С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 26 фев 2010, 13:27, 3555 прочитания

Възнагражденията в публичния сектор и сигналите към икономиката Не гледай в заплатата на другия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Спомняте ли си спора между българското правителство и Международния валутен фонд преди кризата за това дали и с колко трябва да се увеличи минималната работна заплата в страната. Аргументите на фонда бяха, че това не трябва да става рязко, защото ще повлияе на възнагражденията в частния сектор и ще направи икономиката неконкурентна.

По какъв начин и в каква степен държавата влияе върху заплатите в икономиката изследват двама европейски икономисти**. Те прилагат емпиричен анализ върху четири от най-големите икономики от еврозоната – Германия, Франция, Италия и Испания, за периода 1981 - 2007 г., чрез тримесечни данни.
Особено по време на рецесия знанието за това дали заплатите в публичния и в частния сектор си влияят може да се окаже важно, особено за политиците. Публичният сектор е важен работодател, тъй като средно използва около 20% от работещото население. Определянето на заплатите в администрацията обаче не следва същите правила, които се прилагат в частния.

Разликите



Причината е, че тези служители предоставят публични услуги според обществените предпочитания, които обикновено нямат връзка с пазара. Затова е много по-трудно да бъде оценена и тяхната производителност, както и връзката между нея и работната заплата. Теоретичната литература набляга на някои възможни причини за това заплатите в публичния сектор да следват различни правила. Някои от тях са по-високата степен на участие в профсъюзи или възможностите на държавните служители да си издействат по-добри условия за заплащане или заетост.

При т.нар. скандинавски модел на определяне на заплатите например секторът, който произвежда търгуеми стоки, е водещ по дефиниция, а останалите го следват. Този модел е развит за малки и отворени икономики (като българската) и се дискутира широко в скандинавските страни.Ако доходите на служителите в защитените сектори (които са по-слабо открити за конкуренция от тези в търгуемия сектор) започнат да нарастват по-бързо, отколкото в сектора на търгуемите стоки обаче, може да се стигне до намалена конкурентоспособност за фирмите в страната. По аналогичен начин заплатите в обществения сектор могат да упражнят прекомерен натиск върху тези в частния сектор.

Особено в европейските страни доказателствата за негъвкавост на заплатите в посока надолу биха отредили водеща роля на публичния сектор при определянето на нивата на трудовите възнаграждения. Той би могъл да упражни сдържаща роля във времена на рецесия и по този начин да повлияе върху общото приспособяване на заплатите в икономиката. Нещо повече - неадекватната политика в такива времена би могла да забави значително процеса на корекции на възнагражденията и на практика да удължи тази неблагоприятна фаза на цикъла.



В допълнение към тези преки връзки между възнагражденията в публичния и в частния сектор могат да съществуват други непреки ефекти по линия на цените и производителността. Например колективните трудови договори могат да съдържат специфични за секторите клаузи, които да защитават работниците срещу неочаквани повишения на цените (индексиране на заплатите според цените), които биха довели до автоматични повишения на заплатите. В случая с производителността въпросът е как пазарно и непазарно ориентираните дейности отразяват увеличенията на производителността чрез по-високи възнаграждения.

Накрая, институционалните характеристики също могат да играят роля при определянето на връзката между двата сектора. От една страна, биха могли да се открият преки връзки при процеса на договаряне на заплатите. Ако правителството е водещо, приспособяването вероятно ще се случи чрез заетостта в частния сектор. Ако частният сектор е водещ, цените и съответно заплатите ще се коригират първи и ефектът върху заетостта няма да е толкова силен. Непреките връзки, които произтичат от социалните придобивки и равнището на минималната работна заплата, също трябва да бъдат взети предвид.

Връзките

Емпиричната литература за лидерството на публичния или частния сектор е относително оскъдна. Изследване за Швеция за периода 1970 - 2002 г. показва, че частният сектор дългосрочно е водещ и публичният не му влияе в краткосрочен аспект. В значителен брой изследвания обаче не може да бъде установена твърда водеща позиция на единия от двата сектора.

Основният извод от новото изследване** е, че са налице силни емпирични доказателства за почти пряка зависимост между заплатите в публичния и частния сектор. Резултатите се потвърждават при използването на различни техники. Те показват силна връзка между заплатите в двата сектора, като двупосочните връзки преобладават в случаите на Германия и Испания. Франция и Италия са пример за водещ публичен сектор, когато става въпрос за размера на доходите.

Освен това е налице сложна структура от непреки връзки. Публичната собственост на фирми от стратегически сектори влияе отрицателно върху производителността, размерът на правителството намалява вероятността за лидерство на публичния сектор при определянето на заплатите, особено в случаите на Германия и в по-малка степен Франция. Законодателството за защита на заетостта вреди на производителността на труда в Испания, докато ефектът в Германия изглежда положителен. Степента на участие в профсъюзите повишава вероятността публичният сектор да бъде водещ в Германия и Испания. И накрая, глобализацията упражнява позитивен ефект върху производителността.

Изводите за България


Въпреки че не е правено подобно изследване за нашата страна, в периода на стопански растеж политиката на доходите в публичния сектор оказваше значително влияние върху заплатите в частния, като ефектът беше подсилен от недостатъчното предлагане на квалифициран труд. В условията на валутен борд и икономическа рецесия обаче макроикономическите политики трябва да бъдат насочени към повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар и свобода за корекции на заплатите в отделните отрасли. Ролята на държавата трябва да се свежда до законодателни промени, които да облекчат наемането и освобождаването на работници. Активната политика в полето на трудовите възнаграждения не е добро решение. Водещата роля при определянето на заплатите трябва да бъде оставена на частния сектор.

*Димитър Чобанов е преподавател в УНСС
** Perez, J. and Jesus Sanchez, A., "Is There a Signaling Role for Public Wages? Evidence for the Euro Area Based on Macro Data", European Central Bank Working Paper Series No. 1148/January 2010.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 4171 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия 1 Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 1918 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Втора атомна или Първа руска

София е на път да направи най-лошия избор – да продължи "Белене" с пари от Москва

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10