Цената на (без)действието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цената на (без)действието

Цената на (без)действието

Как инвестициите в качествено образование могат да подобрят икономическата среда

Люба Йорданова
3202 прочитания

© Shutterstock


В края на миналата година, само ден преди Коледа, университетски преподаватели от цяла Великобритания се противопоставиха на решението на британското правителство да намали бюджета за висше образование с над половин милиард лири. "Не можеш да взимаш подобни мерки и да не очакваш последици. Ще видим безработни преподаватели и по-големи класове, а висшето образование няма да може да даде своя принос за икономиката и обществото", каза тогава Сали Хънт, главен секретар на съюза на университетските преподаватели, цитирана от в. "Гардиън". 

Великобритания беше последвана от редица други държави, които съкратиха бюджетите си за образование заради световната икономическа криза. Само месец след решението на кабинета на Гордън Браун обаче Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) публикува доклад*, в който доказва точно обратната теза - държавите трябва да инвестират именно в по-високи образователни стандарти, за да подобрят дългосрочно икономическото си положение. Резултатите важат в голяма степен и за България, където нивото на ученици и студенти пада стремглаво с всяка изминала година. Нивото на младите българи по математика и природни науки например ги нарежда на 36-то място от общо 77 страни по данни на Института за икономически изследвания в Мюнхен - далеч след отличиците от Тайван, Република Корея и Сингапур (пълните данни в прикачения файл).

Ами ако...

В изследването си експертите от OECD използват резултатите от образователния тест PISA и други международни инструменти, за да докажат връзката между когнитивните умения (измерени с постиженията по математика и природни науки) и икономическото развитие. Те стигат до заключението, че дори малки подобрения в знанията и уменията на гражданите на една страна могат да имат огромно влияние върху бъдещото икономическо състояние. Според авторите на изследването проф. Ерик Ханушек и проф. Лудгер Вьосман ползите от подобна стъпка, измерени в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, надминават тези от краткосрочни бизнес стратегии.   

Ханушек и Вьосман основават изследването си на тезата, че човешкият капитал играе изключително важна роля за икономическия успех на една държава през последните две десетилетия. Идеята е, че икономики с по-високо образовани граждани си поставят по-ефективни цели и са по-склонни да прилагат нововъведения и новаторски методи, отколкото такива, в които човешкият капитал е с второстепенно значение. Всъщност изследвания още от началото на 90-те години подчертават ролята на образованието в развитието на нови идеи и технологии и с това и в увеличаването на иновативния потенциал и по-добрата продукция на една държава. 

Авторите дават пример със скромната цел резултатите от PISA за всяка страна да се увеличат с 25 точки през следващите 20 години. (Това е значително по-бавно увеличение от това, което постигна Полша, подобрявайки представянето си на PISA с 29 точки от 2000 до 2006 г.). Ако тази цел се изпълни, стойностите на БВП на страните от OECD биха се увеличили с общо 115 трилиона долара до 2090 г. Така БВП на глава от населението се очаква да бъде около 25% над обичайното си ниво. Ако пък държавите достигнат резултатите от PISA на Финландия (най-добре представилата се страна) ползите биха били 260 трилиона долара. Франция например се очаква да има БВП от 3638 милиарда долара през 2042 г. Ако подобри образователните си стандарти обаче, и по-точно когнитивните умения на гражданите, БВП би бил по-висок с 111 милиарда долара. Според проф. Ерик Ханушек резултатите за България биха могли да се сравняват с тези на Турция, която би отчела ползи от над три хиляди милиарда долара, ако подобри представянето си на PISA с 25 точки.

"Тези резултати не казват как трябва да се променят училищата, но показват цената на бездействието", обобщават експертите.

