пазар, с които да се "обере" част от ликвидността в сектора, каквато има достатъчно. Със средства държавата ще може да се разплати с фирмите. Тази идея обаче среща неодобрението на правителството, тъй като набраните чрез ДЦК средства ще предизвикат и апетитите на останалите ведомства.

Друго, сочено като по-вероятно, решение е държавата да признае, (ако не всички задължения, то някаква част от тях) и банките да ги изкупят от нея (под формата на факторинг или цесия) срещу писмо-потвърждение. С него правителството трябва да признае въпросните вземания. Според банкери в документа трябва да са посочени конкретен срок и дата, в които държавата се ангажира да изплати (вече на банките) изкупените задължения. Така ще спечелят, и то двойно банките - ще вкарат в баланса си по-нискорисков актив, а в същото време фирмите с получения свеж ресурс ще могат да погасяват задълженията си към тях.

Има и още един важен момент. Дори и тези оставащи плащания да не бъдат направени от държавата, няма гаранция, че по методологията на Евростат те няма да бъдат отчетени като разход, който увеличава дупката в бюджета. На езика на финансистите българският бюджет се води на касова основа. Преведено, това означава, че поетите от държавата ангажименти по различни договори не се отчитат като разход до момента, в който не бъдат платени. Това е позволило на предишните управляващи да сключват договори за суми, с които отделните министерства не разполагат.

Сега въпросът е, ако се възприеме идеята за писма за признаване от банките за оставащите над 400 млн. лв., те да бъдат юридически оформени така, че освен да помогнат на бизнеса, да не навредят на баланса в бюджета.

В ранната сутрин на последния петък на ноември столовете около заседателната маса в кабинета на премиера Бойко Борисов не достигат. Там са представители на строителния бранш, експерти, трима министри и един вицепремиер. Причината за срещата са близо милиард лева (а според фирмите и двойно повече) задължения на държавата към частния сектор, натрупани от различни ведомства и общини назад във времето. По-голямата част са дългове към строителния сектор, който и без това страда от ликвидни проблеми заради кризата.

Борисов вече е заявил, че се търсят резерви правителството да плати на фирмите, но ситуацията е сложна. Ако държавата не реши проблема бързо, задълженията между фирмите ще нараснат и ще се стигне до верижни фалити. Ако компаниите получат дължимото веднага обаче, бюджетът излиза на голям дефицит. А липсата на финансова дисциплина намалява шансовете страната да бъде поканена в "чакалнята на еврото", което е основна цел на кабинета "Борисов" още за началото на следващата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Все още жив

    Аз като лаик във финансите не мога да разбера за какъв излишък в бюджета говорят Бойко Бърборко и Симо Малката пица след като не са си платили част от сметките. Че има надписвания е публича тайна. Пътят за излизане е ясен. Сядат с фирмите, правят анализ и там,където не е свършена работата както трябва да се режат, а на останалите да се плаща бързо. Това според мен е антикризисен ход. Да плачеш, че няма пари в хазната е смешно при условие,че има натрупан резервен фонд от над 8 милиарда лева от предишните три правителства е просто жалко и смешно. Нека попитат Иван Костов и Муравей Радев как са се спраяли без никакъв резерв и не си спомням те да са плакали по подобен смехотворен начин. Мога да кажа, че правителството унищожава българските фирми. Това закономерно трябва да правят чуждите храненици. Сигурно не сте забравили, че ГЕРБ е създаден по френски проект с германски пари по думите на ББ и първото, което направи след изборите е да отиде и да се отчете на германските си господари. От тях освен да повишават данъци и такси, досега не съм чул друго. Да ви е честито гласоподаватели на ГЕРБ. Фандък по фандък - добре оскубани пилета!

  • 2
    ivanivanov avatar :-|
    ivanivanov

    1,
    Страх ги е явно, че реалният дефицит отива на над 2 милиарда и това може много сериозно да покаже, че държавата затъва яко. Опитват се да замазват с надеждата, че така хората се лъжат, че всичко е горе-долу ок, а в това време дано тръгне икономиката и да се покрият дължимите суми. Но... Икономика със сриване на бизнеса не се прави, а тъпите прикривания сега водят до по-висока безработица и повече разходи на бюджета. Изобщо, работата е явно опит да се симулира стабилност с цел максимално опоскване на останалото и после- бягай и оставяй тези след теб да мислят.
    Ако сега признаят 2 милиарда дефицит, то бюджет 2010 не би трябвало да предвижда сегашните разходи, а поне с 2 милиарда надолу(Реално би могло даже да значи 4 милиарда по-малко разходи с идеята, че 2 от бюджета за 2010 отиват за покриване на стари задължения.), защото явно поне тая дупка се признава, че пак се очаква, примерно. Ама така как да се харчи за пълнене на касата на ГЕРБ? Дано не отидем да стане срещу резервите от 8 милиарда да виси държавен дълг от 8 от скритите дефицити + куп бъдещи плащания за купищата безработни и все по-ниски приходи от свиването на икономиката. Сега натам ни водят напълно осъзнато и безотговорно.

  • 3
    Avatar :-|
    Един нещастник

    Много ми е интересно, когато обещават да се разплащат по договори сключени от предишното правителство в т.ч. за почистване и ремонт на пътища, някой сеща ли се да провери свършеното по тези договори - ремонтираното......... преди да даде обещания да плати от моите и на всички други нещастници, като мен пари. Някой дава ли си сметка, че една и съща дупка се ремонтира т.е. за нея се плаща всяка година поне един път. Някой дава ли си сметка, че сигурно около 90% от катастрофите по пътищата са заради дупки т.е. далавера с ремонтите и купени книжки - другата далавера.
    Един упрек и към журналистите - колко често поставяте проблемите от този гледна точка. Нима на вас не ви ПИСНА да правите номера от висшия пилотаж, като карате автомобила си, защото на мен ми идва да КРЕЩЯ. Давате ли си сметка освен данъците, които ви скубят за да плащат без да проверят за какво точно плащат, колко още давате за ремонт на автомобилите си поради същата причина- някой се интересува от комисиона си, но не и от това как харчи чужди пари. Тук въобще и дума не става, че тази меко казано безотговорност и вандалщина е реална причина за човешки животи. Най-наглото обаче е това, че по мнение на юристи ако не се е случило събитие, ние които даваме парите си за да се плащат некачествени ремонти не можем законно да търсим реванш за явно нарушените ни права, дори правото ни на живот - или караме автомобил, или по неволя все трябва да излезем на улицата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK