С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 5 мар 2010, 13:22, 11941 прочитания

Улици с изтекъл срок на годност

Дупките в София няма да изчезнат скоро заради липса на пари и къс управленски хоризонт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

"Една дупка в зависимост от това дали ще паднеш в нея, ти се вижда голяма, или ако си отстрани ти се вижда малка." Думите са на премиера Бойко Борисов и са по повод пробойните в бюджета, наследени от кабинета "Станишев". Те обаче с пълна сила важат и в буквалния смисъл за кратерите в София, а асоциацията на министър-председателят сигурно не е случайна, все пак беше кмет на столицата четири години.

Едва ли някой си спомня, но още в нощта на победата му през 2005 г. той изпълни и първото си обещание - дупката на бул. "България" до НДК беше запълнена почти преди изгрев слънце. Ефектно, но не ефективно. Пет години по-късно София е осеяна с кратери и пукнатини и вече на всички е ясно, че кърпежът върши работа, но за кратко. В края на тази зима дупките отново се отвориха и по субективното мнение на повечето шофьори те са повече и по-дълбоки.


Логично погледнато няма как да е иначе. Разбитите улици и пътища са видимият резултат от дълги години мърляво управление. Миксът от пропуснатите десетилетия за поддръжка и ремонт на улиците, работата на парче, прехвърлянето на отговорността между общината и държавата, съчетана с кражбите от различни пера за ремонт и пътно строителство са в основата на почти изчезналата на места пътна настилка.

По-лошото е че поне засега ясен изход от тази ситуация няма. Всъщност изходът е ясен, но не и пътят до него. За да се реши проблемът с дупките, просто улиците и пътищата трябва да се преасфалтират. Техният експлоатационен срок отдавна е изтекъл, а закърпването им само отлага решението. Пари за това обаче няма и по всичко личи, че софийската общинска администрация няма план как да ги намери.

Защо се появяват дупките




Интензивното движение, комбинирано с големите разлики в температурите през тази зима, е една от основните причини за образуването на дупките по софийските пътища и улици, защото те не са построени така, че да го издържат. "Повечето основни артерии са проектирани да носят натоварване от 9 тона на ос, а средното натоварване на камионите вече е по 11.5 тона на ос", обяснява ръководителят на секция "Транспортна инфраструктура и съоръжения" в "Софинвест" Огнян Павлов. Общинското дружество осъществява техническия контрол върху ремонта на улиците. Заради строежите в столицата преминават 12-кубикови бетоновози, които заедно с натоварения материал и собствената тежест стават над 50-тонни коли, докато само преди десетина години най-големите камиони бяха 10-кубиковите "Роман"-и.

Според Павлов кърпенето на дупките не е решение, а трябва да се променят изискванията и да се преоразмерят основните артерии.
Средната възраст на асфалта в София е около 30 години, а експлоатационният му живот - около 15 години. Без да оневиняват фирмите, които запълват дупките в града, от "Софинвест" твърдят, че колкото и да се кърпи, пак ще възникват нови, защото настилката е стара и постоянно се образуват пукнатини. Положението се усложнява и заради лошото отводняване на улиците или липсата на канализация на места като в кварталите Драгалевци и Симеоново. (Принципно влагата е основният враг на асфалта - вижте инфографиката). Зимното почистване допълнително затруднява оттичането, защото снегът се трупа обикновено в страничните краища на платната. И за този проблем не е съвсем ясно кой отговаря. Според общината задължение на фирмата концесионер "Софийска вода" е да поддържа отводнителните шахти, а според официален отговор оттам за "Капитал" "задължение на съответната община е да почиства дъждовните шахти, които се намират на територията й. "Софийска вода" се грижи за почистването на връзката между шахтата и канала"(?!)

Настилката върху мостовете пък е особено уязвима заради течението, на което са изложени и изстиването на конструкцията. Асфалтът допълнително се уврежда и от вибрациите. Мостът на бул. "Брюксел", който води до летището в София, например би трябвало основно да се ремонтира. За целта общината проведе конкурс, който беше спечелен от фирма "Главболгарстрой", но заради липса на финансиране проектът е замразен.

Как могат да се оправят?

"Трябва да вървим към по-масово асфалтиране, но това зависи от финансите", казва зам.-кметът Любомир Христов. "Много по-добре да има цялостно преасфалтиране дори и само на няколко улици в София в годината, отколкото да се правят ремонти на дупките. Един пуловер, прояден от молци, колкото и да се кърпи, не става за носене", коментира и Огнян Павлов от "Софинвест" с уговорката, че все пак "Московска" 33 решава заради парите.

Малка подробност е, че за дупките, които се ремонтират тези дни например, пътните фирми не дават гаранция, защото зимата не е сезон за качествено изпълнение на кръпките (повече за технологията - в карето). Зариват се само ямите, които създават най-голяма опасност за движението. Няма и правило, според което при определен процент на неизползваемост на платното се затваря целият участък. "Докато може да се преминава оттам, нищо не се затваря", обясниха от общината, без да уточнят с какво превозно средство да става това. Според Огнян Павлов от "Софинвест" не е ефективно да се кърпи улица, чийто асфалт е "компрометиран" повече от 60%, много по-добре е да се преасфалтира. Той смята, че един квадратен метър запълнена дупка е по-скъп, отколкото един квадратен метър ново преасфалтиране, но пък като цяло обемът на работа е по-голям и затова са нужни повече пари. Кърпенето на един квадратен метър струва около 40 лв.
Строителните фирми дават гаранция за цялостно асфалтиране поне пет години, докато за дупките в София е две години. Показателно е и, че най-скоро преасфалтираният участък в София - част от алея "Яворов" през 2006 г. не е поддал на водата и трафика. Положителен пример е и състоянието на бул. "Димитър Несторов" от бул. "Константин Величков" до Центъра по хигиена с основен ремонт през 2000 г., осем години гаранция, а вече десета е без дупки. Почти същото може да се каже и за бул. "Цариградско шосе" - от алея "Яворов" до Орлов мост.
Според общината често се случва ЧЕЗ, "Софийска вода", "Топлофикация" или други фирми, които полагат кабели и тръбопроводи, да разкопаят вече ремонтирана улица и да я оставят в ужасно състояние.    

Хаосът и бюрокрацията не свършват дотук, а се задълбочават с разминаването на отговорността между централната администрация и районните, заради което не е  ясно по какви критерии се определят местата на ремонтите. От една страна, районните кметове имат задължение да направят списък с приоритетните дупки в рамките на бюджет, определен от "Московска" 33 - средно по около 200 000 лв. за 2010 г. В същото време ремонтите се възлагат от централната администрация. "Приоритетите се определят лесно - линиите на масовия градски транспорт, важни улици, почти непроходими участъци, но често се случва столичната община да не се вслуша в нашите приоритети, а ние не можем да влияем, защото не сме страна по договора", коментира Прошко Прошков, кмет на "Лозенец". Той твърди, че е имало случаи при ремонтите на училищата - едно и също да се ремонтира два пъти. Повече права по договора иска и кметът на район "Триадица" Евтим Евтимов, който е пратил списъка с приоритетните улици за всеки случай и до кмета Йорданка Фандъкова, и до заместника й Любомир Христов. В него челна позиция заема районът с малките улички около бул. "Витоша", оприличен на швейцарско сирене.

А пари откъде

"Няма пари" е оправданието за "Московска" 33 да не извършва цялостно преасфалтиране на улиците в града. За 2010 г. няма предвидена такава дейност, а само текущи ремонти. За тях са заделени 27 млн. лв., почти толкова бяха похарчени за същото и през 2009 г. Парите са 0.05% от разходите на бюджета за 2010 г. В същото време за миналата година от данъка върху превозните средства са постъпили 57 млн. лв., а за тази година са планирани 74 млн. лв.  "Логиката на този данък не е постъпленията от него да отиват изцяло за финансиране на ремонта на пътищата", обясни зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. "Толкова са възможностите на бюджета", каза той, запитан защо няма пари за пълно асфалтиране на улиците. Сумата е разпределена "малко за метрото, малко за нови мостове, малко за детски градини и т.н." Дупките ще се запълват докъдето стигнат парите дотам.

Най-общо вариантите за намиране на допълнителни средства, след като не става със собствени приходи, са два - заем или европейски програми. София обаче вече има 166.9 млн. лв. заеми към Японската банка за международно сътрудничество и Европейската инвестиционна банка, които са целеви - за метрото, за една от инсталациите за преработка на боклука и за изграждане на кръстовища на две нива.
"По принцип има и такъв вариант [да се вземат пари назаем]", призна Христов, но уточни, че той не му е привърженик, защото са нужни доста пари - София има над 3000 км пътна мрежа, а и парите ще трябва да се връщат. Възможно е заради задължението да трябва да се увеличат някои данъци. "Това е като вкъщи - може да искам нов телевизор, но ако не мога да си позволя заем, ще гледам още малко стария", даде пример зам.-кметът.

Оперативната програма "Регионално развитие" също не е вариант, защото според Христов тази й ос е изчерпана. Общината има одобрен проект по програмата за ремонт на общински пътища отпреди две години, но за него не стигнало финансирането. "Идеята на ОП "Регионално развитие" е да се намалят разликите в развитието на отделните региони, а София се приема като сравнително развита община. Освен това става дума за малко средства, които няма да решат проблема", обясни директорът на "Европейски програми и проекти" в столицата Надя Николова-Деме. Общината обаче е спечелила 8 млн. лв. по програмата за детски площадки и два подлеза.

Заради липса на средства "Московска" 33 има задължения и по сегашните договори с трите фирми, които трябва да извършват текущ ремонт на улиците - "Главболгарстрой", "Пътища и съоръжения" и "Пътностроителна техника". Любомир Христов изчислява, че просрочените плащания са по около 1 млн. лв. за всяка от тях. Неофициалната информация е за много повече. Въпреки това и трите компании не отказват да работят. Причината може би е, че до дни трябва да бъдат обявени поръчките за нови договори, защото сегашните изтичат в края на юни и фирмите имат намерение да спечелят и тях. Което е знак, че в крайна сметка ремонтирането на улиците в София е рентабилно, поне за пътностроителните компании. А и догодина са следващите местни избори, за които сигурно пак ще се търсят ефектни решения. По този повод може да се надяваме поне повече дупки да бъдат запълнени.

А ако имаме още късмет може би този път хоризонтът на някой от кандидатите ще е по-далечен и той ще предложи цялостна визия за улиците в София. И с още малко късмет този кандидат може и да спечели, а после, току-виж изпълнил обещанието си и започне дългият път към края на дупките. Дотогава - свиквайте. Положението ще става единствено по-лошо.

Как се кърпи дупка в София

Информация къде трябва да се кърпи постъпва от районните кметове в столичната община. Решението обаче е на централната администрация, която изпраща окончателния списък в "Софинвест". Дружеството координира ремонтите с трите фирми, които имат договор за това. "Софинвест" има три екипа, които работят с изпълнителите и ходят съвместно на обектите, за да видят дали това е мястото, което общината е посочила, да определят квадратурата и качеството на ремонта. Много често размерът на дупката се оказва по-голям, отколкото са показвали изчисленията на районните кметове и парите им стигат за по-малко ремонти, защото според наредбите дупката трябва да се фрезова и обработи до здрав асфалт. Кръпката трябва да захваща десет сантиметра от него встрани, за да може да се спои добре. Почиства се, напръсква се, затваря се с асфалт, а фугите се запълват с битумна паста. За целта на ремонта обаче температурата навън трябва да е поне 10 градуса. През студените месеци се прави само т.нар. аварийно тампониране със студена смес. Българският държавен стандарт забранява мокри и топли процеси на открито, когато температурата е под пет градуса. За да е качествено покритието пък, асфалтът трябва да се нагрее до 160 градуса в базата, за да стигне до обекта със 140 градуса топлина. За да се получи това, асфалтовите бази се "палят" при температура на въздуха над 10 градуса и два дни загряват.
При съмнения за качеството на материала в ремонтираните дупки от "Софинвест" взимат проба със специална сонда. Изрязва се т.нар. ядка от кърпежа и се изследва в лаборатория - за степента на спойката, за дебелината на пластовете (пет сантиметра е нормалната дебелина на един пласт), за състава на сместа. Изчислява се т.нар. обемно тяло. Когато ремонтът не е според стандартите, не се заплаща, докато не се отстранят дефектите. Под количествената сметка стоят четири подписа - на изпълнителя на ремонта, на районния кмет, на представител на "Софинвест" и накрая на Столична община. От три години всяка дупка има и досие - от регистрирането й до ремонтирането й. Със заповед на зам.-кмета Любомир Христов от 26 февруари 2010 г. е назначена проверка колко от новопоявилите се ями са в гаранция. Резултатите ще са готови до края на март.
Общината отговаря за щети
Общината носи отговорност за щети, причинени от дупките по пътищата, но за да се стигне до изплащането им, трябва да се води дело и да се извади изпълнителен лист. Проблемът е с доказателствата, защото практиката показва, че при пропадане в дупка КАТ съставя акт на шофьора за каране с несъобразена с пътните условия скорост. Въпреки това зам.-кметът по юридическите въпроси на София Юлия Ненкова твърди, цитирана от "Дарик радио", че исковете срещу столичната администрация се увеличават с всяка изминала година. "Застрахователят плаща веднага на шофьорите и след това предявява регресен иск към общината за щетите", уточнява тя. "Ние не плащаме доброволно, защото трябва да искаме изпълнителен лист, все пак сме бюджетна организация. Те ни осъждат, изваждат ни изпълнителен лист и ни го предявяват като сума." През 2009 г. има 160 осъдителни решения, а средната сума е 7000 лв. С последните изменения в Гражданско процесуалния кодекс отпреди месец обаче вече е забранено да се запорират сметките на общини, така че от администрацията зависи кога ще изплати присъдените обезщетения.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1567 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2606 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Промените в НПК в превод

За какво точно ще развържат ръцете на разследващите промените в процесуалния закон

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10