Един не толкова безопасен пенсионер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един не толкова безопасен пенсионер

Попадайки на пост, който му дава свръхправомощия и от който не може да бъде свален, Филчев бързо показва "характер".

Един не толкова безопасен пенсионер

Операция "Октопод" има шанс да хвърли повече светлина на зловещия фарс, разигравал се 7 години в прокуратурата по времето на Никола Филчев

Момчил Милев
26871 прочитания

Попадайки на пост, който му дава свръхправомощия и от който не може да бъде свален, Филчев бързо показва "характер".

© Капитал


"Кой съм аз? Един скромен пенсионер..." Така се самоопределя 61-годишният бивш главен прокурор Никола Филчев в серия интервюта, след като през изминалата седмица разследващите органи го свързаха с арестувания бизнесмен Алексей Петров - бивша барета и екссъветник в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Причината: дългогодишната близост между двамата и подозренията, че оттеглилият се в началото на 90-те години служител от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и ръководените от него структури са действали с протекцията на най-висши кръгове в държавното обвинение.

Така, 4 години след като бившият главен прокурор се раздели с поста си, за пръв път публично се заговори за серията безобразия и беззакония, за които малцина посмяха да надигнат глас в периода 1999 - 2006 г. По това време Филчев беше практически несменяем, не се отчиташе за дейността си на никого, можеше да образува (и образуваше) следствени дела, да изпрати полиция на всеки и, както би казал неговият покоен предшественик Иван Татарчев: "Над мен е само Господ..."

Синият Франкенщайн

Назначаването на бившия главен прокурор на 18 февруари 1999 г. е може би най-големия кадрови провал на СДС и Иван Костов. Последствията от синята намеса в съдебната власт от края на 90-те са катастрофални, дългосрочни и могат да се наблюдават дори едно десетилетие по-късно. По това време СДС е в апогея на силите си, има пълно парламентарно мнозинство и практически може да прокара през Народното събрание каквото си иска.

В този момент Иван Костов вече се е уверил колко могъщи и безконтролни могат да са служителите на Темида покрай еманципирането на бившия главен обвинител Иван Татарчев. Затова ръководството на синята партия усилено започва да търси удобен и лоялен човек. Първоначално проформа обявяват, че се опитват да разбият централизирания сталинистки модел на българската прокуратура и да поставят независимия съд в центъра на съдебния процес. С тази своя позиция печелят подкрепата на тогавашния председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков и голяма част от по-идеалистично настроените съдии.

Паралелно с това обаче тече задкулисен хедхънтинг на удобен главен прокурор. Промените в съдоустройственото и процесуалното законодателство целят основно да гарантират избора на правилния човек. По това време Никола Филчев е бивш върховен съдия и зам.-министър на правосъдието в правителството на Костов. Номинацията му е лансирана от правосъдния министър Васил Гоцев, председателя на парламента Йордан Соколов и конституционния съдия Иван Григоров. Гоцев дори аргументира симпатиите си с репликата "Филчев е разбрано момче". Първите индикации, че главният прокурор може би няма да се окаже толкова разбран обаче, идват скоро след назначаването му и няколко години по-късно ще накарат Иван Григоров публично да се разкае, че именно той е предложил кандидатурата. Йордан Соколов пък си спомня, че дори българското правно светило проф. Живко Сталев се е застъпил за Филчев с думите, че го познава от дете.

Машинациите на СДС да наложат свой човек за главен прокурор подействат отрезвяващо на съдийската гилдия. Председателят на ВКС Румен Янков в последния момент не подкрепя Филчев (вероятно има наблюдения върху работата му като върховен магистрат) и издига за поста тогавашния варненски апелативен прокурор Васил Миков. Опитът на съдиите да устоят на синия натиск обаче се проваля с подкрепата на Иван Татарчев, тогавашния шеф на следствието Бойко Рашков (чиято кандидатура за главен прокурор бе блокирана от президента Петър Стоянов) и прокурорско-следователската квота във Висшия съдебен съвет. На финала Филчев е избран с 14 на 11 гласа, като всички удобно пренебрегват факта, че двама от членовете на ВСС (Бойко Рашков и Ангел Александров) карат втори мандат и гласовете им може да се окажат нелегитимни. Румен Янков и симпатизиращите му съдии са изпратени в немилост, а сините юридически стратези триумфират, забравяйки, че доскоро са наричали прокуратурата сталинистка...

"Над мен е само Господ..."

Попадайки на пост, който му дава свръхправомощия и от който не може да бъде свален, Филчев бързо показва "характер". Първото, което прави, е да започне да се обгражда с лоялни креатури. За изненада на хората от СДС обаче главният прокурор лансира в прокуратурата не "сини каски" , а... военни прокурори. Голяма част от тях са на тези постове отпреди 10 ноември 1989 г., някои дори са работили по дела, свързани с репресиите на Държавна сигурност. Очевидно търсеният ефект няма нищо общо с правораздаването и дори с лоялността към синята партия, а с вкорененото у военните магистрати чинопочитание. Така на висши постове се оказват военни магистрати като Христо Манчев, Спартак Дочев, покойния Николай Колев (който впоследствие ще се обърне срещу своя началник), Трендафил Трайков, Цеко Йорданов, Митьо Марков, Георги Кювлиев, Ангел Илиев, Петьо Петков. Всички те - напълно предани към Филчев. По ирония на съдбата голямата част от тях все още са в прокуратурата, въпреки че от 4 години тя има нов титуляр в лицето на Борис Велчев.

И тогава Филчев се развихря. Първото нещо, което прави на поста си, е да започне репресии срещу своите конкуренти в битката за поста на главен прокурор и най-вече срещу Васил Миков. Той и съпругата му са подложени на постоянен психологически натиск, военни магистрати са изпращани във Варна, за да го заплашват. За капак на всичко пред кантората на съпругата на Миков избухва бомба, а самият той е интерниран с безсрочна командировка да "подсили" прокурорския екип в Кърджали. Паралелно започва психологически натиск срещу председателя на ВКС Румен Янков, който в крайна сметка не издържа и се оттегля като конституционен съдия.

Следващата стъпка на Филчев е реставрация на правомощията на прокуратурата, частично отнети по силата на проведените в началото на управлението на Костов реформи в наказателния процес. Главният прокурор дори успява да си създаде своя малка парламентарна група. В нея влизат т.нар. сини преторианци - Иван Димов, Димитър Абаджиев (станал по-късно зам.-председател на РСЗ), Велислав Величков, Теодоси Симеонов, Пламен Марков, Юрий Юнишев и т.н. Благодарение на Димов и Абаджиев Филчев започна да прекроява законите така, както му е угодно. Освен за възстановяване на единната и централизирана прокуратура се обявява и срещу приватизацията. "Съдебна деприватизация - това е цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази област", обяви тогава главният прокурор.

Паралелно с това се заражда и симбиоза с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. Близостта е толкова голяма, че когато екипът на Бонев беше изваден от МВР, личният му медиен съветник Чавдар Крумов веднага се премести при Филчев, за да създаде комфорт за журналистическите публикации. По това време прокуратурата се превръща в бастион на непрозрачността, от който изтича единствено удобна информация към избрани лоялни медии.

Някъде по това време, след първата вълна от освобождаване на СДС министри, е повратната точка в поведението на Филчев и еманципирането му от неговите сини кукловоди. В крайна сметка "Раковски" 134 не изпълнява ангажиментите си за реставрация на всички прокурорски правомощия и пренасочва предпочитанията си към Иван Григоров, който заменя Румен Янков начело на Върховния касационен съд. Оттук насетне следва нещо като студена война със синята партия. След като образува дела на противници на Костов, като например столичния кмет Стефан Софиянски, главният прокурор се прицелва в хора от действащата тогава администрация. Със следствени дела се обзавеждат промишленият министър Александър Божков, шефът на здравната каса Илко Семерджиев, директорът на Агенцията по приватизация Захари Желязков... Апогеят е възстановяването на делото за аферата "Сапио", което вече е директно послание към тогавашния премиер Иван Костов, който Филчев започва да нарича най-мразения политик в България.

Към края на синьото управление Филчев тотално се затваря в себе си, изключително подозрителен и враждебен към хората около него. Колегите му в прокуратурата постепенно започват да се страхуват. Притеснението започва да обхваща и хора от неговото обкръжение. Единици обаче смеят да споделят какво става, и то при пълна анонимност. Някъде по това време са първите индикации за близост между главния прокурор и ексбаретата Алексей Петров. Притеснен за личната си безопасност, Филчев назначава за началник на сигурността в прокуратурата ексшефа на специалните части към МВР полк. Филко Славов. Хора от държавното обвинение твърдят, че до момента не е имало такава позиция и постът е създаден специално за бившия командир на СОБТ. Самият Филчев пък започва да се движи с брониран мерцедес и 2 коли охрана. По неофициална информация главният прокурор редовно е нощувал в поделението на баретите край Врана, за да се предпази от евентуално покушение.

Като в хорър филм

Мракобесната атмосфера във ведомството на Филчев взима първата си жертва през април 2000 г., когато се самоубива прокурорът Николай Джамбов. "Ако в това общество има чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката...", пише в предсмъртното си писмо обвинителят малко преди да се простреля със своя служебен "Валтер". Целият текст никога не вижда бял свят, а хората от обкръжението на главния прокурор се опитват да изкарат случая любовна история. Неофициалните сведения обаче сочат, че Джамбов е бил притискан за решаване на дела по определен начин, заплашван, че ще бъде "командирован" в Царево и че за него ще бъдат разпространени компрометиращи факти. Освен това прокурорът е бил един от малкото, който е смеел да говори открито за безобразията в прокуратурата. Самоубийството на Джамбов е едно от нещата, които провокират бившия СДС депутат Едвин Сугарев да бръкне по-късно в мръсотията на държавното обвинение и да разкаже в 18-странично писмо до ВСС за терора в прокуратурата, за поръчкови дела, за атмосферата на страх и за подозренията, че се случват изключителни беззакония... Вместо разследване обаче следва дело за набедяване срещу Сугарев, както и частна жалба от Алексей Петров, който е споменат в документа.

Следващата мишена на Филчев е тогавашният шефът на НСС ген. Атанас Атанасов. Той е обвинен по аферата "Филчевгейт" заради откритите "бръмбари" в държавния апартамент на главния прокурор в кв. "Витоша". Подслушвателните устройства са забравени и никога не са работили, но Никола Филчев е убеден, че са го подслушвали. Трима от четиримата обвиняеми умират по време на разследването. Атанасов е арестуван и тормозен с непрекъснати показни разпити, а следователите - натискани на всяка цена да докажат, че той е наредил подслушването.

През следващата една година напрежението в прокуратурата продължава да нараства, докато се стига до началото на 2001 г., когато Филчев решава да се освободи от своята дясна ръка – покойния бивш и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев. Военният магистрат е пенсиониран, а истинската причина за разрива вероятно никога няма да стане ясна. Колев е много спорна личност, но по-важното е, че тогава за пръв път проговаря в интервю за електронното издание "Медиапул". В него той разказва как е каран да разследва политици и издатели на вестници, как Филчев е страдал от мания за преследване и как подозирал самия Колев, че се готви да го убие.

Пенсионираният военен прокурор поема ролята на острие на анти-Филчевата опозиция. Той започва да води серия дела за възстановяването си в прокуратурата, които печели няколко месеца по-късно. Вместо да бъде възстановен на работа обаче, Колев е арестуван при акция на баретите за незаконно притежание на оръжие и наркотици. Любопитното в случая е, че две седмици по-рано той дава интервю, в което казва, че ще му бъде инсценирано подобно задържане. Арестът е извършен от Цеко Йорданов и Петьо Петков - негови бивши подчинени в Прокуратура на въоръжените сили и хора от най-близкия кръг на Филчев. Другият детайл в случая е, че Николай Колев се смята за един от основните информатори на Едвин Сугарев за ставащото в прокуратурата.

Гоненията срещу проговорилия Колев продължават и през следващите месеци, докато се стига до шокираща и кървава развръзка: прокурорът е застрелян пред дома си на 29 декември 2002 г. Четири дни по-късно, при изключително съмнителни обстоятелства, умира бившият психолог на баретите и зам.-шеф на сигурността на СИБанк Владимир Димов, който уж се самоубил с лявата ръка, въпреки че бил десняк. Смята се, че той е минал в района, където живее убитият прокурор, и е разпознал похитителите. Нанка Колева, съпруга на прокурора, твърди, че той е работел с Владимир Димов по разконспирирането на Алексей Петров и безобразията на Филчев.

Самият Колев почти предрича своята смърт, като обявява в интервю няколко седмици по-рано: "Остава само да ме убият..." Дни преди атентата той е бил видимо уплашен, коментират негови близки. И споделял: "Очаквам Алексей да ми скочи." Вероятно се сещате  кой Алексей е имал предвид...

"Кой съм аз? Един скромен пенсионер..." Така се самоопределя 61-годишният бивш главен прокурор Никола Филчев в серия интервюта, след като през изминалата седмица разследващите органи го свързаха с арестувания бизнесмен Алексей Петров - бивша барета и екссъветник в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Причината: дългогодишната близост между двамата и подозренията, че оттеглилият се в началото на 90-те години служител от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и ръководените от него структури са действали с протекцията на най-висши кръгове в държавното обвинение.

Така, 4 години след като бившият главен прокурор се раздели с поста си, за пръв път публично се заговори за серията безобразия и беззакония, за които малцина посмяха да надигнат глас в периода 1999 - 2006 г. По това време Филчев беше практически несменяем, не се отчиташе за дейността си на никого, можеше да образува (и образуваше) следствени дела, да изпрати полиция на всеки и, както би казал неговият покоен предшественик Иван Татарчев: "Над мен е само Господ..."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ора

    На стадиона, всички да бъдат строени на стадиона.... ;)

  • 2
    Avatar :-|
    Нешев

    Лудите причиниха много страдания на този свят, наистина не са за подценяване!

  • Камю

    Тая утрепка Филчев отдавна трябваше да е зад решетките, то не бяха фарсове с Казахстан, то не беше театро. И друго не разбирам - хем човек на Костов, хем после Първанов го командирова в Казахстан, за да го спаси от съда, после и всички останали се отказаха да го гонят. Явно въпросната особа знае повече, отколкото на някои хора им се иска да чуят. И къде са "свободните" ни медии тук - и те ни лук яли, ни лук мирисали, ни за Филчев чували. Фарс !!!

  • 4
    Avatar :-|
    Василев

    Много прогнили внушения.
    Управлението е обективна дейност.
    Над мен е Господ , това е мантра от средновековието.
    Можеш да създадеш такава позиция , след това причинно –следствено с нея да обясняваш процесите , но това са локуми.
    Простичко е обяснението.
    Прокуратурата сработва след като се консумира престъплението.
    Прокуратурата обаче по никакъв начин не може да влияе на процесите когато са престъпни.
    А защо процесите са били престъпни.Защо такива огромни национални и обществени ресурси бяха разграбени срещу жълти стотинки.
    Прокуратурата ли управляваше приватизацията , икономиката , замените , реституцията ,източването на ДДС , криминалният внос и износ , унищожаването на здравеопазването и образованието , унищожаването на морето и планините , и още много други престъпни процеси.
    Дори не питам.
    А защо преди Филчив и след Филчев процесите по –нищо не се различават?
    Заради дългата ръка на Филчев.
    Тъпо и глупаво.
    Дори и мафията да е пуснала такива зловещи корени , това ли е обяснението за днешната национална катастрофа.
    Уви не.Престъпната политическа и капиталистическа класа пробута Филчив , за да се оправдава с Филчев.
    Оправдаването с Филичев всеки здравомислещ знае че представляват локуми , обикновени локуми , в които даже няма орехи и фъстъци , толкова обикновени са тези локуми и толкова нагли.



  • 5
    Avatar :-|
    айсайдер

    Последствията от синята намеса в съдебната власт от края на 90-те са катастрофални, дългосрочни и могат да се наблюдават дори едно десетилетие по-късно.
    ----------------------------------------------------------
    ..а Сугарев още преди години писа и за Костов,и за Надето , и за Алексей..а наистина,статията е интригуваща-защо ли Първанов награди Филчев с посланнически пост?Костов, Филчев и Първанов във един и същи строй?

  • 6
    bugmenot avatar :-|
    bugmenot

    до 4.
    филчев има информация. затова има и казахстан. не е локум. просто филчев не е българин. мутант някакъв. като други. безродни вампири. НЕ ВНУШАВАЙ...А. Горин каза на Милтон....има гугъл за неразбралите. стига да имате време да четете. време, което се връща с лихви.

  • 8
    Avatar :-|
    SD

    Мафияландия....

  • 9
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Филчев е още едно доказателство, че съдебната система трябва да се промени така, че безконтролността и недосегаемостта на различните и елементи, незабавно да бъде премахната. И докато това не стане, борбата с мафията у нас ще е невъзможна!

  • 10
    Avatar :-|
    interview

    интервюто на Колев в mediapool: http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2001/03/05/0007.shtml


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK