С няколко милиарда (все още) наум
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С няколко милиарда (все още) наум

Shutterstock

С няколко милиарда (все още) наум

Кои са основните проблеми пред изпълнението на оперативните програми

13378 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Никой не може да ти отнеме това, от което ти сам можеш да се лишиш. Така може да бъде перифразирана известната максима в случая с България и европейските пари. Първата и основна пречка досега беше отказът на Брюксел да подпечата начина, по който София ще управлява парите. Този отказ беше очакван - в докладите до ЕК експертите излагаха обстойно проблемите с информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), а в края им се констатираше, че всичко е наред. Тези вбесяващи писма на българската администрация, които изглеждаха, сякаш някой им е пренаписвал заключенията, без да чете останалото, логично доведоха до това страната да е единствената в целия съюз с два пъти отхвърлени оценки.

Сега, когато този "родилен" проблем най-накрая бе разрешен и пътят към парите - отворен, е рано за радост. Външната бариера може и да е вдигната, но България доказва вече две години, че собственоръчно може да се лиши от парите, които й принадлежат по право с членството в ЕС. Това още не се случило. Но е важно проблемите да се изговорят, изследват и решат възможно най-бързо и ефективно, за да се стигне до реално усвояване на финансов ресурс. "Капитал" се опита да събере няколко от най-основните и важни пречки, които превърнаха "европейските пари" в нарицателно за корупция, хаос и бюрокрация. 

40 подписа и нито лев

В края на 2007  г. две новоучредени софийски фирми - "Биотехномика" и "Центърът по генетика и биотехнологии" - кандидатстват за субсидия по схемата за стартиращи иновативни предприятия на оперативна програма (ОП) "Конкурентоспособност". Чак след година разбират, че са одобрени. Минава още година, в която работят и предават отчети. Администрацията от междинното звено по програмата - Агенцията за насърчаване на малките и средните фирми, досега е одобрявала всеки етап. Външни оценители също са дали своето одобрение за направеното до момента. Логично, фирмите очакват, че след одобрението на разходите с изплатената субсидия за изминалия етап ще финансират следващия. Това засега остава несбъдната мечта - нито една от тях не е получила и стотинка.

Стотици проекти по тази програма се намират в подобно положение. Според статистиката на Министерството на финансите, към декември 2009 г., по програмата има договорени над 320 млн. евро, което я подрежда на второ място по ефективност. Получени от ЕС по нея са 88 мил. евро. Реално изплатените средства обаче до момента са само 4.5 млн. евро. Това е най-големият проблем с всички ОП. Към декември 2009 г. изплатените средства са били едва 2.61%, при средни нива на договаряне 23%. Защо е тази пропаст?

Простичкият отговор е - заради страх. След скандали по предприсъединителните програми като ИСПА и проекти като този с магистрала "Люлин", където държавата изпадна в неловкото положение да не може да контролира качеството и скоростта на проекта, чиновници от всички нива на администрацията не смеят да "рискуват" да поемат отговорност и затова усложняват процедурите максимално. "Един от основните проблеми е прекалено сложната и бюрократизирана процедура", казва Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие. "Това не се дължи на някакви нормативни изисквания на ЕС, а на усложнени на локално ниво процедури. Аз си го обяснявам с идеята, че така са мислили, че чиновниците се презастраховат".

Според Силвия Инджова - ръководител на органа, отговорен за отпускането на средствата "Национален фонд", всички в системата разбират, че това забавяне е огромен проблем. "Ние не извършваме контроли по същество, за да предоставим средствата на Управляващите органи (УО). Искаме само финансова информация - какви средства, по какви оси, дали авансови, междинни или окончателни. Очевидно след това УО продължава да прави проверки, които се оказват прекалено дълги, в някои отношения неефективни и на места повече от необходимото." Според Инджова, за да се извърши едно плащане, понякога са необходими над 40 подписа.

Това абсурдно ниво на контрол пречи на изплащането на парите, но без да гарантира ефективност. За ремонт на едно училище на стойност 500 хил. лева например са необходими 7 плащания, преди всяко от които трябва да пристигне екип от експерти, който да оцени как се движи проектът, вместо да се направи една оценка в края. Според Валери Караманов, управител на "Програм консултинг", "от страх да не сгреши, чиновникът третира всеки кандидат като потенциален престъпник. Те никога не са рискували свои пари, затова не могат да поемат отговорност и да решат трябва ли да се плаща за даден проект."

Виж кой не говори

През август миналата година тогавашният директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия Станимир Бързашки издава заповед, с която нарежда на експертите си да не дават каквито и да са указания и инструкции или разяснения на бенефициенти, потенциални бенефициенти, консултанти и техни представители. Според хора от икономическото министерство до това се стига, след като служителите от териториалните звена често поради незнание подвеждат кандидатите. Този абсурд, с който една държавна агенция сама се признава за неадекватна по отношение на европейските програми, илюстрира най-добре два свързани проблема.

Първият е с хората. Голяма част от предприсъединителните програми имаха за цел да вдигнат капацитета на държавната администрация, за да е готова за по-големите пари след присъединяването. Лесно предсказуемо бе, че след като ИСПА, ФАР и САПАРД не бяха добре усвоени, същите тези чиновници ще имат още по-големи проблеми с оперативните програми. Като се прибавят напусналите за по-добри заплати и уволнените в последните две години, нивото на административен капацитет спадна допълнително. В агенцията на Бързашки например през последните две години до август 2009 г. не е имало обучение.

Ето защо не е чудно, че тази машина издъхва под напора на европейските програми, които изискват не само стратегическо планиране, но и добро бюджетиране, ръководство на проекти и съпричастност към кандидатстващите. "Администрацията действа изключително санкциониращо, както показва опитът ни по програма САПАРД", констатира Силвия Инджова. "Ние сме ги съветвали многократно да работят с бенефициентите, да им оказват необходимата помощ, да ги подсещат за спазването на сроковете и ангажиментите. Затова създадохме толкова много регионални структури." Освен че предпочитат наказателния подход, на чиновниците им липсва разбиране и капацитет да управляват проекти. "Администрирането, отчитането и изготвянето на доклади не е управление на проект. Изисква се висока степен на компетентност, познаване на процесите по реализация на конкретния проект, което в администрацията мисля, че трудно можем да осигурим. В Министерството на околната среда и водите, в Министерството на транспорта трябват инженери, специалисти от различни сфери, които да работят заедно. Да се грижат за проекта, а не да го администрират." Такива обаче няма, а където има - са свързани с кандидати по проекти. Проектите, с които Агенция "Пътна инфраструктура" разполага в масовия случай, са на поне 20 години и в тях не са използвани нови технологии и материали, което ги оскъпява. Остарели са и геодезичните проучвания, а агенцията не разполага с достатъчно специалисти те да бъдат преработени.

Освен хората вторият проблем е с комуникацията. Той също не е от днес - например строящата се по ИСПА жп линия Свиленград - Пловдив се пресича с част от трасето на магистрала "Марица". За сведение - проектът за линията е от 9 години, а за магистралата - от 27 години. Сега всяко министерство прилага различни правила, има случаи, когато дори Законът за обществените поръчки (ЗОП) не се познава. "Анализът ни към момента показва, че различните органи имат различни интерпретации какво да искат и как да се представи", казва Инджова. "Аз виждам проблеми при прилагане на разпоредбите на ЗОП, тъй като се наблюдава възможност за различни интерпретации от възложителя. Тази свобода е много хубава, ако имаме висока степен на административен капацитет, който още изграждаме."

Общините са най-многострадалните жертви на тези проблеми. Трагикомичен е случаят със Своге например, където кметството подава проект за пречиствателна станция в размер на 26 млн. лева. Едва в процеса на преглед на проекта общината разбира, че ще трябва да съфинансира с 4.3 млн. лева - половината от годишния й бюджет. За щастие на кметството новото ръководство на МОСВ спира проекта заради липса на достатъчен "технико-икономически анализ". "Приехме новината донякъде с облекчение", казва зам.-кметът Пею Стоянов.

Непрозрачни намерения

Нормално ли е директорът на Агенцията по горите да отказва да даде информация по проект, наречен "Повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на Държавната агенция по горите"? Казусът, с който се сблъска "Капитал", далеч не е единствения пример за неохотата на част от администрацията да се реформира.

Някои от кметовете, които така щедро са предлагали идеите си, също не са били водени само от обществен интерес. В община Дулово например за проект за изграждането на водопроводната система, финансиран по "Околна среда" (също спрян), печели братът на кмета Митхах Табаков - Сали Табаков. Тя е на стойност 28.8 млн. лв. Мотивът за спирането на проекта е заради съмнение за завишение на цени при провеждането на обществената поръчка. "Някои от кметовете станаха такива именно заради европарите", казва консултант, пожелал анонимност. "Аз познавам общини, които нямат нито един проект, защото не си харесаха консултант, с когото кметовете да си делят парите."

По думите му по един проект маржът стига от 20 до 50%. Друг проблем, с който "Капитал" се занима миналата година, беше силната свързаност на много неправителствени организации, спечелили средства по "Административен капацитет", с местните власти. Тогава дори се стигна до предупреждение от Брюксел за потенциално взривоопасна ситуация.

Общини с идеи, държава - без

Общините са основните потърпевши и от друг проблем - липса на ясни държавни приоритети. Село Тодор Икономово в община Каолиново например има 2356 жители. Подало е проект за канализационна мрежа и пречиствателна станция на стойност 22 млн. лева. Проектът е одобрен, а по-късно е прекратен, защото е преценен за неприоритетен, а стойността му - за твърде висока.

В момента по ОП "Околна среда" се изпълняват 187 проекта, част от които са подобни на този. В същото време България е поела ангажимент до края на тази година да има 70 пречиствателни станции в големите градове. Логично е те да се ползват с приоритет. Не е обаче работа на общините да преценяват това. По думите на Малина Крумова, която ръководи "Околна среда", държавата не е конкретизирала какво иска да постигне в този сектор и това е позволило да се одобряват всякакви проекти. Грешката обаче ще бъде платена от общините. Каолиново например е дала 320 хил. лева за подготовка на проекта си. "Вече има писма от МОСВ с покана за взаимно прекратяване на договори. Дадени са пари за техническа помощ - проектиране и анализи за проекти, които се оказват неприоритетни.", казва Силвия Тодорова от консултантската компания "New-i". "Там, където общината е сключила договор и работата е извършена, трябва да бъде платено на изпълнителите, но те няма да го направят без да са сигурни, че тези разходи ще им бъдат възстановени от министерството. А това ще има непосредствен ефект върху бизнеса. Всички консултанти, строители, проектанти, сме в тази ситуация."

Както с всички други проблеми, този с приоритетите е общ за няколко програми. По "Регионално развитие" например има фундаментален проблем, призна министър Росен Плевнелиев. "Ние сме проектирали приоритетните оси, без да се съобразим с капацитета и нуждите на общините и ефективността ще е ниска. Например сега имаме пари за чистене на речни корита, но учудващо - няма желаещи да кандидатстват." Нямаме проекти, оплака се Плевнелиев. Консултантите казват, че вероятно има, но не са достигнали "зрялост". Един проект "узрява", когато има събрани всички документи – оценка за въздействие върху околната среда,  инвестиционно проучване, идеен проект, създадено сдружение, изготвен анализ разходи-ползи и т.н. За инфраструктурните това значи и отчуждаване на терени, на които строителството не може да започне, докато не са се произнесли всички инстанции по дадена жалба на собственик. Липсата на "зрели" проекти означава, че не се е работило активно по придвижването им в последните две години.

Конфликтът на интереси и потенциалната корупция всъщност могат да бъдат един от бързо решените проблеми - най-малкото защото същинските суми още не са пристигнали. Най-лесният начин за това е цялата документация по проектите да бъде качвана онлайн - прозрачността остава най-доброто лекарство срещу корупцията. Всъщност това ще помогне и за подаването на повече и по-качествени проекти. Едно от предложенията на консултантите към управляващите органи е именно да бъде публикувана онлайн пълната методика и критерии за оценка на предложенията като част от насоките за кандидатстване. Въпрос на желание.

По темата работиха: Огнян Георгиев, Силвия Радославова, Яна Бодурова, Мара Георгиева, Ирина Новакова

Никой не може да ти отнеме това, от което ти сам можеш да се лишиш. Така може да бъде перифразирана известната максима в случая с България и европейските пари. Първата и основна пречка досега беше отказът на Брюксел да подпечата начина, по който София ще управлява парите. Този отказ беше очакван - в докладите до ЕК експертите излагаха обстойно проблемите с информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), а в края им се констатираше, че всичко е наред. Тези вбесяващи писма на българската администрация, които изглеждаха, сякаш някой им е пренаписвал заключенията, без да чете останалото, логично доведоха до това страната да е единствената в целия съюз с два пъти отхвърлени оценки.

Сега, когато този "родилен" проблем най-накрая бе разрешен и пътят към парите - отворен, е рано за радост. Външната бариера може и да е вдигната, но България доказва вече две години, че собственоръчно може да се лиши от парите, които й принадлежат по право с членството в ЕС. Това още не се случило. Но е важно проблемите да се изговорят, изследват и решат възможно най-бързо и ефективно, за да се стигне до реално усвояване на финансов ресурс. "Капитал" се опита да събере няколко от най-основните и важни пречки, които превърнаха "европейските пари" в нарицателно за корупция, хаос и бюрокрация. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    бивш директор

    "Простичкият отговор е - заради страх."---Това ми напомня за един наш млад служител, който се правеше на тарикат и гледаше сакън да не си остави подписа под някой документ и сакън документът да не иде в архива. Ама юристконсулт да го прегледа, ама по-старши да подложи, ама заместникът му да заложи...Един ден ръководството го извика и му каза съвсем откровено, че има достатъчно работи, където не се изисква да се подписва. Чистач, говедар, свинар, каналджия, бетонджия, плочкаджия, таксиджия (за тирадижя не става, там има товарителници) - да си избере. С времето човекът влезна в час, смени и други работи, но и до ден днешен минава на другия тротоар, като ме види. Срам голям! Ето това е моето послание към тези писарушки. Като прокарат 50 читави проекта, за 51-вото никой няма да им каже нещо, ако нещо дребно не излиза. Но да си седят така и да се чудят какво оправдание да си измислят - тоя номер поне при мен означава да им покажа вратата!

  • 2
    Avatar :-|
    drug direktor

    Изключително съгласен съм,
    НО
    В държавната администрация трудно се прави обвръзка между резултат и възнаграждение.
    1/2 проект на година, но всеки месец си е вземал заплатата (е сигурно мизерничка, ама всеки месец - че може даже и 13та да му дадат). А за капак, е държавен служител - сиреч, освобождаването му е усложнено.

  • 3
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Ако се правят конкурси за това работно място на всеки 5г.и този който не в крак свремето да отпдне,давидиш как ще хау4ат вси4ки нормативи и закони.А за това 4е е даржавен конкурса решава проблема,смъкватго в по долната ерархия до мета4 ако има място.

  • 4
    Avatar :-|
    Наблюдател

    От край време най-глемия враг на българите е била българската администрация и сега пак го доказа....

  • 5
    dbbonev avatar :-|
    dbbonev

    Що за безумие? От две години служителите на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия не са имали и един ден обучение. Това предполагам е поради факта колко добре се справя тази агенция. Като се огледаме и е пълно с примери как малки и средни предприятия са успели задари съсйствието на въпросната агенция. Защо за пореден път нещата се представят едва ли не, че се опитват да преодкрият колелото? Малко ли примери има за ефективни подобни агенции във всяка една страна от ЕС или отвъд океана? Клише е, но явно трябва да се повтори: малкия и среден бизнес е основния двигател на една малка страна. Той е инкубатор на инновации и гръбначния стълб на средната класа. При всиия know-how, който е на разположение, за да се изгради една малка и адекватна администрация, е абсолютно престъпление това да продаължава да не се прави. Имам дирекнти наблюдения от подобна институция зад океана. Като оставим на страна ефективността, нещото което ми направи най-голямо впечатление беше как хора, който получават възнагражнедие много под средното за региона се отдаваха напълно на това да помаган по всякакъв възможен начин на всеки един потърсил техните ослуги, без да получават каквото и да е пряко възнаграждение от конкретен бенифициент или проект. До голяма степен тук става въпрос за култура на работа. Тази култура, малко или много се диктува от хората на ръководни места. Ако те са неадекватни и не на място, то цялата структура е опорочена.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK