Да си внесеш растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да си внесеш растеж

Капитал

Да си внесеш растеж

По пътя към еврото правителството залага на стабилност и реформи. Сега остава да се случат

Вера Денизова
2870 прочитания

Капитал

© Капитал


"Кон... каква?" Това е реакцията на повечето хора, при споменаване на конвергентната програма на страната, която се изготвя и представя на Брюксел всяка година.

Логично. Съдържанието й е твърде специализирано за широката аудитория, а и досега никой не й отделяше достатъчно внимание. Звездният час на документа настъпи, след като стана ясно, че тя ще послужи за нещо като икономическа визитка пред Европейската комисия при оценката дали България да бъде допусната във валутния механизъм ERM II (чакалнята на еврозоната). В нея се описва каква икономическа политика и секторни реформи възнамерява да провежда правителството до 2012 г. И още - дали е спазило вече поетите ангажименти за осигуряване на фискална стабилност. "Вярвам, че оценката ще е висока", заяви уверено финансовият министър Симеон Дянков.

По време на криза подобен документ е любопитен и по още една причина – в него са посочени прогнозите за развитието на икономиката в следващите няколко години. А те са по-оптимистични в сравнение с тези от есента, като очакванията са България да излезе от рецесията още през тази година.

Програмата беше приета от Министерския съвет през седмицата, а няколко дни по-късно беше представена и на Европейската комисия.

Стабилност

Документът за пореден път потвърждава вече обявените от правителството политики: запазване на валутния борд до приемането на страната в еврозоната, задължително при сегашния валутен курс, намаляване на дълга, както и поддържане на балансиран бюджет. Другите ангажименти са за приключване на вече обявените структурни реформи - в здравеопазването, образованието, администрацията и пенсионната система. По думите на Дянков крайната цел е България да стане средноевропейска страна като доходи "в рамките на мандат и половина - два мандата".

Още един ангажимент на кабинета е до няколко години България да стане държавата с най-ниски данъци в ЕС. Това означава понижаване на осигурителната тежест с 5 процентни пункта, а ДДС с 4 пункта до 16% при сегашни 20%. Понижението на косвения данък ще стане на два етапа, като най-вероятно първият ще е през 2011 г. - с 2 пункта и през 2013 г. с още два.

Политиката на по-ниски данъци винаги е била посрещана положително от бизнеса и икономистите. Тя стимулира предприемачеството, увеличава притока на инвестиции и изсветлява икономиката. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" обаче е по-добре да се намалят осигуровките с още 10 процентни пункта, вместо да се понижава ставката на ДДС, тъй като така ще се запазят повече работни места. "Подкрепям реформите, заложени в конвергентната програма, повечето от тях са смислени. Остава да бъдат и изпълнени", допълва Ангелов.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии заяви, че в програмата няма изненадващи предложения, което гарантира стабилност. Заложени са промени, които вече са обявени и обсъдени като политики. "Остава да представим документа пред ЕК добре и убедително", казва Ганев.

Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов пък коментира пред "Дненвик", че ако има недостатък, той е липсата на адекватни антикризисни мерки. Аргументът му е, че програмата е базирана изцяло на това какво може да се случи навън.

Локомотивът на растежа

Всъщност до голяма степен съживяването на икономиката ни (малка и отворена) зависи от случващото се на международните пазари. След все по-обнадеждаващите новини отвън много чужди и български анализатори подобриха прогнозите си за развитие и на България. Правителството също даде такава заявка - чрез конвергентната програма, която се изготвя основно от Министерството на финансите и Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП). В документа са посочени три сценария на развитие в зависимост от това колко бързо светът излиза от кризата. Реалистичната прогноза е икономиката на България да нарасне с 0.3% от БВП. За сравнение, в бюджета за 2010 г. беше заложен спад от 2% (тази прогноза сега е намерила място като песимистичен сценарий). Оптимистичното допускане е за икономически растеж от 1% (виж таблицата).

Според правителствените икономисти след кризата изцяло ще се промени и структурата на растежа и неговият локомотив ще е износът. С това пък обясняват очакванията за рязък спад на дефицита по текущата сметка (сочен като един от основните проблеми на страната допреди година). Допускането е, че потреблението, притокът на капитали, съответно и вносът ще падат повече, отколкото експортът. "За ноември България за пръв път от 17 месеца насам има ръст на износа на нетна основа и се нарежда сред 5-те държави в света с най-висок ръст на износа - Чили, Украйна, Словакия и Чехия", обясни при представянето на програмата финансовият министър Симеон Дянков. В документа е записано, че експортът ще продължи положителното си развитие от края на 2009 г. и очакванията са да е с реален ръст от 3.3% през тази година. Така до две години износът на стоки ще е възстановил обемите от 2008 г., а вносът да е с около 4 млрд. евро по-малък.

"През последните години се наляха много инвестиции в промишлеността и сега е моментът те да започнат да се възвръщат", дава още едно обяснение Георги Ганев.

На практика прогнозите на правителството означават, че и предприемачите при настройването си към новите икономически реалности ще трябва да разчитат много повече на външни партньори, отколкото на вътрешния пазар. Има и още нещо - високите ръстове на доходите от годините преди кризата скоро няма да се върнат, а "цената" на достигането на средноевропейския стандарт на живот ще е повишена производителност на труда.

