Оковани в миналото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оковани в миналото

Оковани в миналото

БАН планира неубедителни реформи без ясна визия какъв ще е ефектът

Люба Йорданова
6135 прочитания

© shutterstock


Коридорите на сивата сграда са тъмни и пусти. Трудно е да срещнеш някого макар и в ранен делничен следобед. Не се чува дори шум от работните кабинети. Студено е - директорска заповед е ограничила потреблението на парно освен "при нужда". Намираме се в институт от Българската академия на науките (БАН).

"Няма хартия за принтерите." Това ще го чуете едва ли не от всеки втори учен в академията, предвидливо заделил част от скромната си месечна заплата за работни консумативи. На пръв поглед проблемите в основната научна институция в България са битови. Ако се вгледаме по-дълбоко обаче, осъзнаваме, че те се коренят в основите на академията - в нейното управление и липсата на дългосрочна стратегия за развитието й.

В началото на годината управителният съвет на БАН представи свой проект за реформа на академията в отговор на критиките на финансовия министър Симеон Дянков и извършената от външни експерти международна оценка на научните институти. Проектът включва една-единствена точка - преструктуриране на научните институти с цел сливане на по-лошо представилите се звена с по-добрите. В резултат 69-те научни института ще се редуцират на 42, организирани в 9 изследователски направления. Като бонус пък ще бъде създаден изследователски университет към БАН, където да се подготвят "висококвалифицирани конкурентоспособни специалисти".

Поглед назад

Когато започваш реформа, преди всичко трябва да знаеш защо я правиш. Мотивите на ръководството на БАН за структурната реформа обаче започват от интегрирането ни в ЕС, минават през демографската криза и промените в климата и завършват с "опасността от разрушаване на опорите на националната идентичност". Целта, която академията се надява да постигне с преструктурирането, звучи една идея по-конкретно - да повиши ефективността си при решаване на важни проблеми, свързани с развитието на българското общество и държава. Как обаче едно механично сливане на няколко института ще постигне тази амбициозна цел остава загадка. В проекта не е предвидено увеличаване или съкращаване на щата, т.е. академията ще спести най-много от заплати на няколко секретарки и директори на институти. Или както писа литературоведът и преподавател в Софийския университет Бойко Пенчев в "Дневник": "Ръководството се кани да слива и преименува институти все едно сме 1969 г. и с цел повишаване на ефективността трябва да обединим ТКЗС-тата (трудово-кооперативни земеделски стопанства) в АПК (аграрно-промишлени комплекси)."

Принципите, на които се осъществява структурната реформа, също остават непонятни извън ръководството на БАН. Кирило-Методиевският научен център например, който според проекта "осигурява присъствието в обществото на един от стожерите на българската национална идентичност - Кирило-Методиевото дело" остава самостоятелен. Институтите по история и по балканистика обаче, които покриват доста по-обширни области, се обединяват, като към тях се присъединява и Центърът по тракология, който беше един от първите, обявили се срещу промените. Академиците се позовават на международната експертна оценка, макар че тя набляга повече на това да се избистрят целите и задачите на институтите и да се засили сътрудничеството между тях. А и идеята да сложиш лошия ученик да седне при добрия и да очакваш изведнъж да подобри резултатите си невинаги работи. 

Основните изводи на международния одит всъщност до голяма степен липсват в проекта за реформа. Като сериозни проблеми експертите отчитат липсата на млади изследователи и недостатъчните публикации в международно лицензирани списания. Оценката препоръчва да се изгради взаимодействие между БАН, университетите и обществото, да се преосмислят мисиите и задачите на някои институти, но реформите да не се правят чрез структурни мерки отгоре надолу.

Без промяна

"Проблемът не е в това, че има толкова институти, а в това, че не е въведена оптимална структура за работа, координация и сътрудничество между тях", коментира за "Капитал" ст.н.с. д-р Орлин Събев, научен секретар на Института по балканистика при БАН. По думите му, ако се засили сътрудничеството между някои институти, това само по себе си след няколко години би довело до естествено сливане. 

Без изглед за промяна остава обаче Централното управление на академията, изключило себе си и огромната си администрация от проекта за реформа. Структурата обаче има голяма власт и на практика определя развитието на всеки от институтите - според източници от академията невинаги по обосновани критерии. БАН е също така автономна институция, която не се отчита на никой. Ръководството разпределя бюджетната субсидия и назначава директорите на институтите, но не стимулира развитието на научните изследвания и не насърчава връзките с бизнеса. "Централното управление на БАН не оказва никаква ефективна подкрепа на институтите – няма ефективно звено за защита на интелектуалната собственост, няма ефективен център за трансфер на технологии, който да издирва разработки и да ги предлага на индустрията, не организира промоции на постижения на институтите сред бизнеса", коментира ст.н.с. ІІ ст. д-р Иван Чалъков от Института по социология. Според него на мястото на сегашното Централно управление може да се създаде някакъв по-малък координационен орган, в който да има представители на правителството и научни мениджъри с опит от чуждестранни научни институции.

"Централното управление не трябва да бъде толкова управленческа структура, колкото координираща, с минимална администрация, която да обслужва институтите", е мнението и на Орлин Събев.

Може и по друг начин

Ако се разчупи тромавата административна структура, институтите на БАН биха могли да станат по-независими и да функционират в конкурентна среда. "Всеки институт трябва да придобие по-голяма финансова самостоятелност, да има свой бюджет и по-голяма свобода да оперира с тези средства. Ако не може да се справи, ще фалира като едно истинско предприятие", смята Орлин Събев. 

Според Иван Чалъков обаче "първата задача за провеждане на реформата обаче е да се определят критерии и правила за работа – тъкмо това липсва в момента". По думите му за тази цел след оценката на институтите трябва да се проведе атестация и на самите учени, която да доведе до съответните последствия за неефективните от тях - нещо, което не е правено от 1996 г. Една реална атестацията в комбинация със съкращения на слабите учени и стимули за силните би била много по-подходяща стъпка в посока засилване на ефективността на БАН - основната цел на академията според проекта за реформа.

Друг е въпросът дали БАН може сама да извърши необходимите реформите. Членовете на ръководството на академията обикновено не признават външни мнения и цитират Закона за БАН, според който са автономна институция. Ако в институцията имаше наистина воля и желание за някаква промяна, не е ясно защо тя не е направена досега. Членството ни в ЕС не е от днес, още по-малко са и климатичните промени и безработицата (част от мотивите на БАН да започне реформата). Фактът, че академията се издържа от държавния бюджет (макар и да не се отпускат достатъчно средства), също навежда на мисълта за нуждата от някакъв контрол над управлението на институцията, разпределянето на финансирането и определянето на научни приоритети.

Логично би било БАН да се отвори към други институции и експерти и при разработването на идеите си за реформа. "Работещ вариант би бил например да се направи консултативен съвет, в който да влизат представители на БАН, ВУЗ-овете, правителството и Народното събрание. Когато няколко такива държавни институции са ангажирани с този проблем, вероятно и решенията биха били по-адекватни", смята Орлин Събев от Института по балканистика. Ако обаче ръководството на академията продължава да си затваря очите за сериозните проблеми там, БАН едва ли скоро ще излезе от "режим на оцеляване".

Коридорите на сивата сграда са тъмни и пусти. Трудно е да срещнеш някого макар и в ранен делничен следобед. Не се чува дори шум от работните кабинети. Студено е - директорска заповед е ограничила потреблението на парно освен "при нужда". Намираме се в институт от Българската академия на науките (БАН).

"Няма хартия за принтерите." Това ще го чуете едва ли не от всеки втори учен в академията, предвидливо заделил част от скромната си месечна заплата за работни консумативи. На пръв поглед проблемите в основната научна институция в България са битови. Ако се вгледаме по-дълбоко обаче, осъзнаваме, че те се коренят в основите на академията - в нейното управление и липсата на дългосрочна стратегия за развитието й.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

69 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Данъкоплатец

    Тези хора не са рабзрали, че който плаща, той поръчва музиката. Като взимат пари не са автономни, като трябвало да правят реформи - вече имали автономоия. Това, че не работят, също не е вярно. По-печените от тях, които са търсени на пазара, си движат частни фирми. Работата "на частно" извън работно време беше присъщо на един друг строй. Сега трябва да бъдат сложени на пазарни релси, за да почнат да си работят в институтите и не само да работят, а и плодовете от работата да отиват в техните джобове, а не в нечии други

  • 2
    Avatar :-|
    Ралица К.овачева, проф., ст.н.с., дмн

    При цялото ми уважение към авторката на статията заради вложения при написването на настоящата статия труд не мога да промълча отрицателната си оценка. Авторката не търси обективно и безпристрастно излагане на нещата, а влиза в ролята на обвинител, като при това манипулира общественото мнение с изказването на елементарно атакуеми неистини.
    "Като сериозни проблеми експертите отчитат ...недостатъчните публикации в международно лицензирани списания." (Става дума за експертите при международния одот на институтите на БАН ) Именно наличието на публикации в списания с Impact Factor е факт, отбелязан от всички експерти, участвали в одита. Добре известно е, че БАН носи импакт-фактора на България. Впрочем, единственото българско списание имащо положителен Impact Factor, е "Доклади на БАН." Продължавайки тази тема, бих запитала авторката: Запозната ли е тя с нивото на научните изследвания, провеждани от учените в редица университети в България. Боя се, че там дори не са и чували за него. Предлагам нова тема на авторката - сравнителен анализ между нивото на научната продукция в БАН и това на който и да било университет в България (с исключение на СУ) .

  • 3
    Avatar :-?
    Anonimen

    Taka, taka ... Che nujda ot reforma ima, ima. Osnovnijat problem obache e naprednalata vazrast na horata v BAN, a ot tam i mantaliteta im. Horata sled 40 godini trudno priemat promenite. Nali ne ochakvate da se zaradvat na tjah!?
    Vseki se bori za sebe si i darpa chergata kam nego ...
    Zadacha i otgovornost na upravljavashtite, obache, e da reshat kakvo da pravjat s BAN shtom e na bjudjetna izdrajka. I tuk se sblaskvat uvajenieto kam naukata i ikonomicheskija pragmatizam. Da vidim kak shte gi balansirat politicite, taka che da ne unishtojim i tova tvorenie na nashite vazrojdenci marcina, kato cjalata ni industrija i ikonomika, saglasno plana Ran-Yat za prehod kam pazarna ikonomika ...
    Da se likvidira e lesno, no da se prestrukturira e po-trudno, osobeno kogato sveta e v ikonomicheska kriza. Vse pak trjabva da se misli i za idnite pokolenija, che kakto e tragnalo sled oshte 20 godinki i teritorija veche njama da ostane ...

  • 07

    Да се затвори платения пансион БАН за феодални старци..

  • 5
    Avatar :-|
    Mimi

    За да се реформира БАН е необходимо:
    - оценка/ одит на Институтите - имаме вече оценката международен одит
    - оценка във всеки един институт - кога за последен път учените и изследователите във всеки един институт са написали нещо смислено и имат ли поне един проект, готов за реализация в индустрията...
    - оценка на нивото на технологиите и апаратура
    - оценка на ДМА - не са никак малко - но така ще сме наясно къде какъв имот има - да се направи публичен регистър
    - да се чуе мнението на бизнеса в направленията, където е необходимо
    - да се подкрепят фундаменталните изследвания, но в сътрудничество с най-добрите в съответната област.
    - и договори, договори с бизнеса ...

  • 6
    Avatar :-|
    Guest

    Да не забравяме че през последната 1-2 години, Централно управление подмени директорите на някои институти. Последва международната експертна оценка, за която БАН плати не малка сума, ако БАН е искал реформи досега да ги е осъществил и без чужди оценки. Днес Ръководството на БАН (чиито членове са "недостъпни") се съобразява с част от тази оценка, която му изнася и диктува посредством послушните директори, и тези които обезщетява като пенсионери и назначава отново на граждански договори, как да действат, за да се запази статуквото. Реформата, която се обявява, е насочена срещу самите тях така че едва ли ще бъде истинска. Напоследък в БАН стана модерна думата "лоялност", не е ясно към кого - към себе си или към държавата. БАН все пак е държавна институция и би следвало да обслужва държавни интереси, а не лични амбиции. Но послушните директори забравят откъде им идват заплатите в крайна сметка и на какво служат. Ще се осъществи поредната псевдо реформа, закъсняла с 20 години. Защо ли нито едно правителство през последните 20 години не закачи феодализма и автономността на БАН. Нужна е не международна оценка за качество на дейността на БАН, а финансов одит, защото този филм вече сме го гледали........

  • 7
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Комисията по досиетата да извади най-сетне академиците и другите "учени" - ченгета.
    Те да си посипят главите с пепел и да се скрият вдън земя.
    И тогава вече останалите да решават какво да се прави.

  • 8
    Avatar :-|
    Да

    Няма да ги извади.
    Агентите ще продължат да правят любовниците си за три години от обикновени библиотекарки 41-годешни професорки. Има толкова много безработни пенсионери, които да им пишат трудовете.
    Това е положението.

  • 9
    Avatar :-|
    философ

    "Като бонус пък ще бъде създаден изследователски университет към БАН, където да се подготвят "висококвалифицирани конкурентоспособни специалисти"."
    Вземаме ИФИ на БАН (философския институт). В СУ, ВТУ, ЮЗУ, а НБУ има философски факултети, като в НБУ е интегриран със социологията. През 2002 г. присъствах на следния пародиен цирк в ИФИ, където кой знае защо бяха организирали лекции за докторантските минимуми.
    Веселин Петров - математик от секция Онтология така беше направил лекцията си, че четеше глупости от Сава Петров. Дори в изследванията на Веселин Петров няма нищо друго освен преразкази.
    Михаил Игов - химик - беше прочел увода на "Научното познание" от поредицата "Философия за всички" и направи доста груб преразказ.
    Ангел Стефанов - физик - разказваше Кант по напълно пародиен начин.
    Застаряващите лелки от секция "Етика", които изобщо не говорят английски плещеха тъпотии за някаква измислена от тях "негативна етика" на Франкфуртската школа, при положение, че съществува само понятие за "негативна диалектика". Николай Михайлов - плагиатът-преписвач плещеше тъпотии като пиян поп на Задушница.
    И още много други такива. Пита се - при толкова факултети необходимо ли е още една пъстра сбирщина от НЕКАДЪРНИЦИ от различни научни дисциплини, бивши комсомолски секретари и протежета на Васил Проданов - отричащият Сталинските зверства да съществува още един философски факултет, който ЛЕГАЛНО ДА ТОЧИ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ? Какво качествено образование е това? И ако ги слеят с университетите, каква точно дейност тези ТЪРТЕИ и ХРАНТУТНИЦИ ще извършват?

  • 10
    Avatar :-|
    Нищо ново

    Въртиопашката, станала професор благодарение на задницата си, е включена в разпределението на фондовете на МОНМ за европейското развитие. А Агеннтът, изгаврил си с треда на останалите преподаватели провежда мероприятия за ценностната система на лидерите и връчва награди за държавност. Каква ли е ценностната система на един агент и на любовницата му?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK