Мутанти за закуска
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мутанти за закуска

(Р)еволюция?

Мутанти за закуска

В България контролът по етикетирането на ГМ храни е слаб, a възможността ви за информиран избор - почти нулева

Ирина Ценкова
4926 прочитания

(Р)еволюция?

© Цветелина Ангелова


"Не съм пръскал, комшиите пръскаха и след два дена – унищожение. Аз си купих един препарат от "Георги Кирков", пробвах го на тревата и тя изсъхна. Всичко е на природата – каквото тя даде." Така приведеният над няколко стръка целина дядо от пазара на Графа отговаря на всеки въпрос, съдържащ в себе си сложната комбинация от думите генетично модифицирани организми (ГМО). Вашата чиния обаче знае притеснително повече.

Докато в страната ни тече шумна дискусия около законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ГМО, милиони българи предъвкват протеста, здраво стиснали дневната си пакетирана доза (вкусна) генетична модификация. Да, българите консумират ГМО с храната си - при това поне от 2004. Всъщност вероятно от доста по-отдавна. През 2004 обаче това започва да се отчита от създадената тогава Национална референтна лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ. За шест години служителите й са взели над 1000 проби от храни. И ако се съди по отчетените резултати, някои от любимите на децата ви вафли и кренвирши съдържат ГМО в граници, които надхвърлят случайното им попадане там. И това видимо не си личи.

Колко ГМО изядохте днес?

В Европейския съюз са разрешени за употреба в храни 5 вида памук, 12 вида царевица, 3 вида рапица, 3 вида соя и 1 хибрид на захарното цвекло, обясняват от МЗ. Всички те са преминали през сложна процедура от изпитания и тестове за безопасност и в крайна сметка са допуснати на пазара с решение на Европейската комисия, която поддържа и регистър, в който са описани.

Тъй като в съюза има една-единствена култура, разрешена за отглеждане - хибридът МОN 810 на фуражната царевица на американската корпорация "Монсанто", всички тези продукти се внасят от страни извън съюза. Като член на общността България приема, консумира и (би трябвало да) се подчинява на установените за Европейския съюз регламенти. В законодателството на съюза основният нормативен документ, който се занимава с генетично модифицираните храни и фуражи, е регламент1829/2003. Българският му еквивалент е Законът за храните.

Ако прочетете двата документа, ще останете с впечатлението, че ви отправят сходно послание: потребителят трябва има възможност за информиран избор по отношение на храната, която консумира. Така, ако вие решите, че не искате да изпробвате дългосрочните ефекти на ГМО върху себе си, трябва да можете да се ориентирате за наличието или липсата на хибриди от етикетите на продуктите. В европейската общност е определен праг от 0.9% съдържание на ГМО в хранителните продукти. Това е праг на допустимост, количествата под който се приемат за случайни или "технически неизбежни" замърсявания (тяхната неизбежност също подлежи на доказване).

Тази норма не е еднаква за различните страни по света (например в Корея е 3%, в Япония - 5%) и не означава, че от всичко над нея могат да ви поникнат рога, образно казано. Но е сигурен критерий за надпис в стилистиката "Продуктът съдържа ГМО", а при по-прецизните може дори да бъде описан хибридът и съответната модифицирана култура. И това правило важи дори за всичко онова, което ви продават като непакетирана храна.

Методите за количествено определяне на генетично модфицирана ДНК са с висока чувствителност. Процентът съдържание се изчислява въз основа на стандартна права от 0 до 5%. В случаите когато се открие по-голямо съдържание, в лабораторния протокол от теста се отбелязва > (по-голямо) от 5%. Независимо от процентното съдържание всичко над 0.9 % трябва да фигурира на етикета на продукта като "съдържа ГМО" с уникалната си идентификация, обяснява Цвета Георгиева, завеждащ Национална референтна лаборатория "Анализ на генетично модифицирани храни" към Националния център по опазване на общественото здраве. (Между другото по думите й в лабораторията, в която работи, обикновено идват за проби хора, които искат да докажат чистотата на продуктите си – вносители и износители и търговци на биопродукти).

Експертите твърдят, че количеството ГМО във вафлата ви не я прави по-опасна. Задачата на описанието на етикета е просто да подпомогне информирания ви избор."Концентрацията не е нещо вредно, което трябва да е в границата на допуск. Няма гранична стойност. Няма отрови, има дози, но това не е отрова, вредно вещество или нещо такова", казва Цвета Георгиева.

Грешки в превода

Всички хуманни иначе правила, свързани с потребителското ви право на информиран избор обаче, се сблъскват с недобронамерената си българска реализация. Защото по всяка вероятност вие дори не можете да си представите как изглежда надлежно етикетирана ГМ храна и в момента ровите в дебрите на несъзнателната си памет за подобен предупредителен надпис.

За периода на досегашното си съществуване лабораторията (2004-2009) към столичната РИОКОЗ е изследвала над 1000 проби на различни соеви продукти, колбаси, царевични зрънчовци. Всяка година в процент от пробите (достигащ до над 10) се доказва съдържание на ГМО над прага от 0.9%. За този период е открит един неразрешен хибрид соев протеин, внос от Бразилия ("незабавно изтеглен от митницата" според доклада на лабораторията). Междувременно "от всички изследвани проби само на две проби - царевично брашно и соев лецитин, беше посочено на етикета, че съдържат генетично модифицирани съставки", отчитадокладът.

Отговорни за контрола на храните от внос и на тези, пуснати на пазара, предоставени от други европейски страни по линия на свободната търговия в общността, са органите на държавния здравен контрол, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), обясняват от Министерството на здравеопазването. Всъщност регионалните инспекторати са тези, които трябва да съставят актове на нарушителите, след като бъдат информирани за резултатите от  лабораторията към СРИОКОЗ. Оттам нататък обаче системата се пропуква.

Показателна за принципите на санкциониране е информацията от МЗ - през 2009 г. Столична РИОКОЗ е съставила един (!) акт за установяване на нарушение в етикетирането на генетично модифицирана храна. Въпреки че заложените в закона глоби едва ли биха изплашили особено производителя (търговеца), който предлага опакована радост на вас и семейството ви. Според Закона за храните глобата за "грешки" при етикетирането е в параметрите между 250 и 3000 лв. – сума, която трудно може да се определи като респектираща.

Всъщност, за да е "чиста" храната, която консумирате, контролът трябва да засяга не само готовите хранителни продукти, но и всички техни съставки на всеки етап от развитието им и пътя до производителя. Така на практика животът на храната, която сервирате, зависи не само от Закона за храните и Министерството на здравеопазването, а и от Закона за ГМО и Министерството на околната страна и водите и решенията, които се взимат в тази посока. "Не се внасят крайни продукти, съдържащи ГМО. Но се внася например соев лецитин от други страни. Вафлата обаче се прави тук", обяснява Свилен Овчаров от "Зелени адвокати".

Според него не е вярна тезата, че промените в Закона за ГМО не засягат храните. "Искаме да остане изискването за етикетиране, и то да бъде, първо, не само на крайния продукт, ако е храна, но и на всеки краен продукт (дори да е дреха), но и на междинните етапи на всяка съставка – от производството на ГМО културата или щама, микроорганизъм, всеки склад и т.н. Когато търговците си предават помежду си, винаги да пише еди-какво си ГМО съдържание. Това са права на потребителя и това ще намали потреблението на ГМО продуктите", смята адвокат Овчаров.

Контролът върху спазването на законите и правилата по етикетирането на практика се оказва почти фиктивен. Проблемът не е в това дали ГМО ще ви навреди някога, а във вашия информиран избор.

Има ли значение надписът на опаковката? Ще купите ли на детето си шоколад със соев лецитин, ако знаете, че приблизително 2/3 от соята по света е ГМО (дори не подозирате каква част от храната, която ядете, съдържа соя и соеви продукти) и тази, която то стиска в целофана, е именно такава? Вие имате право да прецените информирано. Защото изборите, които правим днес, имат значение за утрешния ден. Дотогава – добър ГМ апетит!

"Не съм пръскал, комшиите пръскаха и след два дена – унищожение. Аз си купих един препарат от "Георги Кирков", пробвах го на тревата и тя изсъхна. Всичко е на природата – каквото тя даде." Така приведеният над няколко стръка целина дядо от пазара на Графа отговаря на всеки въпрос, съдържащ в себе си сложната комбинация от думите генетично модифицирани организми (ГМО). Вашата чиния обаче знае притеснително повече.

Докато в страната ни тече шумна дискусия около законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ГМО, милиони българи предъвкват протеста, здраво стиснали дневната си пакетирана доза (вкусна) генетична модификация. Да, българите консумират ГМО с храната си - при това поне от 2004. Всъщност вероятно от доста по-отдавна. През 2004 обаче това започва да се отчита от създадената тогава Национална референтна лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ. За шест години служителите й са взели над 1000 проби от храни. И ако се съди по отчетените резултати, някои от любимите на децата ви вафли и кренвирши съдържат ГМО в граници, които надхвърлят случайното им попадане там. И това видимо не си личи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    зеления кум лисугер

    Уважаема госпожо или госпожице Ценкова- щракнах една петица на статията Ви- не за да Ви умилостивя да чуете стария лисугер. Статията е добра. Страхувам се ,че лобистите на компаниите за ГМО ще използват най мръсните си хватки за да прокарат в така нареченото "народно "събрание поправките, които им вършат работа, а вие журналистите пак ще вървите след валяка, който ще унищожи човечеството. Стария и уморен лисугер знае на кое място е България по свободност на словото - и отдавна съм се , ако не примирил - то донякъде уж смирил. Но когато става дума за бъдещето на деца и внуци - не само мои, а на всички нас -умолявам ви не позволявайте на щепа умопобъркани за пари хора да направят този ГЕНОЦИД. Милиони години майката природа- или ако щете господ Бог ни ехранила стези храни, които някои болни мозъци сега искат да променят. Без подкрепата на вас журналистите ние няма да успеем да се спасим , като вид. Вие по добре от мен знаете как работят Пи Ар мръсниците.

  • 2
    delux avatar :-|
    delux
  • 3
    delux avatar :-|
    delux

    Този филм ще ви убеди че не всичко което се прави в САЩ с храната е добре да се пренася и тук, ще покаже и какви изроди са тези от Монсанте и подобните им.

  • 4
    vladdymir avatar :-|
    Бъгблатер от Траал

    Светът според Монсанто - Le monde selon Monsanto

    http://zonafilmi.com/details.php?movie=7577

  • 5
    Avatar :-P
    ДЯДО ИВАН

    Дребната,малка България ще бъде прегазена от мултинационалните хранителни компании и ще бъде превърната в опитно поле за ГМО.А герберите-анонимници са троянския кон за навлизането на тези организми на територията на България.Бог да ни пази,защото от мутроБойко и компания нищо добро не може да се очаква!!!

  • 6
    Avatar :-|
    сдс

    В Европейския съюз са разрешени за употреба в храни 5 вида памук !??!!?!?!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK