С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 12 фев 2010, 15:10, 13268 прочитания

С няколко милиарда (все още) наум

Кои са основните проблеми пред изпълнението на оперативните програми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Никой не може да ти отнеме това, от което ти сам можеш да се лишиш. Така може да бъде перифразирана известната максима в случая с България и европейските пари. Първата и основна пречка досега беше отказът на Брюксел да подпечата начина, по който София ще управлява парите. Този отказ беше очакван - в докладите до ЕК експертите излагаха обстойно проблемите с информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), а в края им се констатираше, че всичко е наред. Тези вбесяващи писма на българската администрация, които изглеждаха, сякаш някой им е пренаписвал заключенията, без да чете останалото, логично доведоха до това страната да е единствената в целия съюз с два пъти отхвърлени оценки.

Сега, когато този "родилен" проблем най-накрая бе разрешен и пътят към парите - отворен, е рано за радост. Външната бариера може и да е вдигната, но България доказва вече две години, че собственоръчно може да се лиши от парите, които й принадлежат по право с членството в ЕС. Това още не се случило. Но е важно проблемите да се изговорят, изследват и решат възможно най-бързо и ефективно, за да се стигне до реално усвояване на финансов ресурс. "Капитал" се опита да събере няколко от най-основните и важни пречки, които превърнаха "европейските пари" в нарицателно за корупция, хаос и бюрокрация. 



40 подписа и нито лев

В края на 2007  г. две новоучредени софийски фирми - "Биотехномика" и "Центърът по генетика и биотехнологии" - кандидатстват за субсидия по схемата за стартиращи иновативни предприятия на оперативна програма (ОП) "Конкурентоспособност". Чак след година разбират, че са одобрени. Минава още година, в която работят и предават отчети. Администрацията от междинното звено по програмата - Агенцията за насърчаване на малките и средните фирми, досега е одобрявала всеки етап. Външни оценители също са дали своето одобрение за направеното до момента. Логично, фирмите очакват, че след одобрението на разходите с изплатената субсидия за изминалия етап ще финансират следващия. Това засега остава несбъдната мечта - нито една от тях не е получила и стотинка.

Стотици проекти по тази програма се намират в подобно положение. Според статистиката на Министерството на финансите, към декември 2009 г., по програмата има договорени над 320 млн. евро, което я подрежда на второ място по ефективност. Получени от ЕС по нея са 88 мил. евро. Реално изплатените средства обаче до момента са само 4.5 млн. евро. Това е най-големият проблем с всички ОП. Към декември 2009 г. изплатените средства са били едва 2.61%, при средни нива на договаряне 23%. Защо е тази пропаст?



Простичкият отговор е - заради страх. След скандали по предприсъединителните програми като ИСПА и проекти като този с магистрала "Люлин", където държавата изпадна в неловкото положение да не може да контролира качеството и скоростта на проекта, чиновници от всички нива на администрацията не смеят да "рискуват" да поемат отговорност и затова усложняват процедурите максимално. "Един от основните проблеми е прекалено сложната и бюрократизирана процедура", казва Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие. "Това не се дължи на някакви нормативни изисквания на ЕС, а на усложнени на локално ниво процедури. Аз си го обяснявам с идеята, че така са мислили, че чиновниците се презастраховат".

Според Силвия Инджова - ръководител на органа, отговорен за отпускането на средствата "Национален фонд", всички в системата разбират, че това забавяне е огромен проблем. "Ние не извършваме контроли по същество, за да предоставим средствата на Управляващите органи (УО). Искаме само финансова информация - какви средства, по какви оси, дали авансови, междинни или окончателни. Очевидно след това УО продължава да прави проверки, които се оказват прекалено дълги, в някои отношения неефективни и на места повече от необходимото." Според Инджова, за да се извърши едно плащане, понякога са необходими над 40 подписа.

Това абсурдно ниво на контрол пречи на изплащането на парите, но без да гарантира ефективност. За ремонт на едно училище на стойност 500 хил. лева например са необходими 7 плащания, преди всяко от които трябва да пристигне екип от експерти, който да оцени как се движи проектът, вместо да се направи една оценка в края. Според Валери Караманов, управител на "Програм консултинг", "от страх да не сгреши, чиновникът третира всеки кандидат като потенциален престъпник. Те никога не са рискували свои пари, затова не могат да поемат отговорност и да решат трябва ли да се плаща за даден проект."

Виж кой не говори

През август миналата година тогавашният директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия Станимир Бързашки издава заповед, с която нарежда на експертите си да не дават каквито и да са указания и инструкции или разяснения на бенефициенти, потенциални бенефициенти, консултанти и техни представители. Според хора от икономическото министерство до това се стига, след като служителите от териториалните звена често поради незнание подвеждат кандидатите. Този абсурд, с който една държавна агенция сама се признава за неадекватна по отношение на европейските програми, илюстрира най-добре два свързани проблема.

Първият е с хората. Голяма част от предприсъединителните програми имаха за цел да вдигнат капацитета на държавната администрация, за да е готова за по-големите пари след присъединяването. Лесно предсказуемо бе, че след като ИСПА, ФАР и САПАРД не бяха добре усвоени, същите тези чиновници ще имат още по-големи проблеми с оперативните програми. Като се прибавят напусналите за по-добри заплати и уволнените в последните две години, нивото на административен капацитет спадна допълнително. В агенцията на Бързашки например през последните две години до август 2009 г. не е имало обучение.

Ето защо не е чудно, че тази машина издъхва под напора на европейските програми, които изискват не само стратегическо планиране, но и добро бюджетиране, ръководство на проекти и съпричастност към кандидатстващите. "Администрацията действа изключително санкциониращо, както показва опитът ни по програма САПАРД", констатира Силвия Инджова. "Ние сме ги съветвали многократно да работят с бенефициентите, да им оказват необходимата помощ, да ги подсещат за спазването на сроковете и ангажиментите. Затова създадохме толкова много регионални структури." Освен че предпочитат наказателния подход, на чиновниците им липсва разбиране и капацитет да управляват проекти. "Администрирането, отчитането и изготвянето на доклади не е управление на проект. Изисква се висока степен на компетентност, познаване на процесите по реализация на конкретния проект, което в администрацията мисля, че трудно можем да осигурим. В Министерството на околната среда и водите, в Министерството на транспорта трябват инженери, специалисти от различни сфери, които да работят заедно. Да се грижат за проекта, а не да го администрират." Такива обаче няма, а където има - са свързани с кандидати по проекти. Проектите, с които Агенция "Пътна инфраструктура" разполага в масовия случай, са на поне 20 години и в тях не са използвани нови технологии и материали, което ги оскъпява. Остарели са и геодезичните проучвания, а агенцията не разполага с достатъчно специалисти те да бъдат преработени.

Освен хората вторият проблем е с комуникацията. Той също не е от днес - например строящата се по ИСПА жп линия Свиленград - Пловдив се пресича с част от трасето на магистрала "Марица". За сведение - проектът за линията е от 9 години, а за магистралата - от 27 години. Сега всяко министерство прилага различни правила, има случаи, когато дори Законът за обществените поръчки (ЗОП) не се познава. "Анализът ни към момента показва, че различните органи имат различни интерпретации какво да искат и как да се представи", казва Инджова. "Аз виждам проблеми при прилагане на разпоредбите на ЗОП, тъй като се наблюдава възможност за различни интерпретации от възложителя. Тази свобода е много хубава, ако имаме висока степен на административен капацитет, който още изграждаме."

Общините са най-многострадалните жертви на тези проблеми. Трагикомичен е случаят със Своге например, където кметството подава проект за пречиствателна станция в размер на 26 млн. лева. Едва в процеса на преглед на проекта общината разбира, че ще трябва да съфинансира с 4.3 млн. лева - половината от годишния й бюджет. За щастие на кметството новото ръководство на МОСВ спира проекта заради липса на достатъчен "технико-икономически анализ". "Приехме новината донякъде с облекчение", казва зам.-кметът Пею Стоянов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 7 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 2120 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 1 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 1464 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Лошото ченге

Ще постави ли разследването срещу Алексей Петров и компания разделителна линия между държава и престъпност

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10