В преддверието на еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В преддверието на еврозоната

В преддверието на еврозоната

4630 прочитания

© sutterstock


Пред България като нов член на ЕС въпросът дали трябва да приеме еврото не стои. Това ще стане, като единствено не е ясно кога.

От формална гледна точка трябва да бъдат изпълнени няколко критерия относно ценова стабилност, дългосрочни лихвени нива, валутен курс, бюджетен баланс и държавен дълг. Към момента България не изпълнява два от тези критерии (виж графиките) – за ценова стабилност и за дългосрочни лихвени равнища.

Когато се говори за присъединяване на България към еврозоната, дискусиите са фокусирани върху самите критерии, доколко те са справедливи и не трябва ли да се направят компромиси. В случая на България се изтъква нейната фискална стабилност, дори и в условията на криза. На заден план остава фактът, че тези критерии не са измислени само за да спират амбициозни политици в трупането на червени точки пред електората. Тяхната основна цел е да покажат доколко кандидатстващата страна е постигнала реална и номинална конвергенция към страните от еврозоната. Защото, ако страна приеме еврото, без да е готова за това, общата парична политика може да окаже негативно въздействие върху дългосрочното развитие на страната и да влоши перспективите за повишаване на жизнения стандарт.

Опитът на първите

В своя статия Fagan и Gaspar** (2008) разглеждат ефектите от членството в еврозоната върху ключови макроикономически показатели. Авторите са се концентрирали върху част от първите страни - членки на еврозоната. Условно страните са разделени на две групи – страни с относително ниски и с относително високи лихвени проценти преди приемането на еврото. В първата група, наречена от авторите основна, влизат Германия, Белгия, Франция, Холандия и Австрия. Във втората, тази на конвергиращите страни, са включени Испания, Ирландия, Италия и Португалия. В резултат на приемане на еврото като единна валута лихвите във втората група страни бързо спадат до тези на страните от първата група. Въпреки това ефект върху разликата в темповете на икономически растеж на страните от двете групи няма и съответно процесите на реална конвергенция между тях не се ускоряват. В същото време по-ниските лихвени проценти стимулират потреблението в конвергиращите страни, което води до увеличение на дълга на домакинствата, а салдото по текущата сметка се влошава значително.

За да обяснят наблюдаваната динамика, Fagan и Gaspar разглеждат модел, с който оценяват дългосрочните ефекти от приемане на еврото в двете групи страни. В контекста на допусканията в модела авторите показват, че всички печелят от приемането на общата валута. Въпреки това стимулите за по-високо потребление бързо се изчерпват и равновесното ниво на потреблението в конвергиращите страни е по-ниско спрямо сценарий, в който те не са приели общата валута. С други думи, в дългосрочен план разликата в стандартите между двете групи страни се увеличава.

Случаят на България

България като страна с национална валута с фиксиран курс към еврото и силно интегрирана с еврозоната финансова система се влияе значително от паричната политика на ЕЦБ. Това от своя страна създава илюзията, че при положение че паричната политика на ЕЦБ не е съобразена със състоянието на българската икономика, то от членството в еврозоната икономиката на страната не би изпитала допълнително негативи. За сметка на това номиналните лихвени проценти в страната биха се понижили, което от своя страна би стимулирало икономическото развитие. В условията на криза това изглежда лесен начин за възстановяване на икономиката. На принципна основа обаче тези разсъждения не са коректни.

Макар и номиналните лихвени проценти в България да са по-високи от тези на страните в еврозоната, то по-високата инфлация в страната, дължаща се на ценовата конвергенция, води до значително по-ниски реални лихви. Според теорията именно те са важни за динамиката на икономиката. Ако реалните лихвени проценти се задържат на ниски нива, това, от една страна, би намалило спестяванията в икономиката, а от друга, би позволило да се реализират не толкова ефективни инвестиционни проекти. Като резултат в икономиката се формират ценови балони, натрупват се външни дисбаланси и икономическият растеж не е устойчив. С други думи, периоди на силен растеж ще бъдат последвани от години със значителни спадове.

Въпреки че в условията на валутен борд инструментите за парична политика са силно ограничени, БНБ разполага с инструменти (минимални задължителни резерви, надзорни и административни регулации), чрез които да омекоти негативните ефекти, идващи по линия на провежданата парична политика в еврозоната. Така прибързано членство в еврозоната, освен че ще окаже допълнителен натиск надолу върху реалните лихвени проценти, ще отнеме и малкото останали инструменти за регулиране на паричното предлагане, така че то да е съобразено с нуждите на българската икономика. Единственият вариант да се противодейства на тези ефекти е поддържане на ниска инфлация. От една страна, това е трудно, а от друга, предполага забавяне на конвергенцията към останалите членове на еврозоната и относително ниски темпове на икономически растеж на икономиката.

В контекста на казаното дотук става ясно, че ако искаме да сме успешен член на еврозоната, дебатът около постигането му трябва да се фокусира върху политиките за постигане на устойчив растеж, увеличаване на покупателната способност и безболезнена конвергенция на ценовите нива. Когато се постигнат тези цели, критериите за приемане на еврото няма да изглеждат непреодолими. Нещо повече – те ще бъдат автоматично постигнати.

*Димитър Василев е макроикономически анализатор

**Fagan, G., Gaspar, V., 2008, Macroeconomic adjustment to monetary union, ECB working paper series, No 946

Автор: Капитал

Пред България като нов член на ЕС въпросът дали трябва да приеме еврото не стои. Това ще стане, като единствено не е ясно кога.

От формална гледна точка трябва да бъдат изпълнени няколко критерия относно ценова стабилност, дългосрочни лихвени нива, валутен курс, бюджетен баланс и държавен дълг. Към момента България не изпълнява два от тези критерии (виж графиките) – за ценова стабилност и за дългосрочни лихвени равнища.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kai avatar :-|
    kai

    Ще спаднат лихвените проценти за сметка на рисковата премия за валутен риск, но в същото време пак ще бъдат по-високи от тези в еврозоната, заради по-високата инфлация която ще остане в България. Инфлацията ще се задържи по-висока не само докато достигнем ценово равнище близко до средното в еврозоната, но и докато се решат структурните проблеми на пазара на труда свързани със спадащото население и съответно работна сила.

    Така при значителен балонизиращ растеж поради ниските реални лихви, ще имаме и буквално изстрелване нагоре на цената на труда, което ще направи инвестициите в промишлеността все по неизгодни. Повечето инвестиции ще се насочват към финансовия сектор, недвижимите имоти и разбира се услугите.

    Което пък ще направи и значителните балони в цените на активите. Ще се заформи огромен външен дълг и след това ще влезем в сценария Гърция или Исландия. Макар и Исландия да не е част от еврозоната, най-вероятното развитие на България ще нещо подобно - със сериозна банкова криза.

  • 2
    Avatar :-|
    !

    В подрепа на твърдението, че години наред ще ни преследва сериозна инфлация е тази информация за договора за концесията на магистрала Тракия, който имахме късмет да се развали.

    "Пътят до морето трябва да излиза по 2,5 евроцента на километър, или около 20 лв. за 400 км, през първите години на 35-годишната концесия. След това обаче сумата, която ще плащаме за изминат километър, ще расте с около 7% годишно в периода 2008 - 2025 г. Това пише в засекретения одит на "Прайс Уотърхаус Купър." от в Стандарт 2006 година

    Царо и царедворците ни ушиха с подобни договори с ЧЕЗ, ЕОН, ЕВН. Цените да се индексират с инфлацията. А като няма инфлация и спада потреблението да се компенсира спада в продажбите с повишение на цените. Софиянски ни уши с концесия за водата на същия принцип.

    Когато става въпрос за личния интерес на крадливия ни елит, сметките са точни и акуратни. Очакват ни поне още петнадесет години с висока инфлация, което означава да надуем и гръмнем поне още два кредитни балона или да си стоим вечно бедни и със стегнати колани. Това е известно на ЕЦБ. Затова хич не им се иска да ни пуснат в еврозоната, за да задлъжнеем и фалираме за тяхна сметка.

  • 3
    Avatar :-|
    !

    "Повишението не е самоцел, а е добре обосновано. Цената е пряко свързана с ръста на инвестициите. Профилът им е взаимосвързан. Според утвърден план „Софийска вода” има право да увеличава цената всяка година с не повече от 10%. Ние искаме през 2010 г. тя да се увеличи с 16 ст., за да имаме възможност да инвестираме повече в мрежата. Държавната комисия обаче настоява поскъпването да бъде с не повече от 11 ст. Засега няма окончателно решение. Но е сигурно, че според определената цена ще очертаем и профила на инвестициите за 2010 г."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK