Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 12 фев 2010, 13:19, 4031 прочитания

Размерът има значение Пет истории за кризата и съдбата на малките страни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Малка валута – големи проблеми
Исландия и САЩ са две от най-богатите държави, но като големина са на двата полюса – САЩ са най-голямата икономика в света, а Исландия е сравнително малка. И двете страни имаха огромни банкови системи, които стигнаха до ръба на фалита. И двете се опитаха да спасят банковите си системи от фалит. САЩ успяха, Исландия не. Цялата Исландия фалира, а валутата й се обезцени рязко, защото никой не искаше да я държи.
Очевидно е по-лесно да харчиш и да спасяваш банки, когато си голяма икономика и печаташ световна резервна валута, отколкото когато си малка икономика и имаш малка локална валута. Още повече ако външните ти дългове са в чужда валута (а за малките страни те обикновено са). Не е случайно, че исландските банки дълго време преди кризата са настоявали Исландия да възприеме еврото и по този начин страната да стане част от голяма валутна зона*. И са били прави – Ирландия, която освен по едната буква в името се различава и по това, че е част от еврозоната, успя да избегне исландската съдба в голяма степен именно заради това.

Еврото, лихвите и възстановяването
Словакия въведе еврото и не случайно лихвените проценти по кредитите там са на ниски нива като в западните страни. Естония е на път да влезе в еврозоната и затова лихвите там са сравнително ниски за региона. Латвия и Румъния – които са най-далеч от единната валута, имат най-високи лихви по кредитите. В допълнение, влизането на Естония в еврозоната ще насърчи инвестициите и ще ускори възстановяването**. Борсата в Талин вече отбелязва рекорден растеж заради очакваните позитивни ефекти от приемането на еврото.
Големината, разбира се, отново е от значение, но по друг начин. Най-голямата икономика в региона – Полша, и втората най-голяма икономика (и най-богатата) врегиона – Чехия, имат сравнително ниски лихви дори и без да са членове на еврозоната.


Богатите също плачат, когато харчат
Да си в еврозоната не решава всички проблеми. Тези дни гръцкият министър на финансите обяви, че Гърция е готова на всичко, за да стабилизира бюджета и да избегне фалит. Испания от своя страна ще свива драстично разходите по същата причина. Ирландия беше първа, като заложи мерки за редуциране на разходите в бюджет 2010.
Дори някои богати страни, част от големи валутни зони, когато достигнат определени нива на държавен дълг и бюджетен дефицит – могат да загубят доверието на инвеститорите и да се изправят пред реална опасност от фалит. Правителствата на Гърция или Испания може и да вярват в Кейнс и да искат да харчат като антикризисна мярка, но трябва да намаляват разходите, защото евентуален фалит би създал много по-тежка криза. Голям бюджетен дефицит и/или държавен дълг е често мярка, която подсилва, а не тушира кризата. При това не само в краткосрочен план – тъй като дефицитите и държавните дългове намаляват икономическия растеж***.

Бедните плачат и без да харчат
Забележете - Гърция, Испания, Ирландия са много по-големи и богати икономики от България, членове са на ЕС от дълги години, получават еврофондове, имат достъп до ликвидност от Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки това те не могат да издържат на голям бюджетен дефицит.
Новите страни членки като цяло са в още по-тежко положение – особено по-малките. Те са извън Еврозоната, без достъп до ЕЦБ, без добра кредитна и въобще икономическа история, с неукрепнали институции. Прагът им на търпимост за бюджетни дефицити и държавни дългове е значително по-нисък и кризите на доверие ги удрят по-рано (Румъния, Унгария и Латвия се нуждаеха от спасяване от МВФ още в края на 2008 и оттогава затягат бюджета).
Капиталовите потоци към нововъзникващите пазари са проциклични – засилват се в добрите години и спират (или си тръгват) в лошите. Проблемът се задълбочава, ако в лошите години бюджетната политика е много разпусната, защото това още повече отблъсква инвеститорите и притока на капитали. От друга страна, икономики, които имат балансирани бюджети или излишъци, са по-малко застрашени от кризи на доверие****.

Малките страни и знанието
Тези дни получих един анализ от чужда анализаторска група, който прогнозираше, че валутните резерви на България ще спаднат наполовина през 2009. Иронията е там, че 2009 вече мина, данните за нея са достъпни и показват не спад, а дори малък ръст на резервите. Това не е изолиран случай. Най-различни известни и неизвестни чужди анализатори (и професори – като Нуриел Рубини например) твърдяха, че валутните резерви на България ще свършат до седмици, споразумение с МВФ е неизбежно, дефицитът по текущата сметка ще ни убие и т.н., и т.н.
Нищо от тези предсказания не се случи – точно както обясняваха много от българските икономисти (както и някои чужди – Citi и Economist Intelligence Unit, например, консистентно поддържаха тезата, че валутният борд е здрав и ще издържи). Това ни навежда на по-общия извод: малките нововъзникващи пазари са твърде малки, за да получат твърде задълбочено внимание от инвестиционни банки и анализаторите. За такива страни се получават повърхностен поглед, вкарват се в групи по съмнително сходство, а резултатът понякога са комични изводи (които обаче влияят на западните инвеститори). Това е още една причина България да поддържа по-стегната икономическа политика, за да привлича повече капитали, като не влиза в групата на безразсъдно харчещите.

Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"



* Asgeir Jonsson, Why Iceland?, McGraw-Hill, 2009

** Camilla Andersen, 'Baltic Tiger' Plots Comeback, IMF Survey online, December 10, 2009
http://www.imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2009/car121009a.htm


*** Stanley Fischer, The Role of Macroeconomic Factors in Growth, Journal of Monetary Economics 32, 1993

**** Carmen Reinhart, Kenneth Rogoff, This time is different. Eight Centuries of financial folly, Princeton University Press, 2009
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 2885 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента 1 Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 5474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Граница на невъзможностите

Заради протестите в Гърция българските фирми губят милиони

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10