Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 19 фев 2010, 13:57, 26149 прочитания

Един не толкова безопасен пенсионер

Операция "Октопод" има шанс да хвърли повече светлина на зловещия фарс, разигравал се 7 години в прокуратурата по времето на Никола Филчев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Кой съм аз? Един скромен пенсионер..." Така се самоопределя 61-годишният бивш главен прокурор Никола Филчев в серия интервюта, след като през изминалата седмица разследващите органи го свързаха с арестувания бизнесмен Алексей Петров - бивша барета и екссъветник в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Причината: дългогодишната близост между двамата и подозренията, че оттеглилият се в началото на 90-те години служител от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и ръководените от него структури са действали с протекцията на най-висши кръгове в държавното обвинение.

Така, 4 години след като бившият главен прокурор се раздели с поста си, за пръв път публично се заговори за серията безобразия и беззакония, за които малцина посмяха да надигнат глас в периода 1999 - 2006 г. По това време Филчев беше практически несменяем, не се отчиташе за дейността си на никого, можеше да образува (и образуваше) следствени дела, да изпрати полиция на всеки и, както би казал неговият покоен предшественик Иван Татарчев: "Над мен е само Господ..."


Синият Франкенщайн

Назначаването на бившия главен прокурор на 18 февруари 1999 г. е може би най-големия кадрови провал на СДС и Иван Костов. Последствията от синята намеса в съдебната власт от края на 90-те са катастрофални, дългосрочни и могат да се наблюдават дори едно десетилетие по-късно. По това време СДС е в апогея на силите си, има пълно парламентарно мнозинство и практически може да прокара през Народното събрание каквото си иска.

В този момент Иван Костов вече се е уверил колко могъщи и безконтролни могат да са служителите на Темида покрай еманципирането на бившия главен обвинител Иван Татарчев. Затова ръководството на синята партия усилено започва да търси удобен и лоялен човек. Първоначално проформа обявяват, че се опитват да разбият централизирания сталинистки модел на българската прокуратура и да поставят независимия съд в центъра на съдебния процес. С тази своя позиция печелят подкрепата на тогавашния председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков и голяма част от по-идеалистично настроените съдии.



Паралелно с това обаче тече задкулисен хедхънтинг на удобен главен прокурор. Промените в съдоустройственото и процесуалното законодателство целят основно да гарантират избора на правилния човек. По това време Никола Филчев е бивш върховен съдия и зам.-министър на правосъдието в правителството на Костов. Номинацията му е лансирана от правосъдния министър Васил Гоцев, председателя на парламента Йордан Соколов и конституционния съдия Иван Григоров. Гоцев дори аргументира симпатиите си с репликата "Филчев е разбрано момче". Първите индикации, че главният прокурор може би няма да се окаже толкова разбран обаче, идват скоро след назначаването му и няколко години по-късно ще накарат Иван Григоров публично да се разкае, че именно той е предложил кандидатурата. Йордан Соколов пък си спомня, че дори българското правно светило проф. Живко Сталев се е застъпил за Филчев с думите, че го познава от дете.

Машинациите на СДС да наложат свой човек за главен прокурор подействат отрезвяващо на съдийската гилдия. Председателят на ВКС Румен Янков в последния момент не подкрепя Филчев (вероятно има наблюдения върху работата му като върховен магистрат) и издига за поста тогавашния варненски апелативен прокурор Васил Миков. Опитът на съдиите да устоят на синия натиск обаче се проваля с подкрепата на Иван Татарчев, тогавашния шеф на следствието Бойко Рашков (чиято кандидатура за главен прокурор бе блокирана от президента Петър Стоянов) и прокурорско-следователската квота във Висшия съдебен съвет. На финала Филчев е избран с 14 на 11 гласа, като всички удобно пренебрегват факта, че двама от членовете на ВСС (Бойко Рашков и Ангел Александров) карат втори мандат и гласовете им може да се окажат нелегитимни. Румен Янков и симпатизиращите му съдии са изпратени в немилост, а сините юридически стратези триумфират, забравяйки, че доскоро са наричали прокуратурата сталинистка...

"Над мен е само Господ..."

Попадайки на пост, който му дава свръхправомощия и от който не може да бъде свален, Филчев бързо показва "характер". Първото, което прави, е да започне да се обгражда с лоялни креатури. За изненада на хората от СДС обаче главният прокурор лансира в прокуратурата не "сини каски" , а... военни прокурори. Голяма част от тях са на тези постове отпреди 10 ноември 1989 г., някои дори са работили по дела, свързани с репресиите на Държавна сигурност. Очевидно търсеният ефект няма нищо общо с правораздаването и дори с лоялността към синята партия, а с вкорененото у военните магистрати чинопочитание. Така на висши постове се оказват военни магистрати като Христо Манчев, Спартак Дочев, покойния Николай Колев (който впоследствие ще се обърне срещу своя началник), Трендафил Трайков, Цеко Йорданов, Митьо Марков, Георги Кювлиев, Ангел Илиев, Петьо Петков. Всички те - напълно предани към Филчев. По ирония на съдбата голямата част от тях все още са в прокуратурата, въпреки че от 4 години тя има нов титуляр в лицето на Борис Велчев.

И тогава Филчев се развихря. Първото нещо, което прави на поста си, е да започне репресии срещу своите конкуренти в битката за поста на главен прокурор и най-вече срещу Васил Миков. Той и съпругата му са подложени на постоянен психологически натиск, военни магистрати са изпращани във Варна, за да го заплашват. За капак на всичко пред кантората на съпругата на Миков избухва бомба, а самият той е интерниран с безсрочна командировка да "подсили" прокурорския екип в Кърджали. Паралелно започва психологически натиск срещу председателя на ВКС Румен Янков, който в крайна сметка не издържа и се оттегля като конституционен съдия.

Следващата стъпка на Филчев е реставрация на правомощията на прокуратурата, частично отнети по силата на проведените в началото на управлението на Костов реформи в наказателния процес. Главният прокурор дори успява да си създаде своя малка парламентарна група. В нея влизат т.нар. сини преторианци - Иван Димов, Димитър Абаджиев (станал по-късно зам.-председател на РСЗ), Велислав Величков, Теодоси Симеонов, Пламен Марков, Юрий Юнишев и т.н. Благодарение на Димов и Абаджиев Филчев започна да прекроява законите така, както му е угодно. Освен за възстановяване на единната и централизирана прокуратура се обявява и срещу приватизацията. "Съдебна деприватизация - това е цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази област", обяви тогава главният прокурор.

Паралелно с това се заражда и симбиоза с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. Близостта е толкова голяма, че когато екипът на Бонев беше изваден от МВР, личният му медиен съветник Чавдар Крумов веднага се премести при Филчев, за да създаде комфорт за журналистическите публикации. По това време прокуратурата се превръща в бастион на непрозрачността, от който изтича единствено удобна информация към избрани лоялни медии.

Някъде по това време, след първата вълна от освобождаване на СДС министри, е повратната точка в поведението на Филчев и еманципирането му от неговите сини кукловоди. В крайна сметка "Раковски" 134 не изпълнява ангажиментите си за реставрация на всички прокурорски правомощия и пренасочва предпочитанията си към Иван Григоров, който заменя Румен Янков начело на Върховния касационен съд. Оттук насетне следва нещо като студена война със синята партия. След като образува дела на противници на Костов, като например столичния кмет Стефан Софиянски, главният прокурор се прицелва в хора от действащата тогава администрация. Със следствени дела се обзавеждат промишленият министър Александър Божков, шефът на здравната каса Илко Семерджиев, директорът на Агенцията по приватизация Захари Желязков... Апогеят е възстановяването на делото за аферата "Сапио", което вече е директно послание към тогавашния премиер Иван Костов, който Филчев започва да нарича най-мразения политик в България.

Към края на синьото управление Филчев тотално се затваря в себе си, изключително подозрителен и враждебен към хората около него. Колегите му в прокуратурата постепенно започват да се страхуват. Притеснението започва да обхваща и хора от неговото обкръжение. Единици обаче смеят да споделят какво става, и то при пълна анонимност. Някъде по това време са първите индикации за близост между главния прокурор и ексбаретата Алексей Петров. Притеснен за личната си безопасност, Филчев назначава за началник на сигурността в прокуратурата ексшефа на специалните части към МВР полк. Филко Славов. Хора от държавното обвинение твърдят, че до момента не е имало такава позиция и постът е създаден специално за бившия командир на СОБТ. Самият Филчев пък започва да се движи с брониран мерцедес и 2 коли охрана. По неофициална информация главният прокурор редовно е нощувал в поделението на баретите край Врана, за да се предпази от евентуално покушение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: Никола Филчев

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 475 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 737 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Гледай дребния шрифт

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10