С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 26 фев 2010, 15:03, 2745 прочитания

Скрити под чадъра

Въпрос на време е България да се включи в проекта за противоракетната отбрана

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако следваме последователността на договаряне на съвместни военни бази с армията на САЩ в Румъния и България (съответно през 2005 г. и 2006 г.), логично трябва да се очаква, че след Букурещ и София скоро да даде съгласието си да се включи в американските планове за изграждане на противоракетна отбрана в Европа.

Новата система ще замени щита на администрацията на президента Джордж У. Буш, от която Вашингтон се отказа в началото на 2009 г. Предвижда се проектът да бъде реализиран като щит на НАТО, в който водеща роля да имат САЩ (виж карето). За изграждането му са дали принципното си съгласие всички страни от алианса. София и Букурещ бяха многократно споменавани през последните месеци от високопоставени представители на Вашингтон като приоритетна територия за новата система. В крайна сметка Букурещ даде съгласието си в началото на февруари, ред е на София.


Разговорите за включване на България в щита са започнали още от средата на миналата година, разказаха пред "Капитал" източници от Министерството на отбраната. В качеството си на военен министър Николай Младенов е разговарял по този въпрос по време на работното си посещение в САЩ на 28 октомври 2009 г. Там той беше четири дни и имаше срещи в Департамента по отбрана и в Държавния департамент на САЩ. Щитът беше тема и на срещата на Младенов със  зам.-помощник държавния секретар на САЩ Памела Куонръд. В интервю пред "Капитал" тя призна, че са обсъждали тази тема по време на посещението й в София през миналия декември.

Плановете на НАТО предвиждат разполагане на подвижни ракетни установки в двете държави. Възможно е в България да има и радарна система. Тъй като е проект на алианса, за разполагането им няма да е нужно решение на Народното събрание, а само на правителството (според текстовете на Закона за отбраната и въоръжените сили – бел. ред.).

Под въпрос засега е радарната система, тъй като от Брюксел се надяват тя да бъде разположена в Турция. Проблем възниква от това, че Анкара иска да остави тази система под свое командване, докато намеренията на Брюксел и Вашингтон са системата на противоракетен щит да е натовска, като се командва от американски военен. НАТО вече е сондирал София за разполагане на радар на връх Ботев. Това е станало по времето на бившия министър на отбраната Николай Свинаров.
И от американска, и от българска страна засега са категорични, че към този момент няма обсъждани детайли каква точно технология ще се разполага в България. По време на първата си лекция новият американски посланик у нас Джеймс Уорлик коментира, че "определено има роля, която България може да изиграе в противоракетната отбрана", и съобщи, че се водят неформални разговори по темата. Последвалите уточнения от страна на българското правителство, че само се разговаря, а не преговаря, както и че става дума за проект на НАТО, а не на САЩ, само илюстрираха в колко начален етап са разговорите за включването на България в противоракетния щит.



Затова повече от странно изглеждаше решението на външното министерство да отговори на получената от Москва нота, в която се иска обяснение за плановете за разполагане на елементи от щита в България. Още повече че като страна - член на НАТО, България трябва да се съобразява с решенията на алианса и затова не дължи обяснение на никой. А решението за началото на работата по щита ще бъде взето съвсем скоро – на срещата на върха на НАТО в Лисабон в края на тази или в началото на следващата година.
Новият щит – много повече политика
Преминаването на ракетния щит на САЩ под егидата на алианса ще даде възможност на Вашингтон да сподели разходите по системата с европейските си партньори. Декларирането на щита като натовски развързва ръцете на американската администрация при преговорите с Москва за съкращаване на стратегическите им ядрени арсенали. Сега руската страна се опитва да обвърже бъдещия договор с противоракетната отбрана.
Решението за трансформация на щита дойде и след като разузнавателните данни на НАТО са показали, че Иран няма ракети, с които да нанесе удар по САЩ. Оценките са, че ракетната програма на Техеран застрашава най-вече държавите от Централна и Западна Европа. Другото направление, от което може да дойде потенциална заплаха, е Северна Африка. Затова се предлага първият етап от новия щит да бъде разполагане на елементи от противоракетната отбрана на НАТО в Средиземно море върху кораби. Това трябва да приключи най-късно до 2013 г. След това ще започне сухопътният етап от разработването на щита.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Социалното министерство пак ще доработва методиката за плащане на втора пенсия Социалното министерство пак ще доработва методиката за плащане на втора пенсия

Поправката е част от проточилото се от 2017 г. обсъждане на варианти за промени в Кодекса за социално осигуряване

23 яну 2020,

Пернишки поток 1 Пернишки поток

Пускането на вода през София изглежда лесно, но заради множество неизяснени въпроси около плана има риск от грешки

23 яну 2020, 1129 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Много шум за ДДС

Приходната агенция спретна показна кампания срещу българите с високи доходи

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10