С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
256 29 яну 2010, 14:22, 20301 прочитания

Игра на гени

България либерализира Закона за генетично модифицираните организми без ясна политика какво да прави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ти търсиш знание и мъдрост, така както някога и аз... Горещо се надявам, че удовлетворяването на твоите знания няма да бъде змия, която ще те ухапе, както се случи с мен."
"Франкенщайн или модерният Прометей", Мери Шели

Когато повечето хора чуят за генномодифицирани организми, първата асоциация най-често е нещо подобно на чудовището, сглобено от д-р Виктор Франкенщайн в известния роман – зловещ мутант, който в крайна сметка ще убие своите създатели. Кампаниите срещу промените в ДНК на растения и животни са напълнили главите ни с образи на рибо-домати, картофо-кучета и прочее неестествени същества.


Войната за и против генномодифицираните организми (за кратко нататък ще ги наричаме ГМО) се води отдавна и е много ожесточена. От едната страна са традиционалистите, които смятат, че намесата на човека в ДНК на различни видове може да доведе до катастрофални последици. Срещу тях са привържениците на ГМО, за които промените в генома могат да са ключ към решаване на проблема със световния глад и много болести.

Този спор вече засяга много по-пряко и нас. Управлението на ГЕРБ предлага промени в закона за генно-модифицираните организми, които либерализират сегашния режим. Тази либерализация няма да засяга пряко храните, а освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО продукти, които не са храни, а култури. Абсолютната забрана за някои видове и територии ще отпадне. Вместо това се въвежда разрешителен режим, според който за всеки генно-модифициран вид ще се получава отделно одобрение.

Оправданието на правителството е, че промените се налагат, за да се уеднакви нашето законодателство с европейското, и това наистина е така. Държавите в ЕС обаче имат много различна ГМО политика и директивите на съюза са направени така, че да позволят известна свобода. В България до момента няма практически никаква стратегия за отношението на администрацията по този въпрос. Това обаче не попречи приемането на поправките в закона да предизвикат сериозно противопоставяне не само сред природозащитниците, но и сред политиците.



Лобистки натиск

"Най-патетичните говорители срещу законопроекта бяха БСП и ДПС, и Лъчезар Тошев от Синята коалиция, който е силно фиксиран към антибиотичните маркери и има чисто редакционни забележки", разказва зам.-министърът на Околната среда и водите Евдокия Манева.

БСП е едната от партиите, които са най-консервативни към законопроекта, и най-вероятно ще проведе сериозна кампания срещу приемането му, като разчита това да е една от първите и големи опозиционни акции. Първият залп в тази война беше даден от Сергей Станишев, който обясни в интервю за вестник "24 часа", че докато е бил премиер, е бил подложен на много сериозен "лобистки" натиск за либерализация на отглеждането на ГМО, но не се е поддал.

Станишев не уточни кой е оказвал натиск, а само пояснява, че става въпрос и за български, и за чужди икономически субекти. Според неофициална информация разговорите са били на ниво посолство на САЩ в България, а чуждият икономически субект най-вероятно е американската компанията Monsanto, която е най-големият играч на пазара в производството и търговията с хибридни семена . Николай Черкезов, посочен като лице за контакт на корпорацията в България, не пожела да коментира.

Големите мултинационални компании отдавна провеждат информационни и разяснителни кампании за ГМО между журналисти, политици и хора от бизнеса, като финансират пътувания в различни страни. На такива посещения в САЩ, Сърбия и Бразилия са пътували и български журналисти. А преди няколко, членове на тогавашната комисия по земеделие в парламента, сред които Евдокия Манева, Юнал Тасим, Стоян Кушлев и др., са били на посещение в американския щат Айова и в централата на Монсанто по програма на Американската агенция за международно развитие. "Посетихме Айова, там се запознахме с процедурите на освобождаване на ГМО в околната среда. Не е имало подкупени, не сме контактували с мултинационални компании", обяснява зам.-министър Манева.

"След като се върнахме, повечето колеги бяха разколебани дали трябва да има такова производство в България, но имаше двама, които бяхме категорично против, още повече че тогава България беше кандидат-член на ЕС. Единият човек бях аз, другият - Евдокия Манева. Това мнение ние го изразихме на официален обяд с американския посланик тогава", разказва депутатът от ДПС Юнал Тасим. ДПС са другата партия, която е категорично против отглеждането на ГМ култури и поиска по-дълъг срок между първо и второ четене на закона.

"При положение че допуснем промените, които сега се предлагат от управляващите, веднъж започнато означава, че следващите години, дори да не произвеждаме ГМО, вече ще е известно, че сме държава с ГМО и така ще загубим цели водещи сектори - тютюн, грозде, българската роза, зеленчуци, които са марки", заявява Тасим. По думите му, ако се стигне до референдум, 90% от хората ще са против. Все пак ДПС отрича позицията им срещу ГМО да е свързана с поминъка на електората им - отглеждането на тютюн. В същото време признават, че запазването на ориенталския тютюн чист от ГМО е една от целите им.

Производителите също не са единни в позицията си. Официалното становище на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) изразява подкрепа, защото по-свободният режим ще позволи по-висока конкурентоспособност и внедряване на иновации. А отношението на малките и средните фермери е по-скоро отрицателно, обяснява Ивелин Желязков, земеделски производител и биотехнолог. Подкрепата на АЗПБ според него е в резултат от натиска на корпорациите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България" 5 Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България"

Най-големият търговец на едро и дребно вече ще се управлява от Булат Субаев от Русия

19 апр 2019, 10622 прочитания

Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела

Остава обаче увеличението на таксите за останалите видове касационни дела, което засяга достъпа до съд

19 апр 2019, 1524 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Последно изстискване

Предложените промени в пенсионната система не са реформа, а опит за закрепване на положението

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа