С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 19 фев 2010, 14:26, 3352 прочитания

Фискалните стимули за излизане от кризата Гледай дребния шрифт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В мига, в който световната икономическа криза проникна в България към края на 2008 г., с пълна сила се задейства един рефлекс, явно изключително и неизтребимо здраво вкоренен в българското общество - държавата трябва да спаси положението. Почти нямаше обсъждане на кризата, на нейното разгръщане и на перспективите за излизане от нея, което да не стигне до извода, че държавата трябва да похарчи едни пари, иначе… При това директната и недвусмислено заявена цел беше да се замести изчезналото външно и инвестиционно търсене.

Тоест искаше се обикновен фискален стимул от традиционен кейнсиански тип.

Кейнсианската логика

Логиката на този вид стимулиране на икономиката от страна на фиска е проста и ясна. Влизаш в криза поради спад на съвкупното търсене, държавата се появява на бял кон, харчи и прави бюджетен дефицит, това замества (поне донякъде, ако не напълно) спадналото търсене и съответно свиването на икономиката е по-малко, отколкото би било без държавна намеса. Микроикономически това се превежда в по-малък спад в поръчките и реализацията на продукцията на отделните фирми и в подобрена тяхна перспектива да преживеят тежкия период, докато предишните източници на търсене се възстановят.

Всичко това е прекрасно на теория, само дето стопанската реалност често далеч не е толкова проста и ясна. Зад макро- и микрокривите, които икономистите така умело местят насам-натам, всъщност се крият хора, които се характеризират с едно изключително важно качество: имат стратегическо поведение. Формират очаквания възоснова на опита си и на разбирането си за света. И действат възоснова на тези очаквания. Когато това усложнение се включи в иначе простия и ясен кейнсиански модел, изведнъж се появяват много уточнения с дребен шрифт.



Сложността на въпроса с фискалните стимули може да се види ясно в избуяващата литература, вдъхновена от текущата икономическа криза и ново-кейнсианските теории, които все пак отчитат значимостта на очакванията на стопанските субекти.

Дебатът обхваща базисния кейнсиански модел, представен например от публикацията на Гали, Валес и Лопес-Салидо* и стига до някои много любопитни заключения при лекото му усложняване. Според авторите достатъчно условие, за да се появи типичното умножаване на фискалния стимул и увеличаването на търсенето в икономиката е наличието на негъвкави цени и на група потребители, които не подозират, че сред ефектите на тази политика ще е увеличение на данъците. Моделът добре описва емпиричния материал, който се разглежда, смятат авторите. Най-любопитното в този иначе стандартен резултат е, че той потвърждава една добре известна черта на кейнсианските модели: за да работи фискалният стимул, цените трябва да са негъвкави и задължително трябва да има група късогледи потребители.

Някои съображения

Срещу базисния модел все повече се появяват теоретични и емпирични възражения в поне две посоки. Първата (например изследването на Корсети, Майер и Мюлер**) е в последиците от фискалната политика, когато тя бива провеждана в общество с поне някакъв брой стопански деятели с дългосрочен хоризонт на мислене. При този модел реакцията на потреблението след фискално стимулиране зависи от наличието на достоверен ангажимент дефицитите да бъдат компенсирани в бъдеще така, че бюджетът да се окаже балансиран за целия бизнес цикъл. Ако подобен ангажимент липсва, тогава дългосрочно мислещите субекти очакват, че в бъдеще време или доходите им ще бъдат обложени с високи ставки, или държавата ще изпадне в дългова криза (бел. авт. - виж Гърция), която ще повлече цялата икономика. Тогава тези стопански деятели моментално започват да спестяват за идващите лоши дни, което значително намалява, а при реалистични допускания и съвсем елиминира ефекта от увеличеното от дефицитите търсене.

Втората посока на корекция на базисния кейнсиански модел, видима в разработки като тази на Цвик и Уийланд***, е в допусканията за "пъргавостта" на фискалната политика, особено при наличие на вече споменатите стопански деятели с по-дълъг хоризонт на мислене. Пъргавостта е времето, което минава между решението на държавата да харчи дефицитно и реалната поява на търсенето на пазарите. Добре известно е, че в зависимост от съответните законодателства и традиции това време може да е между няколко тримесечия и няколко години.

Така се получава един парадоксален за стандартното кейнсианско мислене резултат. От една страна, държавата обявява фискален стимул, който обаче се усеща реално от фирмите и пазарите след поне две до три тримесечия. От друга, дългосрочно мислещите стопански деятели реагират незабавно на това съобщение и започват веднага да спестяват и да намаляват своето търсене. Така незабавният реален ефект от дефицитното харчене е отрицателен, депримира пазарите още повече и всъщност утежнява икономическата криза точно в най-тежкия й момент. Казано на професионален жаргон, при тези условия Кейнсовият множител е отрицателен и всъщност допълнително удря икономиката. Според Цвик и Уийланд четири от тестваните от тях с емпирични данни пет модела дават сериозна подкрепа на едно такова твърдение.

И така, последните изследвания добавят все повече дребен шрифт към иначе популярната кейнсианска логика на фискалните стимули. Простото дефицитно изхарчване на едни пари не върши работа. Ако една държавна политика наистина иска да тушира ефектите от икономическата криза върху съвкупното търсене, то преди да помисли колко и за какво да харчи, тя трябва да извърши поне две неща. Първо, да се ангажира по достоверен за своите граждани начин, че в средносрочна перспектива дефицитът ще бъде изцяло компенсиран до балансиран бюджет за целия период. Второ, да действа така, че фискалният стимул реално да се усети на пазарите и у фирмите тогава, когато е нужен, а не няколко тримесечия по-късно.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии
** Gali, Jordi, Javier Valles, and J. David Lopez-Salido, "Understanding the effects of government spending on consumption", Journal of the European Economic Association, March 2007, 5(1):227–270
***Corsetti, Giancarlo, Andre Meier, and Gernot Muller, "Fiscal stimulus with spending reversals", IMF Working Paper WP/09/106, May 2009
**** Cwik, Tobias, and Volker Wieland, "Keynesian Government Spending Multipliers and Spillovers in the Euro Area," CEPR Discussion Paper Series, No. 7389, August 2009

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин Читателите на "Капитал" вече могат да се абонират за новия правен бюлетин

В бюлетина ще показваме най-важното в света на правото през изминалата седмица

19 юли 2018, 2210 прочитания

Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя Размерът на тол-таксите - в зависимост от качеството на пътя

Платено ще е преминаването по 16 хил. км от републиканската пътна мрежа от 16 август догодина

19 юли 2018, 651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Джеймс Уорлик: България сама да прецени какво е в неин интерес

Туризъм с добавена стойност

Височинните изкачвания изискват сериозни вложения, подготовка и умения, но пък носят преживявания за цял живот

Сбогом, туризъм през август!

Продължителността на туристическия сезон ще намалява в Южна Европа и ще се увеличава в Северна.

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Бургаски киновечери

Фестивалът разчита на интересна концепция и богата програма

Рапсодия в зелено

"Неотъпкана пътека" е първият по рода си фестивал в България

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Китайската концесия на летище Пловдив се провали, Миролио купи "Дика", "Идеал стандард" увеличава продажбите си

Емисия

DAILY @7AM // 19.07.2018 Прочетете