С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 11 дек 2009, 12:49, 2517 прочитания

Недоверието в политиците се превръща в подкрепа за фиксирания курс Всички за борда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Въвеждането на валутния борд в България е една от най-важните и най-малко оспорваните икономически мерки от началото на прехода. Символ на финансова стабилност, той спомогна за прокарването на други реформи и за подобряване на инвестиционен имидж на страната. Това обаче не идва безплатно. Валутният борд силно намалява способността на БНБ да провежда монетарна политика, която би била полезна както за ограничаване на инфлацията през годините на бурен растеж, така и за стимулиране на икономиката по време на рецесия.

По принцип липсата на монетарна политика може да се компенсира с фискални мерки – повишаване или намаляване на данъците и държавните разходи. На практика обаче фискалната политика също е подчинена почти единствено на целта да се запази стабилен валутният борд чрез поддържане на малък бюджетен дефицит. Съответно при рецесия, когато падат данъчните приходи, трябва да се намаляват и държавните разходи. Фискалната политика не само че не компенсира отпадането на монетарната политика, а даже действа проциклично. С други думи, цената на финансовата стабилност в условията на валутен борд е това, че правителството не може да омекоти негативните влияния върху икономиката. Изборът е: финансова стабилност или "лична" стабилност (измерена чрез заетост, доходи и т.н.).


Изненадваща подкрепа

Изхождайки от това, теорията предвижда, че обществената подкрепа за валутния борд ще намалее, ако икономиката навлезе в дълбока рецесия. Ако реалната икономика е в тежко състояние, тогава може би е по-добре да се премахне валутният борд, левът да девалвира и това да стимулира износа и икономиката като цяло. Изглежда, теорията бърка. Няма индикации подкрепата за валутния борд в България да намалява въпреки ударите, понесени от икономиката през последната година. Гласоподавателят можеше да вкара в парламента някоя политическа партия, която да апелира за това да се "помогне" на страдащите от икономическата криза с агресивна валутна, монетарна и фискална политика. Гласоподавателят обаче даде власт на политици с точно противоположната платформа – запазване на валутния борд на всяка цена. Между другото същото се забелязва в другите източноевропейски страни с валутни бордове - Естония, Латвия и Литва. Икономиките на тези държави се забавиха чувствително, но те упорито отказват да девалвират.

Национално допитване, проведено от Vitosha Research през октомври 2009, обяснява тази подкрепа за валутния борд. Според данните българите не очакват нищо добро от евентуалното премахване на валутния борд и преминаване към плаващ валутен курс. Повече от половината от запитаните смятат, че ценовата стабилност ще се влоши. Освен това много малко хора разчитат на плаващия валутен курс да стимулира износа, безработицата и икономиката като цяло. Всъщност тези възгледи не са без икономическо основание. Преминаването от фиксиран към плаващ валутен курс с рязко обезценяване на валутата води до фалити на фирми и домакинства с големи кредитни задължения в чужда валута. А също така и до висока инфлация и несигурност, които сриват финансовите пазари, стопират потреблението и пресушават инвестициите. Постепенно, след няколко месеца или година, тези ефекти отшумяват и стимулът за износа се усеща. Икономиката наистина тръгва нагоре, но първоначалният ефект може да е драстичен.

Неизненадващи причини




Причините за широката подкрепа на борда обаче далеч не са във високата икономическа грамотност на българина, която му позволява да съзре подводните камъни пред икономиката. Допитването идентифицира два основни фактора за формирането на тези възгледи. Единият е ниското доверие на анкетираните (едва 35%) в действията на правителството и институциите. Валутният борд беше въведен 1997 г., за да ограничи държавната намеса в паричната система, и това доведе до радикално подобряване на финансовата стабилност в страната. Посланието е ясно: резултатите са по-добри, когато държавата има по-малка възможност за намеса. Отиването към плаващ валутен курс връща възможността за активна парична и валутна политика и съответно хората, които нямат доверие в държавните институции, не очакват нищо добро от това. 

Вторият фактор е възрастта на хората. Хората под 30-35 години нямат много спомени от големите валутни колебания, висока инфлация и кризи през 1990 - 1997 година.  Съответно за тях ползата от ограничаване на намесата на държавата в паричните пазари е по-абстрактна. Хората, изпитали лично тези събития, са много по-скептични към идеята да се развържат ръцете на държавата в тази сфера.   

На базата на тези очаквания не са изненадващи резултатите в таблицата. Едва седем процента от запитаните смятат, че преминаването към плаващ валутен курс е добра идея. Идеята за девалвация и фиксиране на лева на по-ниско ниво също така не се приема. Интересно е, че запазването на валутния борд е по-популярно дори и от това да се работи върху влизане в Европейския валутен съюз. По всяка вероятност хората виждат малко допълнителни ползи от приемането на еврото, сравнено със сегашната система на фиксиран валутен курс. Едностранното приемане на еврото, без членство в еврозоната, се радва на още по-малка подкрепа.

Допитването показва, че няма обществена подкрепа за радикална промяна на валутния режим. Възможно е обаче тези възгледи да се променят в бъдеще, ако безработицата продължава да расте и доходите стагнират. В един момент някой може да повдигне въпроса доколко е разумно да се пази фиксираният валутен курс на всяка цена. Девалвация на лева и развързване на държавната кесия може да стане по-популярна опция, дори при риск от временна нестабилност. Трудно е да се обясни на един гладуващ (и гласуващ) човек, че държавата не може да похарчи част от милиардите, с които разполага, просто за да пази една абстрактна "финансова стабилност."

* Невен Вълев е доцент по икономика и старши научен сътрудник по "Международни науки" в Georgia State University
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 765 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Циганско правосъдие

Или какво се крие зад ромския съд "мешере"

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10