Гледай дребния шрифт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гледай дребния шрифт

Гледай дребния шрифт

3791 прочитания

© Shutterstock


В мига, в който световната икономическа криза проникна в България към края на 2008 г., с пълна сила се задейства един рефлекс, явно изключително и неизтребимо здраво вкоренен в българското общество - държавата трябва да спаси положението. Почти нямаше обсъждане на кризата, на нейното разгръщане и на перспективите за излизане от нея, което да не стигне до извода, че държавата трябва да похарчи едни пари, иначе… При това директната и недвусмислено заявена цел беше да се замести изчезналото външно и инвестиционно търсене.

Тоест искаше се обикновен фискален стимул от традиционен кейнсиански тип.

Кейнсианската логика

Логиката на този вид стимулиране на икономиката от страна на фиска е проста и ясна. Влизаш в криза поради спад на съвкупното търсене, държавата се появява на бял кон, харчи и прави бюджетен дефицит, това замества (поне донякъде, ако не напълно) спадналото търсене и съответно свиването на икономиката е по-малко, отколкото би било без държавна намеса. Микроикономически това се превежда в по-малък спад в поръчките и реализацията на продукцията на отделните фирми и в подобрена тяхна перспектива да преживеят тежкия период, докато предишните източници на търсене се възстановят.

Всичко това е прекрасно на теория, само дето стопанската реалност често далеч не е толкова проста и ясна. Зад макро- и микрокривите, които икономистите така умело местят насам-натам, всъщност се крият хора, които се характеризират с едно изключително важно качество: имат стратегическо поведение. Формират очаквания възоснова на опита си и на разбирането си за света. И действат възоснова на тези очаквания. Когато това усложнение се включи в иначе простия и ясен кейнсиански модел, изведнъж се появяват много уточнения с дребен шрифт.

Сложността на въпроса с фискалните стимули може да се види ясно в избуяващата литература, вдъхновена от текущата икономическа криза и ново-кейнсианските теории, които все пак отчитат значимостта на очакванията на стопанските субекти.

Дебатът обхваща базисния кейнсиански модел, представен например от публикацията на Гали, Валес и Лопес-Салидо* и стига до някои много любопитни заключения при лекото му усложняване. Според авторите достатъчно условие, за да се появи типичното умножаване на фискалния стимул и увеличаването на търсенето в икономиката е наличието на негъвкави цени и на група потребители, които не подозират, че сред ефектите на тази политика ще е увеличение на данъците. Моделът добре описва емпиричния материал, който се разглежда, смятат авторите. Най-любопитното в този иначе стандартен резултат е, че той потвърждава една добре известна черта на кейнсианските модели: за да работи фискалният стимул, цените трябва да са негъвкави и задължително трябва да има група късогледи потребители.

Някои съображения

Срещу базисния модел все повече се появяват теоретични и емпирични възражения в поне две посоки. Първата (например изследването на Корсети, Майер и Мюлер**) е в последиците от фискалната политика, когато тя бива провеждана в общество с поне някакъв брой стопански деятели с дългосрочен хоризонт на мислене. При този модел реакцията на потреблението след фискално стимулиране зависи от наличието на достоверен ангажимент дефицитите да бъдат компенсирани в бъдеще така, че бюджетът да се окаже балансиран за целия бизнес цикъл. Ако подобен ангажимент липсва, тогава дългосрочно мислещите субекти очакват, че в бъдеще време или доходите им ще бъдат обложени с високи ставки, или държавата ще изпадне в дългова криза (бел. авт. - виж Гърция), която ще повлече цялата икономика. Тогава тези стопански деятели моментално започват да спестяват за идващите лоши дни, което значително намалява, а при реалистични допускания и съвсем елиминира ефекта от увеличеното от дефицитите търсене.

Втората посока на корекция на базисния кейнсиански модел, видима в разработки като тази на Цвик и Уийланд***, е в допусканията за "пъргавостта" на фискалната политика, особено при наличие на вече споменатите стопански деятели с по-дълъг хоризонт на мислене. Пъргавостта е времето, което минава между решението на държавата да харчи дефицитно и реалната поява на търсенето на пазарите. Добре известно е, че в зависимост от съответните законодателства и традиции това време може да е между няколко тримесечия и няколко години.

Така се получава един парадоксален за стандартното кейнсианско мислене резултат. От една страна, държавата обявява фискален стимул, който обаче се усеща реално от фирмите и пазарите след поне две до три тримесечия. От друга, дългосрочно мислещите стопански деятели реагират незабавно на това съобщение и започват веднага да спестяват и да намаляват своето търсене. Така незабавният реален ефект от дефицитното харчене е отрицателен, депримира пазарите още повече и всъщност утежнява икономическата криза точно в най-тежкия й момент. Казано на професионален жаргон, при тези условия Кейнсовият множител е отрицателен и всъщност допълнително удря икономиката. Според Цвик и Уийланд четири от тестваните от тях с емпирични данни пет модела дават сериозна подкрепа на едно такова твърдение.

И така, последните изследвания добавят все повече дребен шрифт към иначе популярната кейнсианска логика на фискалните стимули. Простото дефицитно изхарчване на едни пари не върши работа. Ако една държавна политика наистина иска да тушира ефектите от икономическата криза върху съвкупното търсене, то преди да помисли колко и за какво да харчи, тя трябва да извърши поне две неща. Първо, да се ангажира по достоверен за своите граждани начин, че в средносрочна перспектива дефицитът ще бъде изцяло компенсиран до балансиран бюджет за целия период. Второ, да действа така, че фискалният стимул реално да се усети на пазарите и у фирмите тогава, когато е нужен, а не няколко тримесечия по-късно.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии

** Gali, Jordi, Javier Valles, and J. David Lopez-Salido, "Understanding the effects of government spending on consumption", Journal of the European Economic Association, March 2007, 5(1):227–270

***Corsetti, Giancarlo, Andre Meier, and Gernot Muller, "Fiscal stimulus with spending reversals", IMF Working Paper WP/09/106, May 2009

**** Cwik, Tobias, and Volker Wieland, "Keynesian Government Spending Multipliers and Spillovers in the Euro Area," CEPR Discussion Paper Series, No. 7389, August 2009

В мига, в който световната икономическа криза проникна в България към края на 2008 г., с пълна сила се задейства един рефлекс, явно изключително и неизтребимо здраво вкоренен в българското общество - държавата трябва да спаси положението. Почти нямаше обсъждане на кризата, на нейното разгръщане и на перспективите за излизане от нея, което да не стигне до извода, че държавата трябва да похарчи едни пари, иначе… При това директната и недвусмислено заявена цел беше да се замести изчезналото външно и инвестиционно търсене.

Тоест искаше се обикновен фискален стимул от традиционен кейнсиански тип.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    breskov avatar :-|
    breskov

    точен и разумен както винаги досега

  • 2
    Avatar :-|
    2

    В природата сезоните - лято, есен, зима и пролет - се определят от слънцето. Колкото повече енергия идва от слънцето, толкова по-топъл е сезонът. Същото е в икономиката. Тя също преминава през сезони. Колкото по-силно е потреблението, толкова по-бурен е икономическият растеж. Спадне ли потреблението и икономиката преминава отначало в есенен, а после и в зимен сезон. Следователно потреблението за икономиката е същото, което е слънцето за природата на планетата ни. Енергията на слънцето идва от ядрените процеси в него - сливане на водорони атоми в хелий. От какво обаче идва енергията на потреблението, или с други думи защо в един момент икономическите субекти потребяват повече и икономиката се загрява, а в друг момент потребяват по-малко и икономиката изстива? Има много фактори за това и фискалните стимули безспорно са един от тях, обаче най-важният фактор е един единствен - технологиите. Днес икономиката се основа на технологии, открити в края на 19 и началото на 20 век, които вече са изчерпали потенциала си да правят хората по-богати и да пораждат по-голямо потребление. И енергията на слънцето в един момент ще свърши, когато се изчерпат запасите му от водород. Следователно пътят към нов икономически растеж преминава през изобретяването на нови технологии и точно в тази насока следва да се насочат усилията на държавите. От Втората световна война насам икономиката се е намирала в летен сезон, а краткотрайните рецесии са наподобявали на краткотрайните захлаждания през лятото - два-три дни дъжд и вятър, после отново слънце. Този път обаче захлаждането е есенно, а за съжаление тепърва ще бушува зимата. Колкото пъ-бързо държавите разберат, че лятото вече си е отишло, толкова по-добре ще се подготвят за зимата.

  • 3
    Avatar :-|
    Kaliman

    Г. Ганев пак е едностранчив. Препоръчително е да се прочетат и новите изследвания, публикувани през 2009. Фактът си остава - фискалните стимули действат положително на икономиката, независимо че тяхното "КПД" обикновено е под 100% и че (основната теза на статията тук) могат да действат със закъснение. Също така е прекалено смело да се твърди (както тук), че Ricardian equivalence винаги действа.
    Друг важен въпрос е какво би станало в условията на кризата без никакви фискални стимули. Може да се види в историята или днес - още по-голяма безработица и още по-голям срив. Фискалните стимули са просто един антицикличен инструмент.

  • 4
    Avatar :-|
    kai

    Основното допускане на кейнсианците е че хората не са напълно рационални и не могат да предвиждат бъдещето достатъчно точно. Основното допускане на неолибералите е че хората действат рационално и могат да предвиждат бъдещето максимално точно спрямо настоящата ситуация.

    Мисля че е очевидно че неолибералните допускания са много по-крайни и много по-далеч от реалността. Хората са ирационални, страхливи или алчни и като цяло гледат на бъдещето през призмата на собствената си изкривена гледна точка.

  • 5
    Avatar :-|
    JorBor

    Съгласен съм, че увеличаването на държавните разходи е в случая един антицикличен инструмент, който макар и с добавените нови разсъждения, доказано действа при намаляване ефекта от конюктурните цикли. Проблемът е, че Кейн разсъждава върху краткосрочното развитие на икономиките и влиянието им от потреблението. Той не е база за решения в дългосрочна перспектива, дали дългогодишният тренд на икономическо развитие ще продължи зависи единствено от технологичния фактор.

  • 6
    Avatar :-|
    Господин Гюров

    При криза хората спестяват най-вече от страх, че може да си загубят работата, а не заради евентуалното повишаване на данъците след като се оправят нещата. Това толкова просто положение явно убягва на някои уж "обективни" автори.

    Ако в условията на криза държавата не подкрепи търсенето, безработицата нараства повече, страхът нараства повече и съптветно усилията да се спестява нарастват. Това обръща с главата надолу цялата логика на горната статия.

  • 7
    chernobyl avatar :-|
    Петко

    Без да се позовавам на задълбочени изследвания, чисто интуитивно, смятам, че си имаме предостатъчно късогледи потребители - иначе нямаше да има криза.

    За разлика от други аргументи против Кейнсианското стимулиране, този не ми звучи чак толкова убедително.

  • 8
    Avatar :-|
    Modigliani

    Ако приемем, че инжектирането от страна на държавата на средства в икономиката подобно на адреналин в сериозно ранен човек, това, само по себе си е добър инструмент. Поставям под съмнение рационалността на българския потребител - средностатистическия българин е човек, чиято склоност към спестяване клони към нула и, освен това, дългосрочния поглед върху развиващите се явления му е чужд. С други думи, в момента, в който по някакъв начин покупателната му способност се увеличи, потреблението също ще се увуличи с еластичност почти равна на 1. Големият проблем е друг (и някой по-горе беше намекнал) - ефективността на тази инжекция. Как в една тотално корумпирана среда, с властващ и войнстващ непрофесионализъм като БГ държ. адмивистрация, с една политическа класа, която няма доверието на хората, а се приема като противник за надлъгване, може да очакваме ефективна инжекция. Примерите започват от европейските фондове - същото ще се получи и със средствата от бюджета. Или да го обобщим научно - нерационалните, неефективно вложените, неконтролираните бюджетни стимули правят от молтипликатора демолтипликатор. Със статията съм съгласен, особено за "пъргавостта".

  • 9
    ivovelinov avatar :-|
    Ивайло Велинов

    Уважаеми колеги приятно е да четеш различните мнения но мисля че изпускате че икономика която не се е развивала по никакави правила са трудно приложими всякакви мнения Нужно е да се разчисти терена от набедени - предприемачи и псевдоикономисти и да се оставят действително способни предприемачи да намерят своята ниша и да я развият Да действително държавата да подпомага чрез някакви регулации законови в полза на действителният среден бизнес Бизнес който знае цената парите на труда и тогава този среден бизнес ще може да избере икономисти които да предложат кои теории са нужни на обществото на Кейнс или фон Хайек Аз съм привърженик на теориите на фон Хайек г-жа Айн Ранд Радвам се че в момента има политическа воля за разчистване на терена Не искам помощ от държавата искам действителна икономическа свобода и нека пазара да определи кой е по-способен За себе си мога да кажа че съм успял без всякакви протекции През тия години никой не ми даваше въжможност на практика да преценя коя теория е по-добра Имаше супер твърда българска теория аз на теб ти на мен

  • 10
    ivovelinov avatar :-|
    Ивайло Велинов

    Уважаеми колеги приятно е да четеш различните мнения но мисля че изпускате че икономика която не се е развивала по никакави правила са трудно приложими всякакви мнения Нужно е да се разчисти терена от набедени - предприемачи и псевдоикономисти и да се оставят действително способни предприемачи да намерят своята ниша и да я развият Да действително държавата да подпомага чрез някакви регулации законови в полза на действителният среден бизнес Бизнес който знае цената парите на труда и тогава този среден бизнес ще може да избере икономисти които да предложат кои теории са нужни на обществото на Кейнс или фон Хайек Аз съм привърженик на теориите на фон Хайек г-жа Айн Ранд Радвам се че в момента има политическа воля за разчистване на терена Не искам помощ от държавата искам действителна икономическа свобода и нека пазара да определи кой е по-способен За себе си мога да кажа че съм успял без всякакви протекции През тия години никой не ми даваше въжможност на практика да преценя коя теория е по-добра Имаше супер твърда българска теория аз на теб ти на мен


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK