Вратите се затвааарят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вратите се затвааарят

Премиерът Бойко Борисов получи нееднозначен отговор от германския канцлер Ангела Меркел

Вратите се затвааарят

Проблемите на Гърция направиха борбата на България за еврозоната още по-трудна

6040 прочитания

Премиерът Бойко Борисов получи нееднозначен отговор от германския канцлер Ангела Меркел

© Reuters


България ще трябва още дълго да чука на вратата на еврозоната, преди тя да се отвори. Не, този път проблемът не е в правителството. То показа добра воля да отговори на критериите и се превърна в отличник по фискална стабилност, но няма сигурност, че ще бъде допусната до прословутата вече чакалня на еврозоната. Може би защото сега всички погледи са вперени в двойкаджиите. Дълговите проблеми на страни като Гърция и Португалия на фона на все още неотшумялата финансова и икономическа криза продължат се задълбочават, с което да подклаждат съмненията за устойчивостта на политиките, водени от новите страни - членки на ЕС.

Влизането в еврозоната до края на мандата бе обявено като стратегическа цел на сегашното правителството. Приемането на еврото всъщност означава излизане на по-бърза писта за догонване на жизнения стандарт в Европа. С това ще се премахне валутният риск и ще се понижат лихвените проценти, а притокът на чужди капитали към страната ще се засили. Така по-бързо ще се създадат условия за повишаване на доходите (още за предимствата на влизането в еврозоната - виж карето).

Затова засега всички нови политики на икономическия екип на правителството изглеждат съобразени с голямата цел, но дали те ще са достатъчни да сломят нарастващата

политическа съпротива към новодошлите

в еврозоната е нещо практически непредсказуемо.

Проблемът е, че решението за приемането ни всъщност е политическо и се взема след сложни дипломатически преговори, доколкото за влизане в чакалнята - ERM II няма формални критерии. Ето защо за българските евронадежди беше важно какво ще каже германският канцлер Ангела Меркел след срещата й с премиера Бойко Борисов в началото на седмицата в Берлин. Неофициално се знаеше, че основната цел на визитата на българския министър-председател е да получи категоричната подкрепа на Германия за по-скорошното ни влизане в еврозоната.

"Германия не може да се меси във взимането на решения на Европейската централна банка и има критерии, които трябва да се изпълнят", беше сдържаният отговор на германския канцлер на въпроса дали е реалистично София да приеме еврото до две години. Това, което дава някаква надежда, е, че Меркел настоя кандидатурата на страната ни да бъде разглеждана отделно, а не в контекста на проблемния източноевропейски регион. "Аз се застъпвам всяка страна да бъде оценявана отделно и когато говорим за България, да говорим само за нея", каза тя. Коментарът на Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, беше такъв: "Меркел беше вълшебно неясна. Все още нищо не е ясно и остава това правителство да убеди останалите страни, че България няма да прави

Гръцки номера

Позицията на Берлин може да се окаже важна, особено след като Гърция стана поредната страна, която хвърли петно върху и без това разнебитения имидж на региона. Южната ни съседка, която прие еврото през 2002 г., беше наречена слабото звено на еврозоната, след като допусна бюджетен дефицит от близо 13% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за миналата година, или над четири път в сравнение с изискваните за влизането в зоната 3%. Българските икономисти може и да виждат ясно всички предимства на нашата икономика - стегнат бюджет, нисък външен дълг, валутна стабилност. По-далечните анализатори обаче гледат онзи южен проблемен пояс - Гърция, Италия, Испания и Португалия, и някак естествено добавят България.

Нездравословната фискална политика на Гърция закономерно доведе до предупреждения за намаляване на кредитния й рейтинг. Изправено пред опасността да фалира, гръцкото правителство представи план за постепенно орязване на дефицита до под необходимия минимум до 2012, но съмненията колко е реалистично това да се случи останаха. Страната пласира и поредната мултимилиардна облигационна емисия, надувайки допълнително държавния дълг над 120% от БВП и се заговори дори за възможен заем от Китай. В същото време анализаторите спекулираха с "абсурдната хипотеза" (по израза на президента на Европейската централна банка) Атина да излезе от еврозоната, монетарният съюз да се разпадне, а курсът на еврото удари шестмесечно дъно.

Лошото в цялата ситуация е, че в очакване да се види как ще бъдат решени проблемите на страни, които не спазват Маастрихтските критерии, като Гърция и Португалия (която също изненада с очакванията си за фискален дефицит от 9.3% от БВП), може за пореден път да се отложи разглеждането на нови кандидатури за еврозоната.

Ще кандидатстваме

През седмицата президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише в интервю за немското списание Focus се изказа много въздържано за аспирациите на България да приеме еврото, като в познат стил посочи, че страната ни, както и Румъния, може да влезе в еврозоната едва тогава, "когато му дойде времето". Строгите критерии "трябва да се изпълнят не само към един определен момент, а дългосрочно".

На няколко пъти досега ЕЦБ заемаше подобна позиция, като акцентираше върху устойчивостта на покриване на критериите. Именно липсата на устойчивост стана причината да се откаже на Литва през 2006 да приеме еврото, въпреки че единственият критерий, който страната не изпълняваше, беше инфлационният, а разликата от необходимата стойност бе едва 0.1%.

В миналото предишното правителство неофициално беше съветвано да се въздържа дори от кандидатстване в ERM II, за да не стане неудобно, като получи отказ - то слушаше. Пак неофициално високият дефицит по текущата сметка на платежния баланс беше посочван като допълнителен проблем. Сега обаче и този дисбаланс се свива бързо поради кризата и очакванията на правителството и икономистите е да се задържи на по-стабилни нива през следващите години (виж втория текст). Рецесията свали драстично и инфлацията - единственият критерий, който дълго време беше проблематичен. А със състоянието на публичните финанси България може да бъде сочена за пример на не една и две членки на еврозоната. По същество - няма аргументи за отказ. Новото правителство, изглежда, ще рискува и ще подаде кандидатура официално.

"Показахме, че можем да правим стабилна фискална политика, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за агенция "Фокус" през седмицата. И още: "Въпросът е дали сега можем да покажем на друго, по-важно ниво, че сме и много сериозен кандидат за влизане в ERM ІІ. Според мен ние сме много сериозен кандидат, от тази година покриваме всичките пет маастрихтски критерии за влизане дори в еврозоната." За приемане в ERM II няма формални изисквания, но е нужно съгласието на членовете на зоната, страните, които вече са в механизма, Европейската комисия и най-вече ЕЦБ.

"Това е един много сложен процес, изключително сложен, особено зад кулисите", каза през седмицата управителят на БНБ Иван Искров. Въпреки заявеното от правителството намерение кандидатурата да бъде подадена, Искров отново припомни аргументите, които обуславяха пасивността на предния кабинет: "На практика е възможно Европейската централна банка да наложи вето дори при евентуално положителни нагласи в Европейската комисия и Европейския съвет. През последните години този сценарий беше многократно припомнян на България."

Преди важната стъпка, която ще изправи ЕЦБ пред решение да пусне България в ERM II или да откаже (за това ще са нужни официални аргументи), предстои още нещо. През следващите месеци в Брюксел и Франкфурт ще бъде дискутирана конвергентната програма на правителството, която е "финансово досие" за кандидатурата на България (вижте втория текст). Оценката от еврокомисията трябва да бъде дадена до май. Това оставя още малко време на Бойко Борисов и неговите министри да започнат да убеждават Европа, че страната ни завива в правилна посока - да се покаже напредък в реформите, да се появят резултати от борбата срещу престъпността, да бъде постигнат пробив в усвояването на еврофондовете. За добро или лошо тези политически аргументи ще бъдат важни, когато дойде време ЕЦБ да решава.

Плюсове

- Премахва се валутният риск

- Ниски лихвени проценти

- Премахването на транзакционните разходи

- Приток на чужди инвестиции

- По-добра ценова прозрачност

- Освобождаване от необходимостта да се поддържат огромни валутни резерви

Минуси

- Възможно покачване на цените

- Отказ от парична политика

- Силната валута отслабва износа

България ще трябва още дълго да чука на вратата на еврозоната, преди тя да се отвори. Не, този път проблемът не е в правителството. То показа добра воля да отговори на критериите и се превърна в отличник по фискална стабилност, но няма сигурност, че ще бъде допусната до прословутата вече чакалня на еврозоната. Може би защото сега всички погледи са вперени в двойкаджиите. Дълговите проблеми на страни като Гърция и Португалия на фона на все още неотшумялата финансова и икономическа криза продължат се задълбочават, с което да подклаждат съмненията за устойчивостта на политиките, водени от новите страни - членки на ЕС.

Влизането в еврозоната до края на мандата бе обявено като стратегическа цел на сегашното правителството. Приемането на еврото всъщност означава излизане на по-бърза писта за догонване на жизнения стандарт в Европа. С това ще се премахне валутният риск и ще се понижат лихвените проценти, а притокът на чужди капитали към страната ще се засили. Така по-бързо ще се създадат условия за повишаване на доходите (още за предимствата на влизането в еврозоната - виж карето).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Опонент

    Не мисля, че статията прави правилния извод. Гръцките бондове се приемат все още като обезпечения по програмите за осигуряване на ликвидност на ЕЦБ. Няма банка, която да е държала гръцки ДЦК, и да не ги не пробутала на ЕЦБ. ЕЦБ е задръстена с боклучави гръцки бондове. И когато гърците кажат "дотук бяхме", ще е жизнено необходимо лиспата да се разпредели върху джобовете на колкото може повече дръжави. Не че България ще помогне много, но Чехия + Полша + България + Румъния все ще могат да поемат няколко десетки от невърнатите милиарди

  • 3
    Avatar :-|
    хахаха

    Пенсионната ви система е фалирала. Променяте я на всеки 10 години и не знаете, какво искате. Нямате политическа воля да изберете един модел и да се придържате към него. Разрушихте "националния консенсус" по този въпрос. С какво сте различни от гърците.

    Здравната ви реформа я няма. Имате един милион и половина неосигурени. В Европа няма неосигурени. Осигурете им работа или социални помощи. Ако го направите, ще фалирате. Изчакайте да забогатеете и тогава кандидатствайте.

    Цените ви са ниски. Ще растат още десет години с далеч над допустимото. Вижте приватизационните договори на ЧЕЗ и компания, договорът за концесия на магистрала "Тракия", разчетите на "Софийска вода". Ще генерират инфлация години наред. Работната ръка ви е евтина. Услугите ви ще поскъпват.

    Под сурдинка. Вижте сега, данъците ви са ниски и ни правите нелоялна конкуренция. Защо не вземете да ги повишите като в Латвия. И токът ви е евтин. Направо прекалявате.

    Е добре де, щом толкова настоявате, платете си. Нещо с размерите на АЕЦ Козлодуй и банковата ви система ще свърши работа на ниво финансови министри. Концесии на магистрали, летища, ВИК, .... и фискалния резерв да го върнете на нашите банки, а не да го харчите. Освен това, за да пресечем инфлацията в бъдеще, ще направим един лев едно евро без да променяме заплатите в евро. Малко ще ви фалират фирмите и гражданите, но хубавите работи искат жертви.

  • 4
    Avatar :-|
    a

    Силната валута отслабва износа - това не важи за България, защото така или иначе курсът към еврото е фиксиран!

  • 5
    Avatar :-|
    а

    а отказът от парична политика е плюс :))

  • 6
    Avatar :-|
    b

    До коментар [#5] от "а":

    Много ясно, че отказа от парична политика е плюс за България. :) Ако не беше борда не ми се мисли къде щяхме да бъдем в момента. Жалко, че няма борд и за съдебната ситема. Но ние така или иначе вторите два минуса ги изпитваме и сега, а за цените е по-скоро краткосрочна спекула, а не дългосрочен ефект.

  • 7
    Avatar :-|
    тото

    Румънците планират да приемат еврото в 2015г. Май гледат по реалистично от нас на този проблем?

  • 8
    Avatar :-|
    emigrant

    Ето малко отговори на това, какво ще се случи:

    http://cash-adviser.blogspot.com/

  • 9
    antonk avatar :-|
    Anton K

    До коментар [#4] от "a":

    Мисля авторът има предвид, че курсът е фиксиран САМО защото целта е един ден България да приеме еврото. Ако стане ясно, че тази цел е една илюзия, тогава този фиксиран курс ще стане играчка в ръцете на политическите сили на момента.

    Когато ножът опре до кокала (вж. Гърция), България ще има възможността да "олекне" спрямо еврото, ала Великобритания, Норвегия, и пр. Гърция НЯМА тази възможност, което прави техните проблеми още по-сложни за политиците им, защото в момента единствената "реална" възможност е намаление на дефицитът, което /по дефиниция/ означава дефлация, по-нисък стандарт на живот, и пр. Другите начини са огромен ръст на икономиката (което е невъзможно в евро-зоната поради липса на конкурентност) или намаление на така наречените "yields", което няма да стане ако няма намалени на дефицита, което ни води обратно до първата точка....

    Мисълта ми е, че е по-добре за България да си стои извън еврото, защото икономики като тези на Германия и Франция ще я смачкат. Плюсовете на евро-зоната са едни огромни илюзии, които се сбъдват само в мечтите на най силните и най продуктувните.

  • 10
    Avatar :-|
    абитуриент

    Много си прав ТОНИ......!!!!!......Аз даже мисля ,че едка лека контролирана ИНФЛАЦИЯ е далеч по здравословна за ИКОНОМИКАТА ни - вместо БЕЗПАРИЧИЕТО, КОЕТО ЗАТВАРЯ БОЛНИЦИ и ТОРМОЗИ ХОРАТА.......Все си мисля ,че НАЗНАЧАВАНЕТО на КОЛьО ПАРАМОВ- не е СЛУЧАЙНО- икономиката ни е ЗАПУШЕНА , а за ОТПУШВАНЕТО И СА НЕОБХОДИМИ много ПАРИ- Чичо БЕН не е глупав, но и АМЕРИКА СИ Е АМЕРИКА........Не ,че съм против БОРДА, напротив той свърши прекрасна РАБОТА, но мисля ПЛАВАЩИЯ КУРС за момента е по ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО- като ТУРЦИЯ НАПРИМЕР, не зависимо от ИНФЛАЦИЯТА ИКОНОМИКАТА и се РАЗВИВА МНОГО ДИНАМИЧНО.....а има и нешто друго - с РАЗХЛАБВАНИТО НА БОРДА СЕРИОЗНИТЕ ГРЕШКИ на БИЗНЕСА и на ХОРАТА ше се РАЗМИЯТ и ПРИЗЕМЯВАНЕТО МОЖЕ ДА Е ПО - МЕКО........!!!!!?????.... Иначе ни чака ТВЪРДО ПРЕЗИМЯВАНЕ.......КАТО ГЪРЦИЯ......!!!!????.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK