Не гледай в заплатата на другия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не гледай в заплатата на другия

Не гледай в заплатата на другия

3611 прочитания

© Shutterstock


Спомняте ли си спора между българското правителство и Международния валутен фонд преди кризата за това дали и с колко трябва да се увеличи минималната работна заплата в страната. Аргументите на фонда бяха, че това не трябва да става рязко, защото ще повлияе на възнагражденията в частния сектор и ще направи икономиката неконкурентна.

По какъв начин и в каква степен държавата влияе върху заплатите в икономиката изследват двама европейски икономисти**. Те прилагат емпиричен анализ върху четири от най-големите икономики от еврозоната – Германия, Франция, Италия и Испания, за периода 1981 - 2007 г., чрез тримесечни данни.

Особено по време на рецесия знанието за това дали заплатите в публичния и в частния сектор си влияят може да се окаже важно, особено за политиците. Публичният сектор е важен работодател, тъй като средно използва около 20% от работещото население. Определянето на заплатите в администрацията обаче не следва същите правила, които се прилагат в частния.

Разликите

Причината е, че тези служители предоставят публични услуги според обществените предпочитания, които обикновено нямат връзка с пазара. Затова е много по-трудно да бъде оценена и тяхната производителност, както и връзката между нея и работната заплата. Теоретичната литература набляга на някои възможни причини за това заплатите в публичния сектор да следват различни правила. Някои от тях са по-високата степен на участие в профсъюзи или възможностите на държавните служители да си издействат по-добри условия за заплащане или заетост.

При т.нар. скандинавски модел на определяне на заплатите например секторът, който произвежда търгуеми стоки, е водещ по дефиниция, а останалите го следват. Този модел е развит за малки и отворени икономики (като българската) и се дискутира широко в скандинавските страни.Ако доходите на служителите в защитените сектори (които са по-слабо открити за конкуренция от тези в търгуемия сектор) започнат да нарастват по-бързо, отколкото в сектора на търгуемите стоки обаче, може да се стигне до намалена конкурентоспособност за фирмите в страната. По аналогичен начин заплатите в обществения сектор могат да упражнят прекомерен натиск върху тези в частния сектор.

Особено в европейските страни доказателствата за негъвкавост на заплатите в посока надолу биха отредили водеща роля на публичния сектор при определянето на нивата на трудовите възнаграждения. Той би могъл да упражни сдържаща роля във времена на рецесия и по този начин да повлияе върху общото приспособяване на заплатите в икономиката. Нещо повече - неадекватната политика в такива времена би могла да забави значително процеса на корекции на възнагражденията и на практика да удължи тази неблагоприятна фаза на цикъла.

В допълнение към тези преки връзки между възнагражденията в публичния и в частния сектор могат да съществуват други непреки ефекти по линия на цените и производителността. Например колективните трудови договори могат да съдържат специфични за секторите клаузи, които да защитават работниците срещу неочаквани повишения на цените (индексиране на заплатите според цените), които биха довели до автоматични повишения на заплатите. В случая с производителността въпросът е как пазарно и непазарно ориентираните дейности отразяват увеличенията на производителността чрез по-високи възнаграждения.

Накрая, институционалните характеристики също могат да играят роля при определянето на връзката между двата сектора. От една страна, биха могли да се открият преки връзки при процеса на договаряне на заплатите. Ако правителството е водещо, приспособяването вероятно ще се случи чрез заетостта в частния сектор. Ако частният сектор е водещ, цените и съответно заплатите ще се коригират първи и ефектът върху заетостта няма да е толкова силен. Непреките връзки, които произтичат от социалните придобивки и равнището на минималната работна заплата, също трябва да бъдат взети предвид.

Връзките

Емпиричната литература за лидерството на публичния или частния сектор е относително оскъдна. Изследване за Швеция за периода 1970 - 2002 г. показва, че частният сектор дългосрочно е водещ и публичният не му влияе в краткосрочен аспект. В значителен брой изследвания обаче не може да бъде установена твърда водеща позиция на единия от двата сектора.

Основният извод от новото изследване** е, че са налице силни емпирични доказателства за почти пряка зависимост между заплатите в публичния и частния сектор. Резултатите се потвърждават при използването на различни техники. Те показват силна връзка между заплатите в двата сектора, като двупосочните връзки преобладават в случаите на Германия и Испания. Франция и Италия са пример за водещ публичен сектор, когато става въпрос за размера на доходите.

Освен това е налице сложна структура от непреки връзки. Публичната собственост на фирми от стратегически сектори влияе отрицателно върху производителността, размерът на правителството намалява вероятността за лидерство на публичния сектор при определянето на заплатите, особено в случаите на Германия и в по-малка степен Франция. Законодателството за защита на заетостта вреди на производителността на труда в Испания, докато ефектът в Германия изглежда положителен. Степента на участие в профсъюзите повишава вероятността публичният сектор да бъде водещ в Германия и Испания. И накрая, глобализацията упражнява позитивен ефект върху производителността.

Изводите за България

Въпреки че не е правено подобно изследване за нашата страна, в периода на стопански растеж политиката на доходите в публичния сектор оказваше значително влияние върху заплатите в частния, като ефектът беше подсилен от недостатъчното предлагане на квалифициран труд. В условията на валутен борд и икономическа рецесия обаче макроикономическите политики трябва да бъдат насочени към повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар и свобода за корекции на заплатите в отделните отрасли. Ролята на държавата трябва да се свежда до законодателни промени, които да облекчат наемането и освобождаването на работници. Активната политика в полето на трудовите възнаграждения не е добро решение. Водещата роля при определянето на заплатите трябва да бъде оставена на частния сектор.

*Димитър Чобанов е преподавател в УНСС

** Perez, J. and Jesus Sanchez, A., "Is There a Signaling Role for Public Wages? Evidence for the Euro Area Based on Macro Data", European Central Bank Working Paper Series No. 1148/January 2010.

Спомняте ли си спора между българското правителство и Международния валутен фонд преди кризата за това дали и с колко трябва да се увеличи минималната работна заплата в страната. Аргументите на фонда бяха, че това не трябва да става рязко, защото ще повлияе на възнагражденията в частния сектор и ще направи икономиката неконкурентна.

По какъв начин и в каква степен държавата влияе върху заплатите в икономиката изследват двама европейски икономисти**. Те прилагат емпиричен анализ върху четири от най-големите икономики от еврозоната – Германия, Франция, Италия и Испания, за периода 1981 - 2007 г., чрез тримесечни данни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    А

    Няма да е лошо да се прави разлика между публичен сектор, бюджетен сектор и държавна администрация. Това са три коренно различни неща, които в статията се ползват като синоними.

  • 2
    Avatar :-|
    vv

    po dobre zaplatin samo v bankoviq sektor, inache shte namalim konkurentnosposobnostta

  • 3
    Avatar :-|
    vv

    po dobre zaplati da ima samo v bankoviq sektor, vsichki drugi shte jiveqt ot kredit. inache shte namalim konkurentnosposobnostta

  • 4
    ekanev avatar :-|
    Евгений Кънев

    Интересна тема, но на места неясно обяснена/преведена от автора - най-вече по отношение на ролята на правителството във влиянието му върху заплащането в частния сектор. От примера на другите страни, случайно или не взети като еталон, никъде частният сектор няма по-силно влияние за определянето на заплатите в публичния сектор, но пък авторът прави извода, че в България (вярно или не) непременно частният сектор трябва да води този процес.
    Тази тема е много трудна, защото реално начинът на функциониране на нашия публичен сектор е несравним с този в другите страни и база за сравнение няма. Освен че е свръх неефективен, поради което остава и недофинансиран - привличането на качествени кадри за в бъдеще ще продължи да влияе и на заплащането в частния сектор. Либералната логика винаги говори за намаляваща конкурентоспособност, но ако се направи едно по-задълбочено изследване всеки инвеститор ще бъде готов да плаща по-високи заплати на своите служиели, ако получава по-качествени публични услуги (инфраструктурни и институционални) за своя бизнес - което ще го повече от компенсира за напарвените допълнителни разходи.

  • 5
    kai avatar :-|
    kai

    Публичният сектор както влияе на пазара, така и е участник на този пазар. Ако водещ е частния сектор, т.е. заплатите в публичния сектор се държат по-ниски от тези за аналогични позиции в частния сектор, то в публичния сектор по-определение ще работят по-малко квалифицирани хора. А в момента в който се загуби и сигурността на заплащането в публичния сектор - което автора всъщност рекламира с този гъвкав пазар на труда, то в публичния сектор ще останат наистина само некадърници. И тогава няма как администрацията да става ефективна и ще започне да страда и частния сектор, да се губи конкурентоспособност. А от тук и да пада качеството на живот на всички.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK