С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 12 мар 2010, 16:09, 4845 прочитания

Френските магистрати и членове на съдебния съвет Жан-Франсоа Вебер и Жан-Пиер Дрено: Публичността ще върне доверието в съдебната ви система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кои са те?

Жан-Франсоа Вебер е председател на отделение във Върховния касационен съд. Преди четири години е избран от съдиите във ВКС за член на Висшия съдебен съвет. През годините е заемал различни длъжности в съдебната система - прокурор, граждански и наказателен съдия, преподавател във френското училище за магистрати. Бил е дори администратор на съдебните секретари в цялата страна.

Жан-Пиер Дрено е окръжен прокурор на Перпиньон. Винаги е работил в държавното обвинение - първо по заместване, а после и като титуляр. Заемал е различни длъжности в системата на прокуратурата - работил е дори и в Таити, Френска Полинезия. Член е на Висшия съдебен съвет на Франция, избран квотата на прокурорите през 2006 г.
Каква беше целта на вашето посещение в България?

Дрено: Има дългогодишна традиция за обмен на опит между България и Франция в областта на съдебната система. Тя не датира от средновековието, но продължава вече много години. Когато през 1995 -1996 година бях прокурор в град По, апелативният съд на този град беше побратимен със Софийския апелативен съд. В рамките на това сътрудничество съм идвал в София, за да обменяме идеи, както и много български магистрати са идвали при нас, за да се обучават. Тези дни се срещнах с някои тях. През 2008 г. дойдох отново в България заедно с представител на инспектората на съдебната власт във Франция, за да споделим нашия опит в борбата с корупцията.
Сегашното посещение е по покана на френското посолство и има същата цел -  обмяната на опит при решаването на проблемите на съдебната система. Тук, както и във Франция, тече постоянна съдебна реформа. Разбрах, че приетият през 2006 г. нов Наказателно-процесуален кодекс ще бъде променян. Важно е, когато вървят толкова много реформи, да намерите правилния път и постоянната промяна да не повлияе върху качеството на работата на магистратите.

Вебер:
Идвал съм два пъти в България - през 1995 и 1996 г. по молба на Съвета на Европа и по покана на тогавашния министър правосъдието Васил Гоцев, като целта на срещите ми беше обучението на магистратите и въвеждането на триинстанционното производство.
Този път сме тук, за да обсъдим промените в Закона за съдебната власт, засягащи начина, по който функционира съдебната власт. По-конкретно ние обсъдихме възможността за въвеждането на механизми, които да спомогнат за повишаването на доверието в съдебната система. Не става дума за механичното пренасяне на норми от Франция в България - опитваме се да разберем контекста тук и да предложим решения, които да работят тук.
В тази връзка се срещнах с председателя на парламента, магистрати, главния съдебен инспектор, ръководството на Националния институт по правосъдието и т.н.  При всяка наша среща се запознавахме с конкретните предложения и идеи на всеки за промяна в Закона за съдебната власт и след това давахме нашето мнение. Много от проблемите ги познаваме от Франция, защото сме минали по този път. При нас едно социологическо проучване наскоро показа, че съдът се ползва с по-голямо доверие от медиите.


Дрено: От срещите научихме, че проблеми зони са механизмите по назначаване, оценяване и повишаване на магистратите, тяхната натовареност.

Какви са проблемите, които забелязахте в българската съдебна система?

Вебер: Конкретно във ВСС обсъдихме дисциплинарните производства срещу магистрати. Сравнихме списъка от възможни наказания, които могат да бъдат налагани на съдиите и прокурорите  тук, в България, и във Франция. Това, което открихме, е, че списъкът силно се различава. Най-често налаганото наказание във Франция е преместване в друг съдебен окръг, докато тук подобна възможност не  съществува.
Един от проблемите на съдебната система в България е, че много магистрати практически обсебват поста, който заемат. Това се обяснява със статута на несменяемост, който те получават. Във Франция също има такъв статут - това е една от основните гаранции за независимостта на съдебната система. В същото време единственият начин да преместим някого, който не иска да бъде преместен, е именно налагането на дисциплинарно наказание - преместване на друго място.



Дрено: Споделихме и нашия опит в реформата на районирането на съдилищата. Преди няколко години с цел подобряване на натовареността на магистратите във Франция ние закрихме по-малки и не толкова натоварени съдилища. Нашите колеги в България казват, че тук това не е възможно заради статута на несменяемост. Това ме изненада - магистратът е едно, съдът - друго. Законът във Франция казва, че когато един съд е закрит, съдията или прокурорът трябва да се премести.

Как според вас може да се подобри доверието в съдебната система?

Дрено: На всички нива в България забелязах желание за въвеждането на механизми, които да повишат доверието на обществото към съдебната система. Гражданите трябва да знаят, че техните дела ще бъдат решавани от независими магистрати и в нормални и разумни срокове. Има неща, които съсипват доверието много лесно - достатъчен е един скандал. В същото време доверието на обществото се печели изключително бавно.

Вебер: Франция многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека по различни дела. Преди десетина години например съдът в Страсбург счете, че правилата, по които протичат дисциплинарните производства срещу магистрати във Франция, противоречат на Европейската конвенция за човешките права. Причината беше, че дисциплинарните дела срещу съдии и прокурори се провеждаха при закрити врати, така както е при вас в момента.
Френският висш съдебен съвет беше задължен да се съобрази с решението на съда в Страсбург и от 1996 г. дисциплинарните производства станаха публични. Това беше уредено и с поправки в нашия Закон за съдебната власт, като разглеждането на дисциплинарни производства срещу магистрати при закрити врати е вече изключение.
Промяната се отрази изключително добре на доверието в съдебната система. Това е така, защото публичността без съмнение допринася за повишаването на доверието.  Когато трябва да се изчисти, взимаме мерки и изчистваме.
Дрено: Именно публичността на дисциплинарните производства срещу магистрати е нещо, което предложихме на вашия ВСС. Това е начинът обществото да разбере, че провинилите се съдии и прокурори получават своето наказание. Още повече че, когато през годините тези дела са били тайни, интересът е много голям.

Коментирахте ли механизмите, по които се прави  текущата оценка на работата на магистратите? В момента има дебат дали ВСС да не бъде разделен на две камери - за съдии и прокурори.

Вебер: Във Франция съдебният съвет е общ, но има две камери -  за съдии и прокурори. Прокурорите се оценяват от прокурори, а съдиите - от съдии. Принципите и механизмите са едни и същи, но се взима предвид спецификата на работата.
Процесът по оценяването на работата на магистратите във Франция е постоянен.  Той е тежък и сложен - разглеждат се различни параметри като натовареност, решаването на дела в срокове и т.н. По никакъв начин обаче не може да се коментират и не подлежат на оценка съдебните актове, които конкретният магистрат е постановил, защото за тази цел има инстанционен контрол и ако някой не е доволен, може да обжалва.

Съвсем наскоро вътрешният министър критикува съда заради отказ да задържи конкретен обвиняем под стража. Има ли такива случаи във Франция, когато изпълнителната власт атакува съдебната?

Дрено: По време на една от срещите, мисля, че беше със съдия от апелативния съд в София, той се оплака от натиска, който вътрешното министерство оказва върху съда. Такъв натиск има и от Брюксел, защото всички очакват резултати от борбата с престъпността. Проблемът е, че когато правим нещата бързо, рискуваме да допуснем грешки.
Във Франция понякога има напрежение между министерствата на правосъдието и вътрешните работи, дори имаше фраза отпреди години - полицията ги хваща, правосъдието ги пуска. Естествено нещата са много по-сложни от това.
Независимостта на съдебната власт е един от основните стълбове на демокрацията и ако един министър започне да критикува публично, това е притеснително. В крайна сметки всички имаме еднакви интереси - законност и успехи в борбата срещу престъпността. Ако двете министерства започнат да спорят, едва ли тези цели ще бъдат постигнати.  Когато има противоречия, те трябва да се решат с диалог, но не с конфликт пред цялото общество, защото това руши доверието в системата.
Вебер: Не трябва да забравяме, че министрите са политици и имат стратегия - ето защо е донякъде е разбираемо, когато министърът на вътрешните работи защитава полицаите. Нормално е и министърът на правосъдието да защитава магистратите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 884 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 598 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
МДААР Бета АДСИЦ

Бившият министър Николай Василев, негови подчинени и изпълнители на обществени поръчки на министерството на държавната администрация движат общ инвестиционен проект

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10