До следващия банкет

Представете си как утре зам. главният прокурор излиза с името си и казва, че държавното обвинение проверява 60 журналисти за корупция - взимали са пари, за да публикуват или да не публикуват определени текстове.

След това същият зам. главен прокурор вади информация от разследването, че по подслушваните телефони журналистите и корумпиращите ги си говорили кодово - вместо за пари те споменавали кошници с плодове. Ден по-късно друг представител на държавното обвинение под секрет разказва за това от кои медии са корумпираните журналисти. Негов колега дори говори за конкретен журналист, който взел пари.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Информацията се предава от човек на човек, от институция на институция. Вътрешният министър дори прави уточнението, че корумпираните журналисти се хващат трудно, защото знаят как да действат. Той е поканен от Съюза на журналистите за разкаже какво точно има предвид, но казва - ще отида, когато арестуват журналист.

За няколко седмици обществото вече е сигурно в това, което винаги е подозирало - че корупцията в медиите е факт и е повсеместна.

В крайна сметка главният прокурор уточнява, че всъщност няма 60 проверки, а толкова бил общият брой на сигналите срещу всички журналисти в държавата. Че такива сигнали може да подава всеки и повечето от тях били явно необосновани.



Казаното от него вече няма никакво значение, защото щетата е нанесена -  обществото вече знае, че има поне 60 корумпирани журналисти, и ги открива навсякъде. Журналистическите разследвания не се взимат на сериозно, защото най-вероятно авторите им са корумпирани. Нищо, че разкриват явни злоупотреби.

Равносметката от некоординираните изявления на прокурорите е:

- корумпираните журналисти остават ненаказани, но за сметка на това надлежно предупредени какъв език да използват в подслушаните разговори

 -"разкритите" журналисти стават изключително удобни на службите и прокуратурата - те са послушни и изпълнителни

- никой вече не вярва на никакви журналисти и медиите спират да играят ролята на коректив на властта.

Макар да е измислена, горната история е продукт от истински факти, събития и герои от последните седмици.

Ако сменим "журналисти" с "магистрати", тя ще стане абсолютно автентична и показателна за волята на управляващите да преборят корупцията сред съдии и прокурори - епизодични и кампанийни активности, които на всичкото отгоре са изпразнени от конкретика. Така, вместо да повишат доверието на обществото в съдебната система, се съсипва и малкото останала вяра в нея. А доверието на обществото в съдебната система е нейният капитал - тя може да функционира само ако гражданите са убедени, че взема решения в духа на закона, без външен и корупционен натиск.

Виж кой говори

В началото на месеца зам. главният прокурор Валери Първанов каза, че държавното обвинение проверява 60 случая на магистрати, които не са изпълнили задълженията. След това разказа детайли от някои засечени разговори. Впоследствие главният прокурор уточни, че става дума за общия брой сигнали в инспектората на Върховна касационна прокуратура (ВКП) срещу съдии, прокурори следователи, както и че част от тях са неоснователни. Ръководителят на инспектората към ВКП Малена Филипова пък уточни, че делата, които наблюдават, са 63, но само 15 са на етап разследване, а останалите са в съда, като дори има и такива с издадени присъди.

Трима души, една институция, противоречива информация.

Тази дискусия съвпадна със серията изказвания  на вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов, който:

1) Обясни отказа на съда да задържи обвиняемия по операциите "Наглите" и "Октопод" с корупция в съдебната система, без обаче да споменава конкретни имена и факти: "Ако кажа самата истина, ще паднат зъбите на някои. Но не бих могъл да издам класифицирана информация, затова говоренето е "казвам ти, дъще, сещай се, снахо!"

2) Заяви, че сегашният състав на ВСС е компрометиран: "Остава въпросителната дали Красьо Черния не е част от кадровиците на ВСС и дали "октоподите" не са част от кадровиците на ВСС." Конкретни данни и факти пак не бяха извадени.

3) Коментира, че българската съдебна не е реформирана и "по никакъв начин не съответства на добрите практики, които има в Европа".

Няма как да не се съгласим с последното твърдение - въпреки че вероятно е най-дълго реформираната в Европа, българската съдебна система остава безотчетна, тромава и непрозрачна. В нея израстват невинаги независимите професионалисти, а послушните и зависимите. До този момент обаче правителството, на което Цветан Цветанов е вицепремиер, не е предложило нищо за промяна на статуквото. Още повече - управляващото мнозинство вече половин година отказва да спази закона, като попълни квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет. Ако ГЕРБ беше  избрал двама достойни и некомпрометирани юристи, които да влязат в кадровия орган, може би щяхме да повярваме в добрите намерения, засега обаче думите на Цветанов са без покритие и пораждат съмнение, че управляващите искат да разпуснат преждевременно, съвета за да могат да изберат "свой" председател на Върховния административен съд догодина.

За "октоподите" и "наглите" във ВСС и съда положението е по-особено: обратно на твърденията на вътрешния министър, главният прокурор Борис Велчев каза тази седмица, че данни за корупция няма, а случаят "Красьо" е приключил и няма данни други освен известните вече магистрати да са поддържали контакти с него.

След Красьо и "октоподите" в менюто е брат Галев

Кулминацията обаче дойде тази седмица, когато мекият към правителството сайт bnews.bg и неговият "издател" Николай Бареков произведоха новина, като съобщиха: "Брат Галев на гуляй с върховен съдия". Става дума за обвиняемия заедно с Пламен Галев дупничанин Ангел Христов и съдията от Върховния административен съд (ВАС) Панайот Генков, които седели на една маса в софийския ресторант "Проя" до семинарията.

В следващите дни и часове сайтът сам опроверга информацията ("Съдия Генков бил в ресторанта, но не познал Брат Галев" и "Съдия Генков и Брат Галев – във ВИП-зоната, но на различни маси"), но това нямаше никакво значение, защото институциите бяха подели истерията на бившия водещ от БТВ. Без да познава детайлите от конкретният казус, градският прокурор Николай Кокинов заяви, цитиран от bnews.bg: "Етичният кодекс е нарушен. Него сме го подписали всички. Там се казва, че магистратът трябва да се съобразява с поведението си в личния живот, да не контактува с този или с онзи и т.н." Подобно становище пред същия сайт изрази и неговият заместник Роман Василев: "Не е морално отявлена фигура от престъпния свят да се среща с който и да било магистрат."

Премиерът Бойко Борисов пак пред bnews отсече: "При подобен сигнал, ако това е вярно и ако аз съм председател на Висшия съдебен съвет, ще го свикам веднага да питам как е възможно и защо?! И бих предложил някаква мярка, например отстраняване на съдията, ако съм аз председател." Въпреки че ВСС няма председател, заръката на премиера беше изпълнена на секундата. Председателят на комисията по професионална етика Цони Цонев извика Николай Бареков и Сашо Диков за обяснения, а след това всички вкупом отидоха да правят "следствен експеримент" в ресторанта.

Усилието и бързината са похвални. Но явно контрастират с практиката на съвета. Защо например ВСС не отиде до Плевен, за да направи "следствен експеримент" с Красьо Черничкия, a остави сагата около него да продължава вече близо година (последните дисциплинарни дела там са насрочени за май месец, а разследването на прокуратурата е в неизвестен етап). Защо чакаше намесата на Европейската комисия, за да направи проверка в съдебния регион в Благоевград, въпреки десетките публикации...

Картите на масата

Глътка нормалност в цялата история внесе членът на ВСС (и преди съдия от Софийския апелативен съд) Галина Захарова, която първа постави проблема на масата. По време на заседанието на съвета тази седмица тя взе думата и каза: "Трябва да си отговорим на въпросите какво значи факти, какво значи слухове и каква е връзката между тях и какви значителни проблеми повдигат те. Фактите могат да бъдат само верни или неверни - няма средно положение. Слуховете са колективни вярвания, които не чакат нито проучване, нито заключение, защото те сами по себе си са присъда. Те са инструмент за манипулация, всяват страх, безпомощност и безнадеждност да се докаже истината.

Защо е толкова лесно длъжностни лица да си позволяват да тиражират слухове. Защото по същия този повод вече имаше изявление, и то много категорично, от определени длъжностни лица, които, преди да бъде извършено каквото и да било разследване, вече се произнесоха в контекста на това, че има нарушение... Ситуацията е безпрецедентна и парадоксална."

Обръщението на съдия Захарова беше насочено към главния прокурор Борис Велчев - първо, защото две седмици по-рано той стана посредник на среща между Съюза на съдиите и вътрешния министър и, второ, защото в крайна сметка прокуратурата е господар на разследването и тя би трябвало най-добре да знае дали има данни за престъпление. Борис Велчев потвърди, че ще продължи да помага за диалога между институциите, и отрече да има данни за други връзки на Красьо с членове на ВСС или магистрати. А впоследствие, оправдавайки това, че не може да изнесе факти от разследването срещу Черничкия, многозначно  цитира Книга на Еклесиаст:  "Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга."

Разчистването на къщичката

Томахавката привидно беше заровена, но никой не разбра как точно прокуратурата ще се научи по-добре да преследва корумпираните в системата.

Добро начало ще бъде, ако магистратите проявят нетърпимост към колегите си, чието поведение повдига съмнения. Конкретен пример - преди две седмици ВСС уволни бившия апелативния прокурор на София Иван Петров, че е говорил с Красимир Георгиев-Красьо Черничкия 23 пъти. Нямаше и да обърнем внимание, ако точно преди 10 години същият Иван Петров не беше засечен в 40 разговора с Константин Димитров-Самоковеца, сочен за контрабандист, но застрелян в Амстердам... с чисто съдебно досие.  През тези 10 години в мандатите на двама главни прокурори - настоящият и бившият, Никола Филчев, Иван Петров упражняваше контрол над прокурорите в цяла Западна България. Отново преди седмица наказание "обръщане на внимание" получи и друг герой на държавното обвинение, пак от апелативна прокуратура -  Николай Ганчев. Преди няколко години той беше уличен в контакти със сикаджията Илиян Пенев-Мацола. От подслушан разговор беше станало ясно, че магистратът се обръща към него с репликата "Оферирай". Впоследствие Ганчев е уволнен от ВСС, но върнат на работа от ВАС. Миналата седмица Николай Ганчев беше наказан за това, че е забравил да протестира оправдателна присъда за трафик на наркотици. Е, според ценностната система на българската прокуратура Николай Ганчев е сред най-заслужилите прокурори в Западна България.

Десетки магистрати като Петров и Ганчев и днес правораздават в съдебната система като съдии, прокурори и следователи. Те надживяват правителства, висши съдебни съвети, главни прокурори и висши съдии. Можем да ги видим по банкети и юбилеи рамо до рамо до силните на деня. И така до следващият порив за борба с корупцията в съдебната система.