С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 яну 2010, 14:30, 2594 прочитания

Съществува ли тест за проверка на качеството на статистическите данни Политическа икономия на числата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки си го е помислял. Дори само в периферията на съзнанието, съмнението за достоверността на числата често спохожда търсещия "истината" зад макроикономическата статистика, независимо дали тя отчита растеж или спад на някакви показатели. Скептицизмът се среща както при хората, за които последните данни за икономиката са най-ненужният и досаден момент във вечерните новини, така и при професионално работещите със статистическа информация.

Напоследък първите страници на вестниците охотно дават простор на критиките на Европейската комисия към качеството на данните за бюджета на Гърция. Но недоверието към статистиката не е от вчера. На британския премиер от 19 век Дизраели се приписва твърдението, че имало три вида лъжи: лъжа, нагла лъжа и статистика. Противниците на правителствената намеса в икономиката са подозрителни, когато държавата едновременно произвежда макроикономическите данни и води политика, основаваща се върху същите тези данни.


Красотата на природния ред

Статистическата информация отговаря на дефиницията за "публично благо", а кризисните времена показват колко важни са достоверните и навременни данни за състоянието на икономиката и финансите. Некачествените данни могат да провалят и най-задълбочения икономически анализ. Докато достъпността на информацията расте с новите информационни технологии, темата за нейното качество става все по-актуална.

Всичко това стимулира учените, които дискутират доколко в икономиката е приложим законът на Бенфорд. През 1938 г. американският физик Франк Бенфорд публикува изследване, което анализира честотата на поява на първите цифри в данни, описващи природни или социални явления. Оказва се (противно на интуицията), че вероятностите да се появи дадена цифра като първа не са еднакви, а намаляват с нейната големина. Най-вероятно е присъствието на 1 като първа цифра, като тя се среща в около 1/3 от случаите, а 9 се среща като първа цифра най-рядко, в под 5% от случаите.



Ако данните се подредят във възходящ ред и наподобяват геометрична прогресия, разпределението на първите цифри следва закона на Бенфорд. Това намира потвърждение в най-разнородни по произход набори от данни - например речни площи, улични адреси и височини на сгради в даден град. Законът е използван за разкриването на подправени данни, свързани с данъчни задължения, а валидността му е доказана и при дневната възвращаемост на борсови индекси в САЩ.

Как се хваща стъкмистиката

При икономическите анализи често се акцентира върху избора на най-подходящ модел, но качеството на изходните данни обикновено се приема за даденост. Статия** на Nye и Moul от 2007 г. цели да докаже, че законът на Бенфорд може да служи за оценка на качеството на макроикономическата статистика. Авторите анализират серии от данни за брутния вътрешен продукт на две групи страни - от ОИСР и от Африка. Числата от развитите страни, където се предполага най-добро качество на данните, се подчиняват на закона на Бенфорд, докато резултатите при африканските данни се оказват смесени.

Интерпретацията на Nye и Moul е предпазлива, но според тях законът на на Бенфорд е добра отправна точка за разкриване на човешки грешки или намеса в макроикономическите данни. Несъответствието със закона е възможен сигнал за нарочно манипулиране на данните или трансформация на изходните числа, която да е влошила качеството им.

Нова статия*** на Gonzales-Garcia и Pastor обаче опровергава Nye и Moul. Авторите изследват повече серии от данни за периода от 1945 г. до 2007 г. в 80 страни, разпределени в шест групи, включително Централна и Източна Европа. Потвърждава се, че разпределението на първите цифри в данните обикновено съотвества на закона на Бенфорд. Най-добре в този смисъл се представят числата, описващи банковите системи и платежните баланси. Африканските данни най-често влизат в противоречие със закона на Бенфорд, докато цифрите от нашия регион спазват предписаното от него разпределение.

Но Gonzales-Garcia и Pastor са категорични, че нарушаването на закона на Бенфорд не значи лошо качество на макроикономическата статистика. Те сравняват по страни съответствията с въпросния закон и специалните рейтинги за качеството на данните, които МВФ присъжда в своите т. нар. Доклади за спазване на стандартите и изискванията. Оказва се, че няма ясна връзка между спазването на закона на Бенфорд и рейтингите за качество на данните на МВФ.

Например Япония и Финландия имат много висок рейтинг за качество на данните според методиката на МВФ. Номиналният им БВП обаче търпи периоди на структурни изменения, което не позволява на данните да следват разпределението на Бенфорд. Ето защо според Gonzales-Garcia и Pastor не само качеството на данните може да причинява неспазване на закона на Бенфорд. Въпреки че практиката често го потвърждава, той не следва да бъде използван за оценка на макроикономическата статистика.

Недоверие или незнание

Скептицизмът към официалната статистика понякога идва и от непознаването на професионалните принципи при производството на статистическа информация. Така или иначе, добрата икономическа политика е невъзможна без съответната статистическа база. В този ред на мисли, качеството на държавната статистика следва да се причисли към задължителните реквизити на обществения договор. Отношението към официалните данни може да бъде показателно и за доверието към управляващите. Всичко това дава храна за размисъл на изкушените в политическата икономия, докато статистиците продължават да търсят инструментите, с които един ден обективно ще преценяваме качеството на макроикономическите данни.

 

*Ивайло Николов е съветник на управителя на БНБ. Изказаните мнения са лични и не представляват официалната позиция на БНБ.

** Nye, J. и Moul, C. (2007). ‘The political economy of numbers: on the application of Benford’s law to international macroeconomic statistics’, The B.E. Journal of Macroeconomics, 7(1), Article 17.


*** Gonzales-Garcia, J. и Pastor, G. (2009). ‘Benford’s law and macroeconomic data quality’, IMF working paper WP/09/10.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кога всъщност ще са готови магистралите Кога всъщност ще са готови магистралите

Предизборните обиколки на Бойко Борисов съвпадат със старта на изграждането на магистрали, с откриването им и изтеглят сроковете за изграждането, но дали това е реалистично

23 май 2019, 1376 прочитания

ТОЛ-кова много въпроси ТОЛ-кова много въпроси

Системата беше отложена, а големият въпрос е може ли АПИ да я поддържа

23 май 2019, 2863 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 12089 прочитания

23 май 2019, 2761 прочитания

23 май 2019, 2174 прочитания

23 май 2019, 1830 прочитания

23 май 2019, 1633 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Документи, уличаващи доц. Адамов в плагиатство

С фокус върху сигурността

Кои са начините, с които можем да защитим телефона си от зловреден софтуер

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Златният Кокошка

"Кокошка – експресионист, мигрант и европеец" е едно от централните събития в културния афиш на Виена този сезон

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък