Правосъдие с горчив вкус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правосъдие с горчив вкус

Капитал

Правосъдие с горчив вкус

Само убедителни и непротиворечиви мотиви могат да размият съмненията в безпристрастността на осъдителната присъда по делото Борилски

17407 прочитания

Капитал

© Надежда Чипева


Ако минавахте пред съдебната палата във Велико Търново малко преди 20.00 този четвъртък, щяхте да видите невисок мъж около 50-те с червен шал, който излиза видимо разтревожен с телефон в ръка. Това е варненският адвокат Борислав Желязков. Току-що той е научил, че 30-годишният му син Георги е получил 19-годишна присъда за убийство.

На втория етаж на палатата високо момче с къса светла коса, видимо превъзбудено, обикаля в кръг и говори по телефона. Това е Даниел, брат на Мартин Борилски - български студент във Франция, намерен мъртъв с 93 прободни рани по тялото през юли 2000 г. в квартирата му в Париж. Преди минути Даниел е чул присъдата, изстреляла Борислав Желязков навън. Десет години след убийството на брат му Даниел Борилски получава усещане за някаква справедливост. Първото нещо, което той прави, щом излезе от залата, е да се обади на по-големия си брат и майка си, за да им съобщи новината.

Този четвъртък състав на Апелативния съд на Велико Търново с председател Милчо Ванев отмени присъдата на Шуменския окръжен съд отпреди три години, с която Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха признати за невинни по обвинението, че са убили умишлено Мартин Борилски на 18 юли 2000 г., и ги осъди съответно на 19 и 17 години затвор, както и да заплатят на семейството на Борилски общо 120 хил. лв. нематериални вреди (аудио от присъдата може да чуете на capital.bg).

Апелативните съдии разпоредиха  двамата обвиняеми, които не присъстваха в залата, да бъдат задържани незабавно под стража, като до редакционното приключване на броя в областното звено "Охрана" във Варна не беше пристигнало определението на съда и двамата обвиняеми не бяха задържани.

Магистратите би трябвало до един месец да предоставят мотивите към решението си, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Убийството на улица "Льо Курб"

На 20 юли 2000 г. френските власти откриват тялото на Мартин Борилски в апартамента му на ул. "Льо Курб". По него има 93 прободно-прорезни рани, главата на жертвата е разбита с гира. По разследването започва работа на Криминалната бригада към Френската съдебна полиция - елитно звено, което работи предимно по сложни случаи на  убийства. На местопрестъплението са намерени попити с кръвта на Мартин дрехи, които чрез ДНК анализ е установено, че са на Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Кръв на Желязков е открита под ноктите на Борилски, а в панталона, оставен от Георги, е открита кредитната карта на жертвата. От жилището на Мартин изчезва и закупеният от него нов GSM, който впоследствие е използван със sim картата на Желязков.

Тези факти карат разследващите да насочат вниманието си към Георги и Стоян. По време на убийството двамата са във Франция и по показания на свидетели са търсели пари.

До пролетта на 2000 г. Георги Желязков е учил в Париж, след това той се прибира в България. Неговият баща - Борислав Желязков, е известен варненски адвокат и бивш зам.-директор на следствието в града.

Година след началото на разследването по настояване на българските власти то е прехвърлено в България. Следственото дело се наблюдава от Софийската градска прокуратура. Папките с делото изчезват из дебрите на прокуратурата за близо 10 месеца, като според следователя от Националната следствена служба Пламен Райчев от тях вече липсват доказателства.

Първо, Желязков и Стоичков твърдят пред разследващите, че не са били при Мартин, като първият казва, че го е виждал месеци преди убийството.

През 2003 г. прокуратурата внася обвинителен акт, който е семпъл и кратък - едва 11 страници. В него има явни грешки и противоречия. Всички прокурори и съдии от Варна, където трябва да се гледа делото, си правят отвод с обяснението, че са в близки отношения на със семейството. Това твърдение на варненските магистрати не е пречка те на два пъти да откажат екстрадицията на двамата обвиняеми.

След отводите делото е разпределено в Шумен, където се разглежда в продължение на четири години. По време на процеса двамата обвиняеми сменят версията си, като разказват, че всъщност са били при Мартин, но двама непознати французи го нападнали пред очите им.

Стоичков казва, че всъщност Мартин Борилски е продал телефона си на Георги Желязков за няколкостотин евро (еврото влиза в обръщение година и половина по-късно).

Шуменските магистрати оправдават подсъдимите, а решението им е потвърдено от Апелативния съд във Велико Търново. Миналата пролет ВКС отмени решението и върна делото за ново разглеждане в Търново със задължителни указания. Процесът там започна в края на лятото, за да се стигне до присъдата от тази седмица.

Последното заседание

Двамата обвиняеми - Георги Желязков и Стоян Стоичков, не дойдоха на последното заседание, като според защитата им е имало авария с автомобила им. В залата обаче беше бащата на Желязков, който поне по адресна регистрация живее заедно със сина си.

Запознати с процеса коментираха, че двамата най-вероятно са допускали какво ще се случи и са предпочели да си спестят сблъсъка с журналистите.

Пръв с пледоариите започна прокурорът Борис Миновски. Той обаче не се съсредоточава върху доказателствата по делото, като вместо това избра  да направи преглед на международния печат по казуса и да напомни на съда колко граждански протести е имало по случая. Прокурор Миновски показа, че явно не познава делото в детайли, защото направи няколко явни фактически грешки. Той поиска доживотен затвор за обвиняемите, а в случай че съдът приеме младостта на Желязков и Стоичков като оневиняващо обстоятелство - да им бъде наложено лишаване от свобода за срок между 15 и 20 години.

След прокурор Миновски пледира адвокат Владимир Иванов, който е граждански обвинител и повереник на семейството на убития Мартин Борилски. Неговата заключителна теза ярко контрастира с тази на представителя на държавното обвинение. 

Последни пледираха адвокатите на обвиняемите. Адвокат Ина Лулчева, която представлява обвиняемия Георги Желязков, разкритикува обвинителния акт, като заяви, че в него има сериозни пропуски - дълъг е едва 11 страници и не става ясно по какъв начин точно е станало убийството. Адвокат Лулчева каза, че аутопсията от френските лекари е направена немарливо, защото много от повдигнатите въпроси впоследствие не са получили отговор.

Според другия адвокат на Желязков - Райна Хаджиева, на местопроизшествието не са открити следи от обвиняемите, което не е вярно най-малкото поради факта, че от местопроизшествието е иззета ДНК на Стоичков и Желязков.

Адвокатът на Стоичков - Юлиан Георгиев, също се съсредоточи върху критиката на френското разследване, като се мотивира с разказа на Е.А. По - "Убийството на улица Морг".

След като апелативните съдии постановиха присъдата си, адвокат Ина Лулчева обяви, че ще подаде касационна жалба, което означава, че ще има поне още едно произнасяне на съда по казуса.

В същото време се очаква през пролетта да започне и процесът в Париж. Ако делото там приключи преди това в България, българският съд трябва да прекрати производството.

Равносметката

Казусът "Борилски" е показателен, защото е белязан практически с всички негативи на съдебната власт в България - мудно правосъдие, изопачаващи фактите и немотивирани съдебни актове, безлични магистрати, съмнения за нерегламентирана намеса и влияние, изчезнали доказателства, повърхностни и неподготвени прокурори...

Стигна се до унизителната ситуация френските разследващите да поискат паралелен процес в Париж, който най-вероятно ще започне през пролетта.

Допреди година и половина делото за убийството на Борилски не беше особено известно в България. Но ако тук за него пишеха предимно регионалните медии, във Франция то няколко пъти стана обект на публикации от страна на големи френски вестници.

В края на 2008 г. френският посланик Етиен дьо Понсен си позволи безпрецедентна постъпка - пряко разкритикува българския съд за решенията му. Поводът беше потвърждаването на оправдателната присъда по казуса от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

От този момент делото "Борилски" влезе в графата "специални". ВСС, който повече от всякога се нуждаеше от потупване по рамото от Европейската комисия, се активизира и провидя в казуса възможност да направи добро впечатление.

С осъдителната присъда очакваният от обществото резултат е факт. Тъжната новина е, че държавата умишлено или не провидя проблемите, прозиращи от казуса и не показа воля да ги отстрани. Конкретно - нито прокуратурата е по-силна, компетентна и инициативна, нито съдът е прозрачен и предвидим, нито съмненията за външно влияние и намеса са намалели.

Сега е изключително важно осъдителната присъда на великотърновските съдии да е мотивирана и да обсъжда доказателствата по делото. Това е единственият начин да се отхвърли съмнението, че съдът се е поддал по един или друг начин на натиск, осъждайки двамата обвиняеми.

Прикачен файл

Ако минавахте пред съдебната палата във Велико Търново малко преди 20.00 този четвъртък, щяхте да видите невисок мъж около 50-те с червен шал, който излиза видимо разтревожен с телефон в ръка. Това е варненският адвокат Борислав Желязков. Току-що той е научил, че 30-годишният му син Георги е получил 19-годишна присъда за убийство.

На втория етаж на палатата високо момче с къса светла коса, видимо превъзбудено, обикаля в кръг и говори по телефона. Това е Даниел, брат на Мартин Борилски - български студент във Франция, намерен мъртъв с 93 прободни рани по тялото през юли 2000 г. в квартирата му в Париж. Преди минути Даниел е чул присъдата, изстреляла Борислав Желязков навън. Десет години след убийството на брат му Даниел Борилски получава усещане за някаква справедливост. Първото нещо, което той прави, щом излезе от залата, е да се обади на по-големия си брат и майка си, за да им съобщи новината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

49 коментара
  • 1
    mitkois avatar :-|
    mitkois

    Росен,

    Браво. Преди няколко дни гледах как приятеля на момчето, което е оцеляло след 80% изгаряния в някакъв неустановен инцидент, е бил неотлъчно до него и фактически е една от основните причини той да оживее. Ако има някой, който да е неотлъчно до Мартин в това дело, то това си ти и най-вече - винаги подготвен и приятел. Благодаря

  • 2
    Avatar :-|
    Nota Bene

    "Прокурор Миновски показа, че явно не познава делото в детайли, защото направи няколко явни фактически грешки. Той поиска доживотен затвор за обвиняемите"

    Крайно време е на всички да им стане ясно за изпитаната система на проваляне на делата в България. Прокурорската мафия е много по-страшна от съдебната. Защото трикът е следният: прокурорът обзет от справедлив гняв се заканва и иска тежки наказания, но всъщност премълчава за основанията на които биха се базирали тези наказания. Това естествено е уговорен номер с защитата, която се хваща за пропуските и обръща присъдата на по-горна инстанция.

    Всичко е цирк. Миновски определено е купен - прокурор да се позовава на мнения в пресата е просто удобен пас към защитата, която чака "на гюме" за да се позове, на това, че в случая няма правни аргументи, а извънсъдебен натиск и отказ от правосъдие. Помнете ми думата.

  • 3
    Avatar :-|
    айсайдер

    Не съм навътре в делото,но съм коментирал с мой познат юрист.Проблемът е всъщност в данните дадени от френското разследване.Ами според установеното от френската страна,обвиняемите имат 100% алиби-по времето на инцидента,са били във влака за Монпелие..но,пак повтарям..не знам големи подробности.

  • 4
    Avatar :-|
    до Айсайдер

    Не е ясно кога е станало убийството. По техните показания са били в апартамента на убития до към 21:10, след това са отишли към гарата. Именно според съседи тогава са чули тропане и викове от дома на Борилски.

  • Лудвам


    ДО АВТОРА НА СТАТИЯТА


    С възмущение апострофирам автора на статията, доколкото намеква за намеса в съда от страна на Н.П. посланникът на Франция г-н дьо Понсен. А трябва ли да мълчи посланника пред туткането и протакането на дело цели девет години за убийство извършено във Франция , при събрани куп веществени доказателства от френските разследващи и изискани от българския съд. След това според фактологията посочена от автора на статията част от тези доказателства "изчезват" ( тоест са откраднати) от делото, като че ли френските разследващи криминолози не могат да изпратят отново същите документи. Същите тези френски държавни служители всъщност нямат право да си затворят очите и да приключат по нашенски ( пата-кюта) едно досие, камо ли свързано със зверско убийство на тяхна територия. Във Франция все още се упражнява слава Богу римското право и виновникът трябва да бъде санкциониран, наказан и да понесе ефективно присъдата си, така че обвиняемите - очевидно протежета на някой всемогъщ фактор в България така и така ще бъдат осъдени и изнамерени от френските власти.
    Ако нашето правосъдие се бара "независимо" , то е независимо единствено от етиката, морала, справедливостта от които вопиющо се нуждаем . В последните години на разгул и баш слободия от страна на света на престъпността благодарение българските прокурори, правозащитници, правораздаващи и съдии уви са на сосна заплата.


  • 8
    Avatar :-|
    ventsy

    Интересно е кой и защо е поискал прехвърляне на делето в България, а след това делото се "губи" някъде цели 10 месеца?

  • 9
    kurzabsp avatar :-|
    Milen Ivanov

    Ами с горчив не ами лай**н привкус е, но съдиите могат да се сърдят само на себе си. Да си бяха свършили работата, да бяха забравили!

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Няма за къде да бързаме, ще научим "мотивите" и тогава ще стане ясно доколко мосю Понсе е повлиял на делото с прякото си вмешателство и оказан натиск на българската съдебна система и доколко тя наистина е независима и не влияе от мосюта (не визирам генерала) ...... пък и ще има дело и във Франция... така че истината ще "лъсне" и без натягане и "силни чувства".... както обикновмено...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK