Всички за борда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички за борда

Булфото

Всички за борда

2678 прочитания

Булфото

© shutterstock


Въвеждането на валутния борд в България е една от най-важните и най-малко оспорваните икономически мерки от началото на прехода. Символ на финансова стабилност, той спомогна за прокарването на други реформи и за подобряване на инвестиционен имидж на страната. Това обаче не идва безплатно. Валутният борд силно намалява способността на БНБ да провежда монетарна политика, която би била полезна както за ограничаване на инфлацията през годините на бурен растеж, така и за стимулиране на икономиката по време на рецесия.

По принцип липсата на монетарна политика може да се компенсира с фискални мерки – повишаване или намаляване на данъците и държавните разходи. На практика обаче фискалната политика също е подчинена почти единствено на целта да се запази стабилен валутният борд чрез поддържане на малък бюджетен дефицит. Съответно при рецесия, когато падат данъчните приходи, трябва да се намаляват и държавните разходи. Фискалната политика не само че не компенсира отпадането на монетарната политика, а даже действа проциклично. С други думи, цената на финансовата стабилност в условията на валутен борд е това, че правителството не може да омекоти негативните влияния върху икономиката. Изборът е: финансова стабилност или "лична" стабилност (измерена чрез заетост, доходи и т.н.).

Изненадваща подкрепа

Изхождайки от това, теорията предвижда, че обществената подкрепа за валутния борд ще намалее, ако икономиката навлезе в дълбока рецесия. Ако реалната икономика е в тежко състояние, тогава може би е по-добре да се премахне валутният борд, левът да девалвира и това да стимулира износа и икономиката като цяло. Изглежда, теорията бърка. Няма индикации подкрепата за валутния борд в България да намалява въпреки ударите, понесени от икономиката през последната година. Гласоподавателят можеше да вкара в парламента някоя политическа партия, която да апелира за това да се "помогне" на страдащите от икономическата криза с агресивна валутна, монетарна и фискална политика. Гласоподавателят обаче даде власт на политици с точно противоположната платформа – запазване на валутния борд на всяка цена. Между другото същото се забелязва в другите източноевропейски страни с валутни бордове - Естония, Латвия и Литва. Икономиките на тези държави се забавиха чувствително, но те упорито отказват да девалвират.

Национално допитване, проведено от Vitosha Research през октомври 2009, обяснява тази подкрепа за валутния борд. Според данните българите не очакват нищо добро от евентуалното премахване на валутния борд и преминаване към плаващ валутен курс. Повече от половината от запитаните смятат, че ценовата стабилност ще се влоши. Освен това много малко хора разчитат на плаващия валутен курс да стимулира износа, безработицата и икономиката като цяло. Всъщност тези възгледи не са без икономическо основание. Преминаването от фиксиран към плаващ валутен курс с рязко обезценяване на валутата води до фалити на фирми и домакинства с големи кредитни задължения в чужда валута. А също така и до висока инфлация и несигурност, които сриват финансовите пазари, стопират потреблението и пресушават инвестициите. Постепенно, след няколко месеца или година, тези ефекти отшумяват и стимулът за износа се усеща. Икономиката наистина тръгва нагоре, но първоначалният ефект може да е драстичен.

Неизненадващи причини

Причините за широката подкрепа на борда обаче далеч не са във високата икономическа грамотност на българина, която му позволява да съзре подводните камъни пред икономиката. Допитването идентифицира два основни фактора за формирането на тези възгледи. Единият е ниското доверие на анкетираните (едва 35%) в действията на правителството и институциите. Валутният борд беше въведен 1997 г., за да ограничи държавната намеса в паричната система, и това доведе до радикално подобряване на финансовата стабилност в страната. Посланието е ясно: резултатите са по-добри, когато държавата има по-малка възможност за намеса. Отиването към плаващ валутен курс връща възможността за активна парична и валутна политика и съответно хората, които нямат доверие в държавните институции, не очакват нищо добро от това. 

Вторият фактор е възрастта на хората. Хората под 30-35 години нямат много спомени от големите валутни колебания, висока инфлация и кризи през 1990 - 1997 година.  Съответно за тях ползата от ограничаване на намесата на държавата в паричните пазари е по-абстрактна. Хората, изпитали лично тези събития, са много по-скептични към идеята да се развържат ръцете на държавата в тази сфера.   

На базата на тези очаквания не са изненадващи резултатите в таблицата. Едва седем процента от запитаните смятат, че преминаването към плаващ валутен курс е добра идея. Идеята за девалвация и фиксиране на лева на по-ниско ниво също така не се приема. Интересно е, че запазването на валутния борд е по-популярно дори и от това да се работи върху влизане в Европейския валутен съюз. По всяка вероятност хората виждат малко допълнителни ползи от приемането на еврото, сравнено със сегашната система на фиксиран валутен курс. Едностранното приемане на еврото, без членство в еврозоната, се радва на още по-малка подкрепа.

Допитването показва, че няма обществена подкрепа за радикална промяна на валутния режим. Възможно е обаче тези възгледи да се променят в бъдеще, ако безработицата продължава да расте и доходите стагнират. В един момент някой може да повдигне въпроса доколко е разумно да се пази фиксираният валутен курс на всяка цена. Девалвация на лева и развързване на държавната кесия може да стане по-популярна опция, дори при риск от временна нестабилност. Трудно е да се обясни на един гладуващ (и гласуващ) човек, че държавата не може да похарчи част от милиардите, с които разполага, просто за да пази една абстрактна "финансова стабилност."

* Невен Вълев е доцент по икономика и старши научен сътрудник по "Международни науки" в Georgia State University

Автор: Капитал

Въвеждането на валутния борд в България е една от най-важните и най-малко оспорваните икономически мерки от началото на прехода. Символ на финансова стабилност, той спомогна за прокарването на други реформи и за подобряване на инвестиционен имидж на страната. Това обаче не идва безплатно. Валутният борд силно намалява способността на БНБ да провежда монетарна политика, която би била полезна както за ограничаване на инфлацията през годините на бурен растеж, така и за стимулиране на икономиката по време на рецесия.

По принцип липсата на монетарна политика може да се компенсира с фискални мерки – повишаване или намаляване на данъците и държавните разходи. На практика обаче фискалната политика също е подчинена почти единствено на целта да се запази стабилен валутният борд чрез поддържане на малък бюджетен дефицит. Съответно при рецесия, когато падат данъчните приходи, трябва да се намаляват и държавните разходи. Фискалната политика не само че не компенсира отпадането на монетарната политика, а даже действа проциклично. С други думи, цената на финансовата стабилност в условията на валутен борд е това, че правителството не може да омекоти негативните влияния върху икономиката. Изборът е: финансова стабилност или "лична" стабилност (измерена чрез заетост, доходи и т.н.).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    мляс

    От "всички зад борда" лесно се минава към "всички зад борда". Истинската подкрепа за борда ще я видим, когато Дянков започне да реже в средата на следващата година пенсии, заплати, помощи и тръгне да вдига още данъци.

    И докато бордът печели категорична подкрепа на местна почва - според социолозите - ето какво счита ЕЦБ за държавите с борд. Хубаво, че нас не са ни изтипосали в докладите си. Или поне не е изтекла информация за това.

    Absent tighter fiscal measures, “the authorities in the Baltic states may not be able to prevent a renewed emergence of macro-economic imbalances and a repetition of the boom-bust cycle,” the ECB said in a document dated Nov. 17 and prepared for a meeting of the EU’s economic and finance committee.

    “The experience of the Baltic states suggests that, for countries that have opted for pegging tightly their exchange rates, there is a significant risk that relatively low interest rates lead to excessive domestic borrowing and the emergence of asset price bubbles,” the ECB said.

    И най-интересната част.

    The bank said ERM central banks should make clear to market participants that unilateral euro pegs don’t rule out the option of revaluations or devaluations.

    “In countries with unilateral pegs or currency boards, it is crucial to communicate transparently to the public that, until the eventual adoption of the euro, exchange rate changes against the euro remain a possibility,” the bank said.

    От таен доклад изтекъл през Блумбърг

    Остава да попитаме кога в нашата мила родина ще се намери някой по-смел овчар да комуникира прозрачно на овцете/публиката, че курсът може да се смени и в двете посоки дори да се набутаме във валутно курсовия механизъм 2. А, и да каже на гражданите да не теглят кредити в евро, а на банките да забрани да включват клаузи за превалутиране в тяхна полза.

  • 2
    Avatar :-|
    50Cent

    Аве тая глупост с евтиния износ няма да спрат да я повтарят. И как точно става "евтин" износа? Като се намалят реалните заплати в евро в резултат на девалвацията. Е добре но като се има в предвид че вноса е основно в евро, а не в лева то се получава чисто обедняване?!? Е значи избора е бедност за неефективните (съкратените) или бедност за всички. А ся защо не се намери един по-смел овчар да комуникира точно и прозрачно горното?

  • 3
    Avatar :-|
    мляс

    Е тъй де. Обедняването е единствено възможната антикризисна мярка защото в днешния свят никой не опрощава дългове на бедняците. В началото антикризисната мярка се прилага като малко повишение на непреките данъци, после на преките, след това малко фалити на граждани и фирми, после още повече фалити, идва реда на някоя и друга банка и накрая, като станат много фалиралите неефективни играчи, външните кредитори на банките и държавата казват стоп, време е ефективните да започнат да плащат задълженията на останалите.
    Моментът настъпва, когато свършат външните кредитори, желаещи да наливат пари в пробитата каца, а улиците са пълни с недоволни граждани готови да линчуват политиците и банкерите. Това е естественият ход на нещата и опитите да се измисли нещо друго водят до обявяване на война - икономическа, политическа, гореща от страна на кредиторите. С конфискации на имуществото на всички граждани и фирми от страната длъжник на чужда територия. Ама никой не желае да го обясни това на овцете. А има и овце, които си мислят, че нещата могат да се разминат само с фалити на неефективните. Разминават се до време.
    За пореден път международните кредитори от последна инстанция като ЕЦБ, която е твърде зелена, осъзнават, че за тях и техните акционери е много по-добре да не чакат да фалират неефективните пазарни участници и да плъзне заразата към банките и суверенните им длъжници, а да се девалвира валутата и всички да плащат от самото начало. Лошите дългове са си лоши. По-добре е да се извадят на светло моментално и да се разпредели плащането върху максимален брой платежоспособни данъкоплатци, за да се приберат обратно възможно най-много пари.
    Това е като при банките. Вместо да водят дела, за да си приберат парите от нередовните длъжници, те вземат парите от поръчителите им като започват с най-платежоспособните. А загубите от лоши кредити си ги избиват от редовните платци като им вдигат лихвите. МВФ ЕЦБ СБ са банки, а не благотворителни дружества. Затова прилагат същия подход към длъжниците. Само дето се бяха уплашили от кризата, и бяха инфилтрирани от социалисти, а ЕЦБ не беше в час поради липса на опит с фалирали държави и политически натиск от ЕК.

  • 4
    Avatar :-|
    Учебникарски глупости...

    Цитат от горната статия: "Ако реалната икономика е в тежко състояние, тогава може би е по-добре да се премахне валутният борд, левът да девалвира и това да стимулира износа и икономиката като цяло."
    Абе, какви са тези глупости, които пишете??? Девалвацията само би задълбочила проблемите на една "икономика в тежко състояние"! Тези глупости за "стимулиране" на икономиката чрез девалвация или увеличаване на държавните разходи са пълни измислици.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK