За Михов, според научните му трудове и интервютата

Професорът от INSEAD Илиян Михов несправедливо беше представен от българските политици и икономисти като едва ли не "заплаха" за валутния борд. Всъщност с идеята за модифициране на правилата, която той само щрихира в интервю за "Дневник" беше опит за дискусия по въпроса може ли да се осъществява контрол над инфлацията в сегашния режим на фискиран курс. Това е въпрос, който засяга страните-кандидатки за еврозоната, които трябва да посрещат подобен критерий.

Извън тази последна тема обаче работата и тезите на Михов представляват интерес и заслужават внимание. Първо да кажем, че той е в топ 5% на най-цитираните икономисти в най-голямата онлайн библиотека за икономика IDEAS, където междувпрочем на по-челна позиция е и вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Михов е съавтор в прочутата книга на бъдещия председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке "Есета върху Голямата депресия" (1992). Той е бил студент на Бернанке, а в последствие двамата имат няколко публикации в областта на паричната политика. Анализът им "Измерване на паричната политика" е сред най-цитираните макроикономически статии на XX век. Част от статиите и изследванията му може да се намерят в страницата му на сайта на INSEAD.

От началото на финансовата криза Михов е един от най-убедените поддръжници на спасителните операции на американското правителство и на Федералния резерв. Още при краха на Bear Stearns през март 2008 г. той обясняваше колко е важно решението на Фед да не допусне фалита й. "Ще се получи порочен кръг: ако хората започнат да си теглят парите от Merrill Lynch например, тогава Merrill Lynch ще трябва да продаде ценни книжа, за да плати на вложителите си. При тeзи масирани разпродажби цените на тези книжа започват да падат много бързо и банката не може да събере достатъчно средства, за да върне парите на всички вложители. Създава се системен риск за цялата банкова система. Дори банки, които не са с лош портфейл на инвестиции, могат да фалират при масова загуба на доверие", каза той тогава в интервю за "Капитал". Шест месеца по-късно този механизъм се прояви в пълната си сила, когато Федералния резерв не спаси Lehman Brothers и това замрази финансовите пазари за месеци.

Тогава той предсказа, че на банките им предстоят загуби за още поне 400 млрд. долара. За момента изказването изглеждаше доста смело, но от днешна гледна точка оценката може да се приеме дори за консервативна. Според Михов, обаче, без безпрецедентната намеса загубите са щели да достигнат 2-3 трилиона долара.

Тези възгледи за излизане от кризата с активна намеса на държавата чрез фискални и монетарни стимули влизат в противоречие с досегашната политика на правителството за "пълен стерилитет" и единствена цел на антикризистата политика – запазването на фискалната стабилност. Политиката до момента може да бъде определена така: ударът от кризата трябва да бъде понесен толкова твърдо, колкото правилата на борда повеляват, който ще фалира - да фалира, но важното е бордът и фиксираният курс да останат непокътнати. (В правителствената програма са предвидени мерки за общо облегчаване на бизнес средата, но повечето от тях минават през дълги реформи – някои едва започват, други още не са). Без да оспорва целите за борда и курса, позицията на Михов, изразявана пред "Капитал" е, че пълният отказ от антикризисна политика може да е също толкова застрашаващ макроикономическата стабилност. Според него сривът на валутния борд в Аржентина в началото на десетилетието е бил резултат от буксуващата икономика, високата безработица и невъзможността да се провежда парична политика, която да омекоти ударите от няколко външни кризи.



Голямата полза от включването на Илиян Михов в екипа на правителството щеше да бъде, ако той се беше фокусирал върху изработването на дългосрочна стратегия за развитието на страната (каквито и бяха първите обявени намерения). Освен с парична и фискална политика Михов се занимава и с проблемите на икономическия растеж. Неговият модел (pdf) за четирите "И" на растежа (Иновации, Изначални условия, Инвестиции и Институции) адресира много от проблемите, с които България трябва да се справи, за да стане модерната икономика, в която всички се надяваме да се превърне. (На база на тази научна публикация, неотдавна той направи и статия в "Мениджър").

"Най-важното, което ще искам да направя, е програма за дългосрочното развитие на страната [...] За мен най-важното е, че за първи път министър-председател говори за дългосрочна програма в следващите 20 години, независимо дали ГЕРБ ще бъде на власт", каза Михов при обявяването на номинацията му преди седмица.

Най-интересното му интервю от последната седмица е тук.

Други любопитни интервюта и статии, свързани с Михов:

- интервю от някогашната поредица в "Капитал" - "България мръсна приказка", 2001-ва година. Там казва: "Ако действително се появи правителство, за което се вижда, че работи в добра насока, има ясни цели, добра спойка между личностите в него - за такова правителство би било лесно да се работи. Но не съм сигурен, че бих участвал в изпълнителната власт по принцип. Винаги си заслужава човек да помогне на всяко нормално правителство, което иска да го изслуша."

- това пък е негова статия в "Капитал", пак от 2001-ва, при идването на правителството на Симеон Сакскобургготски и "юпитата". Тук Михов коментира заявките на новия кабинет и наследството от кабинета на Иван Костов.