Джон Брадли: България няма стратегия, а план за харчене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Джон Брадли: България няма стратегия, а план за харчене

Много от бившите соц-страни така и не успяха да дефинират нова роля за държавата, казва Брадли.

Джон Брадли: България няма стратегия, а план за харчене

Огнян Георгиев
4585 прочитания

Много от бившите соц-страни така и не успяха да дефинират нова роля за държавата, казва Брадли.

© цветелина ангелова


ПРОФИЛ

Джон Брадли е международен изследовател и консултант, работещ в областта на разработването на стратегии и в частност разработването и оценяването на стуктурните фондове. През 80-те години той е съветник към правителството на Ирландия по краткосрочни икономически и индустриални стратегии. Работи като консултант към Европейската комисия, ОИСР и Световната банка. Специализира в проучването на проблемните области пред развиващите се икономики на Централна и Източна Европа и в изследване на ролята на вътрешните инвестиции и влиянието на пред-присъединителните и пост-присъединителните структурни фондове.

България има проблем с парите от европейските фондове. Не, не става въпрос за очевидния факт, че страната няма адекватна система за поемане и разпределяне на 11-те млрд. евро, определени от ЕС като необходими за икономиката ни да догони средното европейско равнище. Нито за факта, че България не успява да оползотвори голяма част от тези пари. Дори да приемем, че страната ще получи и използва изцяло тази уникална финансова инжекция, има нещо сбъркано в начина, по който възнамерява да го направи, смята икономистът Джон Брадли.

Брадли от години се занимава с изследване на структурните фондове на ЕС и начина, по който те влияят на икономиките на новите страни членки. Започнал е с екипа на ирландския институт за икономически изследвания ESRI още с първите такива фондове - за родната му Ирландия, за Испания, Португалия и Гърция. "Тогава ЕК искаше от всяка от страните да направи проучване как ще се отрази харченето на европейските пари върху икономиката й. Трябва да съставиш модел, в който не си имал фондове, и такъв, в който имаш и да сравниш двата, показвайки нагледно какво се случва. Испания, Португалия, Ирландия и Гърция не искаха, защото дотогава публичните разходи бяха скрити за обществото. Ние бяхме първите, които успяха да направят такова нещо, ирландското правителство ни позволи, както се казва, през стиснати зъби."

След работата в Ирландия екипът на Брадли получава задачи и в останалите страни, защото, както казва той, "в по-малките икономики има

липса на достатъчно експертиза

В ролята си на консултанти той и екипът му създават по-късно и теоретични модели за страните от Централна и Източна Европа, включително България. "Всичко, което чета досега, ми казва, че усвояването тук ще бъде ужасно забавено, а не е ясно дали в стратегическата ви програма бариерите пред развитието са добре дефинирани", споделя икономистът, който е комуникирал с българското министерство на финансите за данните от модела. "Чел съм Националния стратегически план и там на практика няма стратегия, това е план за харчене."

Този план трябваше да бъде пълната и конкретна визия за развитието на България след влизането й в ЕС и кабинетът "Станишев" обещаваше да го състави до началото на 2007 г. Когато Националната референтна рамка (по-малък документ, изискван от ЕС, за да отпусне първоначално парите по фондовете) беше одобрена от Брюксел обаче, планът остана на работно ниво. На сайта eufunds.bg може да се уверите, че две години по-късно той все още се намира в този етап. "В него се изброяват всички неща, които не са наред в икономиката, и това, което всъщност очакваш да видиш накрая, е частта, в която се казва как това ще бъде поправено. Тази част, която казва къде ще е България след десет години и която задава стратегия, където европейските фондове са само елемент от цялото, я няма", констатира Брадли.

Това е така в много от новите страни членки, казва той. Причината според него е неуспехът в бившите комунистически страни да се измисли

нова роля за държавата

която да не е подобна на комунистическото централно планиране, но същевременно да е ориентирана към стратегическо мислене за бъдещето. "Особено видима е тази тенденция в балтийските страни. Те бяха интегрирани в СССР и после отрекоха изобщо ролята на държавата и нуждата от нея в развитието." Това е довело до трагичния резултат тези държави да разчитат на сектора на услугите, който е бил най-бързо растящ, защото в него се включва строителството, и да оставят производството си да западне. "В Латвия индустриалния сектор генерира около 12% от БВП, а в Естония - около 23%. Те забравиха за него!", констатира Брадли разпалено.

Връзката с България в този аспект е особено видима. "Моделът, разбира се, не може да ти каже всичко. Трябва да говориш с хора и да видиш нещата на място. Но през модела се виждат неща, които в чистите данни не могат да се уловят. Например, ако погледнем производствения сектор през 2004 г. в много нови страни членки той бележи двоен ръст. В България - не. Тук има германски тип ръст - от по няколко процента. Това е твърде ниско и показва, че основният сектор на икономиката не се модернизира достатъчно бързо. Тогава се изправяте пред риск откъде ще дойде ръстът. Земеделието е пълна каша - дори не е ясно колко са заетите в него. В Евростат показват 25% от хората като работещи в земеделието, но ако вземем само пряко заетите, този процент е едва 7%. Земеделието е сферата, от която традиционно много хора се вливат на работния пазар и в други сектори. Услугите са най-бързо развиващият се и това изкривява икономиката, защото заради него си мислиш, че се справяш прекрасно."

При самия производствен сектор пък данните са твърде общи. Икономистът твърди, че те не показват изобщо случващото се в сектора - кой, какво, къде и най-вече как произвежда. Не се виждат технологиите, нито външните връзки, не се различават добрите от лошите фирми. Това би могло сериозно да попречи на дефинирането на по-детайлна стратегия за бъдещо развитие. Брадли дава за пример полската стратегия, която според него е най-добрата от всички нови страни членки. Там освен конкретизиране на проблемите и решенията е заложено силно на регионалното развитие.

"Най-лесният начин за справяне с напрежението между регионите е на всеки да се даде част от парите. Но предизвикателството за политиците е да се фокусират върху местата, откъдето ще дойде най-голяма възвращаемост. Трябва да се определят ключови градове, които разполагат с университети с добри докторантски програми, където могат да се привличат инвестиции, да се градят специални умения. Те трябва да бъдат отделени от изоставащите райони, които имат социални нужди." Ако не бъде направено това, се попада между два процеса, смята икономистът - държавата няма достатъчно ресурси, за да поправи изоставащите региони, а в същото време пропуска да капитализира предимствата на лидерите. Тази тежка задача би породила социално напрежение (никой град или регион не би приел да изпадне от ключовите точки в национална стратегия).

Според Брадли обаче тя е само едно от многото, които трябва да бъдат адресирани в националния план за развитие. "Има самоналожени бариери за предприемачеството. Твърде много бюрокрация. Когато погледнеш образователните статистики, виждаш удивително ниски стойности на завършващите технически специалности - отчайващи дори в сравнение с Румъния. Това е процес, на който държавата може да даде импулс, като се намеси в работата на университетите и им обясни какви компании ще идват и какви нужди ще имат." Предвид изследване на "Мъндей инсайт", според което 80% от българския бизнес смята висшето образование за недостатъчно добро, е ясно, че някакви действия за сближаване са необходими. Всъщност може би най-големият проблем пред създаването на нова стратегия е

липсата на публичен диалог

В обществото трябва да има разбиране на проблемите и ограниченията и одобрение за посоката на развитие. Това ще позволи насочване на образователната реформа, по-добри програми за преквалификация, особено когато има цели индустрии, чието бъдеще е под въпрос и чиито работници ще трябва да търсят нов поминък.

Моделите на Брадли са полезни, но отвъд числата по-важно е друго. "Предизвикателството и предимството е, че сте в периферията на един незавършен ЕС, казва икономистът. Ако придвижите часовника с още десет години, а това е сравнително малко време за една държава, виждате един завършен съюз, в който вече не сте периферия. Ще сте част от регион, който е обречен да расте много бързо. В ЕС трябва да се постараеш наистина много, за да не растеш. Някои успяват - България не расте, колкото би могла. Но ако сте заобиколени от държави, които растат, вие също печелите."

ПРОФИЛ

Джон Брадли е международен изследовател и консултант, работещ в областта на разработването на стратегии и в частност разработването и оценяването на стуктурните фондове. През 80-те години той е съветник към правителството на Ирландия по краткосрочни икономически и индустриални стратегии. Работи като консултант към Европейската комисия, ОИСР и Световната банка. Специализира в проучването на проблемните области пред развиващите се икономики на Централна и Източна Европа и в изследване на ролята на вътрешните инвестиции и влиянието на пред-присъединителните и пост-присъединителните структурни фондове.

България има проблем с парите от европейските фондове. Не, не става въпрос за очевидния факт, че страната няма адекватна система за поемане и разпределяне на 11-те млрд. евро, определени от ЕС като необходими за икономиката ни да догони средното европейско равнище. Нито за факта, че България не успява да оползотвори голяма част от тези пари. Дори да приемем, че страната ще получи и използва изцяло тази уникална финансова инжекция, има нещо сбъркано в начина, по който възнамерява да го направи, смята икономистът Джон Брадли.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    Wizard

    По-истински и верни изречения в една статия не съм чел от години! Съгласен съм с абсолютно всичко от гореизложените разсъждения! В нашата страна е пълно с нови мерцедеси, стари такива и какво ли още не, което е ориентрирано в посоката комшията да цъка - колко напредна съседа!
    "В ЕС трябва да се постараеш наистина много, за да не растеш. " - истинска есенция! Улисани в кражбите, не остана време да се гледат неща като "Стратегия", райони на развитие и т. н.
    Тази статия задължително трябва да се прочете от Симеон Дянков и да се започне точка по точка да се действа! До сега, вече 20 години само Боби Цанковцовци! Време е да се променят нещата КАРДИНАЛНООООООООООО!

  • 2
    Avatar :-|
    експерт

    Прекалено много сериозен анализ...за вестникарска статия. За съжаление, точен до последната дума.

  • 3
    Avatar :-|
    Либерал

    Наред с положителните страни на ЕС, ние изпитваме и доста от негативите. Примерно: строим пречиствателни станции с чистота на пречистване 0,000001 милиграма/кубик съгласно европейските норми. В същото време 90% от канализацията на селата, вклчително на елитните предградия на София, се влива в помийна яма или в дерето. Логично е със същите пари да се въведе по-ниска степен на пречистване, но навсякъде. Но нормите на ЕС не дават такава възможност. Затова парите от фондовете тряба да се използат там, където изискванията на ЕС изкривяват пазара.

  • 4
    Avatar :-|
    С регулирана професия

    "неуспехът в бившите комунистически страни да се измисли нова роля за държавата която да не е подобна на комунистическото централно планиране, но същевременно да е ориентирана към стратегическо мислене за бъдещето"
    За съжаление не само на държавата - и всички измислени впоследствие измислени съюзи, камари и тути-кванти копират този модел. Създадени от закони, които не дават на тези структури да дишат, а да вегетират обезсмисля усилията на малкото хора със стратегическо мислене. Те бързо се изолират в периферията и всичко битува преживяйки в блатото.

  • 5
    Avatar :-(
    маина

    Перфектен анализ и изложение на проблема.За съжаление отговорна и далновидна държавна политика се прави от подготвени хора,а нашите "политици" са подготвени само за кражби.Маи ще трябва да изболедуваме липсата на хора с мисия за държавници господ знае колко дълго време...

  • 6
    Avatar :-?
    ха!

    Поредния перфектен анализ, поредната перфектна статия и може би ефект отново няма да има.

    Тези анализи сякаш не се четат от хората, които трябва да ги прегледат. Реформите се правят бавно (а България плаче за реформи). Толкова време не можем да дефинираме ролята на държавата. Нямаме национални стратегии за развитие на образованието и науката, справяне с демографската криза, амбициозно развитие на инфраструктурата (чрез еврофондове, публично-частни партньорства, някой друг заем, пари от бюджета), регионално развитие.

    Бизнес климата бавно си го подобряваме - за разлика от Грузия, която успя да стартира пазарно ориентирани реформи, които и помогнаха да се изстреля от 112-то на 11-то място в Индекса за правене на бизнес (а българия е на 44-то място). По-късно отбеляза и 10% икономически растеж, а като цяло не е толкова трудно подобни реформи да се приложат и в България, но има или липса на воля или тотален мързел.

  • 7
    Avatar :-?
    Павел

    Всичко е верно до толкова,доколкото г-н Брадли има поглед.
    Иначе общо казано,ако трябва да защити диплумна работа за нашата страна ще му пиша среден.Тоест може да се чете.Точка

    Ако трябва да се сезираме поне 55%вината е наша,тоест от управлението.

    Структурирането на производство е основният проблем №1

    Безразборен внос №2

    Изчисление на продукт и негова себестойност №3

  • 8
    vict avatar :-|
    vict

    Абсолютно сътласен с колегите 1 и 6

  • 9
    Avatar :-|
    либераст

    Мани го тоя комунист. Пазарът ще ни оправи с невидимата си ръка. Да не ни дава акъл, нас пари ни трябват. Другото си го знаем. Я колко убаво бетонирахме държавата. Образуванието и него опраихме. Евтино, ефективно, с пръдня боя произвежда. Колко за строители, проститутки и сервитьори стига.
    По брой на милионери сме на челни места. Това не се постига току така. Резултат е на целенасочени реформи, оптимизации, съкращаване на разходи и сваляне на данъци. Другото бизнесът си го знае сам. Тъпаците да си налягат парцалите и да плащат повече косвени данъци, че да смъкнем данъците за бизнеса още. Тогава да видите как ще хвръкнем. Стратегии, дрън, дрън. Свободният пазар знае най-добре.

  • 10
    Avatar :-|
    ppq

    И аз си мисля, че коментарите от 1 до 6 са малко пресилено хвалебствени. Направо до гуша ми е дошло от такива прехвалени експерти. Като е съветвал Ирландия- ако са го послушали , виждаме до къде ги е докарал)))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK