Игра на гени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Игра на гени

Игра на гени

България либерализира Закона за генетично модифицираните организми без ясна политика какво да прави

20868 прочитания

© Reuters


"Ти търсиш знание и мъдрост, така както някога и аз... Горещо се надявам, че удовлетворяването на твоите знания няма да бъде змия, която ще те ухапе, както се случи с мен."

"Франкенщайн или модерният Прометей", Мери Шели

Когато повечето хора чуят за генномодифицирани организми, първата асоциация най-често е нещо подобно на чудовището, сглобено от д-р Виктор Франкенщайн в известния роман – зловещ мутант, който в крайна сметка ще убие своите създатели. Кампаниите срещу промените в ДНК на растения и животни са напълнили главите ни с образи на рибо-домати, картофо-кучета и прочее неестествени същества.

Войната за и против генномодифицираните организми (за кратко нататък ще ги наричаме ГМО) се води отдавна и е много ожесточена. От едната страна са традиционалистите, които смятат, че намесата на човека в ДНК на различни видове може да доведе до катастрофални последици. Срещу тях са привържениците на ГМО, за които промените в генома могат да са ключ към решаване на проблема със световния глад и много болести.

Този спор вече засяга много по-пряко и нас. Управлението на ГЕРБ предлага промени в закона за генно-модифицираните организми, които либерализират сегашния режим. Тази либерализация няма да засяга пряко храните, а освобождаването в околната среда и пускането на пазара на ГМО продукти, които не са храни, а култури. Абсолютната забрана за някои видове и територии ще отпадне. Вместо това се въвежда разрешителен режим, според който за всеки генно-модифициран вид ще се получава отделно одобрение.

Оправданието на правителството е, че промените се налагат, за да се уеднакви нашето законодателство с европейското, и това наистина е така. Държавите в ЕС обаче имат много различна ГМО политика и директивите на съюза са направени така, че да позволят известна свобода. В България до момента няма практически никаква стратегия за отношението на администрацията по този въпрос. Това обаче не попречи приемането на поправките в закона да предизвикат сериозно противопоставяне не само сред природозащитниците, но и сред политиците.

Лобистки натиск

"Най-патетичните говорители срещу законопроекта бяха БСП и ДПС, и Лъчезар Тошев от Синята коалиция, който е силно фиксиран към антибиотичните маркери и има чисто редакционни забележки", разказва зам.-министърът на Околната среда и водите Евдокия Манева.

БСП е едната от партиите, които са най-консервативни към законопроекта, и най-вероятно ще проведе сериозна кампания срещу приемането му, като разчита това да е една от първите и големи опозиционни акции. Първият залп в тази война беше даден от Сергей Станишев, който обясни в интервю за вестник "24 часа", че докато е бил премиер, е бил подложен на много сериозен "лобистки" натиск за либерализация на отглеждането на ГМО, но не се е поддал.

Станишев не уточни кой е оказвал натиск, а само пояснява, че става въпрос и за български, и за чужди икономически субекти. Според неофициална информация разговорите са били на ниво посолство на САЩ в България, а чуждият икономически субект най-вероятно е американската компанията Monsanto, която е най-големият играч на пазара в производството и търговията с хибридни семена . Николай Черкезов, посочен като лице за контакт на корпорацията в България, не пожела да коментира.

Големите мултинационални компании отдавна провеждат информационни и разяснителни кампании за ГМО между журналисти, политици и хора от бизнеса, като финансират пътувания в различни страни. На такива посещения в САЩ, Сърбия и Бразилия са пътували и български журналисти. А преди няколко, членове на тогавашната комисия по земеделие в парламента, сред които Евдокия Манева, Юнал Тасим, Стоян Кушлев и др., са били на посещение в американския щат Айова и в централата на Монсанто по програма на Американската агенция за международно развитие. "Посетихме Айова, там се запознахме с процедурите на освобождаване на ГМО в околната среда. Не е имало подкупени, не сме контактували с мултинационални компании", обяснява зам.-министър Манева.

"След като се върнахме, повечето колеги бяха разколебани дали трябва да има такова производство в България, но имаше двама, които бяхме категорично против, още повече че тогава България беше кандидат-член на ЕС. Единият човек бях аз, другият - Евдокия Манева. Това мнение ние го изразихме на официален обяд с американския посланик тогава", разказва депутатът от ДПС Юнал Тасим. ДПС са другата партия, която е категорично против отглеждането на ГМ култури и поиска по-дълъг срок между първо и второ четене на закона.

"При положение че допуснем промените, които сега се предлагат от управляващите, веднъж започнато означава, че следващите години, дори да не произвеждаме ГМО, вече ще е известно, че сме държава с ГМО и така ще загубим цели водещи сектори - тютюн, грозде, българската роза, зеленчуци, които са марки", заявява Тасим. По думите му, ако се стигне до референдум, 90% от хората ще са против. Все пак ДПС отрича позицията им срещу ГМО да е свързана с поминъка на електората им - отглеждането на тютюн. В същото време признават, че запазването на ориенталския тютюн чист от ГМО е една от целите им.

Производителите също не са единни в позицията си. Официалното становище на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) изразява подкрепа, защото по-свободният режим ще позволи по-висока конкурентоспособност и внедряване на иновации. А отношението на малките и средните фермери е по-скоро отрицателно, обяснява Ивелин Желязков, земеделски производител и биотехнолог. Подкрепата на АЗПБ според него е в резултат от натиска на корпорациите.

Как ще се промени ЗГМО

Промените в закона имат две основни цели - да бъдат отменени общите забрани за култури и територии, на които те се отглеждат, и да въведе по-строг контрол за работа в контролирани условия, като например лаборатории. Регулацията ще остане разпределена между министерствата на околната среда и водите и министерството на земеделието. Допустимите количества ГМО в хранителните продукти и етикетирането на тези продукти, както и досега ще се контролира от министерството на здравеопазването.

Споровете са за два текста от закона. В сегашния ЗГМО има член, който изрично забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, а другият засяга отстоянията на ГМ посеви от защитените територии от "Натура 2000". Проблемът с отстоянията е свързан с възможността посевите с ГМО да замърсят чрез пренос на полени от вятъра, насекоми или птици посевите от околните пространства. Идеята е общите забрани да отпаднат, като вместо това решенията ще се вземат поотделно за всяка култура. "Разрешителната процедура ще е толкова сложна (виж инфографика), че е абсурдно да се твърди, че ще освобождаваме от утре ГМО", обяснява Евдокия Манева. За опасността от замърсяване на околната среда тя коментира, че са запазени достатъчно големи отстояния, за да се избегне опрашване.

Критики от неправителствения сектор обаче има и заради процедурите за контрол. "Вдига се всяко законово ограничение и забрана и се дава пълна свобода на изпълнителната власт да забранява по свое усмотрение по една доста облекчена процедура", казва адв. Свилен Овчаров от екоорганизацията "Зелени адвокати". Заради забележки за прехвърлянето на отговорност само към един орган идеята на МОСВ, с която да бъде опровергано недоверието на хората към институциите е процедурата да минава и през парламента и едва ако НС гласува положително, да бъде издаден административният акт за разрешение за пускане на ГМО в околната среда или на пазара за всеки отделен хибрид. Това е почти невъзможно, защото НС не може да взема административни решения. Евдокия Манева увери, че ако Правната комисия в парламента се произнесе положително, в ЗГМО ще има такава поправка.

Хармoнизация на законодателството - еднозначна заповед с двузначен смисъл

Нуждата от либерализация на ЗГМО се налага, защото сега действащият закон е приет преди България да стане член на ЕС и съдържа несъответствия с европейските директиви или поне такива са мотивите, с които е внесен проектозаконът. Тези директиви са две – едната засяга работата с ГМО в лабораторни условия, а другата - освобождаването им в околната среда (решение, което всяка страна взима за себе си за определена площ, в определен регион) и пускането на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт.

"От края на 2008 г. има доклад за оценка на ЗГМО, който е извършен от експерти от Австрия и Германия и който е платен от ЕК. В него имаме забележки, засягащи освобождаване на ГМО в околната среда и пускане на пазара", обяснява зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. Пълната забрана за пускане на пазара на определени култури и освобождаването на ГМО в определени територии според думите й е в най-голямо противоречие с европейските норми.

Освен това според Манева ЕК е отворила наказателна процедура към България през 2009 г. заради недобре хармонизираното законодателство. Критиците на промените в закона съзират известна конспирация в това твърдение. Съвсем основателно.

За изненада, писмото засяга само приспособяването на българското законодателство към директива, чието транспониране предизвика по-малко спорове в обществено пространство, защото изисква по-строги режими за работа с ГМО в контролирани условия, а наказателната процедура е в предварителната си административна фаза. (Фактически либерализирането на българския Закон за генетично модифицираните организми в по-голяма степен се опира на оценката, направена от австрийските и германски експерти).

Свилен Овчаров коментира, че това е нелогично, защото всички държави членки на ЕС са скептични по отношение на ГМО и ако се разбере, че има отворена наказателна процедура срещу някоя държава, евроскептицизмът ще скочи десетки пъти. Процедура може да бъде отворена след две години, а междувременно се очаква да се променят европейските директиви", обяснява Овчаров. "Депутат от комисията по околната среда и водите ми обясни защо се бърза – защото след време ЕК ще ни поиска дневна глоба със задна дата, заради забавянето – 1.1.2007", допълва той.

Първо се разрешава, после се забранява

Въпреки че европейските директиви разрешават по принцип отглеждането на ГМО, те позволяват отделните държави да не допускат освобождаването им в околната среда чрез т.нар. защитна клауза. Тя се задейства, ако въз основа на нови научни знания, че даден ГМО има риск за човешкото здраве или околната среда, за определен срок да бъде забранен за употреба и продажба. Така Австрия, Гърция, Унгария, Франция, Люксембург и Германия са забранили употребата и продажбата на иначе позволената за отглеждане в ЕС ГМ царевица MON810 в ЕС.

Евдокия Манева обяснява, че предпазната клауза не означава забрана въобще и може да се случи само за отделен продукт с конкретен отделен аргумент. Така излиза, че България първо трябва да разреши всичко, а после да забранява един по един хибриди. Все пак има и друг вариант - Ирландия например се обяви за свободна от ГМО зона. "Парламентът им просто прие едно решение, политическа декларация, с която по-скоро задължи изпълнителната власт да прави такива процедури и оценки на риска, които винаги да водят до забраняване на пускане в природата и винаги да налага предпазна клауза за пускане на пазара", разказва адвокатът Овчаров.

Според думите му традиционно консервативният ЕС е взел решение за либерализация на ГМО под натиска на Световната търговска организация, но има много начини държавите сами да се предпазят, а ЕК би си затворила очите за това, още повече че Директивата позволява известна свобода в това отделните държави сами да определят процедурите как да се предпазят.

И така, противниците на ГМО могат да си отдъхнат – либерализацията на закона не означава задължително разрешаване на генномодифицираните организми. Какво ще се случи отсега нататък, зависи от политиката на правителството и е много важно тя да е ясно формулирана – искаме ли България да е зона, свободна от ГМО, или ще разрешим на земеделците да купуват по-устойчивите семена. Каквото и да е решението обаче, то трябва да бъде казано ясно, и то след много разговори с всички засегнати. Защото генномодифицираните организми може и да не са чудовища, но мъглявата и неясна политика ражда именно това.

По темата работи още

Елена Старидолска

5 факта за ГМО в България

- Първият Закон за генетично модифицираните организми в България е приет през 2005 г., дотогава почти няма регулация по отношение на освобождаване на ГМО в околната среда, прилага се само наредба, която не налага сериозни ограничения върху дейността

- През 1999 г. в България да са направени първите опити за засаждане на хибридна царевица с патент на компанията "Монсанто", те са унищожени

- Досега е имало само едно подадено искане за получаване на разрешително за отглеждане на ГМ памук, което е получило отговор "не", защото липсвала информация в документацията

- България не е свободна от ГМО, защото на територията на европейската общност за пазара са разрешени 31 вида от различни култури, сред тях царевица, памук и соя

- По данни на Асоциацията на земеделските производители в България общо около 80% от фуражите в ЕС са ГМ, а според правилата на общия европейски пазар България няма право да ги спира или забранява

"Ти търсиш знание и мъдрост, така както някога и аз... Горещо се надявам, че удовлетворяването на твоите знания няма да бъде змия, която ще те ухапе, както се случи с мен."

"Франкенщайн или модерният Прометей", Мери Шели


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

256 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen
    • -166
    • +51

    С риск за издразня радетелите на "чистия" живот, а оттам и будителите за "глобалното затопляне" ми се иска да кажа, че целта на ГМО е да изхрани бедните развиващи се страни и да ги избави от глада. На малка нива, с ниско съдържание на хранителни вещества, добивът да е два или три пъти по-висок.
    Не ме притеснява отсега какво ще ям в скоро време и дали изобщо ще се разложа след погребението си, но най-много ме притеснява това което ни продават родните български производители на пиле, свинско и мляко, гадориите , с които замесват сладкишите или разбъркват в сладоледа.
    Върлите противници на ГМО са адски неубедителни -просто не четат децата. И се противопоставят на борбата срещу глада по света. Без да са стояли гладни?
    Та дали ще ям още нещо, дето не знам какво точно му има или не, изобщо не ме интересува.

  • 2
    Avatar :-|
    U.
    • -20
    • +124

    До коментар [#1] от "jelezen": Забравяш, че за да отглеждаш ГМО, трябва всяка година да си купуваш семената от производителя на ГМО.

    Така че да оставим настрана лиричната тема за борбата с глада.

  • 3
    Avatar :-|
    Дон Хуан

    До "jelezen" ти наистина ли не разбираш какво става или се правиш на глупав?

  • 4
    mayas avatar :-|
    Мая Б.

    Хората много обичат да преповтарят едни и същи фрази, дето им набиват от всякъде. ГМО културите и храните НЕ са единствения начин за проблема с глада, още вече това НЕ е най-удачния от всички останали начини.
    "... че целта на ГМО е да изхрани бедните развиващи се страни и да ги избави от глада" - дрън, дрън! Поне проверявайте твърденията, преди да ги употребявате наляво и надясно. Всеки, с нормална логика и критично мислене ще разбере за какво става дума...
    В нашите презадоволени западни общества се хвърля тонове неоползотворена храна. Погледнете заведенията за хранене, а убедена съм и всяко домакинство. Просто този проблем е толкова сложен. Ние ползваме едни и същи планетни ресурси, обаче докато преяждаме и дебелеем, другаде по света умират от глад. И това не е защото не се отглеждат ГМО култури.
    ГМО (освен всичко друго) ще бъде оправданието ни да продължим да си затваряме очите за нашите разхищения и да приспиваме съвестта си. Няма елементарен баланс - при нас има свръх консумация и изчерпване на всички ресурси за отрицателно време, при т.нар. гладуващи страни - няма нищо!
    Това е нещото, за което трябва да се мисли!

  • 5
    Avatar :-|
    Ivan

    До коментар [#2] от "U.":

    Ami nashte biznesmeni da investirat v laboratorii ne v BMVta i zapadashti futbolni otbori. Hodih vav fabrikata na Syngenta (shveitsarska firma) v Idaho, USA na odit. Zapoznah se s vsichko, koeto pravyat sas semena. Poizplashih se, no i mnogo ot neshtata imat smisal. I kakto e pisal #1: hubavo e da izshlushame, da vidim, da pipnem i togava da kajem "da" ili "ne". Mnogo hora otrichat bez da imat argumenti (po-tochno samo povtaryat Frankenshtainskite dovodi). Vse pak i da ne zabravyame, che i greipfruta e savsem nov izkustveno sazdaden plod (estestveno togava ne e imalo genetika)

  • 6
    Avatar :-|
    Ivan

    До коментар [#4] от "Мая Б.":

    Maiche, problemat e, che v gladivashtite strani korupciata ubiva vsichko. Poveche ot 50% ot vinata za mizeriata si e na mestnoto naselenie (plodyat se kato zaici, korupcia, lipsa na obrazovanie, i tn.). Stiga samo sme revali sreshtu loshiat USA

    Sega v Haiti situaciata e sushtata-te sa si vinovni za upravlyavashtite gi, ne za zemetresenieto. Zatova sled kato im se pomogne da se izhranyat tazi godina tryabva da im se pomogne nai-veche nefinansovo (mauchi gi da lovyat riba...ot Bibliata)

    Prava si donyakude che GMo si e malko zapadnna prishtyavka, no taka e i s vsichko drugo-kakto si kupuvash po-hubavi janti za kolata taka i chrez genetika mojesh da napravish tsarevitsata da e po-sladka i sochna. Ne zabbravyai, che i vseki den si kupuvash neshto koeto naistina ne ti tryabva no ti pravi jivota po-lek ili da se chuvtsvash po-dobre v diskotekata (markovi dunki naprimer)

  • 7
    Avatar :-|
    Аз

    Против! В момента и без друго е трудно да си намериш нормална храна по магазините, такава, която не е тъпкана с химия. Който не иска да се трови да изрази ясното си мнение!

  • 8
    Avatar :-|
    моряка

    До коментар [#5] от "Ivan":Примера ,които даваш с грейфурта не е най удачен.Може да е постигнат някъкъв търговски ефект .Опитвал съм го, но не ми действа здравословно.Предизвиква определено странични ефекти особено при някои хронични заболявания.Попитай специалисти.Много пъти съм си задавал въпроса-защо в Мурманск не отглеждат пшеница а на същия паралел в Канада я има.Сега знам . Но знам че, в канада тази пшеница не се косумира там а се изнася за др. страни .Ние я консумирахме.По възрастните си спомнят ,какъв беше хляба по зърнената измислена криза.Учените всеки ден откриват нови неща и нови закони.За тяхната практическа приложимост доказателството е време и трайност на определени показатели.Но други учени откриват че тези закони са погрешни, и са били вредни за човека ,като индивид .Те са му повлияли отрицателно .Учените са затова да откриват и оборват теории .Но тези учени скъпо платени и подплатени от коопоративни интереси са най опасни и непридвидими за хората .Основателите на атомната бомба са ярък пример за това.Затова винаги ще има за и против .Битка за победа в името на скритата истина.А без борба няма победа .-

  • 9
    Avatar :-|
     |

    До коментар [#2] от "U.":

    Е и? И сега сериозните производители купуват всяка година семената си.

  • 10
    Avatar :-@
    Radonn

    Пишете на КИРИЛИЦА !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK