Димитър Василев*
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пред България като нов член на ЕС въпросът дали трябва да приеме еврото не стои. Това ще стане, като единствено не е ясно кога.
От формална гледна точка трябва да бъдат изпълнени няколко критерия относно ценова стабилност, дългосрочни лихвени нива, валутен курс, бюджетен баланс и държавен дълг. Към момента България не изпълнява два от тези критерии (виж графиките) – за ценова стабилност и за дългосрочни лихвени равнища.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Ще спаднат лихвените проценти за сметка на рисковата премия за валутен риск, но в същото време пак ще бъдат по-високи от тези в еврозоната, заради по-високата инфлация която ще остане в България. Инфлацията ще се задържи по-висока не само докато достигнем ценово равнище близко до средното в еврозоната, но и докато се решат структурните проблеми на пазара на труда свързани със спадащото население и съответно работна сила.
Така при значителен балонизиращ растеж поради ниските реални лихви, ще имаме и буквално изстрелване нагоре на цената на труда, което ще направи инвестициите в промишлеността все по неизгодни. Повечето инвестиции ще се насочват към финансовия сектор, недвижимите имоти и разбира се услугите.
Което пък ще направи и значителните балони в цените на активите. Ще се заформи огромен външен дълг и след това ще влезем в сценария Гърция или Исландия. Макар и Исландия да не е част от еврозоната, най-вероятното развитие на България ще нещо подобно - със сериозна банкова криза.
В подрепа на твърдението, че години наред ще ни преследва сериозна инфлация е тази информация за договора за концесията на магистрала Тракия, който имахме късмет да се развали.
"Пътят до морето трябва да излиза по 2,5 евроцента на километър, или около 20 лв. за 400 км, през първите години на 35-годишната концесия. След това обаче сумата, която ще плащаме за изминат километър, ще расте с около 7% годишно в периода 2008 - 2025 г. Това пише в засекретения одит на "Прайс Уотърхаус Купър." от в Стандарт 2006 година
Царо и царедворците ни ушиха с подобни договори с ЧЕЗ, ЕОН, ЕВН. Цените да се индексират с инфлацията. А като няма инфлация и спада потреблението да се компенсира спада в продажбите с повишение на цените. Софиянски ни уши с концесия за водата на същия принцип.
Когато става въпрос за личния интерес на крадливия ни елит, сметките са точни и акуратни. Очакват ни поне още петнадесет години с висока инфлация, което означава да надуем и гръмнем поне още два кредитни балона или да си стоим вечно бедни и със стегнати колани. Това е известно на ЕЦБ. Затова хич не им се иска да ни пуснат в еврозоната, за да задлъжнеем и фалираме за тяхна сметка.
"Повишението не е самоцел, а е добре обосновано. Цената е пряко свързана с ръста на инвестициите. Профилът им е взаимосвързан. Според утвърден план „Софийска вода” има право да увеличава цената всяка година с не повече от 10%. Ние искаме през 2010 г. тя да се увеличи с 16 ст., за да имаме възможност да инвестираме повече в мрежата. Държавната комисия обаче настоява поскъпването да бъде с не повече от 11 ст. Засега няма окончателно решение. Но е сигурно, че според определената цена ще очертаем и профила на инвестициите за 2010 г."
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.