Сянката на Високата порта*

Неясните шансове за членство в ЕС накараха Турция да се обърне на Изток към някогашната си зона на влияние

Османската империя може отдавна да е само една глава в учебниците по история, но идеята за нея очевидно продължава да живее по двата бряга край Дарданелите.

Напоследък потомците на Мехмед Завоевателя в днешна Турция започнаха да се завръщат в старите османски територии в Близкия изток, но този път не като воини, а като търговци и дипломати. Освен може би носталгичен, този поход на юг - югоизток е напълно естествен. Географската близост, набиращата скорост турска икономика и възраждащото се чувство за ислямска принадлежност, провокирано от все по-уклончивите обещания за членство в Европейския съюз, са логичното обяснение за този уклон към арабските съседи. Материалният му израз е показателен - седем пъти е пораснал износът на Турция към страните от Близкия изток и Северна Африка от 2001 г. Социологическите проучвания също са повече от красноречиви - ако през 2004 г. 62% от турците са смятали, че страната им трябва да бъде член на ЕС, то миналата година на подобно мнение са били само 42%.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове