Тъй като в съюза има една-единствена култура, разрешена за отглеждане - хибридът МОN 810 на фуражната царевица на американската корпорация "Монсанто", всички тези продукти се внасят от страни извън съюза. Като член на общността България приема, консумира и (би трябвало да) се подчинява на установените за Европейския съюз регламенти. В законодателството на съюза основният нормативен документ, който се занимава с генетично модифицираните храни и фуражи, е регламент1829/2003. Българският му еквивалент е Законът за храните.

Ако прочетете двата документа, ще останете с впечатлението, че ви отправят сходно послание: потребителят трябва има възможност за информиран избор по отношение на храната, която консумира. Така, ако вие решите, че не искате да изпробвате дългосрочните ефекти на ГМО върху себе си, трябва да можете да се ориентирате за наличието или липсата на хибриди от етикетите на продуктите. В европейската общност е определен праг от 0.9% съдържание на ГМО в хранителните продукти. Това е праг на допустимост, количествата под който се приемат за случайни или "технически неизбежни" замърсявания (тяхната неизбежност също подлежи на доказване).

Тази норма не е еднаква за различните страни по света (например в Корея е 3%, в Япония - 5%) и не означава, че от всичко над нея могат да ви поникнат рога, образно казано. Но е сигурен критерий за надпис в стилистиката "Продуктът съдържа ГМО", а при по-прецизните може дори да бъде описан хибридът и съответната модифицирана култура. И това правило важи дори за всичко онова, което ви продават като непакетирана храна.

Методите за количествено определяне на генетично модфицирана ДНК са с висока чувствителност. Процентът съдържание се изчислява въз основа на стандартна права от 0 до 5%. В случаите когато се открие по-голямо съдържание, в лабораторния протокол от теста се отбелязва > (по-голямо) от 5%. Независимо от процентното съдържание всичко над 0.9 % трябва да фигурира на етикета на продукта като "съдържа ГМО" с уникалната си идентификация, обяснява Цвета Георгиева, завеждащ Национална референтна лаборатория "Анализ на генетично модифицирани храни" към Националния център по опазване на общественото здраве. (Между другото по думите й в лабораторията, в която работи, обикновено идват за проби хора, които искат да докажат чистотата на продуктите си – вносители и износители и търговци на биопродукти).

Експертите твърдят, че количеството ГМО във вафлата ви не я прави по-опасна. Задачата на описанието на етикета е просто да подпомогне информирания ви избор."Концентрацията не е нещо вредно, което трябва да е в границата на допуск. Няма гранична стойност. Няма отрови, има дози, но това не е отрова, вредно вещество или нещо такова", казва Цвета Георгиева.

Грешки в превода

Всички хуманни иначе правила, свързани с потребителското ви право на информиран избор обаче, се сблъскват с недобронамерената си българска реализация. Защото по всяка вероятност вие дори не можете да си представите как изглежда надлежно етикетирана ГМ храна и в момента ровите в дебрите на несъзнателната си памет за подобен предупредителен надпис.

За периода на досегашното си съществуване лабораторията (2004-2009) към столичната РИОКОЗ е изследвала над 1000 проби на различни соеви продукти, колбаси, царевични зрънчовци. Всяка година в процент от пробите (достигащ до над 10) се доказва съдържание на ГМО над прага от 0.9%. За този период е открит един неразрешен хибрид соев протеин, внос от Бразилия ("незабавно изтеглен от митницата" според доклада на лабораторията). Междувременно "от всички изследвани проби само на две проби - царевично брашно и соев лецитин, беше посочено на етикета, че съдържат генетично модифицирани съставки", отчитадокладът.

Отговорни за контрола на храните от внос и на тези, пуснати на пазара, предоставени от други европейски страни по линия на свободната търговия в общността, са органите на държавния здравен контрол, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), обясняват от Министерството на здравеопазването. Всъщност регионалните инспекторати са тези, които трябва да съставят актове на нарушителите, след като бъдат информирани за резултатите от  лабораторията към СРИОКОЗ. Оттам нататък обаче системата се пропуква.

Показателна за принципите на санкциониране е информацията от МЗ - през 2009 г. Столична РИОКОЗ е съставила един (!) акт за установяване на нарушение в етикетирането на генетично модифицирана храна. Въпреки че заложените в закона глоби едва ли биха изплашили особено производителя (търговеца), който предлага опакована радост на вас и семейството ви. Според Закона за храните глобата за "грешки" при етикетирането е в параметрите между 250 и 3000 лв. – сума, която трудно може да се определи като респектираща.

Всъщност, за да е "чиста" храната, която консумирате, контролът трябва да засяга не само готовите хранителни продукти, но и всички техни съставки на всеки етап от развитието им и пътя до производителя. Така на практика животът на храната, която сервирате, зависи не само от Закона за храните и Министерството на здравеопазването, а и от Закона за ГМО и Министерството на околната страна и водите и решенията, които се взимат в тази посока. "Не се внасят крайни продукти, съдържащи ГМО. Но се внася например соев лецитин от други страни. Вафлата обаче се прави тук", обяснява Свилен Овчаров от "Зелени адвокати".

Според него не е вярна тезата, че промените в Закона за ГМО не засягат храните. "Искаме да остане изискването за етикетиране, и то да бъде, първо, не само на крайния продукт, ако е храна, но и на всеки краен продукт (дори да е дреха), но и на междинните етапи на всяка съставка – от производството на ГМО културата или щама, микроорганизъм, всеки склад и т.н. Когато търговците си предават помежду си, винаги да пише еди-какво си ГМО съдържание. Това са права на потребителя и това ще намали потреблението на ГМО продуктите", смята адвокат Овчаров.

Контролът върху спазването на законите и правилата по етикетирането на практика се оказва почти фиктивен. Проблемът не е в това дали ГМО ще ви навреди някога, а във вашия информиран избор.

Има ли значение надписът на опаковката? Ще купите ли на детето си шоколад със соев лецитин, ако знаете, че приблизително 2/3 от соята по света е ГМО (дори не подозирате каква част от храната, която ядете, съдържа соя и соеви продукти) и тази, която то стиска в целофана, е именно такава? Вие имате право да прецените информирано. Защото изборите, които правим днес, имат значение за утрешния ден. Дотогава – добър ГМ апетит!