С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
130 26 фев 2010, 14:34, 14100 прочитания

Съдията от Софийския апелативен съд Мая Цонева: Бих излязла в неплатен отпуск, за да ме разследват, но резултатите да бъдат обявени публично

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Дали (Октопода - бел. ред.) има връзки между хора в съдебния състав или в съдебната система – аз не изключвам. Защото, съдейки от подхода – Октопода има връзки в МВР, не изключвам такива и в съдебната система."

Можем само да гадаем какво точно е искал да каже вътрешният министър Цветан Цветанов с тези свои думи ден след като Софийският апелативен съд остави в ареста Алексей Петров и Марчело Джотолов, наложи гаранция на Антон Петров-Хамстера и Николай Велков, а братята Пламен и Йордан Стоянови и Момчил Кръстев освободи с подписка.  Всъщност това няма значение. В медиите думите на Цветанов бяха интерпретирани така: "Разследват съдиите, пуснали пипалата на октопода" (в. "Монитор" от миналата седмица). Последното заглавие се мултиплицира под различни форми и така внушението, че именно корупция е причината част от октоподите да не бъдат задържани от съда, се наложи от само себе си.


Ако всичко това е вярно, Мая Цонева, председателят на съдебния състав от Софийския апелативен съд (САС), който разгледа мярката за неотклонение срещу групата на Алексей Петров, би трябвало да е нещо като капо ди тути капи в магистратската мрежа на октопода. Цонева е родена във Варна и получава средното си образование в Априловската гимназия в Габрово. През 1992 г. завършва право в Софийския университет и оттогава до днес е все съдия. Винаги се е занимавала с наказателно право. От две години преподава в Националния институт по правосъдието.

Колегите на Мая Цонева - съдии и прокурори, не си я представят точно като пипало на октопод. Всъщност те познават колежката си в по-различна светлина: "Едва ли има друг колега в Апелативния съд, за който да могат да се кажат само хубави неща. Тя има всички качества, важни за един съдия - вродено чувство за справедливост, изключителни правни познания и способността да пише бързо делата си."

Срещаме се



с Цонева в кабинета й на втория етаж на Съдебната палата в София. Уговорката е ясна – тя няма да коментира постановеното определение по операция "Октопод", защото "съдиите говорят с актовете си". Факт е, че както в Софийския градски съд, така и в апелативния решението беше качено в интернет.

Съдия Цонева прелиства дело, което съставът, който председателства, ще разглежда на следващия ден. Явно не иска процесът да се отлага и пита съдебните секретари дали конкретен проблемен свидетел е редовно призован. Започваме разговора с въпрос за натиска върху съда, особено когато разглежда дело от обществен интерес:

"Какво значи дело с обществен интерес? Кой определя този обществен интерес? И защо делото Х да е по-важно от делото Y. Зад всяко от тях стоят човешки съдби - на пострадалия, на подсъдимия на техните близки." По думите й за един съдия е изключително важно да се абстрахира от външния натиск - "недопустимо е едно дело да бъде неглижирано за сметка на друго". В същото време тя признава, че "невинаги съдът обаче успява да се абстрахира от общественото внимание" Обяснението й е, че съдиите "все пак са живи хора".

За 16 години като съдия Мая Цонева е разбрала, че едно шумно и медийно дело, може да се окаже "доста по-просто от правна гледна точка" oт някое на пръв поглед дребно и незначимо: "Представете си едно дело за наркотици - заловен е един млад човек. Този човек е зависим и болен. Представете си драмата на неговите родители, които се опитват да го откъснат от средата и не могат и които, от една страна, страдат, че не са направили всичко или че са им изчерпани възможностите. И от друга страна, се страхуват какво ще стане с него - дали ще бъде осъден, дали ще отиде в затвора, а ако отиде в затвора - кого ще срещне там, как ще се развие. Ето я трагедията за подсъдимия. Или драмата за роднините на пострадалия при едно пътнотранспортно произшествие или вследствие на убийство." Това е методът на съдия Цонева - да не се подлага на натиск. За нея всяко дело е еднакво важно и няма по-малко важен подсъдим или пострадал: "Необходимо е съдът да бъде справедлив за всички. И да правораздава въз основа на доказателствата, а не на базата на изказвания на държавни органи или на обществените очаквания. Защото отидем ли там, става много страшно и се дискредитира самата идея за правосъдие."

"Съдът е вечният виновник

защото той по закон няма право да коментира висящи дела. Впрочем такова право няма и прокуратурата", ни отговаря съдия Мая Цонева, когато я питаме защо съдът най-често е обвиняван за неуспехите на борбата с престъпността. Без да се замисля, тя продължава: "Съгласна съм, че обществото много се е настрадало и измъчило и иска бързи резултати. Но не може, ако иска справедливост, да очаква осъдителни присъди винаги и на всяка цена, независимо от това какви са доказателства по делото."

"Направете си един експеримент, предлага тя и продължава: Попитайте пет човека на улицата - какво наказание според тях заслужава лицето Х, извършило някакво престъпление. Всички ще кажат - максимум и до живот. Попитайте същите тези хора, ако бяха на мястото на обвиняемите, каква присъда биха искали да получат. Те веднага ще кажат "на мен не може да ми се случи".

Обществото казва - всички са за затвора, без реално да е запознато с това какви са доказателствата по конкретните казуси. Щом пише в медиите - значи не може да не са виновни. Попитайте хората на улицата дали са готови да бъдат осъдени на базата на публикации в медиите, а не на реално съществуващи доказателства."

Според съдия Цонева, много често

Слабостите и пропуските на разследващите


така и не стават достояние на обществото. Тя изброява, без да се замисли: "На първо място това е не добрата правна подготовка. Забелязва се и до голяма степен кампанийност." Под последното има предвид често липса на целенасоченост и последователност в действията на разследващите: "За да бъде качествено едно разследване, не трябва да се работи на парче и на килограм."

По думите й много често енергията на правоохранителните органи стига до ареста на някого, а от това дали той е задържан или не, се прави извод за вината му: "Трябва да се знае, че се взема мярка задържане под стража само когато са събрани доказателствата, а не те да се съберат. Мярката задържане под стража не е наказание. Това, че някой е задържан, не означава, че ще бъде осъден. И обратното - ако на някого не е взета мярка задържане под стража, не значи, че ще бъде оправдан."
Съдия Цонева приема съвсем сериозно изказването на вътрешния министър Цветан Цветанов и намеците му съдебният състав да бъде разследван.
"Аз лично съм готова в неплатен отпуск да изляза, за да може, който иска да разследва. Но искам

Резултатите от това разследванe

да бъдат обявени публично. Готова съм дори да замина за провинцията, за да не се срещам с колеги тук и да не оказвам влияние."

Въпреки коментарите в кулоарите на Апелативния съд, че е имало опити преди съдебното заседание върху състава, който задържа за постоянно Алексей Петров в ареста, да бъде оказван натиск от страна на ръководството на съда, Мая Цонева отрича: "Да предприемем хипотетично, че административният ръководител се опитва да бъде проводник на една или друга страна. Съдът е този, който не трябва да допусне вмешателство. Не казвам, че е лесно, но е постижимо. Естествено зависи от конкретния съдия. Никой не се е опитвал досега да ми влияе по какъвто и да е било повод."

В същото време съдия Мая Цонева не крие подозренията си, че има опити от страна на изпълнителната власт да опитоми съда и по този начин да реши проблемите на разследването: "Най-страшно е за младите колеги, тези които нямат опит. Истината е, че поддадеш ли се веднъж на натиск, все едно какъв,  следващ път ще има. Разбере ли се веднъж, че не поддаваш, може и да опитат още един два пъти, но след това бързо те оставят. Не говоря само за зависимост от изпълнителната власт, а за всякакъв вид зависимост."

На последното делегатско събрание на Софийският апелативен съд съдия Цонева спечели повече гласове на колегите си от председателя на съда Веселин Пенгезов, което е повече от показателно за доверието, с което се ползват двамата в общността.

Въпреки че колегите и я описват като тих и спокоен човек, Мая Цонева беше един от първите съдии, които се подписаха срещу решението на ВСС да избере ген. Пенгезов за председател на съда: "Ние настоявахме за предвидим избор и за ясни критерии за избор. Искахме да знаем защо е направен този избор. Въпросът беше принципен. За съжаление нашите опасения като че ли се оправдаха."

Колеги на Мая Цонева от апелативния съд коментират, че нападките срещу нея от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов след окончателното задържане на Алексей Петров имат двоен негативен ефект – създават чувство за недостижимост сред наистина корумпираните, а в същото време обиждат почтените и честни магистрати, които все по-трудно ще намират смисъл да продължат да правораздават. А както знаем добре, когато отвратените си тръгнат, ще останат само отвратителните.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ

И още: Пореден удар по конкуренцията в тол-таксуването, Васил Грудев ще оглави фонд "Земеделие", и КНСБ повдигна темата за необлагаем минимум, Украйна е пред нова политическа революция

21 юли 2019, 1901 прочитания

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 1027 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Скрити под чадъра

Въпрос на време е България да се включи в проекта за противоракетната отбрана

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото