Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 12 фев 2010, 14:48, 17453 прочитания

Най-накрая. Сега - на работа

България получи достъп до европейските пари. През 2010 г. ще трябва да докаже, че може да ги усвоява.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-накрая. Сега - на работа

Автор: Guliver Photos/ Getty Images

Инфографика

Инфографика

"- Би ли ми казал кой път да взема оттука?
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
- Все едно накъде…- каза Алиса.
- Тогаз все едно кой път ще вземеш - рече Котака.
- ...само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш - рече Котака - но трябва да вървиш доста дълго."


Точно като Алиса преди три години България се озова (нека не се лъжем, донякъде случайно) в страната на чудесата. И пак като Алиса се загуби в нея. Три години по-късно реките от злато и мед, които трябваше да потекат с влизането в ЕС, са само тънки струйки, а обещанията и надеждите са на път да се удавят в отчаянието от безкрайно дълбоките проблеми с парите от европейските фондове (виж по-подробно тук).


Приказката обаче не е свършила. Тази седмица Европейската комисия най-накрая призна, че властите в България са постигнали онова, което трябваше да се е случило преди много време - съответствие с правилата на отчетност и прозрачност в европейската общност. Одобрителните оценки на седемте оперативни програми позволяват използването на почти целия финансов ресурс - 6.6 млрд. евро, а правителството дори е заложило 1.5 млрд. лева да влязат в страната още до края на тази година (земеделието и свързаните с него развитие на селските райони подлежат на по-различни правила и затова проблемите там не са засегнати в този текст). Това е свеж ресурс, жизнено необходим на една икономика, която се сви тежко с пресъхването на чуждестранните инвестиции и кредитите. Другата добра новина е, че България поне засега не е загубила  нищо от планираните за нея пари.

Ако иска да използва максимално тази възможност обаче, на кабинета "Борисов" ще му се наложи (подобно на Червената царица) да извърши няколко почти невъзможни неща наведнъж. Първо, най-накрая да реформира в движение бюрократичната машина, която, скована от страх да не стъпи накриво, стои на пътя към парите. Но и да изкорени съмненията за конфликт на интереси, които досега я характеризираха.
Второ, да потърси външна помощ за дейности, за които българската администрация очевидно няма капацитет, както правят всички други страни членки. И трето, да изготви национална стратегия, която да не е план за разточително харчене и да не се изчерпва само с европейските пари. С други думи, да знае къде отива, за да не се наложи да върви твърде дълго. 

Лош пример, но не изключение


В седмицата преди европейските одитори да одобрят оценките за съответствие, парламентарната комисия по европейските фондове (КЕФКЕВ) съобщи в подробен доклад, че България изостава критично по усвояване на средствата и е изплатила на бенефициентите само 1.3% от общия ресурс по програмите. Числото е дошло от външен консултант, докато реалната стойност, при това подадена към парламента от Министерството на финансите, е 3.07%. Тя също не звучи утешително, но това разминаване е класически пример за липса на комуникация на най-високо ниво (един от проблемите и по самите програми).



Миналата година усвояването на фондовете в Румъния, с която ние можем да се сравняваме по време, също е ниско, но е почти 10%. Новината не изненадва, тъй като двете страни не само започнаха по-късно да получават средства по предприсъединителни програми, но и не успяха да ги оползотворят качествено. В Румъния към края на 2009 г. усвояването по трите програми ИСПА, ФАР и САПАРД е 57%, а в България - едва 39%. "Всички предприсъединителни фондове имат за цел предимно да вдигнат капацитета на администрацията, за да може тя да се справи с по-големите пари след влизането", коментира ирландският икономист Джон Брадли, който е експерт в изследването на структурните фондове на ЕС. Българският капацитет очевидно не бе висок и преди 2007 г., за да се очаква да скочи рязко след присъединяването.

Това обаче не прави България кой знае колко различна. Полша например имаше едва 0.8% усвояемост в първата година след членството си, докато на третата вече бе започнала да набира скорост с 27%. "Във всички нови страни членки бавната система е редовна критика", казва пред "Капитал" ръководителят на една от програмите в Унгария Чаба Новак. "Ние също започнахме доста по-бавно, със свръхконтрол и бюрокрация, но с много промени в правилата и управленска работа успяхме да подобрим качеството." Брадли пък припомня, че след влизането си през 1982 г. Гърция се е движила бавно цели 15 години (резултатите от които стават видни сега).

С други думи, България е лош пример, но не е изключение и има шанс да се справи значително по-добре. Критичната точка  ще дойде следващата година, когато изтича първият период, след който, ако се движи със същата скорост, страната ще  започне да губи пари по програмите . "Най-трудна е ОП "Транспорт", защото там проектите отнемат много време за подготовка, също и търговете, има жалби", коментира източник от ЕК пред "Капитал". "Магистрала "Тракия" ще бъде тест дали могат да се справят."

Удоволствието да споделяш

Дори да започне да изплаща по-бързо средства и да доказва, че може да набира капацитет обаче, повече от ясно е, че държавната администрация няма как да се справи сама. Тя нито е проектирана, нито има за цел да може и знае всичко, заради което и има измислени процедури като делегирането. "Всичката експертиза трябва да се изважда навън", казва консултантът от "Финвера консулт" Атанас Кирчев. "Но това не е джиросване на всички функции, а просто ползването на външен капацитет, например при оценяване на иновативни проекти. Не е работа на администрацията да ги оценява."

Такива процедури има във всички страни членки, като Полша преди време дори е ползвала по думите на новия български еврокомисар Кристалина Георгиева помощта на Световната банка в пътните проекти. Всъщност в писмо на ЕК до София от миналата година (адресирано до Меглена Плугчиева) се предлага именно финансово сътрудничество със Световната банка и други институции за създаването на 48 регионални "мастър плана" за водния сектор в България. Това стана точно около скандалите с раздути и неприоритетни проекти на малки общини, които доказаха на Брюксел, че в България не действа обмислена стратегия, а просто се харчат пари. Друг вариант е да се направи т.нар. туининг с други страни членки (които имат дългогодишна експертиза) и да се ползват външни експерти за ръководенето на проекти.

България всъщност прави първата подобна стъпка още тези дни, с предаването на 200 млн. евро от "Конкурентоспособност" на Европейския инвестиционен фонд. Той ще създаде специален холдингов фонд за рисково и дялово финансиране. Очаква се това да отпуши тази програма, която засега задържа най-много пари, предимно за бизнеса. "Разглеждаше се възможност за активно включване на търговските банки в одобрението на проектите, защото администрацията никога не е била изграждана да има капацитет да оцени жизнеспособността на един проект", признава Силвия Инджова, директор на ръководното звено "Национален фонд". "Аз адмирирам дейностите по предоставяне на грантове за малки и средни предприятия да са изцяло през търговските банки, защото това е естественият път на този процес." Според нея обаче не бива да се забравя, че можеш да възложиш на някой да извърши определена работа, но трябва да имаш капацитета да оцениш правилно ли е свършена - което всъщност е отговорността на администрацията. Най-важното, допълва с унгарския опит експертът Чаба Новак, не е по какъв начин оценяваш проекта, а да го правиш прозрачно и хората, които го движат след това, да са кадърни, дисциплинирани и мотивирани.

Без карта в гората

За да се стигне до оценяването на проекти, те трябва вече да са готови. По най-големите програми - "Околна среда", "Регионално развитие" и "Транспорт", проекти или няма достатъчно, или не са приоритетни. Докато по "Околна среда" са раздавани пари "на парче", в "Регионално развитие" например не са заложени правилно приоритетните направления, като  едни от тях са претоварени, а други - свободни. Тъжното е, че това са програмите за общините, държавните институции и публичния сектор. С други думи - администрацията е подвела сама себе си.

"SWOT анализите - силни, слаби страни, къде да фокусираме, къде да приложим натиск - не бяха правени на такова ниво, че управленците да се ползват от тях", казва Инджова. "В един момент започнахме просто да разпределяме парите, да обявяваме схеми, някои от които сами си противоречат вътре в програмите." Всички в процеса - и администрация, и консултанти, и ЕК - са категорични, че вместо документи за оправдаване на парите е необходима ясна "национална идея". Липсата й обяснява защо няма "узрели" проекти, готови за усвояване на средства.

А без карта Алиса твърде лесно се губи в гората от документи. "Това, което открих, когато четох българския план за развитие, беше, че в първата си глава той изобщо не дефинира основните предизвикателства", казва Брадли. "Например няма нищо за индустрията. Износният потенциал на земеделието е слабо изследван. Единствената отправка към производствения сектор е свързана с малки и средни предприятия и беше по-скоро болкоуспокояваща. Това, което има, е дълъг списък на бариери пред развитието, като най-сериозната беше човешкият капитал. Те обаче изобщо не бяха свързани с онази част, която обяснява как ще бъдат ползвани оперативните програми."

Така основният въпрос вече не е ще има ли пари. Отговорът дойде тази седмица - пари има и все още чакат да бъдат взети и използвани разумно. Ако продължи да не се справя, България не само ще изгуби външна репутация и може да получи по-малко в следващия бюджетен период, 2014 - 2020 г. Но ще изпусне и златния шанс да модернизира икономиката си на европейски нива. Как да избегнем това може да се обобщи с думите на ръководителя на един от успешните европроекти - този на софийското метро - с "яко бачкане".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 4883 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1442 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Като на война

Прокуратурата повдигна сериозни обвинения срещу групата на Алексей Петров. Дали ще успее да ги докаже?

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10