Балансиран подход

Освен сравнително добра новина за бизнеса евентуален растеж от 0.3 % предполага и повече приходи в бюджета. По изчисления на финансовото министерство – около 400-450 млн. лева. По-голямата сума от тях ще отиде за здравеопазване, ако реформата там продължи. Въпреки това излишъци в хазната не се очакват. Всъщност най-голямата въпросителна е дали и тази година бюджетът няма да излезе (контролирано или поради други фактори) на червено.Причините - отложените от миналата година плащания към частния сектор и натискът държавата да харчи повече, за да стимулира потреблението и фирмите. Справка - искането на президента Георги Първанов за дефицит до 2% с цел да не се поставя във фризера реалният бизнес, което остана без категоричен отговор от премиера Бойко Борисов.

В интервю за агенция "Фокус" обаче Дянков беше недвусмислен: "Винаги съществува избор между това – ако сега отпуснем средства, ще сме по-популярни политически и аз ще съм по-популярен като финансов министър, ако мога да раздам малко повече пари. Обаче след това ще имаме първо по-голяма инфлация вследствие на по-висок дефицит и второ – след известно време увеличаване на данъци." В същото време той не крие, че през цялото първо тримесечие на тази година бюджетът ще е с дефицит заради разплащанията към частния сектор. И уточнява, че хазната за януари може да приключи на червено от 600 до 700 млн. лв. (около 1% от прогнозирания БВП). След това обаче правителството ще реализира излишъци на месечна база и така в края на годината да се стигне до балансиран бюджет.

Дори и при това положение остават някои рискове. В конвергентната програма е записано, че в средносрочен план такива са забавяне на вътрешното търсене и икономическия растеж, по-малко данъчни постъпления заради намаляващия внос, лошо усвояване на средствата от еврофондовете и застаряване на населението, съответно натиск върху пенсионната система.

Програмата обаче е само част от домашното, което трябва да подготвят управляващите по пътя към еврото. По-важната част е да покаже воля за промяна. Не само за разумен подход при управлението на публичните финанси, но и за борба с корупцията, по-добро правораздаване и предвидимост.

"Кон... каква?" Това е реакцията на повечето хора, при споменаване на конвергентната програма на страната, която се изготвя и представя на Брюксел всяка година.

Логично. Съдържанието й е твърде специализирано за широката аудитория, а и досега никой не й отделяше достатъчно внимание. Звездният час на документа настъпи, след като стана ясно, че тя ще послужи за нещо като икономическа визитка пред Европейската комисия при оценката дали България да бъде допусната във валутния механизъм ERM II (чакалнята на еврозоната). В нея се описва каква икономическа политика и секторни реформи възнамерява да провежда правителството до 2012 г. И още - дали е спазило вече поетите ангажименти за осигуряване на фискална стабилност. "Вярвам, че оценката ще е висока", заяви уверено финансовият министър Симеон Дянков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Любопитен

    Кольо Парамов споделя ли идеите в статията? Какво посъветва ББ по въпроса?

  • 2
    Avatar :-|
    ivobuilder

    Защо пишете глупости да замазвате на хората очите с тия обещания за икономически просперитет!?Това,което не се направи в продължение на 20 години-от 1990 до 2009 не може да се компенсира за 2-3 години.Факт е,че сме с най-ниския жизнен стандарт в ЕС,респективно и с най-ниските доходи,по близки до африканските отколкото до европейските!Така че,всичко което слушаме са поредните обещания всяка година!За да расте икономиката трябва промишленост,производство т.е. износът да превишава вноса!Може би правителството възнамерява да привлече големите компании да преместят заводите си от централна европа в България!Тогава да приемем еврото с този нисък стандарт-120 евро заплата звучи добре и в България ще циркулират само дребните банкноти и монетите-хи-хи-хи.Тенденцията е плавно преминаване от хранене към фотосинтеза!

  • 3
    Avatar :-|
    ха!

    По данни на ИПИ в Бюджет 2010 отново ще отидат 2.8 млрд. лв. за глупости (разходи които няма да имат никакъв ефект), а според мен сумата спокойно може да стигне и 3 млрд. лв.

    Искренно се надявам още в началото на годината някой да ги накара да отрежат поне 70% от тези разходи т.к. могат да се изразходят много по-умно:
    - по-ниски данъци/осигуровки
    - пари за иновации, наука, образование
    - повече инфраструктура

  • 5
    Avatar :-|
    Ники

    Интересна е колоната в графиката за 2009та. Вносът незнайно как допринася положително за ръста на БВП (и то само в тази година) противно на установената икономическа теория.

  • 7
    Avatar :-|
    Ники

    Износът щял да бъде новият локомотив? И какво моля ви се ще изнасяме? Не ме разсмивайте.
    Останалото е бла-бла, дрън-дрън. Това правителство е поредното, което си няма и понятие какво и как трябва да прави. Кръгли нули. Казват, че ще намаляват данъците и държавните разходи, а на практика ги увеличават! Сравнете цифрите на Бюджет 2010 с тези от 2009 и ще се убедите.

  • 8
    Avatar :-|
    хахаха

    Износът ще е двигател на растежа - износ на наркотици, проститутки, джебчии, домашни прислужници ..... Един от назначените бизнесмени беше написал статия във ВАЦовите вестници. Да се преборим за равен достъп до пазара на труда и да изнасяме работна ръка.
    Трябва да се легализира спешно проституцията заедно с облегчения за хазарта, да се разреши донорството на органи по взаимно съгласие, да се легализират наркотиците. Така няма да караме хората да напускат страната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK