Най-накрая. Сега - на работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-накрая. Сега - на работа

Най-накрая. Сега - на работа

България получи достъп до европейските пари. През 2010 г. ще трябва да докаже, че може да ги усвоява.

Огнян Георгиев
17611 прочитания

© Guliver Photos/ Getty Images


"- Би ли ми казал кой път да взема оттука?

- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака. - Все едно накъде…- каза Алиса.
- Тогаз все едно кой път ще вземеш - рече Котака. - ...само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни.

- О, сигурно ще стигнеш - рече Котака - но трябва да вървиш доста дълго."

Точно като Алиса преди три години България се озова (нека не се лъжем, донякъде случайно) в страната на чудесата. И пак като Алиса се загуби в нея. Три години по-късно реките от злато и мед, които трябваше да потекат с влизането в ЕС, са само тънки струйки, а обещанията и надеждите са на път да се удавят в отчаянието от безкрайно дълбоките проблеми с парите от европейските фондове (виж по-подробно тук).

Приказката обаче не е свършила. Тази седмица Европейската комисия най-накрая призна, че властите в България са постигнали онова, което трябваше да се е случило преди много време - съответствие с правилата на отчетност и прозрачност в европейската общност. Одобрителните оценки на седемте оперативни програми позволяват използването на почти целия финансов ресурс - 6.6 млрд. евро, а правителството дори е заложило 1.5 млрд. лева да влязат в страната още до края на тази година (земеделието и свързаните с него развитие на селските райони подлежат на по-различни правила и затова проблемите там не са засегнати в този текст). Това е свеж ресурс, жизнено необходим на една икономика, която се сви тежко с пресъхването на чуждестранните инвестиции и кредитите. Другата добра новина е, че България поне засега не е загубила  нищо от планираните за нея пари.

Ако иска да използва максимално тази възможност обаче, на кабинета "Борисов" ще му се наложи (подобно на Червената царица) да извърши няколко почти невъзможни неща наведнъж. Първо, най-накрая да реформира в движение бюрократичната машина, която, скована от страх да не стъпи накриво, стои на пътя към парите. Но и да изкорени съмненията за конфликт на интереси, които досега я характеризираха.

Второ, да потърси външна помощ за дейности, за които българската администрация очевидно няма капацитет, както правят всички други страни членки. И трето, да изготви национална стратегия, която да не е план за разточително харчене и да не се изчерпва само с европейските пари. С други думи, да знае къде отива, за да не се наложи да върви твърде дълго. 

Лош пример, но не изключение

В седмицата преди европейските одитори да одобрят оценките за съответствие, парламентарната комисия по европейските фондове (КЕФКЕВ) съобщи в подробен доклад, че България изостава критично по усвояване на средствата и е изплатила на бенефициентите само 1.3% от общия ресурс по програмите. Числото е дошло от външен консултант, докато реалната стойност, при това подадена към парламента от Министерството на финансите, е 3.07%. Тя също не звучи утешително, но това разминаване е класически пример за липса на комуникация на най-високо ниво (един от проблемите и по самите програми).

Миналата година усвояването на фондовете в Румъния, с която ние можем да се сравняваме по време, също е ниско, но е почти 10%. Новината не изненадва, тъй като двете страни не само започнаха по-късно да получават средства по предприсъединителни програми, но и не успяха да ги оползотворят качествено. В Румъния към края на 2009 г. усвояването по трите програми ИСПА, ФАР и САПАРД е 57%, а в България - едва 39%. "Всички предприсъединителни фондове имат за цел предимно да вдигнат капацитета на администрацията, за да може тя да се справи с по-големите пари след влизането", коментира ирландският икономист Джон Брадли, който е експерт в изследването на структурните фондове на ЕС. Българският капацитет очевидно не бе висок и преди 2007 г., за да се очаква да скочи рязко след присъединяването.

Това обаче не прави България кой знае колко различна. Полша например имаше едва 0.8% усвояемост в първата година след членството си, докато на третата вече бе започнала да набира скорост с 27%. "Във всички нови страни членки бавната система е редовна критика", казва пред "Капитал" ръководителят на една от програмите в Унгария Чаба Новак. "Ние също започнахме доста по-бавно, със свръхконтрол и бюрокрация, но с много промени в правилата и управленска работа успяхме да подобрим качеството." Брадли пък припомня, че след влизането си през 1982 г. Гърция се е движила бавно цели 15 години (резултатите от които стават видни сега).

С други думи, България е лош пример, но не е изключение и има шанс да се справи значително по-добре. Критичната точка  ще дойде следващата година, когато изтича първият период, след който, ако се движи със същата скорост, страната ще  започне да губи пари по програмите . "Най-трудна е ОП "Транспорт", защото там проектите отнемат много време за подготовка, също и търговете, има жалби", коментира източник от ЕК пред "Капитал". "Магистрала "Тракия" ще бъде тест дали могат да се справят."

Удоволствието да споделяш

Дори да започне да изплаща по-бързо средства и да доказва, че може да набира капацитет обаче, повече от ясно е, че държавната администрация няма как да се справи сама. Тя нито е проектирана, нито има за цел да може и знае всичко, заради което и има измислени процедури като делегирането. "Всичката експертиза трябва да се изважда навън", казва консултантът от "Финвера консулт" Атанас Кирчев. "Но това не е джиросване на всички функции, а просто ползването на външен капацитет, например при оценяване на иновативни проекти. Не е работа на администрацията да ги оценява."

Такива процедури има във всички страни членки, като Полша преди време дори е ползвала по думите на новия български еврокомисар Кристалина Георгиева помощта на Световната банка в пътните проекти. Всъщност в писмо на ЕК до София от миналата година (адресирано до Меглена Плугчиева) се предлага именно финансово сътрудничество със Световната банка и други институции за създаването на 48 регионални "мастър плана" за водния сектор в България. Това стана точно около скандалите с раздути и неприоритетни проекти на малки общини, които доказаха на Брюксел, че в България не действа обмислена стратегия, а просто се харчат пари. Друг вариант е да се направи т.нар. туининг с други страни членки (които имат дългогодишна експертиза) и да се ползват външни експерти за ръководенето на проекти.

България всъщност прави първата подобна стъпка още тези дни, с предаването на 200 млн. евро от "Конкурентоспособност" на Европейския инвестиционен фонд. Той ще създаде специален холдингов фонд за рисково и дялово финансиране. Очаква се това да отпуши тази програма, която засега задържа най-много пари, предимно за бизнеса. "Разглеждаше се възможност за активно включване на търговските банки в одобрението на проектите, защото администрацията никога не е била изграждана да има капацитет да оцени жизнеспособността на един проект", признава Силвия Инджова, директор на ръководното звено "Национален фонд". "Аз адмирирам дейностите по предоставяне на грантове за малки и средни предприятия да са изцяло през търговските банки, защото това е естественият път на този процес." Според нея обаче не бива да се забравя, че можеш да възложиш на някой да извърши определена работа, но трябва да имаш капацитета да оцениш правилно ли е свършена - което всъщност е отговорността на администрацията. Най-важното, допълва с унгарския опит експертът Чаба Новак, не е по какъв начин оценяваш проекта, а да го правиш прозрачно и хората, които го движат след това, да са кадърни, дисциплинирани и мотивирани.

Без карта в гората

За да се стигне до оценяването на проекти, те трябва вече да са готови. По най-големите програми - "Околна среда", "Регионално развитие" и "Транспорт", проекти или няма достатъчно, или не са приоритетни. Докато по "Околна среда" са раздавани пари "на парче", в "Регионално развитие" например не са заложени правилно приоритетните направления, като  едни от тях са претоварени, а други - свободни. Тъжното е, че това са програмите за общините, държавните институции и публичния сектор. С други думи - администрацията е подвела сама себе си.

"SWOT анализите - силни, слаби страни, къде да фокусираме, къде да приложим натиск - не бяха правени на такова ниво, че управленците да се ползват от тях", казва Инджова. "В един момент започнахме просто да разпределяме парите, да обявяваме схеми, някои от които сами си противоречат вътре в програмите." Всички в процеса - и администрация, и консултанти, и ЕК - са категорични, че вместо документи за оправдаване на парите е необходима ясна "национална идея". Липсата й обяснява защо няма "узрели" проекти, готови за усвояване на средства.

А без карта Алиса твърде лесно се губи в гората от документи. "Това, което открих, когато четох българския план за развитие, беше, че в първата си глава той изобщо не дефинира основните предизвикателства", казва Брадли. "Например няма нищо за индустрията. Износният потенциал на земеделието е слабо изследван. Единствената отправка към производствения сектор е свързана с малки и средни предприятия и беше по-скоро болкоуспокояваща. Това, което има, е дълъг списък на бариери пред развитието, като най-сериозната беше човешкият капитал. Те обаче изобщо не бяха свързани с онази част, която обяснява как ще бъдат ползвани оперативните програми."

Така основният въпрос вече не е ще има ли пари. Отговорът дойде тази седмица - пари има и все още чакат да бъдат взети и използвани разумно. Ако продължи да не се справя, България не само ще изгуби външна репутация и може да получи по-малко в следващия бюджетен период, 2014 - 2020 г. Но ще изпусне и златния шанс да модернизира икономиката си на европейски нива. Как да избегнем това може да се обобщи с думите на ръководителя на един от успешните европроекти - този на софийското метро - с "яко бачкане".

Автор: Антония Тилева
Автор: Антония Тилева

"- Би ли ми казал кой път да взема оттука?

- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    trener

    Една добра новина да видим до кога.

  • 2
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Дали новината е добра ще разберем чак догодина най-рано.Дано наистина се появат истински проекти,насочени за благото на хората!

  • 3
    Avatar :-|
    EU

    "Лидерите на ЕС ще изземат функциите на ЕКОФИН : Другата голяма новина от срещата на върха на 27-те е решението икономическата и финансовата политика да се изземе от финансовите и икономическите министри на съюза (ЕКОФИН) и с нея да се занимават държавните и правителствените ръководители. "

    http://www.euinside.eu/bg/news/eu-leaders-will-take-over-the-functions-of-ecofin

    Ами лидерите на ЕС вече изпитват тих ужас от българския финансов министър и изземват функциите на всички финансови министри в ЕС, за да спасят европейския икономически и валутен съюз от безумията на Дянков

  • 4
    Avatar :-|
    EU

    "Всъщност в писмо на ЕК до София от миналата година (адресирано до Меглена Плугчиева) се предлага именно финансово сътрудничество със Световната банка и други институции за създаването на 48 регионални "мастър плана" за водния сектор в България. Това стана точно около скандалите с раздути и неприоритетни проекти на малки общини,"

    За сведение на автора на статията О. Георгиев този проект за заем от Световна банка за изготвяне на "мастър" плановете и др. за водния сектор в България се подготвя от 2005-2006 г., т.е. много преди споменатото писмо и скандалите с раздутите проекти. (Заемът отдавна е одобрен.)

  • 5
    Avatar :-P
    ПЕНЧО

    нещо няма да се усвои.критериите така са измислени...

  • 6
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    Огнян Георгиев или Силвия Инджова (директор на ръководното звено "Национален фонд")? кой е допуснал грешката:
    SWAT анализ или SWOT анализ

    SWAT - Special Weapons And Tactics
    SWOT - Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats

    разликата е като от ДПС до ДСБ...

  • 7
    Avatar :-|
    imigrant

    Истината е една и тя е яко ба4кане.20 години само се говори,време е за работа.Толкова красива страна сме но много изостанала.

  • 8
    Avatar :-|
    hlimia

    Пари има и проблеми с усвояването им - също. Аз съм ръководител на лицензиран учебен център. Сега имаме стартирана програмата "Аз мога", финансирана от Европейския социален фонд, която накратко се изразява в това, че се предлагат безплатни курсове за квалификация на хората, работещи по трудов договор в частни фирми. Какво се случва на практика - българските работодатели практически нямат интерес наетите от тях хора да повишават квалификацията си. Сега сме в кампания за набиране на курсисти, хората идват и казват, че искат да се запишат, но поставят изрично условие работодателите да не научат за това, защото се страхуват от уволнение! Питам ги "но каква точно опасност би видял вашият работодател в това вие да научите английски или да подобрите компютърната си компетентност?".Отговорът е "моят работодател ще го сметне за нелоялност от моя страна?!?!". В крайна сметка, организирам курсовете вечерно и съботно-неделно, но за мен така и си остава необясним подобен феномен. Неясно защо някак съществува мнение, че фондовете на ЕС са купчина пари, които някой ще седне на улицата да вади от чувал и да раздава. Това са програми, насочени за подобряване на образованието, конкурентността и начина ни на живот. Но за да можем да се възползваме от тях, ние трябва да положим своята част от усилието.

  • 9
    Avatar :-|
    finansirane ot Svetovnata Bank

    ре. Кристалина Георгиева

    Нека да сме точни, заем от Световната Банка

    Практиката в новоприетите страни
    не е да взимат заеми, а да се привлекат специалисти и да се сформират необходимите екипи, както и да се осигури/договори техническа помощ по двустранните програми за подпомагане - които не предполагат заеми - а целеви фондове

    унгарският експерт е проуснал да сподели колко време Форин Офис им Run-va администрата for free - от 1993 до 1997

  • 10
    Avatar :-|
    смела

    До коментар [#8] от "hlimia":
    Информирах се за подробности по програмата "Аз мога" и е чудесно, че всеки работещ в частния сектор на трудов договор или безработен може безплатно да повиши езиковата си подготовка, компютърна грамотност или професионална квалификация. Наистина "интересен" феномен е страхът у хората да не бъдат уволнени след повишаване на собствената си цена на трудовия пазар. Крайно време е българинът да разшири своя кръгозор и да узрее за вземането на правилни лични решения. Да има самочувствието и мотивираността на борещ се в името на успеваемостта на собствена кауза, която неминуемо ще му донесе дивиденти във всяко отношение. Успех на всички безстрашни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK