Най-добре пазената тайна в държавата

Имаме един проблем - това е изтичането на информация", призна през тази седмица вътрешният министър Цветан Цветанов. Това откровение обаче води след себе си и един парадокс: въпреки че секретни доклади, справки и т.н. постоянно изтичат от българските специални служби като от пробита кофа, държавата все пак успява да скрие от обществото много нелицеприятни истини, особено когато наистина желае да го направи.

Такъв е случаят с договорите за доставка на софтуер на "Майкрософт" за нуждите на държавната администрация, университетите и училищата. След като две поредни правителства - на Сакскобургготски и Станишев, отказаха да разкрият информация за условията, при които са сключени договорите, тяхната продължителност, предмет, клаузи при неизпълнение и дори... обща стойност, кабинетът Борисов пое щафетата на непублична политика и на свой ред също отказа да огласи какво се съдържа в споразуменията с технологичния гигант.


Това стана въпреки направените от Бойко Борисов заявки за пълна публичност и въпреки множеството подозрения относно клаузите, заложени в договорите.

Предистория

Трайното обвързване на държавата с "Майкрософт" започва преди близо осем години. През март 2002 г. тогавашният министър на държавната администрация Димитър Калчев сключва лицензно споразумение с Microsoft Ireland Operations Limited за доставянето на лицензни пакети софтуер. Едно от условията на договора е посредник по сделката да бъде ЦАПК "Прогрес". Основен акционер във фирмата и неин управител е Пламен Матеев - бивш член на Висшия съвет на БСП. Дружеството явно симпатизира на "Позитано" 20, защото преди години дарява компютри на централата на партията. Към серията съвпадения можем да прибавим и факта, че покойният вече Димитър Калчев ,преди да влезе в кабинета "Сакскобургготски",  беше кмет на Русе, издигнат от БСП.

Притеснителното в случая е, че не е проведен конкурс или търг за избор на друг посредник ("Майкрософт" продава продуктите си индиректно, но различните посредници предлагат различни цени). Обяснението е, че конкурс не може да има, тъй като само софтуерният гигант държи правата на продуктите си. Управляващите забравят да обсъдят и факта, че съществува и софтуер с отворен код, който може да е безплатна алтернатива.



След първото сключено споразумение през март 2002 г. правителството подписва в условията на конспирация още пет анекса, а в края на 2006 г. договорът е удължен (отново тайно) за още три години. Тогава изтича единствената налична до този момент информация за условията - като според тогавашния министър на администрацията Николай Василев държавата плаща за лиценз малко над 550 долара, което е значително повече от пазарната цена. Още повече че в случая става дума за наем на лицензи, а не закупуването им.

Последният анекс (вече за 60 000 лиценза) беше подписан в края на 2007 г. от Николай Василев. Въпросният договор изтича през май 2008 г., но министърът се презастрахова, като подписва ново споразумение. За разлика от предшественика си Василев провежда конкурс, който обаче е чисто формален - условията за изпълнител са така зададени, че единствено фирмите ЦАПК "Прогрес" и консорциум СТАК (СТЕМО и "Акт Софт") могат да участват. Печелят първите. Предложената от близката до БСП фирма цена е по 1375 лв. на пакет. По това време -  цената на продуктите Windows XP Pro и Office XP Pro (какъвто до голяма степен е и предметът на поръчката) в произволен IT магазин e по-малко от 700 лв...

СТЕМО едва ли са били чак толкова потиснати от загубения конкурс, защото в края на 2006 г. те взимат поръчка от Министерството на образованието и науката. Единственото, което знаем,  е, че предметът на поръчката е "Предоставяне на лицензионни права за ползване на операционна система и офис пакети на "Майкрософт" в средните училища, университети и научни институти в България", а цената е 4 522 500 долара. Министерството категорично отказва да разкрие за колко лиценза става дума.

Пълна мъгла

През 2006 г. "Капитал" с помощта на програма "Достъп до информация" поиска от Министерския съвет договорите, сключени от Димитър Калчев. Тогавашният директор на "Правителствената информационна служба" Таня Джаджева отказа с мотив, че предоставянето на договорите може да доведе до "нелоялна конкуренция между търговци". На няколко пъти с дребни трикове юристите на Министерския съвет отлагаха съдебното дело по случая, но в крайна сметка в края на 2007 г. съдът отмени отказа. В продължение на повече от четири месеца, правителството отказваше да се съобрази със съдебното решение, като през март 2008 отново отказа да предостави информацията. Мотивът този път беше, че... сключеният договор между държавата и ЦАПК "Прогрес" е резултат от по-ранно споразумение, подписано лично от... Бил Гейтс.

"Капитал" обжалва поредния отказ, като на няколко пъти юрисконсултите на МС  станаха причина делото да бъде отложено. Стигна се до асбурдната ситуация правителството да изпрати за свой представител експерт, който така и не можа да докаже, че има юридическа правоспособност и беше отстранен от съда. Въпреки пречките делото в крайна сметка беше приключено и през март 2009 г. Административният съд - София град, отмени отказа на правителството. Срещу решението Правителствената информационна служба подава нова жалба, на базата на която Върховният административен съд (ВАС) насрочва дело.

Междувременно "Капитал" изпрати запитване до наследника на Таня Джаджева - Николай Боев, с което той беше приканен да преразгледа решението договорите на Калчев да останат скрити. Говорителят на новото правителство въобще не отговори на запитването, а по време на съдебното заседание двамата юрисконсулти, изпратени от Министерския съвет, поддържаха жалбата си. В крайна сметка тази седмица поредната жалба на Министерския съвет беше отхвърлена като недопустима, а делото - прекратено.

Идентичен е случаят с договора за доставка на продукти "Майкрософт", подписан от Министерството на образованието и науката през 2006 г. Тогавашният министър Даниел Вълчев отказа да предостави договорите с мотив, че информацията за тях се съдържа в регистъра за обществени поръчки. Твърдение, което не отговаря на истината. Проста справка в регистъра показва, че там има данни само за датата, на която е сключен договорът, обща формулировка на предмета (доставка на лицензи) и общата цена и изпълнителя.

"Капитал" обжалва отказа на министъра на образованието, но ВАС го отхвърли, като прие доводите на министъра (явно без да провери в страницата на регистъра). Междувременно Законът за достъп до обществена информация беше променен, като в него беше въведено понятието за "обществен интерес". Според промените, държавните институции не могат да отказват достъп, ако публичността на конкретната информация е в полза на обществения интерес, дори и да се нарушават правата на заинтересованите лица (в случая частните фирми с които е сключен договор). На базата на поправките "Капитал" поиска отново договорите от МОН, но оттам пак отказаха. Започна ново дело пред ВАС, като междувременно властта беше сменена. "Капитал" поиска новият министър на образованието Сергей Игнатов да предостави информация за договора, но той отказа с мотив, че тя се съдържа... в регистъра за обществените поръчки.

Общото между двата случая е, че държавата прави всичко възможно, за да защитава интересите на две частни фирми, които получават нашите пари, без въобще да знаем каквито и да е подробности за сделките и условията, при които те са сключени. Другият извод е, че заявката, направена от правителството "Борисов" "за пълна прозрачност" може да се окаже нищо повече от кухо пожелание.

------
*Авторът на този текст е страна във висящ съдебен спор относно достъпа до въпросните договори. Настоящата публикация по никакъв начин няма за цел да въздейства на вътрешното убеждение на съдиите, които решават конкретните казуси.