С лист и молив 

"Да постигнеш високи резултати на PISA изисква значителни промени в образователната система", коментира за "Капитал" един от авторите на изследването - проф. Ерик Ханушек от Станфордския университет. Екипът му препоръчва на държавите да въведат високи стимули за училища, ученици и учители, които са постигнали успехи в работата или обучението си. Голям ефект според експертите имат и периодичните национални изпитвания и тестове, оценяващи представянето на отделните училища. Така училищната политика се децентрализира, дава автономия на учебните заведения и предлага на родителите широк избор от училища. Ханушек признава, че въвеждането на тези мерки варира в различните държави, но е категоричен в едно - "системата трябва да се стреми към по-високи резултати". Защото ефект върху по-доброто икономическо развитие дава само и единствено качеството на образованието, измерено в повече постижения на учениците, а не дължината на обучението или модернизирането на образователната среда (като например оборудването с компютри).

В доклада си авторите предлагат дори по-радикални мерки. Според тях реформата може да включва и политика по отношение на учителите - обучения на работещите в системата или, ако се налага, смяна на някои от тях. Друг начин една държава да инвестира в човешкия си капитал е да дава възможност на младите си граждани да учат в страни с по-добри образователни системи, но също и да им предлага шанс да се върнат след това в родината си.  

Както Ханушек и Вьосман отбелязват, "просто не е възможно да променим обучението за една нощ". Програмите за по-добро обучение в училищата изискват време да бъдат реализирани и да окажат влияние върху учениците. Подобрението пък няма да бъде видяно, докато по-добре образованите ученици започнат работа и вложат уменията и идеите си в развитието на страната. Ползите за икономиката обаче ще продължат да се проявяват и след края на реформата в образованието.

Именно заради това дългосрочните стратегии в никакъв случай не трябва да бъдат пренебрегвани. И това важи включително за периода на световна икономическа криза, когато политиките на държавите са обърнати по-скоро към актуалното състояние на безработицата. Изследване** на Световната банка от април миналата година показа, че кризата е възможност за промени в икономиката и образователната система. Въпросът е как ще я използваме.

*Hanushek, Eric A., Woessmann, Ludger (2010): The High Cost of Low Educational Performance. The long-run economic impact of improving PISA outcomes. Paris: Organization for Economic Cooperation and Development

**Бодевиг, Кристиан/ Морено, Хуан Мануел (2009): Образование и наука за растеж и конвергенция. Световна банка

Прикачен файл

В края на миналата година, само ден преди Коледа, университетски преподаватели от цяла Великобритания се противопоставиха на решението на британското правителство да намали бюджета за висше образование с над половин милиард лири. "Не можеш да взимаш подобни мерки и да не очакваш последици. Ще видим безработни преподаватели и по-големи класове, а висшето образование няма да може да даде своя принос за икономиката и обществото", каза тогава Сали Хънт, главен секретар на съюза на университетските преподаватели, цитирана от в. "Гардиън". 

Великобритания беше последвана от редица други държави, които съкратиха бюджетите си за образование заради световната икономическа криза. Само месец след решението на кабинета на Гордън Браун обаче Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) публикува доклад*, в който доказва точно обратната теза - държавите трябва да инвестират именно в по-високи образователни стандарти, за да подобрят дългосрочно икономическото си положение. Резултатите важат в голяма степен и за България, където нивото на ученици и студенти пада стремглаво с всяка изминала година. Нивото на младите българи по математика и природни науки например ги нарежда на 36-то място от общо 77 страни по данни на Института за икономически изследвания в Мюнхен - далеч след отличиците от Тайван, Република Корея и Сингапур (пълните данни в прикачения файл).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Даскалка - кобра с очила

    Да, акцентът на статията е външното оценяване. Не дали образованието е 11, 12 и 13-класно, а какъв е крайният продукт. Защото от това, което виждам, днешното българско 12-класно образование не само няма нищо общо с немското 12-класно, но е доста под нивото на старото класическо 11-класно. Затова, като въведат другарите англичани системата за външна оценка, направо да пускат по един екземпляр от изпититниет задачи и към България :-). Само така ще знаем истинското си дередже. Защото по нашите измислени критерии не се вижда разликата в образованието тук и навън, но пък в медийно осветените области - например футбола, се вижда :-) как отбори от чергата на Борац Чачак, Конструкторул Кинишнев, Слован Либерец, Бате Борисов, Партизан Тирана и т.н. разнасят столичните "грандове" като куче кокал. Не си правете илюзии, че в образованието положението е по-добро.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK