Пътят на водата към концесията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят на водата към концесията

Калните струи от чешмите са често явление в България

Пътят на водата към концесията

Шансовете за привличане на частни инвестиции в сектора се увеличават

Светлана Ненова, Георги Жечев
4996 прочитания

Калните струи от чешмите са често явление в България

© Shutterstock


Замисляли ли сте какво количество от водата, за която всеки месец плащате, действително потребявате у дома? Отговорът на пръв поглед е очевиден - колкото показва водомерът. Отчитането на водния дебит обаче не е толкова проста работа като измерването на консумираната електроенергия или продължителността на разговорите по телефона. Всъщност средностатистическият българин използва едва 30 до 50% от фактурираното количество вода, което плаща. Това е водата, която достига до кухненското кранче или батерията в банята по водоснабдителната мрежа. Останалото изчезва в течове и  кражби, като голяма част от тези загуби се прехвърля върху редовите клиенти. Качеството на водата, която пием, е другият голям проблем - като започнем от факта, че около 70% от водопроводите, които са стари, са изработени от вредния азбест и стигнем до калните струи от чешмите, които са често явление в редица райони на страната.

Тоест сегашното състояние на ВиК мрежата е нездравословно икономически и физически. Очевидно трябва да се търси бързо решение за модернизирането й. Възможностите са две - да се привлекат частни инвестиции или дружествата да си останат публична собственост и за тях да продължат да се грижат държавата и общините. Второто отдавна показа, че не работи. Затова е странно, че лансираната от министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев идея за масово концесиониране на водните дружества срещна толкова сериозен отпор от кметовете, и от опозицията в парламента.

Министър Плевнелиев обяви, че още в началото на 2011 г. ще бъдат концесионирани почти всички ВиК мрежи в страната. Той се мотивира с липсата на средства по ОП "Околна среда" за изграждане и рехабилитация на водопроводи. Правилата за концесиите ще бъдат изработени до края на тази година с участие на специалисти от Германия.

В плен на цените

Основният аргумент срещу водните концесии е, че частниците ще вдигнат цените на водата. "Никое правителство не може да си позволи да повиши цената на водата заради инвестициите до такава степен, че тя да стане лукс за домакинствата", коментира наскоро Димчо Михалевски, бивш зам.-министър на регионалното развитие в правителството на Сергей Станишев. Според него масовото концесиониране не може да започне от 2011 г.

Публично-частното партньорство при всички случаи ще изисква тарифите да осигурят нормална възвращаемост на вложените инвестиции в модернизация и разширение на ВиК мрежите. Увеличението на цените обаче може да става плавно, а така ще се гарантират необходимите средства за модернизация, коментира Веселин Алтимирски, директор на дирекция "ВиК услуги" в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, пред "Капитал". Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя веднъж годишно цените на питейната вода, цената за пречистването й и отвеждането й до пречиствателните станции. Дружествата доказват направените от тях разходи за електроенергия, работни заплати, амортизации. Според Алтимирски в момента съществува проблем, защото върху част от активите, които дружествата поддържат, не може да се получи възвращаемост.

От регулаторната комисия признават, че цените на някои дружества до юли 2009 г. не са били променяни две-три години заради отказа на общинските съвети и кметовете да одобрят по-високи тарифи. Такива са Дупница, Берковица, Брезник и Ботевград. Наложено е мнението, че цените на водата трябва да са ниски, за да може абонатите да плащат. От ДКЕВР от няколко години предлагат да бъдат въведени помощи за социално слабите, вместо те да се субсидират през цената на водата, но до момента предложението не е прието.

Милиарди инвестиции, които липсват

По различни изчисления за модернизиране на водния сектор в цялата страна ще се необходими между 3.5 и 7 млрд. евро през следващите пет години. Брутният вътрешен продукт на България за миналата година е бил 62 млрд. лв. Ако държавата трябва да осигури финансирането за водния сектор, това би погълнало около една четвърт от годишния БВП на страната. Отговорът е ясен: цената е непосилна за държавната хазна или общинските бюджети, които не могат да си позволят такива харчове или се страхуват от непопулярна мярка като увеличението на цената. 

За водните концесии се говори от десет години, но до момента единствената е тази  на "Софийска вода", където акционери са британската "Юнайтед ютилитис", Европейската банка за възстановяване и развитие (двете общо притежават 77% от дружеството) и общината.

Ако бъде избран добър модел за концесия върху всички съоръжения по пътя на водата и при добър избор на стратегически инвеститор, но в съдружие с местни инвеститори и с общините, резултатите могат да бъдат добри", смята управителят на "Юкономикс" Николай Минков. Банките са тези, които оценяват инвестиционния риск и разграничават добрия от лошия мениджмънт, като дават или не дават пари, обясни той. Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да разчита на помощ от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за подготовката на концесиите. В процеса на самото концесиониране е добре да се привлече и Българската банка за развитие, която бе създадена именно с идеята да подкрепя бизнес проекти. Бизнесът и общините търсят помощта на банките едва когато имат готов проект и подписани договори, което е грешка, тъй като е много по-трудно да се намерят средства за реализиране на проекта, смята Ангел Геков, изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Партньорите по инфраструктурните проекти, включително и във водния сектор, трябва да се обръщат към банките в по-ранен етап, за да бъдат консултирани за възможните схеми за парично обезпечаване на проекта. Според него средства могат да се набират чрез листване на борса, привличане на външен кредитор, държавно финансиране и др. Алтернативен вариант е например възможността пенсионносигурителните фондове да инвестират във ВиК дружества, гарантирани от банки с над 50% държавно участие.

От концесия по български към германския модел

След "Софийска вода" опитът за концесиониране на дружествата във Варна и Шумен не успя. Общинският съвет на морската столица отказа да подкрепи влизането на частен инвеститор независимо от заявения интерес на седем големи компании.

Министър Плевнелиев обяви, че новите концесии няма да бъдат като тази на "Софийска вода", а ще бъде използван германският модел. При "Берлинер васер", която обяви интерес към водни концесии в България, обяснява, че този модел изглежда по следния начин: концесията е за 30 години, общината е мажоритарен акционер (51%) в дружество с участието на две компании - германската RWE и френската "Веолиа". Частните фирми имат контрол върху най-важните решения в борда. В досегашния "български модел" столичната община е миноритарен акционер, а всички отговорности, включително тези със социален характер, са прехвърлени върху частните инвеститори. Софийската концесия беше осъществена без регулаторна рамка и с неизяснена собственост на част от активите.

Раздробеността на мрежата, управлявана от 66 оператора, е пречка пред инвеститорския интерес. Сега регионалното министерство планира окрупняване чрез новосъздадените асоциации по ВиК, в които общините ще имат 65%, останалите - държавата, да учредят смесени дружества с инвеститорите. Създаването им бе поискано през миналата година от Европейската комисия като едно от условията за деблокиране на спряното финансиране по ОП "Околна среда" за пречиствателни станции и водни проекти. Общините трябва да прехвърлят на асоциациите активите си. Според Закона за водите асоциациите имат големи права да сключат договори с операторите, да им препоръчат да осигурят финансиране, както и да предложат концесионер. Правителството обаче взема решение за операторите, които обслужват повече от една община. Друга промяна е начинът, по който се отчитат загубите по мрежата. Според новата методика на МРРБ за изчисляване на загубите те вече не изчисляват в проценти, а в куб. метра/км за година. Така икономически обоснованото ниво на загубите се свързва с инвестициите.

Кметски отпор

Независимо че законът влезе в сила през декември миналата година, до момента няма регистрирана нито една асоциация, а учредяването им среща отпор от кметовете. "Те да не се дърпат при прехвърлянето на общинската собственост на новите асоциации", призова неотдавна министър Плевнелиев. Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова отделни общински съвети не са съгласни с обособените територии, на които трябва да работят операторите, и искат нови. Тя призна, че асоциации имат големи правомощия, свързани с концесиите. Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета "Сакскобургготски" Костадин Паскалев, който е кмет на Благоевград, определи идеята за концесионирането на дружествата като кражба. Той предлага компаниите да бъдат обявени за изключителна държавна собственост.

Отсъствието на политическа воля да бъде осъществено на практика публично-частно партньорство спираше навлизането на частни инвестиции в сектора. Такава воля в момента е налице, както и необходимата регулаторната рамка. Кандидатите за концесиите обаче продължават да смятат средата в България за рискова, защото не са сигурни дали ще получат необходимите тарифи, с които да могат да си върнат направените инвестиции. Решаването на този проблем очевидно трябва да бъде следващата стъпка, ако управляващите наистина желаят да отпушат сектора за частно финансиране.

Замисляли ли сте какво количество от водата, за която всеки месец плащате, действително потребявате у дома? Отговорът на пръв поглед е очевиден - колкото показва водомерът. Отчитането на водния дебит обаче не е толкова проста работа като измерването на консумираната електроенергия или продължителността на разговорите по телефона. Всъщност средностатистическият българин използва едва 30 до 50% от фактурираното количество вода, което плаща. Това е водата, която достига до кухненското кранче или батерията в банята по водоснабдителната мрежа. Останалото изчезва в течове и  кражби, като голяма част от тези загуби се прехвърля върху редовите клиенти. Качеството на водата, която пием, е другият голям проблем - като започнем от факта, че около 70% от водопроводите, които са стари, са изработени от вредния азбест и стигнем до калните струи от чешмите, които са често явление в редица райони на страната.

Тоест сегашното състояние на ВиК мрежата е нездравословно икономически и физически. Очевидно трябва да се търси бързо решение за модернизирането й. Възможностите са две - да се привлекат частни инвестиции или дружествата да си останат публична собственост и за тях да продължат да се грижат държавата и общините. Второто отдавна показа, че не работи. Затова е странно, че лансираната от министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев идея за масово концесиониране на водните дружества срещна толкова сериозен отпор от кметовете, и от опозицията в парламента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    хахаха

    "Публично-частното партньорство при всички случаи ще изисква тарифите да осигурят нормална възвращаемост на вложените инвестиции в модернизация и разширение на ВиК мрежите."

    За какви "инвестиции" продължавате да бръщолевите. Вижте ЧЕЗ, ЕОН, Софийска вода. Единствените им инвестиции идват от приходите им от продадена вода и ток, които си гарантират с непрекъснати повишения на цените. Продадоха им без пари електроразпределителните мрежи заради някакви бъдещи инвестиции. Инвестиции йок.

    Ако ВиК вдигнат цените, сами ще набавят "инвестициите" без да искат гарантирана "възвращаемост" от 16% върху средствата набрани от потребителите.

  • 2
    Avatar :-|
    Болярина

    Много правилно коментира колегата по-горе - инвестициите идват чрез постоянно повишаване цената на вик услугите...някой официално да е извел статистика какви са натрупаните несъбрани взменания на енергийните и водни оператори за послендите години...цифрата е стряскаща!
    Освен това в статията има няколко ключови неточности: Промените в Закона за водите в никакъв случай не задължават общините да прехвърлят активите на Асоциациите по ВиК. Общините чре представителите си в Общото събрание на Аоциацията избират кой да е ВиК оператора в тяхната обособена теритирия и прехвърлят правото за експлоатация активите на ВиК оператора, с когото е сключен договор!
    Отдлено концесията за Врана и Шумен с еподготвяше преди а не след тази на Столичното ВиК.
    Отделно никой инвеститор не би поел риска да си вложи парите ако има миноритарен дял в управлението на кое да е ВиК оператор...безмислено е!

  • 3
    Avatar :-|
    НМ

    за почти всеки град са отпунати милиони евро по европеиски поректи за саниране на ВиК мрежите. Санирането стартира от пролета 2010. така ще се санират мрейите с европесики пари и след това сте се дадат на концесионери, които само ще вдигнат цените.
    в Холандиа е забранено виакаво концесиониране на водопроводните мрежи имено поради лошиа опит с концесите и Публично-частното партньорство в сферата на водите

    Ако държавата притежава 51% кой ще носи отговорност
    всички виждаме ефективноста от концесиите при боклука, чистотата и снегопочистването.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK