Сянката на Високата порта*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сянката на Високата порта*

Reuters

Сянката на Високата порта*

Неясните шансове за членство в ЕС накараха Турция да се обърне на Изток към някогашната си зона на влияние

Цветелина Манолова
8152 прочитания

Reuters

© Reuters


Османската империя може отдавна да е само една глава в учебниците по история, но идеята за нея очевидно продължава да живее по двата бряга край Дарданелите.

Напоследък потомците на Мехмед Завоевателя в днешна Турция започнаха да се завръщат в старите османски територии в Близкия изток, но този път не като воини, а като търговци и дипломати. Освен може би носталгичен, този поход на юг - югоизток е напълно естествен. Географската близост, набиращата скорост турска икономика и възраждащото се чувство за ислямска принадлежност, провокирано от все по-уклончивите обещания за членство в Европейския съюз, са логичното обяснение за този уклон към арабските съседи. Материалният му израз е показателен - седем пъти е пораснал износът на Турция към страните от Близкия изток и Северна Африка от 2001 г. Социологическите проучвания също са повече от красноречиви - ако през 2004 г. 62% от турците са смятали, че страната им трябва да бъде член на ЕС, то миналата година на подобно мнение са били само 42%.

Промяната в настроенията няма как да остане незабелязана в Европа и Америка и да не предизвика притеснения. Едно изказване на турския външен министър Ахмет Давутоглу в края на август миналата година по повод спор между Сирия и Ирак (за намеса на Дамаск в бомбени атаки в Багдад) беше изтълкувано като недвусмислен сигнал за промяна във външнополитическата ориентация на Турция. "За Турция и Сирия, и Ирак са стратегически съюзници, както и наши братя и съседи. Това за нас е семеен въпрос и тъкмо заради това искаме да решим този спор чрез преговори, за да предотвратим изострянето му", каза Давутоглу. Именно изразът "семеен въпрос", който определено надхвърля дипломатическата учтивост, показа, че Турция е поела един по-сантиментален курс спрямо страните, които преди време са били част от османското пространство.

Стратегически дълбочини

Преди края на студената война Турция се задоволяваше просто да бъде част от НАТО и да следва насоките, зададени от западните й партньори. Променените политически реалности в света обаче наложиха преосмисляне на позициите. Така днес Турция придобива централна роля в региона на Близкия изток, като използва икономиката и меката сила, за да разширява влиянието си. Няколко ключови събития през последното десетилетие имат съществен принос за това - провалът на мирния процес между Израел и палестинците, идването на власт на проислямистки настроената Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и постепенното намаляване на влиянието на турската армия, американската инвазия в Ирак през 2003 г., подобряването на отношенията между Сирия и Турция и не на последно място засилването на напрежението в отношенията с ЕС. "Докато датата за влизането на Турция в ЕС беше едностранно отлагана от европейците, Турция почувства, че е необходимо да търси нови партньори, както икономически, така и политически", коментира пред "Капитал" Йалън Алпай от асоциацията на турските износители TİM. Точно заради това значителни политически и търговски усилия бяха насочени към африканските и съседните страни през последните години, обяснява той. По думите на самия Давутоглу в интервю за "Капитал" преди няколко месеца приоритетите на Турция са Балканите, Кавказ и Близкият изток. "Това е логично - около нас има няколко замразени конфликта и се опитваме да предотвратим рисковете за себе си. Турция иска стабилност около себе си, затова и поддържаме политика за нулеви проблеми със съседите си", каза той. Именно тази политика на обръщане към съседите стана известна като неоосманизъм - лошо подбрано нарицателно име, навяващо предимно негативните спомени от османския период, които имат държавите около Турция. Появата на понятието неоосманизъм се свързва с книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина", която се смята за основата на външнополитическата доктрина на Турция. "Определението неоосманска политика не е съвсем точно", обясни пред "Капитал" професорът от университета Bilgi в Истанбул Илтер Туран. "Както знаем, Османската империя е била мултиетническа. Турция не се опитва да пресъздаде нещо подобно, а основно следва политиката на мирни отношения със съседите и на споделен икономически просперитет, а това е по-различно", смята той. Други анализатори обясняват, че неоосманизъм като понятие се споменава само бегло в книгата на Давутоглу и няма основание да става нарицателно за цялата държавна политика на Турция. "Неоосманизмът е западен етикет", твърди Митат Челикпала, преподавател по международни отношения в икономическия университет в Анкара. Споменаването на това понятие в книгата пък изобщо не означава, че Турция смята да води империалистична политика, обясни той пред "Капитал".

На Изток или на Запад

С по-активната си политика Турция вече започна да се превръща в регионален лидер и на практика запълни получилият се след спорната инвазия на САЩ в Ирак вакуум на влияние. Именно отказът на турския парламент страната да участва в операцията беше повратната точка, след която авторитетът на Турция сред арабските държави нарасна значително. Подобряването на отношенията и отварянето на границата със Сирия, както и възстановяването на дипломатическите връзки с Армения след 16-годишно прекъсване са резултат на тази нова визия на Турция. "Ако проследим промените, през които премина Турция, сега тя е 16-ата по големина икономика в глобален мащаб и №6 в Европа и има търговски връзки с различни части на света. Така че днес сме много по-сериозна сила, отколкото бяхме преди", смята Илтер Туран.

Нарастващата популярност сред мюсюлманските съседи сложи край на една авантюра, започнала още преди две десетилетия - тази с Израел. В продължение на години отношенията между двете държави бяха модел за добри и рационални връзки между мюсюлмани и евреи, но политиката на Израел към палестинците в Газа след 11 септември 2001 г., показа, че шансовете за постигане на мир са нищожни. Острите думи по адрес на израелския президент Шимон Перес и израелците ("Вие добре знаете как да убивате"), с които турският премиер Реджеп Ердоган напусна дискусия за ивицата Газа на икономическия форум в Давос миналата година, бяха първият недвусмислен сигнал в тази посока. А скандалът с показаното лошо отношение към турския посланик в Тел Авив преди няколко седмици само затвърди впечатлението, че отношенията между доскорошните съюзници (и верни приятели на Вашингтон) са във фазата на абсолютното смразяване.

Ясната посока на движение - водената от проислямистка партия Турция, която се сближава с други ислямски държави в съседство, карат мнозина да се замислят дали това не означава и късане с водената до момента прозападна политика. "Да бъдеш лидер в региона и да бъдеш част от ЕС не е противоречие. Напротив, членството на Турция може да засили влиянието на ЕС в страни, с които имаме добри отношения", твърди Илтер Туран. Сигналите, които идват от страна на ЕС обаче, не са никак окуражителни, въпреки че Анкара все пак беше поканена да започне преговори през 2005 г. Една голяма част от страните в ЕС продължават да са на мнение, че на Турция не трябва да бъде давано пълно членство. "Турците вече почти не вярват, че ще бъдат приети в този ЕС. Тази перспектива се отдалечава все повече, макар дипломацията им да е по-оптимистична, може би защото е изцяло ангажирана в тази кауза. Няма съмнение, че това е приоритет на турската външна политика, колкото и да е многопосочна тя от началото 90-те години", коментира д-р Йорданка Бибина, ръководител на секция "Културна история на балканските народи" към Института по балканистика към БАН. Всъщност от това какви са шансовете Турция да има бъдеще, свързано с ЕС, до голяма степен зависят и процесите на модернизация на страната. Реформите, които налага процесът на интеграция, не са лесни, а чрез тях ЕС може директно да влияе върху решаването на важни проблеми, пред които е изправена Турция, като разделението на Кипър, кюрдския и арменския въпрос. "Необходима ни е перспективата за членство, това е начинът да задържим Турция на правилния курс", обяснява Челикпала. Аргументите против обаче също са силни - освен чисто географски, политически и социални те са и демографски и културни. Очаква се в момента на евентуалното си присъединяване към ЕС Турция да има население от близо 100 милиона души, а това може да означава сериозни вътрешни сътресения за съюза. Остават и съмненията доколко турската и европейската култура ще могат да се срещнат.

За момента управляващите в Турция проислямисти продължават да твърдят, че мястото на страната е на Запад и промяна в приоритетите няма. Но силното сближаване с ислямските страни в крайна сметка може да има обратен ефект. В желанието си да бъде мост между Запада и Изтока Турция може да открие, че е повече в Азия, отколкото в Европа.

*Високата порта - с това име е била известна Османската империя в дипломатическите среди

Османската империя може отдавна да е само една глава в учебниците по история, но идеята за нея очевидно продължава да живее по двата бряга край Дарданелите.

Напоследък потомците на Мехмед Завоевателя в днешна Турция започнаха да се завръщат в старите османски територии в Близкия изток, но този път не като воини, а като търговци и дипломати. Освен може би носталгичен, този поход на юг - югоизток е напълно естествен. Географската близост, набиращата скорост турска икономика и възраждащото се чувство за ислямска принадлежност, провокирано от все по-уклончивите обещания за членство в Европейския съюз, са логичното обяснение за този уклон към арабските съседи. Материалният му израз е показателен - седем пъти е пораснал износът на Турция към страните от Близкия изток и Северна Африка от 2001 г. Социологическите проучвания също са повече от красноречиви - ако през 2004 г. 62% от турците са смятали, че страната им трябва да бъде член на ЕС, то миналата година на подобно мнение са били само 42%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    koko

    Там им е мястото,на изток...Какво общо има Турция с Европа?Турчин в Европа,е като циганче в ЦУМ,вижда се че не му е там мястото...То не че и ние не изглеждаме така,ама поне сме християни...

  • 2
    Avatar :-|
    Мистър Хайд

    "Турция може да открие, че е повече в Азия, отколкото в Европа."
    Муаааахахахахааааааааа
    Авторка тази сутрин ли откри ,че месото не расте в супера

  • 3
    Avatar :-P
    Многоженци

    Е колко семейства имат турците де?Щом сами заявяват кое е истинското им семейство,значи в европейското семейство искат да се вмъкнат със взлом за да плячкосват!

  • 4
    Avatar :-|
    Avar

    Обобщената картина на резултатите от провежданите изследвания на общественото мнение показва като цяло по-скоро негативното отношение на европейските граждани към проекта за разширяване на Европейския съюз с Турция. Ако въпросът за членството на Турция бъде подложен на референдум към днешна дата, то Турция не би могла да стане страна, пълноправен член на Съюза.Практическото значение на това е, че ЕС ще отдели съществено количество финансови средства в опит да обърне негативните обществени нагласи в полза на разширяването с Турция. Не липсват мнения, че изразходването на парите на данъкоплатците за постигане на обществена подкрепа ще има по-скоро отрицателен ефект.

  • 5
    Avatar :-?
    Анонимен

    От държавите, които чакат пред вратата на ЕС, Хърватия ще приключи преговорния процес в 2011 година, а Турция за 15 години, прогнозира Би Би Си. Би Би Си, коментирайки възможностите за приемане в блок на 8-те страни кандидатки, отбелязва, че Турция е започнала преговори на 3 октомври 2005 година, но ще приключи процеса за 15 години, а Хърватия в 2011-та. За Македония медията прогнозира приемане в 2012-та година, а за Албания и Босна и Херцеговина в 2015-та.
    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/01/blog-post_3182.html

  • 6
    Avatar :-|
    Наблюдател

    Мястото на Турция е точно там където е

  • 7
    Avatar :-|
    Alemdar

    До коментар [#6] от "Наблюдател":

    И Турция така иска. Не може държавици като гърция, австрия, германия и франция да и се налагат. Това налагане е възможно над по-малки страни - като българия.

  • 8
    jackdaniels avatar :-|
    jackdaniels

    Турция в ЕС ще е като Доган в България. Не мерси


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.